РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Кърджали, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200557 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-187/23.08.2021 г., издадено от
Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, с което на основание
чл.255, ал.3 от ЗОП /обн.ДВ бр.13 от 2016 г., ред.ДВ бр.17 от 2019 г./ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 9 600 лв. на С.Д.С., ЕГН **********, адрес
****, на длъжност управител на *** ООД гр.Кърджали, за извършено нарушение по чл.116,
ал.1 от ЗОП /обн.ДВ бр.13 от 2016 г., изм.ДВ бр.86 от 2018 г./.
Жалбоподателят С.Д.С. твърди, че не е доволен от наказателното постановление, тъй
като било незаконосъобразно. При издаването му наказващият орган не спазил изискванията
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко
наказателно постановление. Излага съображения за неспазване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН, тъй като евентуалното нарушение било извършено на 29.08.2019 г. – приблизитено
година и половина преди датата на съставяне на АУАН на 26.02.2021 г. Освен това, в
качеството си на управител на *** ООД гр.Кърджали не бил извършил констатираното от
контролните органи нарушение. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
атакуваното постановление като незаконосъобразно, като му присъди и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че наказателното постановление било
постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Вмененото на жалбоподателя нарушение
1
на чл.116, ал.1 от ЗОП било непълно и неясно, с което се нарушавало правото му на защита,
неправилна била квалификацията на деянието. Дори да имало извършено плащане по две
фактури с различна цена от договорената, то тази платена цена на доставената електрическа
енергия била в рамките на допустимото изменение на цената, съгласно чл.19 от договора.
Твърди, че имало непредвидени обстоятелства, които възникнали след сключване на
договора. Моли съдът да има предвид съображение 109 на Директива № 2014/24/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 26.04.2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на
Директива № 2004/18/ ЕО, за дължимата грижа при обществените поръчки, според което е
възможно възлагащите органи да бъдат изправени пред външни обстоятелства, които не са
могли да предвидят, когато са възлагали поръчката, по-специално, когато изпълнението й
обхваща дълъг период от време и в тези случаи е необходима определена гъвкавост за
адаптиране на поръчката към тези обстоятелства без провеждане на нова процедура за
възлагане на обществена поръчка. Моли за отмяна на атакуваното постановление, както и за
присъждане на направените разноски.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Представя писмена защита по делото, в която излага подробни аргументи за
законосъобразност на атакуваното постановление. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № ФК-10-1652 от 24.11.2020 г. на директора на АДФИ била възложена
финансова инспекция относно законосъобразността на проведени обществени поръчки във
*** ООД гр.Кърджали. Същата била извършена от свидетелите А.К. и Н.Д. - финансови
инспектори в АДФИ. Те установили, че с Решение № 929/04.12.2018 г. жалбоподателят С.С.
- управител на *** ООД гр.Кърджали и секторен възложител, на основание чл.18, ал.1, т.12
от ЗОП открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на
активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за средно и ниско
напрежение за обекти, собственост на *** ООД Кърджали“. Обектът на поръчката бил
доставка по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП с обявена прогнозна стойност на поръчката в
размер на 800 000 лв. без ДДС. Решението и обявлението за обществената поръчка били
изпратени и публикувани в РОП на 04.12.2018 г., като на същата дата възложителят
осигурил неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп до документите в профила на
купувача, съгласно чл.23 от ППЗОП. В срока, обявен от възложителя за получаване на
оферти за участие в процедурата, във *** ООД гр.Кърджали постъпили шест оферти. В
резултат на проведената процедура бил сключен Договор № *** от 05.02.2019 г. с ***ЕАД
гр.София, за доставка на нетно количество електрическа енергия до обекти на възложителя,
присъединени към ниско и средно напрежение. Договореният срок на изпълнение бил 12
2
месеца, считано от първо число на месеца, следващ сключването на договора. Съгласно
чл.13, ал.1-3 от договора, *** ООД следвало да заплаща реално употребено количество
електрическа енергия по цена 91.23 лв./MWh без ДДС, в която се включвала единствено
цената за доставка на нетна активна дневна и нощна електрическа енергия, без да се
начислява такса за участие в балансираща група и суми за недостиг или излишък в
балансиращата група. В цената не се включвали цена за достъп до електропреносната мрежа,
пренос и достъп до електроразпределителната мрежа, добавките към цената за пренос,
утвърдени от КЕВР и дължими преки и косвени данъци. Договорено било, че цената е
фиксирана за срока на действие на договора, като можело да бъде коригирана при постигане
на споразумение при условията на чл.19, ал.1 от договора, във връзка с чл.116 от ЗОП. В
чл.19, ал.1 от договора било посочено, че възложителят и изпълнителят могат да поискат
изменение на цената при промяна на цените на Българската независима енергийна борса.
Според чл.19, ал.2 от договора, същият можело да се изменя и/или допълва само в писмена
форма по взаимно съгласие на страните по реда на чл.116 от ЗОП. Съгласно сключен анекс
от 01.05.2019 г. към Договор № ***/05.02.2019 г. страните се споразумели, че срокът на
изпълнение започва да тече от първо число на месеца, следващ сключването на договора,
като за обекти на ниско напрежение датата е 01.03.2019 г., а за обекти на средно напрежение
- 01.05.2019 г., като всички други клаузи оставали непроменени. По време на финансовата
инспекция била извършена проверка на изпълнението на договора, която обхващала всички
съществени, измерими и проследими договорени параметри от съдържанието му.
Установено било, че за периода от 01.03.2019 г. до 31.12.2019 г. са възникнали задължения
за разходи по Договор № *** от 05.02.2019 г. въз основа на 21 бр. фактури за доставка на
обща стойност 686 796.31 лв. без ДДС и 824 155.57 лв. с ДДС. От 01.07.2019 г. до 31.12.2019
г. фактурираната единична цена на електрическата енергия - 108.41 лв./MWh, не отговаряла
на договорената - 91.23 лв./MWh, или била по-висока със 17.18 лв./MWh. На финансовите
инспектори било представено писмо от *** ЕАД с изх.№ ***/17.07.2019 г., с което ***ООД
е уведомено, че във връзка с промени в ЗЕ, приети със ЗИД на ЗЕ, обн.ДВ, бр.41 от
21.05.2019 г., в сила от 01.07.2019 г., и Решение № Ц-19/01.07.2019 г., разходните
компоненти за доставена електрическа енергия по договора се променяли, както следва:
цена за енергия от 91.23 лв./MWh на 108.41 лв./MWh и цена „задължение към обществото“
от 36.75 лв./MWh на 19.57 лв./MWh. В писмото било посочено, че промените ще бъдат
отразени във фактурата за електрическа енергия, считано от месец юли 2019 г. Цената за
„задължение към обществото“ се определяла и регулирала от КЕВР и не била съставна част
/компонент/, а добавка към свободно договорените цени, предмет на сделките с
електрическа енергия на свободния пазар, каквато представлявала тази между *** ООД
гр.Кърджали и *** ЕАД, съгласно Договор № *** от 05.02.2019 г. Тази цена била държавно
регулирана и нейният размер не съставлявал предмет на договора с *** ЕАД. Съгласно
чл.13, ал.1-3 от договора,*** ООД заплащало реално употребено количество електрическа
енергия по цена 91.23 лв./MWh без ДДС, в която била включена единствено цената за
доставка на нетна активна дневна и нощна електрическа енергия. В този смисъл бил и
текстът на чл.13, ал.5 от договора, а именно че крайната обща стойност на договора се
3
формирала на базата на направените през времето на действие на договора доставки на
нетна активна електрическа енергия. Цената от 91.23 лв./MWh била договорена в резултат
на ценово предложение на ***ЕАД, въз основа на която дружеството е избрано за
изпълнител на обществена поръчка по критерия „най-ниска цена“, същата била фиксирана
за срока на действие на договора, т.е. до 28.02.2020 г., и можело да бъде коригирана само
при постигане на споразумение при условията на чл.19, ал.1 от договора, във връзка с чл.116
от ЗОП, каквото не било налице. В потвърждение на тази договореност било ценовото
предложение на ***ЕАД, неразделна част от договора, в което се посочвало, че цената
включва само цената на чистата (нетна) активна електрическа енергия. Мрежовите услуги,
акцизът, надбавките за реактивна енергия и всички други такси и разходи, наложени със
закон или от КЕВР не съставлявали елемент на обществената поръчка. Във връзка с
гореустановеното, с писмо по електронна поща от 29.01.2021 г. финансовата инспекция
изискала писмени сведения за това водена ли е кореспонденция с *** ЕАД гр.София, във
връзка с увеличението на договорената цена и основанието за увеличение на цената на
електрическата енергия на 108.41 лв. за 1 MWh, доколкото цена „задължение към
обществото“ не била съставна част от договорената с Договор № *** от 05.02.2019 г. цена от
91.23 лв./MWh без ДДС. С писмо изх. № ***#1/05.02.2021 г. били представени сведения, в
които ръководството на *** ООД цитирало разпоредбите на чл.30, т.17 и чл.35, ал.5 от ЗЕ.
Към писмото бил приложен отговор от *** ЕАД на *** ООД, в който се посочвало, че
нямало сключено допълнително споразумение за изменение на договорената цена,
единствената кореспонденция била уведомителното писмо с изх.№ ***/17.07.2019 г., както и
че крайната цена на месечната фактура не се променяла, като разликата в цена „задължение
към обществото“ се включвала в цената на нетната електрическа енергия. Проверяващите не
приели посочените сведения за обосновани, предвид цитираните разпоредби на ЗЕ и
Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР за утвърждаване на регулирани цени в енергетиката,
считано от 01.07.2019 г., които нямали отношение към цената на електрическа енергия на
свободния пазар. Предвид обстоятелството, че консумираната в периода от 01.07.2019 г. до
31.12.2019 г. нетна активна електрическа енергия била заплатена от ** ООД гр.Кърджали по
цена в размер по-голям от посочения в чл.13, ал.1 от договора, финансовата инспекция
установила следното: въз основа на 13 бр. фактури били начислени задължения за разходи за
периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 458 992.73 лв. без ДДС, или 550
791.27 лв. с ДДС, от които за реално потребено количество електрическа енергия 376 975.23
лв. без ДДС, или 452 370.27 лв. с ДДС, и за достъп, пренос, „задължение към обществото“ и
акциз - 82 017.50 лв. без ДДС, или 98 421 лв. с ДДС. Общата стойност на електрическата
енергия в размер на 376 975.23 лв. без ДДС, или 452 370.27 лв., била формирана въз основа
на отчетено количество 3 477.31 MWh и цена 108.41 лв./MWh. Общият размер на
възникналите задължения за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. били изплатени с 11
бр. платежни нареждания за времето от 29.08.2019 г. до 27.01.2020 г., като не се установили
разлики между начислените и изплатени задължения. Съгласно чл.13, ал.1 от Договор № ***
от 05.02.2019 г., дължимата цена за доставените 3 477.31 MWh възлизала на 317 235.14 лв.
без ДДС, или 380 681.16 лв. с ДДС, формирана съгласно предложената от *** ЕАД и
4
договорена цена от 91.23 лв./MWh. В случая имало разлика между заплатената /376 975.23
лв. без ДДС/ и договорената /317 235.08 лв. без ДДС/ цена на възложената доставка на
електрическа енергия, или изплатени били в повече от договореното 59 740.21 лв. без ДДС,
съответно 71 688.18 лв. с ДДС. Сумата в размер на 71 688.18 лв. с ДДС представлявала
извършен разход на ***ООД гр.Кърджали в полза на *** ЕАД, предвид заплащане на
доставките в завишен размер, в несъответствие с чл.13, ал.1 от договора. В чл.13, ал.6 от
договора било посочено, че договорената цена от 91.23 лв./MWh е фиксирана за срока на
действие на договора, но можело да бъде коригирана при постигане на споразумение между
страните при условията на чл.19, ал.1 от договора, във връзка с чл.116 от ЗОП. С чл.19 от
договора, страните се съгласявали, че при промяна средноаритметичната стойност на
среднодневната цена на Българската независима енергийна борса с повече от 5 %
увеличение, в рамките на два последователни месеца от изпълнението на договора,
изпълнителят може да поиска увеличение на цената на електрическата енергия по договора с
по 1 % за всеки 2 % увеличение на средната борсова цена, но не повече от 10 %. При
последващо намаляване на борсовата цена възложителят може да поиска намаляване на
цената, при същите условия и със същата стъпка, но не повече от 10 % от първоначалната
цена, при която е сключен настоящия договор. Договорът се изменя и/или допълва само в
писмена форма по взаимно съгласие на страните по реда на чл.116 ЗОП. Финансовите
инспектори установили, че през периода от 01.03.2019 г. до 31.12.2019 г. страните по
договора не са поискали изменение на цената на електрическата енергия на основание
промяна на средноаритметичната стойност на среднодневната цена на същата на
Българската независима енергийна борса и съответно не са сключили допълнително
споразумение за изменение на договора на това основание. От горното следвало, че през
периода на действие на Договор № *** от 05.02.2019 г. не било възникнало основание за
неговото изменение въз основа на промени, предвидени в документацията и в договора за
обществена поръчка. За промяната на цената на реално потребеното количество
елеткрическа енергия, считано от 01.07.2019 г., нямало сключено допълнително
споразумение между страните по договора, но тъй като ***ООД заплащало възникналите
задължения към ***ЕАД, изчислени въз основа на цена 108.41 лв./MWh, то от страна на
дружеството било налице съгласие с изменението на чл.13, ал.1 от договора. Първото
плащане на възникнало задължение на ** ООД, формирано въз основа на променената цена,
било извършено с платежно нареждане на 29.08.2019 г., с което управителят на дружеството
инж.С.С. разпоредил разход в размер на 3 673.66 лв. по фактури № **/31.07.2019 г. и
№**/31.07.2019 г. Затова проверяващите приели, че на 29.08.2019 г. жалбоподателят, като
управител на ***ООД гр.Кърджали и секторен възложител по чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП, е
разпоредил, като подписал платежно нареждане от същата дата, плащане на сумата от 3
673.66 лв. с ДДС по фактури № ***/31.07.2019 г. и № **/31.07.2019 г. по Договор № ** от
05.02.2019 г. за обществена поръчка, сключен с изпълнителя ***ЕАД, с което е изменил
чл.13, ал.1 от раздел X „Цени, плащане и фактуриране“ на договора, без да са налице
основанията по чл.116, ал.1 от ЗОП, позволяващи изменение на сключен договор за
обществена поръчка. По повод така установеното, на 26.02.2021 г. срещу жалбоподателя
5
бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.116, ал.1 от ЗОП
/обн.ДВ бр.13 от 2016 г., изм.ДВ бр.86 от 2018 г./, който той подписал и получил без
възражение. Въз основа на съставения акт, на 23.08.2021 г. наказващият орган издал
атакуваното постановление, с което на основание чл.255, ал.3 от ЗОП /обн.ДВ бр.13 от 2016
г., ред.ДВ бр.17 от 2019 г./ наложил административно наказание „глоба“ в размер на 9 600
лв. на С.Д.С., на длъжност управител на *** ООД гр.Кърджали, за извършено нарушение по
чл.116, ал.1 от ЗОП /обн.ДВ бр.13 от 2016 г., изм.ДВ бр.86 от 2018 г./.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите А.К. и Н.Д., Акт за установяване на административно нарушение от 26.02.2021
г., Решение № **/04.12.2018 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена
поръчка, Договор № ** от 05.02.2019 г. за доставка на нетна активна електрическа енергия,
Ценово предложение от 13.12.2018 г., фактури, преводни нареждания, уведомителни писма,
както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.116, ал.1 от ЗОП
/обн.ДВ бр.13 от 2016 г., изм.ДВ бр.86 от 2018 г./, който в относимата към процесната дата
редакция предвижда, че договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат
да бъдат изменяни при изрично посочени условия в седем различни точки. Конкретно в
чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП е регламентирано, че договорите за обществени поръчки и
рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, когато промените са предвидени в
документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени
клаузи, включително клаузи за изменение на цената или опции; обхватът и естеството на
възможните изменения или опции, както и условията, при които те могат да се използват, не
трябва да води до промяна в предмета на поръчката или на рамковото споразумение. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят
С.Д.С. действително е извършил административно нарушение по ЗОП, тъй като в
качеството му на управител на ** ООД гр.Кърджали и секторен възложител по чл.5, ал.4,
т.1 от ЗОП, на 29.08.2019 г. е разпоредил, като подписал платежно нареждане от същата
дата, плащане на сумата от 3 673.66 лв. с ДДС по фактури № **/31.07.2019 г. и
№**/31.07.2019 г. по Договор №**от 05.02.2019 г. за обществена поръчка, сключен с
изпълнителя ***ЕАД, с което е изменил чл.13, ал.1 от раздел X „Цени, плащане и
фактуриране“ на договора, без да е налице основание за неговото изменение въз основа на
промени, предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни,
точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената или опции. В
III.1.7 „Основни финансови условия и начини на плащане и/или позоваване на
разпоредбите, които ги уреждат“ от обявлението за обществената поръчка било посочено, че
възложителят заплаща веднъж месечно действителното количество изразходвана активна
6
електрическа енергия, отчетена от измервателните точки по цена, предложена от участника,
избран за изпълнител, която остава постоянна за целия срок на изпълнение на договора. В
чл.13, ал.6 от договора било посочено, че договорената цена от 91.23 лв./MWh е фиксирана
за срока на действие на договора и може да бъде коригирана при постигане на споразумение
между страните при условията на чл.19, ал.1 от договора, във връзка с чл.116 от ЗОП.
Промяната на цената на доставената активна електрическа енергия от 91.23 лв. на 108.41
лв./MWh, считано от 01.07.2019 г., представлявала съществено изменение на договора за
обществена поръчка, без да са изпълнени условията на чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП. Затова и
след като жалбоподателят не е спазил чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, правилно е прието, че следва
да носи административнонаказателна отговорност на основание чл.255, ал.3 от ЗОП /обн.ДВ
бр.13 от 2016 г., ред.ДВ бр.17 от 2019 г./, предвиждащ възложител, който измени договор за
обществена поръчка или рамково споразумение, без да са налице основанията по чл.116,
ал.1, да се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор или
рамково споразумение с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. В тази връзка
законосъобразно е определен размера на наложената „глоба“ - 9 600 лв., като е отчетена
стойността на обявената обществена поръчка с включен ДДС. От друга страна, както вече се
посочи, установеното при проверката деяние на С.С. безспорно е нарушение и осъществява
състава на чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, но в съставения АУАН и наказателното постановление
като нарушен е посочен текста на чл.116, ал.1 от ЗОП. Това налага съобразно разпоредбата
на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция да приложи закон за същото
административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, като преквалифицира деянието от такова по чл.116, ал.1 от ЗОП, в нарушение
по чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на
фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление,
относими към състава на нарушението по чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП. По силата на цитирания
текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира
административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова
прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до
ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се
защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая
фактите, покриващи признаците на деянието по чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП са идентични и в
акта и в наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на
настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното постановление следва да
бъде изменено, като нарушената правна норма се преквалифицира по чл.116, ал.1, т.1 от
ЗОП. Това няма да доведе дори до промяна на санкцията, която се следва на същото
основание и е в същия размер.
Извън горепосоченото относно наложилата се преквалификация на нарушението,
съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. АУАН и наказателното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
7
относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до
неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено
правото му на защита. Административното нарушение се явява безспорно установено от
показанията на свидетелите А.К. и Н.Д., както и от всички приобщени писмени документи, а
доказателства оборващи го не бяха ангажирани. Неоснователно е твърдението за неспазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В чл.261, ал.1 от ЗОП са предвидени специални срокове за
съставяне на актове за установяване на административни нарушения по този закон - 6
месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на
финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването на
нарушението. В случая нарушителят е открит в хода на извършена финансова инспекция,
приключила на 26.02.2021 г., а актът е съставен още на същата дата, поради което сроковете
по чл.261, ал.1 от ЗОП са спазени. Неправилно защитата се позовава на съображение 109 на
Директива № 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.04.2014 г., тъй като
не се установи да са възникнали външни обстоятелства, които възложителят при полагане на
дължимата грижа не е могъл да предвиди.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Следва да се има предвид обаче, че делото е
върнато за ново разглеждане от РС-Кърджали, поради което на основание чл.226, ал.3 от
АПК, настоящият състав следва да се произнесе по искането на процесуалния представител
на наказващия орган за присъждане на разноските за водене на делото, вкл. при първото му
разглеждане от въззивната и касационнната инстанция. В случая, отчитайки вида и
количеството на извършената дейност, съдът намира, че на административнонаказващия
орган се дължи сумата от общо 300 лв., представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение при първоначалното и повторното разглеждане на делото,
вкл. сторените пред касационнната инстанция при първоначалното разглеждане. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Агенцията за
държавна финансова инспекция гр.София, именно в полза на същата следва да бъдат
присъдени разноските.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат направените и поискани разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-187/23.08.2021 г., издадено от
Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, с което на основание
чл.255, ал.3 от ЗОП /обн.ДВ бр.13 от 2016 г., ред.ДВ бр.17 от 2019 г./ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 9 600 лв. на С.Д.С., ЕГН **********, адрес
****, на длъжност управител на *** ООД гр.Кърджали, за извършено нарушение по чл.116,
ал.1 от ЗОП /обн.ДВ бр.13 от 2016 г., изм.ДВ бр.86 от 2018 г./, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
административното нарушение по чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП /обн.ДВ бр.13 от 2016 г., изм.ДВ
бр.86 от 2018 г./ и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН **********, адрес ****, да заплати на Агенцията за
държавна финансова инспекция гр.София, сумата от 300 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9