Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 09.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Г. СТОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Й.Г., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 232 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по предявени, при условията на субективно съединяване, искови претенции с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Българска народна банка с адрес гр. София, пл. „Княз Александър І“ № 1, за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника чрез управителя на направление „Банков надзор“, във връзка с правомощията за упражняване на надзор върху дейността на Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, вложители в която са ищците, което е позволило на същата да осъществява дейност на кредитна институция, т.е. банкова дейност, без да са налице изискванията на Закона за кредитните институции и на подзаконовите актове по неговото прилагане. Имуществените вреди са в размер на вложените парични средства по сключените с Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, договори за срочна вноска, и съставляват претърпяна загуба, равняваща се на сумите по договорите за срочна вноска, съобразно които дължимата лихва се капитализира /вж. молбата на л.2118 от делото/.
Ищците претендират обезщетение за вреди както следва: Й.А.О., ЕГН **********,*** – в размер на 108 311,41 лв.; Л.И. О., ЕГН **********,*** – в размер на 90 767,10 лв; К.М.Т., ЕГН ********** *** – в размер на 36 132,98 лв.; А.С.М., ЕГН **********,*** – в размер на 19 807,76 лв.; Б.К.М., ЕГН **********,*** – в размер на 27 918,95 лв.; В.Х.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 37 086,37 лв.; М.Й.В., ЕГН **********,*** Ж – в размер на 24 316,77 лв.; Й.И.Ю., ЕГН. **********,*** – в размер на 149 688,82 лв.; С.М.Д., ЕГН **********,***. И. Рилски № 35, вх. В, ет. 2, ап. 4 – в размер на 10 375,48 лв.; Г.С.Д., ЕГН **********,***.И. Рилски № 35, вх.В, ет. 2, ап. 4 – в размер на 7 484,08 лв.; Х.Й.Х., ЕГН **********,*** – в размер на 76 415,94 лв.; Й.Б.А., ЕГН **********,*** – в размер на 37 911,09 лв.; С.В.А., ЕГН **********,*** – в размер на 2 994,46 лв.; Б.Х.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 42 022,22 лв.; И.К.М., ЕГН **********,*** – размер на 4 085,33 лв.; Н.И.П., ЕГН **********,*** – в размер на 3 641,23; П.В.С., ЕГН **********,*** – в размер на 7 399,94 лв.; М.К.З., ЕГН **********,*** – в размер на 210 333,31 лв.; Е.С.З., ЕГН **********,*** – в размер на 183 327,44 лв.; Е.В.Л., ЕГН **********,*** – в размер на 55 078,89 лв.; К.Н.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 5 770,32 лв.; Н.К.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 57 507,73 лв.; М.С.Ц., ЕГН **********,*** – в размер 16 572,05 лв.; Т.В.Ц., ЕГН **********,*** – в размер на 1 047,44 лв.; Е. Василиева Р., ЕГН **********,*** – в размер на 3 130,67 лв.; Р.К.А.,*** – в размер на 18 608,86 лв.; Н.Л.Н., ЕГН **********,*** – в размер на 5 802,69 лв.; С.И.В.-А., ЕГН **********,*** – в размер на 10 906,11 лв.; Г.Б.А., ЕГН **********,*** гвардейски полк №101 – в размер на 116 112,57 лв.; Д.В.И., ЕГН **********,*** – в размер на 31 183,72 лв.; Е.П.Д., ЕГН **********,*** – в размер на 15 759,83 лв.; И.Б.С., ЕГН **********,*** – в размер на 10 906,11 лв.; И.В.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 18 543,92 лв.; С.С.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 32 712,59 лв.; М.Л.С., ЕГН **********,*** – в размер на 2 308,37 лв.; В.И.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 41 743,69 лв.; А.К.А.,*** – в размер на 22 617,98 лв.; Е.А.К., ЕГН **********,*** – в размер на 14 744,03 лв.; С.Л.С., ЕГН **********,*** – в размер на 11 014,45 лв.; К.С.С., ЕГН **********,*** – в размер на 24 410,67 лв.; Т.С.Х., ЕГН **********,*** – в размер на 10 657,22 лв.; Б.К.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 43 938,07 лв.; Р.А.К., ЕГН **********,*** – в размер на 8 008,02 лв.; Д.Н.А., ЕГН **********,*** – в размер на 977,49 лв.; М.К.С.,*** – в размер на 14 095,60 лв.; С.П.А.,*** – в размер на 57 361,61 лв; К.В.А., ЕГН **********,*** – в размер на 60 353,80 лв.; В.К.В.,*** – в размер на 11 307,21 лв.; М.В.К., ЕГН **********,*** – в размер на 5 367,90 лв.; Т.Р.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 11 842,71 лв.; Й.Б.Й., ЕГН **********,*** – в размер на 11 759,62 лв.; Ц.И.Д.,*** – в размер на 6 321,12 лв.; Т.П.Т., ЕГН **********,*** – в размер на 54 318,87 лв.; С.И.С.,***, ж.к.Пейо Яворов №5, бл.5, ет.8, ап.30 – в размер на 2 980,20 лв.; В.С.С.,***, ж.к.Пейо Яворов №5, бл.5, ет.8, ап.30 – в размер на 3 317,72 лв.; Ц.М.У., ЕГН **********,*** – в размер на 3 782,00 лв.; В.Г.С., ЕГН **********,*** – в размер на 4 266,00 лв.; В.Д.Д.. ЕГН **********,*** – в размер на 21 480,92 лв.; Д.С.Ш., ЕГН **********,*** – в размер на 6 695,01 лв.; М.С.Ч., ЕГН **********,*** – в размер на 14 055,99 лв.; Т.Я.С., ЕГН **********,*** – в размер на 6 209,83 лв.; Н.Л.С., ЕГН **********,*** – в размер на 12 424,10 лв.; Я.Л.С., ЕГН **********,*** – в размер на 13 642,13 лв.; Я.Д.П., ЕГН **********,*** – в размер на 17 297,25 лв.; Е.Й.П., ЕГН **********,***. И. Рилски № 213, вх.А, ет.3, ап 9 – в размер на 4 244,05 лв.; И.В.П., ЕГН **********,***. И. Рилски №213, вх.А, ет.3, ап.9 – в размер на 9 469,12 лв.; М.И. Чомакова, ЕГН **********,***. И. Рилски №215 – в размер на 18 491,08 лв.; М.С.П., ЕГН **********,*** – в размер на 66 730,24 лв.; С.И.К., ЕГН **********,*** – в размер на 5 858,94 лв.; В.А.О., ЕГН **********,*** – в размер на 11 936,60 лв.; Е.П.Г., ЕГН **********,*** Освободител №27, вх.А, ет.4, ап.10 – в размер на 28 243,25 лв.; С.В.С., ЕГН **********,*** гвардейски полк №15А – в размер на 71 447,89 лв.; А.С.С.,*** поляна-1 част, бл. 39, вх.А, ет.8, ап.27 – в размер на 98 723,00 лв.; С.Л.З., ЕГН **********,*** рилска дивизия №22 – в размер на 6 435,93 лв.; Л.К.З., ЕГН **********,*** рилска дивизия №22 – в размер на 15 618,33 лв.; Г.Р.М., ЕГН **********,*** – в размер на 16 998,91 лв.; В.В.С., ЕГН **********,*** – в размер на 74 014,50 лв.; Ц.Й.С., ЕГН **********,*** – в размер на 25 497,92 лв.; Г.В.В., ЕГН **********,*** – в размер на 6 615,38 лв.; В.Д.В., ЕГН **********,*** – в размер на 23 687,62 лв.; Е.Д.В., ЕГН **********,*** – в размер на 21 123,28 лв.; И.М.М., ЕГН **********,*** – в размер на 13 051,59 лв.; Е.С.С., ЕГН **********,*** – в размер на 18 194,13 лв.; С.И.Л., ЕГН **********,*** – в размер на 32 537,81 лв.; М.Й.П., ЕГН **********,***-ми Октомври, бл.24, вх.Б, ап.16 – в размер на 12 281,33 лв.; П.Й.Я., ЕГН **********,*** – в размер на 537 274,15 лв.; Д.В.Г., ЕГН **********,*** – в размер на 92 512,26 лв.; С.И.Г., ЕГН **********,*** – в размер на 122 300,96 лв.; Д.С.Г. - П., ЕГН **********, гр. София, ж.к.Дружба 2, бл.413, вх.Б, ет.2, ап.36 – в размер на 128 182,00 лв.; Й.С.П., ЕГН **********,*** – в размер на 28 706,45 лв.; М.И.Г., ЕГН **********,*** – в размер на 5 963,75 лв.; З.Т.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 8 163,49 лв.
Ищците
искат присъждане на обезщетението за вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на
27.07.2017г. до окончателното погасяване на
сумите. Същите претендират и деловодни разноски по приложен списък.
Всички ищци първоначално са представлявани по пълномощие от адвокат д-р А.С. и адвокат С.С., като по делото е посочен съдебен адрес ***, aп.1. В съдебно заседание и в представените писмени бележки, процесуалните представители на ищците поддържат предявените искове по основание и размер, като считат същите за доказани. Сочи се, че ищците са вложители в Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, вписана като кооперация, но фактически осъществяваща дейност по публично привличане на влогове, т.е. дейност на банка /кредитна институция/ по чл.2, ал.1 от ЗКИ и по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, т.е. дейност на финансова институция по чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, с оглед на което ответникът БНБ като държавен орган, в съответствие с целите си по чл.2, ал.1 от Закона за БНБ и по чл.1 от ЗКИ, има задължение служебно, действайки при условията на обвързана компетентност, да упражни правомощията си по чл. 2, ал.6 от Закона за БНБ, както и по чл.1, ал.2, т.1 от ЗКИ за надзор върху банките по смисъла на чл.4, параграф 1, т.40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници. В подкрепа на горното се цитира дефиницията за кредитна институция по чл.4, т.1 от Регламент № 575/2013г. Твърденията са, че като не е упражнил предварителен, текущ и последващ надзор на осн. чл.79, ал.10 от ЗКИ спрямо Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, ответникът е допуснал същата да извършва без надлежно разрешение /лиценз/ или регистрация, банкова и кредитна дейност в нарушение на особените изискванията на ЗКИ като по този начин е лишила вложителите от възможността влоговете им да бъдат защитени и заплатени до законоустановения минимум от Фонда за гарантиране на влоговете по реда на Закона за гарантиране на влоговете в банките, а от друга страна липсата на контрол от БНБ е благоприятствало безконтролното предоставяне на кредити на трети лица от Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, което е предизвикало състоянието й на неплатежоспособност и обявяването й в несъстоятелност с решение на съда, в резултат на което са увредени интересите на вложителите – ищци, които са възпрепятствани да си възстановят вложените парични средства по сключените договори за срочна вноска, с което им е причинена имуществената вреда – предмет на предявените искове. Последната съставлява претърпяна загуба до размера на сумите по договорите за срочна вноска, съобразно които дължимата лихва се капитализира /вж. молбата на л.2118 от делото/.
На по-късен етап от съдебното производство, а именно в производството по адм. дело № 10957/2019г. на ВАС, ищците С.В.А., Р.К.А., Н.Л.Н., А.К.А., М.В.К., Т.Р.Б. и С.И.К. са оттеглили упълномощаването на адв. А.С. и адв. С.С. и се призовават за участие по делото лично на посочените в исковата молба адреси. С депозирани заявления и молби, сочените ищци заявяват становища за поддържане на предявените искове, които считат за доказани и основателни и искат от съда да ги уважи в размерите по първоначалната искова молба. Твърдят, че имуществените вреди съответстват на размера на вложените парични суми съгласно сключените с Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“ договори за срочна вноска.
В хода на съдебното производство ищецът И.Б.С. е починал и при усл. на чл. 227 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, съдът е конституирал като страна неучастващия по делото негов наследник Е.И.Ц. ***, доколкото останалите наследници на починалия – М.Л.С. и В.И.Б. вече участват като ищци /вж. удостоверението за наследници на л. 1738 и определението на съда от с.з. на 15.02.2018г./.
Исковата молба в частта по предявения иск от Т. Р. Б. *** против БНБ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 842,71лв. е върната и производството по делото в тази част е прекратено с влязло в сила определение № 171 от 20.02.2020г.
Ответникът - Българска народна банка с адрес гр. София, пл. „Княз Александър І“ № 1, чрез процесуалните си представители юк Нели Д. и юк Е.Д., изразява становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на предявените искове. В съдебно заседание и в представени писмени бележки, се поддържа, че БНБ не е пасивно легитимиран субект по ЗОДОВ с оглед спецификите й на самостоятелна и независима институция, която не е административен орган по Закона за администрацията и не осъществява административна дейност, като се сочи, че съществува специална уредба в чл.79, ал.8 от ЗКИ относно отговорността на БНБ за вреди, изключваща общите правила на ЗОДОВ. Извън горното, основателността на исковете се отрича с доводи за отсъствие на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърденията са, че Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, с която ищците са сключили договори за срочна вноска, осъществява дейност на взаимоспомагателна каса по чл.36, ал.3 от ЗК, контролът по отношение на която от БНБ е изключен с разпоредбата на чл.4, ал.1, т.3 от ЗКИ; че същата не е лицензирана като кредитна институция и не е регистрирана като финансова институция, с оглед на което за БНБ не съществува задължение да осъществява надзорни правомощия и механизмите за финансов контрол са установените в чл.63 от Закона за кооперациите; че ищците нямат качеството на вложители по смисъла на ЗКИ, а на член-кооператори, поради което не се ползват със защитата на ЗГВБ. Във връзка с разпоредбата на чл.79, ал.10 от ЗКИ се сочи, че се касае за правомощие, което БНБ упражнява при условията на оперативна самостоятелност и което в случая е надлежно реализирано чрез изискване на справки и документи от Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“ по повод извършената проверка по постъпили жалби на граждани. Възразява се срещу размера на предявените искове, които се считат за недоказани от приетите по делото документи и икономически експертизи. Прави се искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК.
Заключението на прокурора е, че исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени в предявените размери. Счита се, че са налице материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото ответникът БНБ е бездействала неоснователно във връзка със задължението си по чл.79, ал.9 /сега ал.10/ от ЗКИ.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищците, с изключение на Е.П.Д. и Д.С.Ш., са сключили с Кредитно-спестовна кооперация „Д.П.К.“ /наричана в настоящото изложение КСК „ДПК“/ договори за срочена /срочна/ вноска, които са бланкови с правно основание чл.39 от Закона за кооперациите и чл.22, чл.23 и чл.24 от Правилника на ВСК. Съобразно клаузите в същите, вносителите влагат във ВСК при Кооперацията парична сума / в лева или чужда валута/ за определен срок / с различна продължителност/, върху която сума се начислява лихва с фиксиран размер /различен по отделните договори/, която е платима след изтичане срока на вноската и подлежи служебно на изменение при увеличение или намаление на основния лихвен процент на БНБ. Налице са разпоредби относно реда за предсрочно изтегляне на внесената сума, а в т.7 от договора е предвидено, че при изтичане на срока на договора и неподновяването му, Кооперацията служебно продължава действието му като лихвата се капитализира.
Между част от вложителите и ДПК са сключвани и договори за допълнителна вноска на основание чл. 36 и чл.30, т.3 от Закона за кооперациите, чл.4, т.1 от ЗКИ и Правилника за устройството и дейността на ВСК, като съдържанието им е идентично с това по договорите за срочна вноска.
Наред с договорите, на вложителите са издавани спестовни книжки, на чиято титулна страница е вписано „Кооперативна спестовна каса- Популярна каса“ и в които са отразени титулярът и номера на сметката, както и извършените парични вноски, за които са съставяни бордера.
Във връзка с размера на предявените искове за обезщетения за имуществени вреди, равняващи се на вложените парични средства по сключените с Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, договори за срочна вноска, съдът е приел съдебно-икономически експертизи на вещото лице М.В.. Същата извършва проверка по партидите на ищците, съдържащи описание на документа /договор, бордеро, приходен касов ордер, разходен касов ордер и мемориален ордер/, вида на операцията /внасяне на суми, теглене на суми, начисляване на лихва/, размера на вноската/лихвата, както и от кого е подписан документа, при което констатира, че изготвените от КСК „ДПК“ документи са типова бланка и са подписвани от клиентите, както и от страна на КСК „ДПК“ без да е посочено името на лицето, положило подпис. Вещото лице е изготвило справка за дължимите суми по депозитите на ищците и начислените лихва, която е в табличен вид – приложение към експ. заключение вх. № 1779/11.04.2018г. на л.1783-л.1789, вкл. от делото. Видно от данните на съдебния експерт, след приспадане на извършените тегления, дължимият остатък от внесените суми по договорите с КСК „ДПК“, ведно с капитализираната лихва до 12.06.2016г., на всеки от вложителите, ищци в настоящото производство, е в размерите на обезщетението за вреди съгласно исковата молба. Вещото лице установява, че КСК „ДПК“ е предоставяла кредити на лица, които не са член-кооператори и е привличала средства от лица, които не са член-кооператори, а в един договор за срочна вноска фигурира лице, което е малолетно към датата на сключването му.
Във връзка със създаването и правно-организационната форма на Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, както и настоящият й статус, по делото са представени писмени доказателствени средства, от които се установява, че Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“ /КСК „ДПК“/ е вписана в кооперативния регистър при Кюстендилския окръжен съд с решение от 26.10.1994г. по фирмено дело № ІV-1214/1994г. на Кюстендилския окръжен съд, със седалище и адрес на управление гр. Дупница,, ул. „Хан Крум“ №2 и предмет на дейност: взаимноосигурителна дейност във всичките й разновидности и заемно-спестовна дейност на член-кооператорите, инвестиране средства в различни отрасли, извършване на стопански и други дейности за задоволяване интересите на член-кооператорите, покупка на стоки и др. В производството по вписване на КСК „ДПК“ са представени Учредителен протокол от 16.09.1994г. и Устав на кредитно-спестовната кооперация, приет на общо събрание от 18.10.1994г., видно от които учредители на кооперацията са десет физически лица, а председател е Г. С. Б.. Следва приемане на нов устав на кооперацията на проведено общо събрание на 26.09.2000г., както и решение от 11.10.2000г. на Кюстендилския окръжен съд по ф.д. № ІV-1214/1994г. за вписване на промени в управителния и в контролния съвети на кооперацията и в предмета на дейност, а именно: предоставяне на заеми само на член-кооператорите за сметка на направените от тях вноски и средства на кооперацията в образуваната по решение на общото събрание взаимоспомагателна каса, съгласно изискванията на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗК и чл.2, т.7 от ЗБ; инвестиране средства в различни отрасли на националното стопанство; извършване на стопански и други дейности за задоволяване интересите на член-кооператорите. На заседание на общото събрание на КСК „ДПК“, проведено на 23.02.2016г. е прието изменение на устава, като видно от приложеното копие от същия е извършена промяна в седалището и адреса на управление на КСК „ДПК“ с ЕИК *********, в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ №53 /л.957 и сл./.
По делото е представен Правилник за дейността на взаимоспомагателна каса при КСК „Д.П.К.“ – Дупница, утвърден на Общо събрание на кооперацията, проведено на 18.07.1997г. Видно от разпоредбите на Правилника, взаимоспомагателната каса има за цел чрез взаимопомощ и сътрудничество да задоволява интересите на член-кооператорите си като им предоставя заеми за сметка на направените от тях вноски и средства на кооперацията /чл.2/, а членовете на кооперацията са и членове на ВСК, съотв. не може да бъде член на ВСК лице, което не членува в кооперацията /чл.3/. Според текста на Правилника, източници на средствата във ВСК са дяловите, встъпителните и допълнителните вноски на членовете на касата /чл.12/; отношенията между ВСК и вносителите се установяват с договори /чл.13/; кооперацията, чрез създадената към нея ВСК приема парични вноски от членовете със задължението да ги върне изцяло или на части при поискване от титуляра, като всяка вноска се отчита по отделна аналитична партида; за внесената сума във ВСК се сключва договор, страни по който са вносителят и кооперацията и в който се записва, че внесената сума представлява вноска във ВСК, а вноските във ВСК са за определен срок и до поискване /чл.19/. В Правилника се съдържат разпоредби за отпускане на заеми, като е предвидено, че ВСК е относително обособена структурно единица в кооперацията, която се създава на основание чл.36, ал.1 и 2 от ЗК във вр. с чл.4, т.3 от ЗКИ, с цел предоставяне на заеми само на член-кооператорите за сметка на направените от тях и на техен риск вноски /чл.24/.
По молба от 05.04.2016г. на КСК „ДПК“, представлявана от председателя Г. С. Б., с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ, е образувано търговско дело № 217/2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С решение № 258/13.06.2016г., съдът е открил производство по несъстоятелност, обявил е неплатежоспособност на кооперацията, обявена е началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2013г., кооперацията е обявена в несъстоятелност и е спряно производството на осн. чл.632, ал.1 от ТЗ. С решение № 356/04.07.2017г. производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване от регистъра на КСК „Д.П.К.“, като решението е влязло в сила на 15.07.2017г.
По делото, от постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив от 31.10.2018г. по пр.пр. № 4075/2016г., ДП № 360/2016г. и писма на разследващи полиции при Сектор „Икономическа полиция“ в ОД на МВР – Пловдив, се установява, че срещу Г. С. Б. и Ивона Ангелова Б.а е образувано досъдебно производство и на същите е предявено обвинение за престъпления по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20 от НК; по чл.252, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.253, ал.5 вр. с ал.3, т.1 и т.2 вр. с ал.1 от НК, свързани с ръководството и управлението на КСК „Д.П.К.“, за това, че в периода 01.01.2007г. до май 2016г. в гр. Дупница, без съответното разрешение са извършвали по занятие банкови или други финансови сделки, за които по закон се изисква такова разрешение, като от тази дейност са причинени другиму значителни вреди и са получени значителни неправомерни доходи. Предявеното обвинение е внесено в съда и е образувано НОХД № 43/2019г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Във връзка със соченото от ищците основание на предявените искове, а именно неоснователното бездействие на ответника, същите са представили писма изх. №№ БНБ-51022/ 27.05.2016г. с адресат Й.А.О. и изх. № БНБ-51319/31.05.2016г. с адресат Л.И.О., изпратени в отговор на постъпили жалби от Й. и Л. О. от 13.05.2016г. до БНБ, Управление “Банков надзор“. Съдържанието на писмата е идентично, като в тях се сочи, че БНБ не е компетентна да контролира дейността на КСК „ДПК“, тъй като кооперацията не е вписана в регистъра на финансовите институции по чл.3а от ЗКИ и жалбоподателите следва да предявят претенциите си в производството по несъстоятелност. Писмата са подписани от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ и от директора на дирекция „Надзорно-правна дейност“.
Все във връзка с релевираното от ищците съставомерно бездействие на ответника, последният за опровергаването му, е представил по делото писмени доказателства, а именно: протоколи от общо събрание на КСК „ДПК“ от 31.03.2008г., 16.03.2013г. и 23.02.2016г., на които са взети решения за делегиране на права на УС за участие в Съюз на популярните каси; Устав на Централен кооперативен съюз, в който в чл.69 предвижда правомощия за специализиран финансово- контролен орган към ЦКС за извършване на финансов контрол на кооперациите. Налице са данни за сезиране на БНБ от вложители на КСК „ДПК“ за това, че последната привлича парични средства и договаря начисляване на лихва върху тях, но възникват проблеми при изплащане на вложените средства. В този смисъл са обстоятелствата в жалба на Д. В.Г., С.И.Г. и Д.С.Г. с вх. № БНБ-60775/ 24.04.2014г., във връзка с която и за проверка на изложеното с писма изх. №№ БНБ-65624/10.05.2014г. и БНБ-95728/30.07.2014г. на подуправители на БНБ са изискани документи от КСК „ ДПК“ относно учредяването, устава и дейността й, вкл. относно създаването на взаимоспомагателна каса при кооперацията. Последната, с писма от 29.05.2014г. и от 09.09.2014г. на председателя Б., изпраща на БНБ удостоверение за регистрация и актуално състояние, Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, утвърдени със заповед от 13.12.2004г. на директора на Агенцията за финансово разузнаване; договори за срочни вноски и счетоводни документи, Правилник за дейността на ВСК при КСК „Д.П.К.“. Въз основа на събраните документи, директорът на Дирекция „Специален надзор“ изпраща писмо с изх. № БНБ-107371/15.09.2014г. до Д., С. и Д. Г., в което сочи, че контролът върху дейността на ВСК, каквато е КСК „ДПК“, не е правомощие на БНБ съгласно чл.4, ал.1, т.3 от ЗКИ и указва на жалбоподателите да сезират органите на съдебната власт.
В по-късен период жалба с вх. № БНБ-56225/17.06.2016г. до подуправителя на БНБ е изпратена от „група граждани от гр. Дупница“ /цитат/, които сочат, че са вложители в КСК „ДПК“, а последната е в производство по несъстоятелност и има опасност да изгубят вложените парични средства, в каквато връзка се иска съдействие за гарантиране на влоговете им. Следва отговор с писма изх. № БНБ-59314829.06.2016г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ и на директора на дирекция „Надзорно-правна дейност“, в което е посочено, че КСК „ДПК“ е регистрирана като кооперация, в която е създадена взаимоспомагателна каса на осн. чл.36 от ЗК, а дейността на последната е извън контролните правомощия на БНБ съгласно чл.2, ал.7 от ЗБ /отм./, като вноските на член-кооператорите не са гарантирани от ЗГВБ. Допълнително се визирано съдебното решение за обявяване на кооперацията в несъстоятелност и се указва на жалбоподателите да предявят вземанията си в същото. Наред с изпратения отговор, длъжностните лица на БНБ сезират с писмо изх. № БНБ-47161/13.05.2016г., главния прокурор на РБ, ДАНС, НАП и др. Във връзка с горното, са възложени прокурорски проверки и е образувано цитираното досъдебно производство.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключенията на вещото лице М.В..
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн. чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявените искове за допустими, а разгледани по същество - за неоснователни поради следното:
По допустимостта на исковете:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл.203, ал.2 от АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, както в случая. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите съгласно чл. 205 АПК.
Предвид горното и с оглед установените по делото факти и обстоятелства, съдът счита предявените искове за процесуално допустими - ищците разполагат с активна процесуална легитимация за предявяване на исковете като физически лица, претендиращи вреди от незаконосъобразното бездействие на ответника във връзка със задължението за осъществяване на контролни функции, а ответникът има качеството на юридическо лице съгласно чл.1, ал.1, пр.2 от ЗБНБ, в чиято структура е обособено и функционира направление „Банков надзор“, ръководено от подуправител, с функции по осъществяване на надзор върху банковата система с цел поддържане на нейната стабилност и защита интересите на вложителите, както и по отношение на предприятията, за които според обстоятелствата може да се предположи, че осъществяват банкова дейност. Визираната компетентност като изключително правомощие на БНБ, е предвидена в разпоредбите на чл.2, ал.6 от ЗБНБ, на чл.20, ал.3 вр. с чл.19 от ЗБНБ и на чл.79, ал.10 от ЗКИ. При тази своя дейност банката реализира властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи, санкциониращи и надзорни функции, поради което дейността е административна по своя характер. БНБ е пасивно легитимирана да отговаря за вредите, за които ищците сочат, че са причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от нейната структурата. Предвид горното съдът намира за неоснователни доводите на пълномощниците на ответника за процесуална недопустимост на искове като предявени срещу ненадлежен ответник.
Неоснователно в случая е позоваването на чл.
79, ал. 8 (сега ал.
9) от ЗКИ, съгласно който Българската народна
банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не
носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако
са действали умишлено. С Решение на Съда
(пети състав) от 4 октомври 2018 година по дело С-571/16 (Н. К. срещу Българската народна банка) изрично е прието,
че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на
допълнителното условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален
орган.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че предявените искове са недопустими, на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. По същото е налице произнасяне с определение № 13289 от 08.10.2019г. по адм. дело № 10957/2019г. на ВАС.
Редът за
разглеждане на исковите претенции е по
чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Същите са подведомствени, родово и местно
подсъдни на Административен съд - Кюстендил, който е съдът по мястото на
увреждането, като и по настоящия адрес на увредените, в съответствие с
разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество предявените искове са неоснователни и съдът ги отхвърля. Съображенията са следните:
Основателността на предявен иск за вреди с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В процесния случай, предмет на исковите претенции са обезщетения за имуществени вреди, причинени от незаконни бездействия на ответника, т.е. за основателността на исковете е необходимо да са доказани бездействия на длъжностни лица на ответника, които са незаконосъобразни. Предвид т.4 от Тълкувателно решение №3 на ВКС по тълк. дело №3/2004г. на ОСГК, под действия и бездействия се има предвид фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. Съгласно трайната съдебна практика, фактическо бездействие по смисъла на чл.256 от АПК е налице, когато извършването на конкретно фактическо действие от административен орган е дължимо пряко от закона или друг нормативен акт.
Видно от предявената искова молба, ищците считат, че подуправителят на БНБ, ръководещ направление „Банков надзор“ е бездействал незаконно при изпълнение на служебните си задължения като не е упражнил надзор в рамките на императивно възложените му от закона правомощия, по отношение на Кредитно-спестовна кооперация „Д.П.К.“ и по този начин е допуснал същата да осъществява дейност на кредитна и финансова институция, без да са спазени изискванията на ЗКИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, относно издаването на лиценз или вписването на ДПК в публичен регистър. Допълнително се сочи, че съставомерното бездействие на подуправителят на БНБ, ръководещ направление „Банков надзор“ е във връзка със общото задължение по ЗКИ служебно, при условията на обвързана компетентност, да упражни всяко от правомощията по ЗКИ за да осигури и гарантира правата на вложителите в кредитна институция на територията на РБългария.
Съобразявайки релевираното от ищците фактическо основание на предявените искове и след преценка на събраните доказателствени средства в контекста на приложимото право, съдът счита за недоказана първата материалноправна предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Както се посочи, съставомерно е бездействието на органа по отношение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт или в случая следва да е налице разпоредба в закон или подзаконов акт, която да възлага правомощия на ответника за контрол върху дейността на Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, с която ищците имат договорни отношения. Обратно на соченото от същите, съдът счита, че липсва нормативна разпоредба, предписваща описаното в исковата молба поведение на ответника, а визираното „общо задължение по ЗКИ“ /цитат/ за контрол не покрива изискванията за бездействие като съставомерен признак в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
На първо място, с оглед правно-организационната форма на създаването и функционирането си, КСК „ДПК“ не е сред субектите, спрямо които БНБ е задължена да упражнява надзор. Безспорно е, че КСК „ДПК“ е учредена като кооперация и е вписана в кооперативния регистър на Окръжен съд – Кюстендил с решение от 26.10.1994г. Същата е създадена при действието на Указ № 406 от 16.08.1950г. за взаимоспомагателните и застрахователните каси и фондове, но по реда и при условията на чл.3 и сл. от Закона за кооперациите /отм., действал до 31.12.1999г./. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗК /отм./, по решение на общото събрание може да се образува взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията, която работи по утвърден от общото събрание правилник. За Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“ , правилника за дейността на взаимоспомагателната каса към кооперацията е приет с решение на общото събрание, проведено на 18.07.1997г. Същият е приет като доказателство по делото /вж. л.1067 и сл./. Следват изводи, че в КСК „ДПК“ е създадена взаимоспомагателна каса съобразно действащите изисквания на чл.39 от ЗК /отм./, като с оглед дейността на същата е разширен и предмета на дейност на кооперацията. Обратно на соченото от ищците, цитираното нормативно правило на специалния закон, който е действащо право към 1997г., не предвижда приемане на решение на БНБ като задължително условие за образуване на взаимоспомагателна каса. Такова изискване е въведено по-късно със Закона за кооперациите, обн. ДВ бр. 113/28.12.1997г., в сила от 01.01.2000г. Именно в съответствие с разпоредбите на чл.19 от Правилника за дейността на взамоспомагателната каса при КСК „ДПК“, ищците по делото са сключвали договорите за срочна вноски, въз основа на които са извършени паричните преводи, които са останали дължими след заличаване на кооперацията. От изложеното следват изводи, че релевантната дейност на КСК „ДПК“ , по отношение на която се претендира, че ответникът не е осъществил надзор, е дейност на взаимоспомагателна каса. Същата е изключена от обхвата на контролните правомощия на БНБ по силата на правната норма на чл.4, ал.1, т.3 от ЗКИ, съгласно която разпоредбите на този закон не се прилагат за взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски, т.е. изрично от приложното поле на закона, включително и във връзка с надзорните правомощия на БНБ, са изключени взаимоспомагателните каси.
В подкрепа на горните изводите за отсъствие на нормативно задължение за БНБ за осъществяване на надзор върху дейността на КСК „ДПК“, са разпоредбите в специалния Закон за кооперациите. Както се посочи, КСК „ДПК“ е кооперация според правно-организационната форма на създаването си, като в същата е организирана взаимоспомагателна каса на осн. чл.39 от ЗК /отм./, поради което приложимият закон относно задължените субекти и реда за осъществяване на финансов контрол е Законът за кооперациите. Според чл.63 от същия, финансовият контрол на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи се извършва на всеки тригодишен период от специализираните финансово-контролни органи към националните кооперативни съюзи като ежегодно финансово-контролните органи изготвят анализ на извършените инспекции, който се предоставя на министъра на финансите, на министъра на вътрешните работи и на министъра на правосъдието. Според чл.63, ал.3 от ЗК, при осъществяване на контролна дейност се прилага гл.ІІ, раздел ІV „Последващи мерки“ и гл.ІІІ „Имуществена отговорност“ от ЗДФИ и гл.ХХХІ от ГПК „Производство по финансови начети“. Налице са специални правила в ЗК за осъществяване на надзор върху дейността на кооперациите, вкл. на КСК „ДПК“ във връзка с привличането на парични средства и кредитирането, която изключва приложимостта на нормите в ЗБНБ и ЗКИ , възлагащи контролни правомощия на БНБ.
На второ място
изложените изводи за липса на съставомерно
бездействие на ответника се обосновават от анализа на относимите правни норми
на специалните закони за банковата дейност.
Съгласно чл.2, ал.6 от Закона за БНБ,
БНБ
регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в
страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита
интересите на вложителите. Съгласно чл.1, ал.2, т.1 от Закона за кредитните
институции, БНБ е компетентен орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл.4, параграф 1,
т.40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26
юни 2013г. относно пруденциалните изисквания за
кредитните институции и инвестиционните посредници. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗКИ, БНБ упражнява предоставените й по силата на
ЗКИ надзорни правомощия по отношение дейността
на банките и когато е приложимо, на финансовите холдинги и на финансовите
холдинги със смесена дейност, за да установи спазването на изискванията на този
закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на издадените актове по
прилагането им за осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на
рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за
поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал. Същите разпоредби са
визирани в исковата молба, но интерпретацията им във връзка с фактите по делото
е неправилно.
От цитираните норми е видно, че субектите в обхвата на
контролните правомощия на ответника са банките /кредитните институции/, които по
дефиницията в чл. 2, ал.1 от ЗКИ, са
юридически лица, извършващи публично привличане на влогове или други
възстановими средства и предоставящи кредити и друго финансиране за своя сметка
и на собствен риск. Според правилото на чл.13, ал.1 от ЗКИ за
извършване на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, от което
следва, че служебните задължения на БНБ да контролират законосъобразността на
банковата система започват още от момента на сезирането й със заявление за
издаване на лиценз. По този начин за БНБ като централна банка, съществува яснота кои са банките на територията на страната,
респ. които са субектите, спрямо които има надзорни правомощия съгласно чл.2, ал.6 от ЗБНБ и чл.1, ал.2, т.1 от ЗКИ.
Сходна е целта на въведения регистрационен режим за
финансовите институции по чл.3 от ЗКИ. Видно от разпоредбата на чл.3а, ал.1 от
ЗКИ, публичният регистър на финансовите институции е създаден към БНБ. По този
начин на банката е осигурена възможност както за първоначален, така и за
текущ контрол върху финансовите институции. Доколкото е безспорно, че КСК „Д.П.К.“
не е лицензирана като кредитна институция и не е вписана като финансова
институция, съдът счита, че за ответника не съществува нормативно задължение да
извършва надзор върху дейността й, респ. бездействието на банката не е елемент
от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. От друга страна, няма
нормативно правило възлагащо разследващи функции на БНБ за установяване на
неразрешена банкова дейност, както
неоснователно претендират ищците.
Не променят изложените изводи, данните в съдебно-икономическите експертизи, приети по делото, за това, че КСК „ДПК“ е предоставяла кредити на лица, които не са член-кооператори и е привличала средства от лица, които не са член-кооператори. Основателно ищците сочат, че с горното КСК „ДПК“ фактически е осъществявала дейност като кредитна институция, както и че е налице хипотезата на чл.79, ал.10 от ЗКИ. Съгласно цитираната правна норма, предприятията, за които според обстоятелствата може да се предположи, че осъществяват банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на БНБ при поискване необходимата информация и документи, а оправомощените лица могат да извършват проверки на място. Обратно на поддържаното от ищците, анализът на разпоредбата сочи на правна възможност за банката да събира документи и информация, на която съответства задължение на проверяваното предприятие. Дори и да се приеме тезата на ищците, доказателствата по делото установяват надлежно изпълнение на законовото правомощие от страна на БНБ. След като е била сезирана с информация за неправомерната банкова дейност на КСК „ДПК“ с писмо вх. № БНБ-60775/24.04.2014г. от вложители в същата, банката чрез ресорните подуправители е изискала документи от кооперацията относно учредяването, устава и дейността й, вкл. относно създаването на взаимоспомагателна каса /вж. писма изх. №№ БНБ-65624/10.05.2014г. и БНБ-95728/30.07.2014г./. По същия начин е процедирала БНБ и във връзка с получената жалба с вх. № БНБ-56225/17.06.2016г. на вложители на КСК „ДПК“. Доказателствата сочат на надлежно събрана информация и документи, въз основа на които се констатира липса на компетентност на БНБ по случая, но са дадени указания относно реда за реализиране правата на засегнатите лица / вж. писма изх. № БНБ-107371/15.09.2014г. и изх. № БНБ-59314/29.06.2016г. на подуправителя на БНБ/. БНБ служебно е уведомила и компетентните държавни органи. Доказва се поведение на ответника, съответстващо на изискванията на чл.79, ал.10 от ЗКИ, което дисквалифицира същото като незаконосъобразно бездействие.
На последно място ищците обосновават доводите си за съставомерно поведение на ответника с правомощията му като административнонаказващ орган. Съдът не споделя така изложените мотиви. Специалният ЗКИ съдържа административнонаказателни разпоредби в глава петнадесета, като връзка с казуса има единствено общия състав по чл.152, ал.1, пр.1 от ЗКИ. Касае се за бланкетна норма, която предвижда налагане на административно наказание за нарушение на този закон, на регламенти на ЕС или на нормативен акт по прилагането им, като в същата е възпроизведен общият правен принцип за това, че деянието се наказва по този ред ако не съставлява престъпление. Именно констатирайки, че в дейността на КСК „ДПК“ има елементи на престъпление, ответникът чрез ресорните подуправители, които са извърши проверка във връзка с постъпилите жалби на вложители, са сезирали компетентните органи на съдебната власт, в резултат на което е образувано наказателно производство срещу длъжности лици от УС на кооперацията.
Изводите от изложеното са за отсъствие на нормативно предвидени задължения за БНБ чрез управителя на направление „Банков надзор“, за упражняване на надзор върху дейността на Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“. Липсват сочените незаконосъобразни бездействия на ответника, ангажиращи имуществената отговорност на същия на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
С оглед на горното, съдът счита, че не е осъществена първата материалноправна предпоставка за основателността на предявените искове за вреди и същите подлежат на отхвърляне.
За пълнота на мотивите, съдът счита за необходимо да обсъди и останалите елементи от състава на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: претендираните от ищците имуществени вреди, макар и доказани по размер от приетите съдебно-икономически експертизи, не са причинени от квалифицираното като незаконосъобразно поведение на ответника. Не е спазено изискването по чл.4 от ЗОДОВ, според което обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая по делото не е налице пряка и непосредствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Видно от исковата молба, твърденията са, че като не е упражнил предварителен, текущ и последващ надзор спрямо КСК „Д.П.К.“, ответникът е допуснал същата да извършва без надлежно разрешение /лиценз/ или регистрация, банкова и кредитна дейност в нарушение на особените изискванията на ЗКИ, като по този начин е лишила вложителите от възможността влоговете им да бъдат защитени и заплатени до законоустановения минимум от Фонда за гарантиране на влоговете по реда на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Следва да се посочи, че редът и механизмите за гарантиране на влоговете по ЗГВБ е неприложим спрямо паричните влогове на ищците. Същите са извън кръга на защитените субекти, доколкото е безспорно, че КСК „ДПК“, в която са вложени паричните им средства, не е банка с издаден по реда на ЗКИ лиценз, т.е. не е осъществено изискването по чл.1, ал.2 от ЗГВБ.
Ищците сочат, от друга страна, че липсата на надзор от БНБ е благоприятствало безконтролното предоставяне на кредити на трети лица от Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, което е предизвикало състоянието й на неплатежоспособност и обявяването й в несъстоятелност с решение на съда, в резултат на което са увредени интересите на вложителите – ищци, които са възпрепятствани да си възстановят вложените парични средства по сключените договори за срочна вноска, с което им е причинена имуществената вреда. Изложените твърдения за отпускане на необезпечени кредити, както и за състоянието на неплатежоспособност на КСК „ДПК“, се потвърждават от доказателствата по делото. Следва да се посочи обаче, че ищците не са упражнили правото си за участие в производството по несъстоятелност като кредитори, не са предявили вземанията си по надлежния съдебен ред, с оглед на което имуществената вреда – предмет на исковете за обезщетение, се явява отчасти причинена от поведението им.
Мотивиран от изложеното съдът постановява решение за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Предвид резултата по делото, в полза на ищеца не се следват деловодни разноски.
На осн. чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, ищците дължат заплащане на сторените от ответника деловодни разноски за вещо лице, които са в размер на 422,00лв. Във връзка с искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чиито размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Тази норма обаче, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ, се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а настоящото дело не е от посочената категория.
Ищците следва да заплатят на Административен съд – Кюстендил сумата в размер на 489,00 лв. – възнаграждение за вещо лице, която е платена с бюджетни средства.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал.4 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Българска народна банка с адрес гр. София, пл. „Княз Александър І“ № 1, за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника чрез управителя на направление „Банков надзор“, във връзка с правомощията за упражняване на надзор върху дейността на Кредитно – спестовна кооперация „Д.П.К.“, както следва: от Й.А.О., ЕГН **********,*** – в размер на 108 311,41 лв.; от Л.И. О., ЕГН **********,*** – в размер на 90 767,10 лв; от К.М.Т., ЕГН ********** *** – в размер на 36 132,98 лв.; от А.С.М., ЕГН **********,*** – в размер на 19 807,76 лв.; от Б.К.М., ЕГН **********,*** – в размер на 27 918,95 лв.; от В.Х.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 37 086,37 лв.; от М.Й.В., ЕГН **********,*** Ж – в размер на 24 316,77 лв.; от Й.И.Ю., ЕГН. **********,*** – в размер на 149 688,82 лв.; от С.М.Д., ЕГН **********,***. И. Рилски № 35, вх. В, ет. 2, ап. 4 – в размер на 10 375,48 лв.; от Г.С.Д., ЕГН **********,***.И. Рилски № 35, вх.В, ет. 2, ап. 4 – в размер на 7 484,08 лв.; от Х.Й.Х., ЕГН **********,*** – в размер на 76 415,94 лв.; от Й.Б.А., ЕГН **********,*** – в размер на 37 911,09 лв.; от С.В.А., ЕГН **********,*** – в размер на 2 994,46 лв.; от Б.Х.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 42 022,22 лв.; от И.К.М., ЕГН **********,*** – размер на 4 085,33 лв.; от Н.И.П., ЕГН **********,*** – в размер на 3 641,23; от П.В.С., ЕГН **********,*** – в размер на 7 399,94 лв.; от М.К.З., ЕГН **********,*** – в размер на 210 333,31 лв.; от Е.С.З., ЕГН **********,*** – в размер на 183 327,44 лв.; от Е.В.Л., ЕГН **********,*** – в размер на 55 078,89 лв.; от К.Н.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 5 770,32 лв.; от Н.К.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 57 507,73 лв.; от М.С.Ц., ЕГН **********,*** – в размер 16 572,05 лв.; от Т.В.Ц., ЕГН **********,*** – в размер на 1 047,44 лв.; от Е. Василиева Р., ЕГН **********,*** – в размер на 3 130,67 лв.; от Р.К.А.,*** – в размер на 18 608,86 лв.; от Н.Л.Н., ЕГН **********,*** – в размер на 5 802,69 лв.; от С.И.В.-А., ЕГН **********,*** – в размер на 10 906,11 лв.; от Г.Б.А., ЕГН **********,*** гвардейски полк №101 – в размер на 116 112,57 лв.; от Д.В.И., ЕГН **********,*** – в размер на 31 183,72 лв.; от Е.П.Д., ЕГН **********,*** – в размер на 15 759,83 лв.; от И.Б.С., ЕГН **********,***, заменен с Е.И.Ц. *** – в размер на 10 906,11 лв.; от И.В.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 18 543,92 лв.; от С.С.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 32 712,59 лв.; от М.Л.С., ЕГН **********,*** – в размер на 2 308,37 лв.; от В.И.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 41 743,69 лв.; от А.К.А.,*** – в размер на 22 617,98 лв.; от Е.А.К., ЕГН **********,*** – в размер на 14 744,03 лв.; от С.Л.С., ЕГН **********,*** – в размер на 11 014,45 лв.; от К.С.С., ЕГН **********,*** – в размер на 24 410,67 лв.; от Т.С.Х., ЕГН **********,*** – в размер на 10 657,22 лв.; от Б.К.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 43 938,07 лв.; от Р.А.К., ЕГН **********,*** – в размер на 8 008,02 лв.; от Д.Н.А., ЕГН **********,*** – в размер на 977,49 лв.; от М.К.С.,*** – в размер на 14 095,60 лв.; от С.П.А.,*** – в размер на 57 361,61 лв; от К.В.А., ЕГН **********,*** – в размер на 60 353,80 лв.; от В.К.В.,*** – в размер на 11 307,21 лв.; от М.В.К., ЕГН **********,*** – в размер на 5 367,90 лв.; от Й.Б.Й., ЕГН **********,*** – в размер на 11 759,62 лв.; от Ц.И.Д.,*** – в размер на 6 321,12 лв.; от Т.П.Т., ЕГН **********,*** – в размер на 54 318,87 лв.; от С.И.С.,***, ж.к.Пейо Яворов №5, бл.5, ет.8, ап.30 – в размер на 2 980,20 лв.; от В.С.С.,***, ж.к.Пейо Яворов №5, бл.5, ет.8, ап.30 – в размер на 3 317,72 лв.; от Ц.М.У., ЕГН **********,*** – в размер на 3 782,00 лв.; от В.Г.С., ЕГН **********,*** – в размер на 4 266,00 лв.; от В.Д.Д.. ЕГН **********,*** – в размер на 21 480,92 лв.; от Д.С.Ш., ЕГН **********,*** – в размер на 6 695,01 лв.; от М.С.Ч., ЕГН **********,*** – в размер на 14 055,99 лв.; от Т.Я.С., ЕГН **********,*** – в размер на 6 209,83 лв.; от Н.Л.С., ЕГН **********,*** – в размер на 12 424,10 лв.; от Я.Л.С., ЕГН **********,*** – в размер на 13 642,13 лв.; от Я.Д.П., ЕГН **********,*** – в размер на 17 297,25 лв.; от Е.Й.П., ЕГН **********,***. И. Рилски № 213, вх.