Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
Град Пловдив, 31
януари 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2676 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.М.Т. ***, против разпореждане за
умъртвяване на животни на място и насочването им за обезвреждане № 4 от
08.08.2018 г. на директора на ОДБХ Пловдив, с което е наредено да бъдат
умъртвени 25 броя кози за мляко, порода – кръстоска.
Според жалбоподателя оспореното разпореждане е нищожно и следва да бъде
обявено за такова или алтернативно е незаконосъобразно и се иска неговата
отмяна, както и присъждане на направените разноски. Твърди се, че
разпореждането е издадено от некомпетентен орган, съдържа дописване и
преправяне и не са съставени четири еднообразни екземпляра от него, както
изисква закона. Твърди се също, че не е установено извършване на нарушение, за
да е налице основание за издаване на оспореното разпореждане. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 24.01.2019 г.
писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в
писмената защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
акта. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК и е срещу административен
акт, който съгласно чл.139а, ал.5 ЗВМД подлежи на обжалване по реда на АПК.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество
тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
08.08.2018 г. жалбоподателят е транспортирал 25 кози без официална
идентификация и без документи, със свалени ушни марки и в нелицензиран товарен
автомобил. Тези факти са установени по безспорен начин от контролните органи на
КАТ при извършената проверка и от ветеринарни лекари – инспектори в ОДБХ
Пловдив, които са били уведомени за случая от органите на КАТ, и не се оспорват
от жалбоподателя. Напротив, налице е пълно признание от негова страна на фактите,
изложени по идентичен начин в жалбата и в писмените бележки на процесуалния му
представител. На жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 0001457 от 08.08.2018 г., който не е представен по
делото, а е посочен единствено в оспореното разпореждане за умъртвяване.
Инспекторите от ОДБХ Пловдив са констатирали, че жалбоподателят е нарушил
забраната на чл.139, ал.1, т.1 ЗВМД, поради което и на основание чл.139а, ал.1
ЗВМД е издадено оспореното разпореждане – предмет на настоящото съдебно
производство, с което е наредено умъртвяването на животните, които са били
транспортирани без официална идентификация.
В хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответника
са представени заповеди № РД09-641 от 06.08.2006 г. на министъра на земеделието
и горите, с която на основание чл.47, ал.1 ЗВМД са определени особено опасните
болести по животните, за които да се прилагат мерките за профилактика,
ограничаване и ликвидиране на тези болести, между които под № 6 е посочена
чумата по дребните преживни животни, както и заповед № РД09-647 от 16.07.2018
г. на министъра на земеделието, храните и горите и съвместна заповед №
РД-09-648 от 16.07.2018 г./№ 8121з-825 от 16.07.2018 г. на министъра на
земеделието, храните и горите и на министъра на вътрешните работи, с които във
връзка с възникнали огнища на особено опасни заразни болести по животните –
инфлуенца (грип) по птиците и чума по дребните преживни животни, както и
усложнена епизоотична обстановка по отношение на болестта африканска чума по
свинете на територията на съседни държавни, е наредено на органите на БАБХ, МВР
и Агенция „Митници“ да извършват стриктни проверки на транспортните средства,
превозващи дивеч, живи животни, птици и фуражи и да се изискват документите,
съпровождащи пратката, а в случаи на нерегламентирано въвеждане и
транспортиране на дивеч, живи животни
птици да бъде уведомена съответната ОДБХ, създаден е координационен щаб,
който да организира изпълнението на мерките за предотвратяване на
разпространението, ограничаване и ликвидиране на болестите, определени със заповед
№ РД09-647 от 16.07.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Следователно, видно от представените заповеди (а този факт е също ноторно
известен), в през месеците юли и август на територията на страната е била
налице усложнена епизоотична обстановка и една от болестите, причина на тази
обстановка, е била чума по дребните преживни животни, каквито са козите. Това
обстоятелство е налагало особено стриктно спазване както на изискванията на
закона, така и на допълнително въведените мерки за ограничаване и ликвидиране
на опасните заразни болести по животните.
В съдебното заседание от 25.10.2018 г. съдът е констатирал различия в
съдържанието на оспореното разпореждане, приложено от административния орган, и
копието, предоставено в деня на неговото съставяне и издаване на жалбоподателя,
които различия според настоящия съдебен състав са незначителни като съдържание
(наличие на подписи на жалбоподателя на всяка страница от разпореждането и
написани на ръка номер и дата на акт за установяване на административно
нарушение) и не влияят върху самото волеизявление на административния орган,
което волеизявление е напечатано и представлява част от бланката (предварително
съставен и напечатан текст на разпореждане), а не е написано на ръка.
В хода на съдебното производство са изслушани като свидетели ветеринарните
лекари, участвали в комисията, извършила проверката и умъртвяването на процесните
животни. Съдът кредитира показанията на свидетелите, защото са били очевидци и
защото показанията им напълно съвпадат с писмените доказателства по делото,
както и поради сходството в показанията и на тримата свидетели.
От показанията на разпитаните
свидетели, а това пролича от процесуалното поведение на жалбоподателя и на
неговия процесуален представител в съдебната зала, проверката е била
напрегната, жалбоподателят е бил под афект от умъртвяването на животните,
поради което е взел собствения екземпляр от разпореждането и си е заминал без
да подпише останалите три екземпляра (според д-р Т., който е съставил
разпореждането). Свидетелските показания не се оспорват от жалбоподателя.
Това поведение обяснява и разликата в съдържанието на екземплярите от
оспореното разпореждане, представени от страните по делото, която разлика се
състои именно в наличието на подписи на жалбоподателя на всяка страница от разпореждането
в неговия оригинал, но липсват в оригинала, представен от процесуалния
представител на административния орган, като нито свидетелите, нито самият
жалбоподател не могат да докажат кога са положени тези подписи – в момента на
съставяне на разпореждането на 08.08.2018 г. или по-късно.
Без правно значение за настоящия казус е фактът, че процесните животни са
били със следи от ушни марки, които са били премахнати скоро преди проверката,
както твърди жалбоподателят и както установяват разпитаните свидетели. Единственият
правнорелевантен факт е, че към момента на проверката и издаване на оспореното
разпореждане животните не са били с ушни марки, като е без правно значение
причината за тяхната липса, поради което беше недопустимо искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за разпит на шофьора на автомобила,
с който се е осъществявал превоза на животните, и на продавача на животните за
установяване на това неотносимо към предмета на делото обстоятелство.
По определение ушните марки идентифицират животните, защото съдържат
информация за произхода на животното, неговото здравословно състояние,
собственост, възраст, пол, обект на местодомуване, порода (ако е под
селекционен контрол), диагностичните мероприятия през предишните години, и са
съпоставими с личната карта при хората, както посочва свидетелят д-р Т.. Следователно
липсата на ушни марки е равнозначна на липса на официална идентификация на животните,
доколкото по легалното определение на това понятие, дадено в нормата на § 1,
т.75а ДР ЗВМД, официална идентификация на
животните е маркирането на животните с уникално средство за идентификация при
условията и по реда на чл.51, ал.5-9 и последващото въвеждане в Интегрираната
информационна система на БАБХ.
При тези факти съдът намира, че оспореното разпореждане е законосъобразно и
не са налице основания за обявяване на неговата нищожност или за неговата
отмяна.
Съгласно чл.139,а, ал.1 ЗВМД при установяване на нарушение по чл.139, ал.1,
т.1, 2 и 4-9 официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват писмено
директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за отнемане
на животните в полза на държавата или умъртвяването им на място и насочването
им за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти.
Следователно разпореждане от категорията на оспореното следва да бъде издадено
от директора на съответната ОБДХ. В конкретния случай то е издадено от
заместник, защото съгласно заповед № 000-96 от 01.08.2018 г. на главния
секретар на БАБХ (л.49 от делото) на директора на ОБДХ Пловдив е било разрешено
ползването на платен отпуск от 06.08.2018 г. до 10.08.2018 г. включително и за
времето на разрешения отпуск е бил определен за негов заместник д-р Ч. Ч..
Следователно оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган в
условията на заместване. Съгласно правната теория и тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. по
тълкувателно дело № 4/2002 г. на ОСС на ВАС заместването се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед
отсъстващият титуляр се замества от друго, подчинено нему лице, което за
определения период изпълнява правомощията на замествания в пълен обем и върши
това от името на замествания орган. В настоящия случай е налице именно
заместване на титуляра – директора на ОБДХ Пловдив, който е отсъствал поради
ползване на платен отпуск, като заместващото го лице д-р Ч. е имал в пълен обем
правомощията на директор на ОБДХ Пловдив
за времето от 06 до 10 август 2018 г., включително е притежавал правомощието да
издадено разпореждане от категорията на оспореното на основание чл.139а, ал.1
ЗВМД.
Без правно значение за валидността на оспореното разпореждане е
обстоятелството кой е неговият съставител, още повече, че в случай всички
разпитани свидетели казаха, че разпореждането е било съставено на място, в град
Карлово. Обичайната административна практика е именно такава – актовете да се
съставят от различни технически лица, едно или няколко лица, а
административният орган единствено да го подписва. Тези технически действия по
съставянето и оформлението на който и да е административен акт не означава, че
издател на административния акт е лицето, което е съставило съдържанието или
което е направило неговото отпечатване. Издател на административния акт е
органът, който го е подписал, защото негово е волеизявлението. Следователно в
настоящия случай по безспорен начин е установен издателят, който е имал
компетентност да издава разпореждане от категорията на оспореното. В този
смисъл не се споделя възражението на жалбоподателя, че оспореното разпореждане
е нищожно.
Неоснователно е също възражението на жалбоподателя за липса на фактически
основания за издаване на разпореждането. Както се каза вече, липсата на
официална идентификация на процесните животни не оспорва от жалбоподателя и се
установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Причината за липсата на ушните марки е без правно значение за
квалификацията на извършеното от жалбоподателя нарушение на забраната на
чл.139, ал., т.1 ЗВМД – забраната за транспортиране на животни, на които не е
извършена официална идентификация. Т.е., противно на развитото от жалбоподателя
твърдение, налице е било фактическо основание за издаване на оспореното
разпореждане и това основание е безспорно доказано.
Съгласно чл.139а, ал.1 ЗВМД при установяване на нарушение по чл.139, ал.1,
т.1 директорът на съответната ОДБХ издава разпореждане по образец за отнемане
на животните в полза на държавата или умъртвяването им на място и насочването
им за обезвреждане в обект за обезвреждане. Т.е., при нарушение от категорията
на установеното директорът на ОБДХ има две възможности – или да разпореди
отнемане на животните в полза на държавата, или да разпореди умъртвяването им
на място и насочване за обезвреждане. Т.е., законът е дал възможност на
административния орган според конкретната фактическа обстановка и особености на
случая да избере какво разпореждане да издаде, като преценката е предоставена
на самия орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност.
За яснота на жалбоподателя – по определение оперативната самостоятелност
означава, че административният орган има възможност за избор между
най-малко два юридически равностойни варианти. Изборът на един от тях
принадлежи единствено и само на компетентния административен орган, като различните
законосъобразни решения обаче могат да се явят в различна степен целесъобразни.
Т.е., макар и в хипотезата на оперативна самостоятелност административният
орган следва да избере онова решение, което в конкретния случай се явява
най-ефективно, полезно, икономически оправдано или най-икономично от гледна
точка на държавния или обществения интерес. Неизпълнението на задължението да
се намери най-целесъобразното решение не прави административния акт
незаконосъобразен, но може да доведе до неговата нецелесъобразност, което от
своя страна е самостоятелно основание за неговото оспорване по административен
ред, защото нецелесъобразността не се контролира по съдебен ред.
Преведено казаното по-горе към настоящия казус, директорът на ОБДХ действа
в условията на оперативна самостоятелност, с каквато по закон разполага,
следователно оспореното разпореждане е законосъобразно, тъй като е избрано едно
от двете възможни решения, които на основание чл.139а, ал.1 ЗВМД директорът е
могъл да вземе. По принцип дали това е било най-целесъобразното решение – е
въпрос, който не подлежи на съдебен контрол, както се каза по-горе. Но предвид
показанията на разпитаните свидетели и издадените заповеди от министъра на
земеделието, храните и горите и министъра на вътрешните работи (л.42-44 от
делото), както и ноторно известния факт за съществуването на огнища на чума по
овцете и козите на територията на страната през лятото на 2018 г., очевидното
решението за умъртвяване на процесните животни е било най-целесъобразното за
защита на живота и здравето на хората и за недопускане разпространяването на
опасната заразна болест в по-големи мащаби.
Не се споделя възражението на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното
разпореждане. Съгласно чл.139а, ал.1 ЗВМД разпореждането се издава след писмено
уведомление от официалните ветеринарни лекари до директора на съответната ОДБХ.
В случая такова уведомление е налице (л.6 от делото), а разпитан като свидетел
по делото, подателят на уведомлението д-р К. Д. посочи, че той е написал
уведомлението, потвърди също писания текст и подписа си. Следователно
разписаната в правната норма процедура е била изпълнена и не са налице такива
съществени нарушения, които да повлияят върху законосъобразността на издаденото
разпореждане.
Не се споделя също възражението на жалбоподателя за липса на форма поради
наличие на разминавания в неговия екземпляр и оригинала на разпореждането,
представен от процесуалния представител на жалбоподателя. На първо място,
налице са всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 АПК. Както се каза
по-горе, предвид поведението на жалбоподателя в момента на проверката и
обясненията на свидетелите, че той е взел собствения си екземпляр и е заминал,
е очевидна причината за разминаването в текста на различните екземпляри.
Разминаването е несъществено, доколкото касае подписа на жалбоподателя, който
може да бъде поставен по всяко време, при самата проверка или по-късно, като
моментът на подписването не беше установен по категоричен начин. Наличието или
липсата на подпис на нарушителя, както и наличието или липсата на посочването
на номер и дата на акта за установяване на административно нарушение не влияят
върху законосъобразността на самото волеизявление на административния орган,
което е обусловено единствено и само от наличието на предпоставките в
хипотезата на нормата на чл.139а, ал.1 ЗВМД. Съответно нито подписът на
нарушителя, нито издаването на акт за установяване на административно нарушение
не е елемент от фактическия състав на чл.139а, ал.1 ЗВМД за издаване на
разпореждане за умъртвяване на животни, транспортирани без официална
идентификация.
Без правно значение за законосъобразността на оспореното разпореждане е
също отбелязването, направено в него, че се издава в четири еднообразни
екземпляра. В закона такова изискване няма, защото административният акт винаги
се издава в един единствен оригинал.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се
отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати
на ОБДХ Пловдив сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.Т., ЕГН **********,***, против
разпореждане за умъртвяване на животни на място и насочването им за
обезвреждане № 4 от 08.08.2018 г. на директора на ОДБХ Пловдив, с което е
наредено да бъдат умъртвени 25 броя кози за мляко, порода – кръстоска.
ОСЪЖДА В.М.Т., ЕГН **********,***, да заплати
на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Административен съдия: