№ 3781
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110102038 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба ищецът П. В. С., чрез процесуалния си представител,
поддържа, че с ответната страна са били във фактическо съпружеско съжителство, по
време на което са закупили апартамент № 183 находящ се в гр. В.****, за сумата от
166 245 лева, от които 149 600 лева е заплатена с банков ипотечен кредит, сключен с
„Уникредит Булбанк“ АД. За обезпечаване на кредита е сключен Договор за банков
ипотечен кредит № 303/237981556040 от 04.01.2018г. и е учредена договорна ипотека с
нотариален акт за договорна ипотека № 9, том I, рег. № 103, дело. № 5/2018г. на
нотариус Искра Мандова – И., помощник нотариус по заместване на Красимира
Кангалова – Нотариус с р-н на действие ВРС. Поддържа, че единствено ищецът е
погасявал задължението по ипотечния кредит, като от началото на м. март 2023г. е
погасил 12 анюитетни вноски, всяка от които в размер на 1102.38 лева, дължима до 14-
то число на месеца и една анюитетна вноска в размер на 1202.88 лева заплатена на
14.12.2024г.
Поради това и сезира съда с искане за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 7215.72 лева, представляваща половината на сбора от заплатените 12
анюитетни вноски, всяка в размер на 1102.38 лева и една в размер на 1202.88 лева,
платени за периода м. март 2023г. - март 2025г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на претендираната
сума. Претендира сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Г. Р. Я., депозира отговор на исковата
молба, чрез процесуалния си представител, в който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва, че страните по делото са живели във фактическо
съжителство, по време на което са придобили в равни дялове описания в исковата
молба недвижим имот – апартамент № 183, както и че имотът е закупен чрез банков
кредит отпуснат на П. В. С. – кредитополучател, по който Г. Р. Я. е солидарен
длъжник. Поддържа, че регресното право за ищеца не е възникнало, тъй като С. не е
платил повече от половината от общото задължение по кредита, възлизащо в размер на
201 234.66 лева. С оглед горното моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че по време на фактическото им
съпружеско съжителство са закупили апартамент № 183 находящ се в гр. В.****, както
и че част от стойността на апартамента е заплатена с банков ипотечен кредит по
Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
303/2379/81556040, сключен на 04.01.2018г. между „Уникредит Булбанк“ АД и П. В. С.,
в качеството му на кредитополучател и по който Г. Р. Я. има качеството на солидарен
длъжник. Видно от договора, че отпуснатият кредит в размер на 149 600 лева е
следвало да бъде погасен, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на месечни
анюитетни вноски, всяка с падеж до 5-то число на месеца, в периода 14.01.2018г. –
04.01.2033г. Според уговореното възнаградителната лихва се формира от тримесечния
Sofibor и фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс.
Видно от приобщените към делото писмени доказателства и в часност лихвен
лист за кредита, за периода 04.01.2018г. – 14.08.2025г. лихвеният процент по кредита е
променян в зъвисимост от пазарния лихвен индекс.
От заключението по допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът приема за обективно дадено и неоспорено от страните, се установява, че общият
размер на кредита възлиза в размер на 200 944.96 лева. Извършените до 07.08.2025г.
плащания възлизат в размер на 95 656.14 лева, като вноските за погасяване на кредита
са направени от Г. Р. Я. – 1101.99 лева, И. И. С.а – 1111.93 лева, П. В. С. – 91 238.24
лева и Р.К.Я. – 2203.98 лева. За периода м. март 2023г. - м. март 2024г. е погасена сума
в размер на 14 455.17 лева (9940.87 лева главница, 3665.54 лева лихва, 0.08 лева
наказателна лихва, 182.65 лева – такса за отсрочени плащания и 667.31 лева –
застрахователна премия), като плащанията са извършвани единствено от ищеца С.. От
последния, съгласно приложение № 1 към експертизата, са и извършените в периода
2
до м. март 2025г. плащания по кредита, възлизащи общо в размер на 13214.71 лева
(9470.90 лева главница, 3087.85 лева лихва, 154.55 лева такса и 564.41 лева
застрахователна премия).
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Съобразно нормата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
В първата алинеция на цитираната норма е предвидена презумпция за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници.
В настоящия случай между страните не спорен факта на сключване на договор
за кредит, с която сума е финансирано закупено в съсобственост жилище. Не се спори
и че страните са солидарно задължени по заемното правоотношение, като не са
наведени и твърдения за оборване на презумцията по чл. 127, ал. 1 ЗЗД, поради което и
съдът приема, че те дължат по равно. Безспорен е и факта, че дължимите за периода м.
март 2023г. – м. 03.2025г. анюитетни вноски по договора са плащани от ищеца, което
се установи и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Спорен е
въпросът кога възникна регресното право на ищеца спрямо солидарния длъжник.
За да са отговори на този въпрос, съдът намира, че следва да бъде съобразена
спецификата на солидарно поетото задължене, а именно банков кредит, по който
изпълнението на задължението се осъществява чрез плащане на погасителни вноски,
като всяка от тях има падеж и самостоятелно значение. Затова при плащане на всяка
вноска във вътрешните отношения между солидарните длъжници се прилага
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД и това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно. Ако един от солидарните длъжници изплати повече от своята
част от всяка отделна вноска, той има иск за разликата срещу другите солидарни
длъжници по чл. 127, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира „изпълнил повече
от своята част“ съгласно цитираната норма (в този смисъл решение № 191 от
23.02.2018г. на ВКС по гр.д. № 3907/2016г., IVг.о., решение № 16/04.02.2020г. на ВКС
по гр.д. № 1222/2019г., IIIг.о., определение № 69/19.01.2017г. на ВКС по гр.д. №
3116/2016г., IVг.о. и др.).
С оглед горното и при установено, че дължимите за периода м. март 2023г. – м.
март 2025г. анюитетните вноски възлазащи общо в размер на 27669.88 лева са
погасени изцяло от ищеца, то й ответната страна дължи връщане на половината от
платеното. С оглед диспозитивното начало искът следва да бъда уважен в рамките на
предявения размер от 7215.72 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 18.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на П. С. сторените пред настоящата инстанция
3
разноски в размер на 2547.73 лева, формирана както следва: за заплатена държавна
такса от 245.33 лева, 2.40 лева – такса за възпроизвеждане на хартиен носител на
електронно изявление, 300 лева – възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Р. Я., ЕГН **********, от гр. В.***, да заплати на П. В. С., ЕГН
**********, от гр. В.***, сумата от 7215.72 лева (седем хиляди двеста и петнадесет
лева и седемдесет и две стотинки), представляваща половината на сбора от
заплатените 12 анюитетни вноски, всяка в размер на 1102.38 лева и една в размер на
1202.88 лева, платени за периода м. март 2023г. - март 2025г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
претендираната сума, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Р. Я., ЕГН **********, от гр. В.***, да заплати на П. В. С., ЕГН
**********, от гр. В.***, сума в размер на 2547.73 лева (две холяди петстотин
четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски в производството пред Районен съд - Варна, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4