А, ет.3, ап 9 – в размер на 4 244,05 лв.; от И.В.П., ЕГН **********,***. И. Рилски №213, вх.А, ет.3, ап.9 – в размер на 9 469,12 лв.; от М.И. Чомакова, ЕГН **********,***. И. Рилски №215 – в размер на 18 491,08 лв.; от М.С.П., ЕГН **********,*** – в размер на 66 730,24 лв.; от С.И.К., ЕГН **********,*** – в размер на 5 858,94 лв.; от В.А.О., ЕГН **********,*** – в размер на 11 936,60 лв.; от Е.П.Г., ЕГН **********,*** Освободител №27, вх.А, ет.4, ап.10 – в размер на 28 243,25 лв.; от С.В.С., ЕГН **********,*** гвардейски полк №15А – в размер на 71 447,89 лв.; от А.С.С.,*** поляна-1 част, бл. 39, вх.А, ет.8, ап.27 – в размер на 98 723,00 лв.; от С.Л.З., ЕГН **********,*** рилска дивизия №22 – в размер на 6 435,93 лв.; от Л.К.З., ЕГН **********,*** рилска дивизия №22 – в размер на 15 618,33 лв.; от Г.Р.М., ЕГН **********,*** – в размер на 16 998,91 лв.; от В.В.С., ЕГН **********,*** – в размер на 74 014,50 лв.; от Ц.Й.С., ЕГН **********,*** – в размер на 25 497,92 лв.; от Г.В.В., ЕГН **********,*** – в размер на 6 615,38 лв.; от В.Д.В., ЕГН **********,*** – в размер на 23 687,62 лв.; от Е.Д.В., ЕГН **********,*** – в размер на 21 123,28 лв.; от И.М.М., ЕГН **********,*** – в размер на 13 051,59 лв.; от Е.С.С., ЕГН **********,*** – в размер на 18 194,13 лв.; от С.И.Л., ЕГН **********,*** – в размер на 32 537,81 лв.; от М.Й.П., ЕГН **********,***-ми Октомври, бл.24, вх.Б, ап.16 – в размер на 12 281,33 лв.; от П.Й.Я., ЕГН **********,*** – в размер на 537 274,15 лв.; от Д.В.Г., ЕГН **********,*** – в размер на 92 512,26 лв.; от С.И.Г., ЕГН **********,*** – в размер на 122 300,96 лв.; от Д.С.Г. - П., ЕГН **********, гр. София, ж.к.Дружба 2, бл.413, вх.Б, ет.2, ап.36 – в размер на 128 182,00 лв.; от Й.С.П., ЕГН **********,*** – в размер на 28 706,45 лв.; от М.И.Г., ЕГН **********,*** – в размер на 5 963,75 лв.; от З.Т.Б., ЕГН **********,*** – в размер на 8 163,49 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 27.07.2017г. до окончателното погасяване на сумите.
ОСЪЖДА Й.А.О., ЕГН **********,***; Л.И.О., ЕГН **********,***; К.М.Т., ЕГН ********** ***; А.С.М., ЕГН **********,***; Б.К.М., ЕГН **********,***; В.Х.Б., ЕГН **********,***; М.Й.В., ЕГН **********,*** Ж; Й.И.Ю., ЕГН. **********,***; С.М.Д., ЕГН **********,***. И. Рилски № 35, вх.В, ет.2, ап.4 лично и в качеството на родител и законен представител на малолетното си дете Г.С.Д., ЕГН **********,***.И. Рилски № 35, вх.В, ет.2, ап.4; Х.Й.Х., ЕГН **********,***; Й.Б.А., ЕГН **********,***; С.В.А., ЕГН **********,***; Б.Х.Б., ЕГН **********,***; И.К.М., ЕГН **********,***; Н.И.П., ЕГН **********,***; П.В.С., ЕГН **********,***; М.К.З., ЕГН **********,***; Е.С.З., ЕГН **********,***; Е.В.Л., ЕГН **********,***; К.Н.Б., ЕГН **********,***; Н.К.Б., ЕГН **********,***; М.С.Ц., ЕГН **********,***; Т.В.Ц., ЕГН **********,***; Е. Василиева Р., ЕГН **********,***; Р.К.А.,***; Н.Л.Н., ЕГН **********,***; С.И.В.-А., ЕГН **********,***; Г.Б.А., ЕГН **********,*** гвардейски полк №101; Д.В.И., ЕГН **********,***; Е.П.Д., ЕГН **********,***; И.В.Б., ЕГН **********,***; С.С.Б., ЕГН **********,***; М.Л.С., ЕГН **********,***; В.И.Б., ЕГН **********,***; А.К.А.,***; Е.А.К., ЕГН **********,***; С.Л.С., ЕГН **********,***; К.С.С., ЕГН **********,***; Т.С.Х., ЕГН **********,***; Б.К.Б., ЕГН **********,***; Р.А.К., ЕГН **********,***; Д.Н.А., ЕГН **********,***; М.К.С.,***; С.П.А.,***; К.В.А., ЕГН **********,***; В.К.В.,***; М.В.К., ЕГН **********,***; Й.Б.Й., ЕГН **********,***; Ц.И.Д.,***; Т.П.Т., ЕГН **********,***; С.И.С.,*** , ж.к.Пейо Яворов №5, бл.5, ет.8, ап.30; В.С.С.,***, ж.к.Пейо Яворов №5, бл.5, ет.8, ап.30; Ц.М.У., ЕГН **********,***; В.Г.С., ЕГН **********,***; В.Д.Д.. ЕГН **********,***; Д.С.Ш., ЕГН **********,***; М.С.Ч., ЕГН **********,***; Т.Я.С., ЕГН **********,***; Н.Л.С., ЕГН **********,***; Я.Л.С., ЕГН **********,***; Я.Д.П., ЕГН **********,***; Е.Й.П., ЕГН **********,***. И. Рилски № 213, вх.А, ет.3, ап 9; И.В.П., ЕГН **********,***. И. Рилски №213, вх.А, ет.3, ап.9; М.И. Чомакова, ЕГН **********,***. И. Рилски №215; М.С.П., ЕГН **********,***; С.И.К., ЕГН **********,***; В.А.О., ЕГН **********,***; Е.П.Г., ЕГН **********,*** Освободител №27, вх.А, ет.4, ап.10; С.В.С., ЕГН **********,*** гвардейски полк №15А; А.С.С.,*** поляна-1 част, бл. 39, вх.А, ет.8, ап.27; С.Л.З., ЕГН **********,*** рилска дивизия №22; Л.К.З., ЕГН **********,*** рилска дивизия №22; Г.Р.М., ЕГН **********,***; В.В.С., ЕГН **********,***; Ц.Й.С., ЕГН **********,***; Г.В.В., ЕГН **********,***; В.Д.В., ЕГН **********,***; Е.Д.В., ЕГН **********,***; И.М.М., ЕГН **********,***; Е.С.С., ЕГН **********,***; С.И.Л., ЕГН **********,***; М.Й.П., ЕГН **********,***-ми Октомври, бл.24, вх.Б, ап.16; П.Й.Я., ЕГН **********,***; Д.В.Г., ЕГН **********,***; С.И.Г., ЕГН **********,***; Д.С.Г. - П., ЕГН **********, гр. София, ж.к.Дружба 2, бл.413, вх.Б, ет.2, ап.36; Й.С.П., ЕГН **********,***; М.И.Г., ЕГН **********,***; З.Т.Б., ЕГН **********,*** и Е.И.Ц., ЕГН ********** ***, да заплатят общо на Българска народна банка, 1000 София, пл.“Княз Александър І“ № 1, деловодни разноски в размер на 422,00 лв., както и по сметката на Административен съд – Кюстендил сумата в размер на 489,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: