Р Е Ш Е Н И Е
№ 210/10.05.2021 г., гр. Монтана
В името на
народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет
и първи април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова и с участието на прокурора Александрова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова
адм. дело № 102 по описа за 2021
г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба вх.№ 386/23.02.2021
г. от А.Ц.К., с постоянен и настоящ адрес:***П.,***, офис 207, против ОД на МВР Монтана, представлявана от
директора, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4000 лв., представляващи претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразени в
нарушаване на правото на личен и семеен живот, съгласно чл.8 от Европейската
конвенция за защита правата на
човека/ЕКЗПЧ/, стрес, притеснение, изгубено време за изчакване за
извършване на незаконосъобразни действия, обида, накърняване на личното
достойнство, създаване на усещане за произвол и недоверие в институциите, поради
произвол, като от тях се присъдят 2000 лв. за незаконосъобразни действия на
администрацията на ответника, отразени в протокол за проверка на лични вещи на
лица и превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на
вещите, превозвани в тях от 29.01.2021 г. и 2000лв. за незаконосъобразни
действия на администрацията от ответника, а именно личен обиск на лице, за
които не е представен никакъв документ.
В исковата молба се твърди, че К. е
претърпял неимуществени вреди от извършване на незаконосъобразни действия на
длъжностни лица от администрацията на ответника, обективирани в протокол от 29.01.2021г.
за проверка на личния му автомобил и
личен обиск на лице, като се базира на практика на Европейския съд за правата
на човека/ЕСПЧ/ по дела, свързани с нарушаване на правото на личен и семеен
живот във връзка с извършване на обиск и претърсване, осъществени по реда на
НПК, където за нарушаване на правото на личен и семеен живот се присъждат
обезщетения за всяко нарушение. Моли да бъде осъден ответника да заплати
дължимото обезщетение в размер на 4000 лв., претендира съдебно деловодни
разноски, за които представя списък.
В съдебно заседание, ищецът лично и чрез пълномощника адв.С. П. поддържа иска и иска да бъде осъден
ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв., претендира
разноски, съгласно приложен списък. Представя и писмени бележки в определения
от съда срок.
Ответникът - ОД на МВР Монтана, чрез пълномощника на директора юрк.Д., в съдебно заседание иска да се отхвърлят така предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждание.
Представителя на Окръжна
Прокуратура Монтана, в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
исковата молба. Представя и писмено заключение, в срока определен от съда.
Съдът, след преценка на
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, безспорно се
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК,
като общо по двата иска претенцията е за 4000 лв., от които
2000лв. - за
незаконосъобразни действия на администрацията на ответника,отразени в протокол
за проверка на лични вещи на лица и превозни средства,кораби, въздухоплавателни
средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях от 29.01.2021 г. и 2000лв. -
за незаконосъобразни действия на администрацията от ответника за личен обиск на
лице.
Установено
е по делото, че Главният прокурор на Република България със заповед № РД-04-78/02.03.2020 г. , е заповядал на
административните ръководители на районните и окръжните прокуратури, и на
Софийска градска прокуратура, да създадат организация за извършване на системни
проверки от съответните им областни дирекции на МВР и териториалните им
структури за разкриване и разследване на престъпления с предмет наркотични
вещества по чл.354а-354в от НК/л.50-51 от делото/. В изпълнение на същата, с писмо
на директора на ОД на МВР Монтана № УРИ 301р-7233/20.03.2020 г. е разпоредено
на началниците на РУ Монтана, Лом, Берковица
и Вършец да се създаде организация за планиране и изпълнение на мерките в
поверените им служби за изпълнение на заповедта на главния прокурор. Информация
за създадената организация и набелязаните мерки и постигнати резултати, ведно с
ежемесечни доклади да се изпраща в сектор „ПКП“ при ОД на МВР Монтана/л.52 от
делото/. Съгласно приложена докладна записка рег.№ 1808-р-3583/02.02.2021 г. до
началника на РУ Монтана към ОД на МВР Монтана, на 29.01.2021 г. е извършена
проверка на лек автомобил, по получена оперативна информация, че лицето А.Ц.К.,
държи наркотични вещества/л.15 от
делото/, за което на лицето е изготвен и приложен протокол за извършената
проверка на 29.01.2021 г./л.16-17 от делото/. Към преписката са приложени и
ЗПАМ № 21-0996-000032/01.02.2021 г. и талон за
изследване № 0053073/л.18-20 от делото/.
За установяване на всички
факти и обстоятелства по делото бяха разпитани свидетелите Х* Д* С*, Т* Г* Т* и Ц* М* К*а – поискани от страна на ищеца и свидетелите Л* В* Л*, Д* П* Р* и В* Б* В* от страна на ОД на МВР Монтана. От показанията на
свидетелите на ищеца безспорно се установява, че на 29.01.2021 г. в гр.Монтана,
на пресечката на ул.О* П* и бул.Х*.Б*, към 17.00 часа , органите на реда са спрели внезапно
л.а.“В*“ с рег.№ *, управляван от А.Ц.К., като са разпоредили на
пътуващите да слязат от колата, без да пипат нищо, след което са извършили
обстойна проверка на превозното средство, свидетелите Т* Г* Т* и Ц* М* К* са помолени да се отстранят и на същите е дадена възможност да
приседнат отстрани, докато се извършва проверката. Същите изрично заявиха, че
не са претърсвани, а само са показали на проверяващите какво съдържат носените
от тях торби. На А.Ц.К. и Х*Д* С*, са поискали да извадят всичко от джобовете си и са „
препипали същите“, като тези свидетели
не твърдят претърсване и и личен обиск на двамата, а само, че са проверили дали
са извадили всичко от джобовете си. Ищецът и свидетеля Х* С* твърдят за грубо
поведение на контролните органи, но тези техни твърдения не се подкрепят от
показанията на двамата свидетели на ищеца Т* Г* Т* и Ц* М* К*, които заявяват, че проверяващите са действали малко
по-рязко, но не са били груби или да са се държали арогантно, напротив
разрешили им да приседнат отстрани докато извършвали проверката на автомобила.
Същите посочиха, че личен обиск не е бил извършен на двамата там на място пред
тях, но същите са отведени за около 15-20 минути до РУ Монтана, като те там не
са присъствали. От разпита на всички свидетели безспорно се установи, че А.Ц.К.
е отказал тест за алкохол и наркотични вещества, както и талон за изследване.
От свидетелските показания на свидетеля Т* Г* Т*, се установява, че по
пътя при връщане от Монтана ищецът К. бил притеснен, като казал, че са му вземи
книжката – СУМПС, поради което е нормално да е бил притеснен.
Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетелите Т* Г* Т* и Ц* М* К*, като обективни, а показанията на ищеца и свидетеля Х* С*, изрично заявил, че е
близък приятел на ищеца, като необективни и недоказани, същите имат за цел да
обосноват предявените искови претенции, но не се подкрепят от показанията на
останалите свидетели.
По делото бяха разпитани
и трима свидетели по искане на ответника Л* В* Л*, Д* П* Р* и В* Б* В*. От показанията на
същите се установява, че е имало оперативна информация за държане на наркотични
вещества и в тази връзка е извършена проверката на 29.01.2021 г. около 17 часа
в гр.Монтана. При проверката са спазени всички правила, спазен е закона и изрична инструкция за проверки по чл.81, ал.1
и 2 и чл.83, ал.1 от ЗМВР. Изрично е поискана и проверка за проверка за употреба
на алкохол и наркотични вещества, която ищецът отказал. За извършените действия
е съставен протокол, който е подписан от К. без възражения. На лицата не е
извършван личен обиск, в РУ Монтана са отведени за съставяне на въпросния
протокол, а свидетеля С* помолил да отиде до
тоалетна. Противно на техните твърдения за личен обиск, такъв не е извършван, а
и няма оплакване за такъв, а и времето от 15-20 минути не е достатъчно за такъв
обиск на двете лица, както се твърди. Не е ясно с кои свои действия, за които
се твърди едва в исковата молба, че са накърнили личното достойнство и правата
на лицето. Пред автомобила същите не са претърсвани и събличани, а са ги
помолили да извадят личните си вещи от джобовете. За проверката на автомобила е
съставен протокол за претърсване, който е връчен на лицето и същият
го е подписал без възражения./л.16-17 от делото/.
Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, досежно начина на извършване претърсването на
автомобила и относно твърденията за личен
обиск, като обективни и достоверни. Макар да се твърди личен обиск в РУ
Монтана, няма доказателства за извършен такъв, а няма и оплаквания от лицата,
да им е отказ протокол за личен обиск, едва в исковата молба се твърди общо, че
е извършен такъв, но без да се сочат доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията на
ответника, отразени в протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни
средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани
в тях от 29.01.2021 г., и незаконосъобразни действия на администрацията от
ответника, личен обиск на лице, за който не са представени никакви документи и
доказателства, а само се твърди в исковата молба. Претенцията е насочена против ответник, с надлежна
пасивна процесуална легитимация, съгласно чл.205 от АПК - ОД на МВР Монтана. Съгласно посочената разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Съгласно
чл.204, ал.4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил
иска си пред Административен съд Монтана, който е компетентният съд по мястото
на увреждането и по настоящ адрес ***. Следователно е предявен пред местно и
родово компетентния съд.
Съдът намира, че и двата
обективно съединени иска са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение
на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.
С предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на
длъжностни лица от администрацията на ответника, в резултат на извършен личен
обиск на ищеца и проверка на автомобила му, обективиран в протоколи от 29.01.2021
г.
Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на
отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички
положения, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да
бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност,
но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност - чл. 4 от ЗОДОВ.
Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като пряка и непосредствена е тази вреда, която
следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по
силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която
съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. Няма спор в правната теория и практика, че
обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени
физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД,приложим
съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на
обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се
определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и
естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението.
Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и
тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните
актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна
практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за
настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна
дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се
презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по
делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретният случай, в тежест на
ищеца е да докаже по безспорен начин, че
е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер,
както и причинната им връзка с протокола
за проверка на автомобила и личен обиск на
ищеца.
Следователно, първата предпоставка,
с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е
наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
ответника. Не се доказа в настоящето производство наличие на незаконосъобразни
действия на длъжностни лица от администрацията на ответника при извършване
на проверка на автомобила на ищеца, нито
въобще да е извършен личен обиск на същия. Прави впечатление, че свидетеля
Славчев, също твърди личен обиск, но не е предявил никакви претенции. Видно от всички
гласни и писмени доказателства, в тяхната съвкупност и логическа връзка, не бяха безспорно доказани твърденията на
ищеца в исковата молба и депозираните писмени бележки, че от действията по
претърсване на автомобила, обективиран в
протокол от 29.01.2021 г. и извършен личен обиск на ищеца, същият е претърпял
неимуществени вреди, изразени в нарушаване на правото на личен и семеен живот, съгласно
чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека/ЕКЗПЧ/, стрес, притеснение, изгубено
време за изчакване за извършване на незаконосъобразни действия, обида,
накърняване на личното достойнство, създаване на усещане за произвол и
недоверие в институциите, поради произвол. Липсата на незаконосъобразни
действия, има за последица и отхвърляне на исковете за обезщетение в общ размер
по двата иска на 4000 лв. В този смисъл позоваването на практика на ЕСПЧ
досежно размера на присъжданите обезщетения по цитирани от адв.П. дела е
неуместно, при липса на твърдените от ищеца незаконосъобразни действия, отразени
в протокола за проверка на автомобила, както и липсата на възражения от страна
на ищеца за неправомерни действия на контролните органи пред административния
орган. Тук следва да се подчертае, че твърденията за незаконосъобразни действия
безспорно доказани в производството, не
намират опора в събраните доказателства в производството. Въобще не бяха
събрани доказателства за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, единствано се установи, че след като същият е
отказал да бъде тестван за наличие на алкохол и наркотични вещества като
управляващ МПС, същият е бил притеснен, че ще остане без книжка – СУМПС.
Без да е доказана първата
предпоставка, незаконосъобразни действия, безпредметно е изследването на
другите елементи на отговорността на държавата за вредите, защото, за да бъде
уважен искът, следва да са налице и четирите предпоставки кумулативно.Съдът
кредитира показанията на свидетелите както на ищеца, така и на ответника, като
обективни и достоверни. Кредитира и показанията на свидетелите на ищеца, които не твърдят неправомерни, груби
действия на проверяващите при претърсване на автомобила, не е извършван личен
обиск на място, не е събличан ищецът от
проверяващите, а само са го помолили да извади личните си вещи от джобовете, автомобилът му наистина е
проверен, не е намерено нищо нередно,
т.е не се доказва тезата, че действията са незаконосъобразни. Изразеното притеснение е по повод отнетата
книжка - СУМПС, което е поради отказ на ищеца да бъде проверен за употреба на
алкохол и наркотични вещества. Противно на твърдението в исковата молба,
действията на проверяващите се основат на закона и изрична инструкция на
министъра на вътрешните работи, за които е съставен и съответен протокол,
надлежно оформен по
образец Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1
от Инструкция № 8121з-464/26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на
проверки по чл. 81, ал. 1 и ал. 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗМВР от полицейските
органи, подписан от лицето без възражения и надлежно връчен на същия. Предвид
представените в производството доказателства, безспорно действията на
проверяващите се основават на закона и изрична инструкция по приложението на
чл.81 и 83 от ЗМВР. При налична оперативна информация и в изпълнение на заповед
на Главния прокурор, както указания на директора
на ОД на МВР Монтана, при което органите на МВР имат законово основание и са извършени в
съответствие със закона - чл.81 от ЗМВР,
регламентиращ случаите на проверка на лични вещи и превозни средства кораб, въздухоплавателно
средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗМВР
“Обискът и проверката по
чл. 81 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на
гражданите..“, като в производството нарушения, с които да са накърнени правата
на проверяваните, конкретно на ищеца К.,
не бяха доказани. От всички събрани в хода на производството доказателства, в
тяхната съвкупност и логическа връзка, не се установиха незаконосъобразни
действия от страна на длъжностни лица от администрацията на ответника при
проверката на 29.01.2021 г. в гр.Монтана. Издаденият протокол за извършена
проверка на лични вещи на лица и превозни средства, кораби, въздухоплавателни
средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях от 29.01.2021 г., е подписан
от ищеца без възражения.
Относно изложените
съображения в писмените бележки за
предоставяне на достъп до електронния портал за съдебни дела, съдът констатира,
че такъв е разрешен на 22.01.2021 г., като протоколът е бил на разположение в срока
по чл.150, ал.2 ГПК във връзка с чл.144 АПК, а
публикуването му на интернет страницата на съда е в срока по чл.142а от АПК.
Предвид изложеното
исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Претендира се
юрисконсултско възнаграждение от ответника, чрез пълномощника юрк.Димитрова, което
е основателно с оглед изхода на спора. Същото се определя от съда на основание
чл.10, ал.4 ЗОДОВ, във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.24 от Наредба за
заплащане на правната помощ в минимален размер на 100 лв., поради липса на
фактическа и правна сложност на делото.
При изложените мотиви и
на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба вх.№ 386/23.02.2021
г. от А.Ц.К., с постоянен и настоящ адрес:***П.,***, офис 207, против ОД на МВР Монтана, представлявана от
директора, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4000 лв., представляващи претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразени в
нарушаване на правото на личен и семеен живот, съгласно чл.8 от Европейската
конвенция за защита правата на
човека/ЕКЗПЧ/, стрес, притеснение, изгубено време за изчакване за
извършване на незаконосъобразни действия, обида, накърняване на личното
достойнство, създаване на усещане за произвол и недоверие в институциите,
поради произвол, като от тях се присъдят 2000 лв. за незаконосъобразни действия
на администрацията на ответника, отразени в протокол за проверка на лични вещи
на лица и превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и
на вещите, превозвани в тях от 29.01.2021 г. и 2000лв. за незаконосъобразни
действия на администрацията от ответника, а именно личен обиск на лице, за
които не е представен никакъв документ.
ОСЪЖДА ищеца А.Ц.К. ***, да заплати на
ОД на МВР Монтана, представлявана от директора, разноски в размер на
100/сто/лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Административен съдия: