Р Е Ш Е Н И Е
№……………./18.06.2018г.,
Гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на тридесети
май през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Станислава С. катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 3340 пo oписа за 2018 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Предявен
е отрицателен установителен иск Г.А.А., ЕГН **********
против „Е.П.“ АД, с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли съда да
постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо, че Г.А.А., ЕГН ********** не дължи на „Е.П." АД, ЕИК: *** , сумата в
размер на 3593,35 лв. по фактура № *** от 22.02.2018г. за
периода 03.07.2016г. до 02.07.2017г., за партида с клиентски № ***, с адрес на потребление гр. ***.
Ищецът
твърди, че е потребител на ел.енергия по клиентски № ***
и абонатен № **********, по които се отчита потребената
ел.енергия. Излага, че посоченото СТИ е монтирано в шкаф много далеч извън
имота за ограничаване на достъпа до СТИ в табло, като няма никакъв достъп, дори не знае кой е неговият
електромер.Твърди, че резултатите от проверката и демонтажа на СТИ са описани в
протокол от проверката на СТИ от 02.07.2017г., който оспорва. Оспорва да е правена проверка точно на СТИ
отчитащо електроенергията в домът му.Оспорва КП от 02.07.2017г. по форма и
съдържание, като твърди, че на проверката на СТИ не е присъствал, нито е
присъствал и орган на полицията. Оспорва КП 160/16.02.2018г. на БИМ, тъй като е
изготвен шест месеца след демонтажа на проверяваното СТИ на 02.07.2017г., извън
законовия едномесечен срок за това.
Ищецът заявява, че не е
манипулирал СТИ, не е ползвал енергията, която е начислена зa периода 03.07.2016 г.. до 02.07.2017 г. на стойност от 3593. 35 лева. Твърди,че няма възможност да следи
показанията си и изобщо състоянието на СТИ отчитащо ел. енергията в обекта му,
тъй като не е собственик на СТИ. Счита, че отговорност за СТИ носи само и
единствено собственика, който в случая е ответника.
Ищецът твърди, че ако има
видима намеса в схемата на електромера, то следва да са уведомени органите на
реда, за да установят извършителя на това неправомерно въздействие. Сочи, че
всеки би могъл да извърши това неправомерно въздействие.
Оспорва начина и методиката по
която е начислена сумата от 3593,35 лв. по партидата. Счита, че извършената корекционна процедура е незаконосъобразна.
Твърди, че ответното дружество
към настоящия момент няма Общи условия и към днешна дата валидни такива са
формулировките предвидени в Общите условия на „****, в който няма разпоредба, която да препраща
към чл.48 от ПРАВИЛА за измерване на количеството електрическа енергия.
Ищецът излага, че по см. на чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, като „краен снабдител" „ *** може да извърши едностранна корекция на
сметките за минало време само при наличие на нормативно регламентираниправила,
изготвени като такива от единствено компетентния по см. на чл. 21 от ЗE орган - ДЕКВР.
Сочи, че понастоящем чл. 1 до
чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ, са отменени с решение № 1500 от 06. 02. 2017 г. по описа на ВАС, постановено
по адм. д.№ 2385/ 2016 г., от 5 - членен с- в, обн. ДВ, бр. 15/ 14. 02. 2017
г., но отменените текстове евентуално могат да намерят приложение, доколкото са
действали към момента на извършване на проверката на електромера на абоната -
на дата 02. 07. 2017г. Поради което, следва и извода, че към тази дата липсват
валидни ПИКЕЕ. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира
писмен отговор, като изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди, че в договорните отношения между
страните, по силата на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „*** както и от
ПИКЕЕ. Поради което, на 02.07.2017г. е извършена проверка на обекта на
потребление, за което е бил съставен констативен протокол № ***. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ за
експертиза. Такава е била извършена от ГД МИУ, РО- Русе , като въз основа на
констатациите е начислена ел.енергия .
На 22.02.2018г. ответникът издал фактура
№ *** на стойност 3593,35 лв., на осн.чл.50
от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане паметта на електромера, при което е установено
точното количество неотчетена ел. енергия.
Излага, че електрическата енергия,
натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и отребена от
абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Поради което, твърди, че процесната сума се дължи от ищеца на основание чл.50 от
ПИКЕЕ,вр. чл. 79 ал.1, вр.чл.200,ал.1,
предл.1 от ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно Констативен протокол № *** на 02.07.2017 г. служители на " -*** " АД са извършили проверка в обект, находящ се в гр.***. Демонтирано
е СТИ за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от клиента без възражения .
Видно от КП за
метрологична експертиза на средство за измерване № 160/16.02.2018г. на БИМ гр. Русе,
при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера . Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4- 024071,9 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия. Електромерът не съответства на
техническите изисквания.
Въз основа на протокола
е изготвено становище за корекция по
чл.50 от ПИКЕЕ на 20.02.2018г. Издадена е фактура № **********/22.02.2018г. с
получател Г.А.А. за периода 03.07.2016г.
до 02.07.2017г. за сумата от 3593,35 лв. по кл.№
**********.
До абоната са изпратени писма изх.№ 46943_КП1800846_1/21.02.2018г. и изх.№
46943_КП1800846_2/22.02.2018г, за извършената корекционна
процедура, връчени на 26.07.2018г. и 02.03.2018г.
Видно от протокол за
монтаж от 10.05.2012г. на Е-ОН България
е монтиран електромер с №*** на обект с аб. № ***. Няма данни какви
са били показанията на електромера по регистър 1.8.3 при монтажа му, отразени
са само показанията на активираните за търговски отчет регистри - 1.8.1 и 1.8.2
съответно за нощна и дневна тарифи, които са били с нулеви показания.
От заключението на СТЕ
прието от съда и неоспорено от страните се установява, че процесният
електромер тип МЕ 02 с фабричен № *** е преминал първоначална метрологична проверка през 2012г. Метрологичната
му годност изтича през 2018г. Електромерът е демонтиран на 02.07.2017г. Показанието,
записано в регистър 1.8.4 не е визуализирано на дисплея, защото предварително е
указано да се визуализират само показанията на тарифа 1 и тарифа 2. Наличието
на показания в тарифа, която не е
предвидена да се използва за отчитане на консумирана електроенергия в обекта,
означава че електромера не работи нормално, т.е. основната функция на
измервателния уред е нарушена. Наличието на данни записани в регистър 1.8.4 се дължи на неправомерно вмешателство в
програмата за параметризация на измервателния уред и
по точно в тарифната схема. В процесния обект,
отчитането е двутарифно , абоната е битов.
Количеството ел енергия 24071 kWh не е от редовен отчет,
не е изчислено по методиката за корекция на сметка. Това количество не е остойностено
през отчетния период 03.07.2016г.-02.07.2017г. Схемата на свързване на СТИ с
електрозахранващата мрежа не е променена. В настоящият случай има налични
показания в регистър 1.8.4 на тарифа 4, което не би следвало да е така, ако
електромерът не е бил манипулиран.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За
да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при
условията на главно и пълно доказване, че претендираната
от него по фактура № ***/22.02.2018г. с получател Г.А.А.
за периода 03.07.2016г. до 02.07.2017г. сумата от 3593,35 лв. е дължима.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване
от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
електроенергия, както и нейния размер.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване
от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
електроенергия, както и нейния размер.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Корекционната процедура е извършена по реда на
обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г. Същите са
издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно - че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съответно към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, на посочения
адрес на доставка на електроенергия съществува законова възможност, която
регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на
количество електроенергия. Сумата по коригиращата сметка не е обусловена
от и не се дължи за реално потребена от
потребителя електроенергия, а се явява като компенсация за
електроразпределителното предприятие за неотчетена въобще или отчетена в
по-малки стойности за определен период консумация на електроенергия от СТИ в
резултат на негова неизправност.
Предвид направеното от ищеца оспорване на констативния протокол, в тежест на ответника по
делото е да установи по пътя на пълното и главно доказване наличието на
предпоставките, установени в чл. 48 и сл. ПИКЕЕ, даващи му възможност да извърши едностранна
корекция.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът
на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се
изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно
изброени в този подзаконов нормативен акт - чл. 48 от ПИКЕЕ, приети
от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал.
2 от ЗЕ. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено
от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или
промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на
чл. 47 от ПИКЕЕ проверка.
Ответникът
твърди, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява
реално доставена и потребена ел. енергия, като
представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 47
ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание
обосноваващо дължимост на сумата и в частност- реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от
абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ.
спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията за реална доставка е
нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на
договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Начисляването е извършено на основание становище, изготвено
на база прочитане показанията на невизуализиращите са на екрана регистър
1.8.4 на СТИ, и касае минал период 03.07.2016г.
до 02.07.2017г.
Установи се, че СТИ е правилно отчитало консумираната ел.
енергия, като не е документирано да е налице неточно измерване дължащо се на
неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа. Процесното СТИ е
могло да измерва цялата ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията.
На първо място не става ясно по какви
причини при данни за битов абонат и без заявление от него, електромерът му е
отчитал показания за върхова енергия по трета и четвърта тарифа. Няма данни да
има законен повод да бъде взета в предвид и отчетена тарифа 1.8.4., какъвто е смисълът на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Поради това
съдът намира, че не е налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ. Вмешателство
/било то софтуерно или механично/ е предвидено като основание за корекция на
сметка само в хипотезата на чл. 48 от ПИКЕЕ, не и в
хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Доколкото
корекцията по чл. 50 от ПИКЕЕ не визира
вмешателство, то установеното софтуерно вмешателство от СТЕ, не може да бъде
основание за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ.
Установи се, че начислената сума
представлява стойност на доставена и потребена на
обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен
отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е
установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез
използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при
която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8. 4.
Липсват данни каква електроенергия се
отчита по скрития регистри 1.8.4 , доколкото няма искане от абонатът да му се
отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа.
По делото остана неясно кога е извършена софтуерната
намеса в програмата за параметризация, в резултат на
чии действия, за какъв период е натрупвано това количество ел. енергия, в кой часови
диапазон е натрупано. Така натрупаното количество е неясно
коя тарифа касае, което пък е от значение за дължимата цена. Хипотезата,
регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ, предвижда възможност операторът на съответната
мрежа да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване
на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В тази
хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по- дълъг от една година. Предвиденият в ПИКЕЕ, нормативно
определен краен период от една година, не освобождава ответника от задължението
му да установи кога точно е възникнала грешката, съответно кога е открита.
Крайният момент съвпада с датата на констативния протокол, съгласно който неточното
отчитане е установено и СТИ е подменен, но началната дата на неточното отчитане
не е установена в случая при условията на пълно и главно доказване,
следователно не е установен периода, за който следва да бъде извършена
корекцията. Без наличие на установен период не е възможно ограничаването му до
нормативно определения максимален период от една година.
Не е налице и хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ доколкото не се установи, че при монтажа
на електромера с фабр. № ***, на 10.05.2012г. монтиран на обекта на ищеца, регистър 1.8.4 да е бил с нулеви показания, поради което и не може да
бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър /регистър 1.8.4/ е действително потребена
от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Независимо, че при монтажа на електромера показанията
на регистри 1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви и че електромерът е бил нов
/немонтиран на друг обект/, то не би могло да се направи извод, че и показанията
на останалите регистри /неактивираните за търговски отчет регистри/ са били
нулеви. Такъв извод, не може да бъде изведен от събраните доказателства.
Въз основа на всичко изложено по-горе
следва да се приеме, че твърдението на ответника за наличие на потребление от
24071 kwh "прочетено"
в тарифа 1.8. 4 от ищеца извън коректно посочените количества енергия по двете
визуализирани тарифи за дневна и нощна енергия, по които правилно е бил параметризиран електромера е недоказано.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.1 от Наредбата
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от
адвокат правна помощ се определя
по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение,
което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за
прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 550
лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 145,75 лева , вкл. съд. удостоверение и 550
лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.А.А.,
ЕГН ********** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 3593,35 лв. /трихиляди петстотин деветдесет и три лева и 35
стотинки/, представляваща стойността
на начислена за периода от 03.07.2016г. до 02.07.2017г. електроенергия за обект на потребление в ***, кл. № *** и аб.№ **********, за
която сума е издадена фактура № ***/22.02.2018г., на основание чл.124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.А.,
ЕГН ********** сумата от 695,75 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и 75 стотинки / разноски по делото за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: