№ 880
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110216899 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на «*** Еър» АД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр.София, район «Слатина», Аерогара София, бул.»Брюксел»
№ 1 чрез пълномощника му –юрк.Д. против Наказателно постановление №
427/02.11.2023 г., издадено от Директор на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с
което на основание чл. 51 от Закон за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1
ЗЧРБ.
С жалбата се релевират доводи, че в административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Като такива се сочат разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т.6
ЗАНН. Твърди се, че нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е неприложима, тъй
като същата създавала задължения за чужденците, които влизат или
преминават транзитно през територията на Република ***, а не за превозвача,
какъвто е санкционираното дружество. Изтъква се, че нормата на чл. 20, ал. 1,
т. 1 ЗЧРБ е бланкетна, като в случая в АУАН и НП не били посочени
материално-правните норми от друг нормативен акт, които въвеждали
изискването за притежаване на валидна виза или разрешение за пребиваване
1
от съответното лице. Като нарушени се сочат и разпоредбите на чл. 42, ал. 1,
т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Твърди се, че в АУАН и НП липсва ясно,
точно и пълно описание на елементите от състава на нарушението и на
обстоятелствата по извършването му, тъй като не било посочено изрично
каква е била нередовността на притежавания от превозения пътник документ.
По този начин съществено било нарушено правото на защита на дружеството-
жалбоподател. Навеждат се и възражения за липса на компетентност на
актосъставителя и наказващия орган. Твърдят се нарушения на процесуалните
правила, тъй като в АУАН не било посочено качеството на описания в акта
свидетел –дали е присъствал при установяване на нарушението или е
свидетел при съставянето на акта.
На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че в случая не е
извършено твърдяното административно нарушение, тъй като се касаело за
вътрешен за Европейския съюз полет, при който виза не се изисквала по
аргумент от чл. 1 § 1 от Регламент (ЕО) 539/2001. Сочи се още, че с Регламент
( ЕО) № 526/2006 г. е премахнато извършването на граничен контрол на лица,
пресичащи вътрешните граници на държавите-членки на ЕС, като в
регламента се установявали правилата за граничен контрол на лица,
пресичащи външните граници на Общността и условията за преминаването
им от граждани на трети страни.
По изложените аргументи се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят, редовно
привозан, не изпраща процесуален представител.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се представлява
от процесуалния си представител –юрк.Кабранска, която в дадения ход по
същество на делото пледира съдът да се произнесе с решение, с което да
потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното НП. Подробни
съображения в тази насока развива в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2023 г. около 19:30 ч. в град София, на ГКПП - Аерогара
София била извършена гранична проверка на влизащи в страната пътници,
2
пристигнали с полет № FB808 от Атина до София с превозвач «*** Еър» АД.
А. –на длъжност младши експерт при ГКПП - Аерогара София,
извършил преглед на документите на пристигналия с цитирания полет пътник
Chen Youwei - роден на 09.04.1986 г., гражданин на Китай, притежаващ
паспорт № ***, издаден на 07.08.2019 г., както и еднократна шенгенска виза,
тип „С“ № ***, издадена от Унгария, валидна от 10.07.2023 г. до 04.09.2023 г.
В хода на проверката било установено, че пътникът не притежавал
валидна виза или разрешение за пребиваване в Република ***. Независимо от
това превозвачът издал билет и бордна карта на лицето и го превозил до
територията на Република ***. Тъй като Chen Youwei не притежавал виза или
разрешение за пребиваване, той не бил допуснат в страната, понеже не
отговарял на изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, поради което и бил изготвен
отказ за влизане в страната.
За така констатираното нарушение, на 29.09.2023 г. бил съставен срещу
превозвача «*** Еър» АД, ЕИК ***, Акт за установяване на административно
нарушение № 412 (бл. № 276792/29.09.2023 г.). Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
Актът бил предявен на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател Аниела Тодорова, който след като се запознал със
съдържанието му, го е подписал с отбелязване, че има възражения и
направил искане административнонаказателното производство да бъде
прекратено. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не било депозирано
писмено възражение.
От описаното в акта се установява, че в случая се касае за извършен
полет на 24.08.2023 г. № FB808 от Атина до София, с който е пристигнал
пътникът Chen Youwei - роден на 09.04.1986 г., гражданин на Китай,
притежаващ паспорт № ***, издаден на 07.08.2019 г. и еднократна шенгенска
виза, тип „С“ № ***, издадена от Унгария, валидна от 10.07.2023 г. до
04.09.2023 г., като пътникът не е притежавал валидна виза или разрешение
за пребиваване в Република ***. Същият не отговарял на изискванията на
чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. Б от Регламент(ЕС)2016/399, както и
съгласно РМС 284/12.04.2023 г., поради което не бил допуснат в страната.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление, с което при
3
идентичност на описанието и неговата правна квалификация, на
основание чл. 51 ЗЧРБ за нарушение чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ЗЧРБ, дружеството-жалбоподател било санкционирано с имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
пълномощник на дружеството –жалбоподател на 16.11.2023 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК вр.чл.84
от ЗАНН писмени доказателства – докладна записка, АУАН №
412/29.09.2023 г., покана за доброволно изпълнение, отказ за влизане в
страната № 536/24.08.2023 г., съобщение № 8177р-25502/25.08.2023 г.,
Заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. относно определяне на длъжностни лица
от Министерството на вътрешните работи, които да съставят АУАН и да
издават НП по ЗЧРБ, Заповед № 8121з-7820/31.08.2023 г., от която произтича
материалната компетентност на лицето издало обжалваното НП, Заповед №
3282з-3124/26.08.2021 г., длъжностна характеристика на длъжността
„командир на отделение“, пълномощни и др.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото – докладна
записка рег. № 8177р-29633/02.10.2023 г., съобщение № 8177р-
25502/25.08.2023 г., отказ за влизане в страната № 536/24.08.2023 г., от които
безспорно се устновява, че лицето Chen Youwei - роден на 09.04.1986 г.,
гражданин на Китай, притежаващ паспорт № ***, е пристигнало в Р*** с
полет на авиокомпания „*** Еър“ АД от Атина до София, без да притежава
валидна виза или разрешение за пребиваване в Република ***.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна и непротиворечива, като
следва да се отбележи, че в случая между страните не е налице спор по
фактите, а само относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на въззивен съдебен контрол санкционен акт и от лице, което има
право на жалба.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
4
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП изхождат от
съответните длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и
териториална компетентност по смисъла на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ, както
и приложените към материалите на делото Заповеди , поради което приема
възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни. Налице е и
редовна процедура по връчването им на пълномощник на дружеството-
жалбоподател.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление,като при това са спазени изискванията за
форма и съдържание на същите, както и процедурата по съставянето им.
Действително не е изрично указано качеството на свидетелите, участвали в
съставянето на акта, но това обстоятелство само по себе си не компрометира
процедурата и не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Актът е съставен след отправена по реда на чл. 40, ал. 1
ЗАНН покана, и с участието на надлежно упълномощен представител на
дружеството жалбоподател - Аниела Тодорова, легитимирал се с изрично
пълномощно за представителство в процедура по съставяне на АУАН.
На следващо място съдът намира, че както АУАН, така и НП съдържат
достатъчно пълно описание на нарушението и надлежно посочване на
нарушените законови разпоредби. От една страна ясно и конкретно са
дефинирани, времето, мястото, изпълнителното деяние, и обстоятелствата,
при които е извършено, като са отразени данни за полета и превозения чужд
гражданин, с което са изпълнени изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗАНН,
респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Наред с това както актосъставителя, така
и наказващият орган точно и пълно са дефинирали нарушените законови
разпоредби, като е изрично посочено, че превозеният чужденец не е
отговарял на изискванията на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. Б от
Регламент(ЕС)2016/399, които именно въвеждат изискванията за валидна виза
за влизане на територията на Република *** на чужди граждани, дефинирано
и в чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, а освен това в конкретния случай задължението на
5
жалбоподателя, произтича пряко от нормата на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, която
няма бланкетен характер и въвежда конкретно правило за поведение,
адресирано към превозвачите.
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице празнота в
съдържанието на АУАН и НП, свързана с правната квалификация, която да е
довела до непълнота на същата, респективно да е поставило ограничения в
правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съдът приема, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените и възраженията на
жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.
В хода на административно-наказателното производство на
жалбоподателя с АУАН № 412/29.09.2023 г., е било повдигнато
административно-наказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 20,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ- неизпълнение на задължения за
проверка за наличие на валидна виза или разрешение за пребиваване.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е
подвел фактите под посочената в НП материално правна норма.
Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ превозвач, който превозва по въздух
до и/или от Република *** чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да
установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието и
редовността на визата, когато такава е необходима. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
ЗЧРБ "Чужденец може да влезе в Република ***, ако притежава редовен
паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение
за пътуване, когато такива се изискват. ", като изключенията от това
изискване са изброени в следващите разпоредби на текста, а именно чл. 8, ал.
2-5 ЗЧРБ, като по делото нито се установят, нито се твърди наличието, на
която и да е от тези хипотези.
Условията за влизане на гражданин на трета страна, на територията на
държавачленка на ЕС, са дефинирани в чл. 6 на Регламент 2016/399 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2016 година
относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите
(Кодекс на шенгенските граници), като в чл. 6, ал. 1, б. Б от цитирания
общностен акт, изрично е въведено изискването за валидна виза, "ако такава
6
се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета. " В настоящия
случай превозеният пътник е китайски гражданин т. е. гражданин на трета
страна по смисъла на чл. 2, т. 6 от Регламент(ЕС) 2016/399, като няма данни
да попада сред изключенията по чл. 2, т. 5 от същия. Предвид на това и
спрямо посоченото лице важат общите правила, като държавата, чийто
гражданин е пътникът, попада в Приложение I към чл. 1, § 1 на Регламент
(ЕО) № 539/2001 на Съвета, т. е. държавите за чиито граждани посочената
разпоредба въвежда императивното и недвусмислено изискване за виза при
влизане на територията на държава членка на ЕС.
При това като е извършило услугата превоз по въздух на китайския
гражданин Chen Youwei, без да изпълни задължението си за проверка
наличието на валидна виза, при недвусмисленото наличие на изискване за
такава, дружеството е нарушило чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, въпросът за
субективната страна на деянието не следва да се обсъжда.
Наведеният в жалбата довод, че при преминаването на вътрешни граници
на ЕС виза не изисква, не намира опора в актуалната към датата на деянието,
а и към настоящия момент нормативна уредба, като следва да се отбележи,
че Регламент 562/2006 г., е отменен с Регламент (ЕС) 2016/399. Република
*** е страна - членка на ЕС, но не е страна членка на Шенгенското
пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него по смисъла
на съгласно Регламент (ЕС) № 562/2006 г. и Регламент (ЕС) № 399/2016 г. на
Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. (Кодекс на шенгенските
граници). В този смисъл, при полет от летище в Шенгенското пространство
към летище на територията на Република ***, съответният пътник пресича
външна граница, а при кацане в Република *** следва да притежава валиден
документ за пътуване и виза, даваща му право да пребивава законно на
територията на Република ***. (изрично в този смисъл актуалната практика
на касационната инстанция: Решение № 4550 от 06.07.2023 г. по адм. д. №
4843/2023 г., Решение № 7692 от 14.12.2022 г. по адм. д. № 6449/2022 г.,
Решение № 5726 от 12.10.2022 г. по адм. д. № 5667/2022 г., Решение № 1167
от 22.02.2022 г. по адм. д. № 12009/21 г., всички по описа на АССГ и др.).
Предвид изложеното, в конкретиката на настоящия казус
законосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството-
7
жалбоподател, като му е наложена имуществена санкция, съобразно
разпоредбата на чл. 51 от ЗЧРБ, която предвижда, че на превозвач, който не
изпълни задълженията си по чл. 20 се налага имуществена санкция в размер
от 2000 до 10 000 лева. Наложената имуществена санкция в случая е в размер
равен на минималния, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за
евентуалното му ревизиране. Следва единствено да се отбележи, че не налице
основания за приложение на чл. 28 ЗАНН към установените в настоящия
казус факти, респективно за маловажност на извършеното нарушение,
доколкото същото по никакъв начин не се отличава от останалите случаи на
нарушения от същия вид, в посока намаляване на обществената му опасност.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема, че при
правилно установена фактическа обстановка, квалифициране на нарушението
и посочване на точната санкционна норма и правилно определена санкция,
която се явява справедливо наказание за извършеното нарушение и ще
постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на
установения правов ред в страната, наказателното постановление следва да
се потвърди изцяло.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН следва в
полза на административно–наказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Според
нормата чл. 37, ал. 1 от ЗПрП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за осъществяване на
защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Тъй като делото не се
отличава с фактическа или правна сложност и беше решено в едно съдебно
заседание, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
минимума от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН и чл.63д,
съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 427/02.11.2023 г.,
издадено от Директор на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на
основание чл. 51 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на
«*** Еър» АД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1
ЗЧРБ.
ОСЪЖДА «*** Еър» АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.София, район «Слатина», Аерогара София, бул.»Брюксел» № 1 да заплати
на РДГП- Аерогари, към ГД "Гранична полиция" – МВР- София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9