Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260444
гр. Русе, 20.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският районен съд, ХIІ - ти граждански състав в публично заседание втори 20 октомври
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря Светла Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1664 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът ЗК „Лев Инс“
АД твърди, че на 15.01.2015 г., в 08.00 часа, на Дунав мост, посока Румъния,
Републикански път І-2, лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „220 ЦДИ“ с рег. №
СА0721НТ собственост на ЕТ „Е.Л.“, управляван от него, по време на движение
навлязъл в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на
пътното платно, като реализирал ПТП с материални щети по лекия автомобил –
спукана предна и задна леви гуми, изкривени джанти и страничен ляв праг. За
настъпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП №
1567196 от 15.01.2015 г. Във връзка с настъпило застрахователно събитие пред
ищеца била образувана щета № 0017-1261-15-450090 по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, полица № 930014002982, със срок на валидност от 14.05.2014 г.
до 13.05.2015 г. При извършения оглед на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ били
констатирани щети, като бил определен размер на обезщетение на увреденото МПС в
размер на 642,55 лв., сумата от 738,55 лв., включваща и сумата от 96 лв. за
репатрак била изплатена на собственика на увреденото МПС, ЕТ „Е.Л.“ с преводно
нареждане от 21.01.2015 г. ПТП-то било реализирано на път част от
републиканската пътна мрежа. Ответникът Агенция Пътна Инфраструктура бил
поканен с писмо с изх. № L-929/26.03.2015 г., да възстанови на ищеца
изплатеното застрахователно обезщетение. Тъй като не заплатил до 03.01.2019 г.
тази сума, било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК, било образувано ч.гр.дело
№ 130/2019 по описа на СРС. Била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 748,55
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 738,55 лв. и обичайни разноски в размер на 10 лв. по застраховка
„Каско“ по щета № 0017-1261-15-450090, образувано във връзка с причинени на лек
автомобил „Мерцедес 220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ вреди в резултат от навлизане в
необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на пътя (дупка) на
15.01.2015 г., ведно със законната лихва от 03.01.2019 г. до изплащане на
вземането, сумата от 228,11 лв., представляваща лихва за забава за периода от
03.01.2016 г. до 03.01.2019 г., както и сумата от 75 лв. разноски по делото.
Ответникът в срок е подал възражение, поради което било образувано и настоящото
производство. Искат да бъде признато за установено , че ответника да им дължи
сумата от 748,55 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
03.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 228,11 лв. –
мораторна лихва за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г.
Ответникът Агенция
Пътна Инфраструктура счита предявените искове за неоснователни.
Предявени са обратни
искове от ответника срещу третите лица „Пътинженеринг“ АД и „Хидрострой“ АД,
като ответникът твърди, че към 15.01.2015 г. І-2, като част от републиканската
пътна мрежа, била разположена на територията на област Русе. В частта си Дунав
мост била поддържана от Консорциум „Пътно Поддържане Русе 2014“, съгласно
Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-45 от 26.11.2014 г. по ТРП и
ЗП за извършване на дейности по поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските
пътища на територията на Северен Централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция № 4-ОПУ- Русе.
Консорциум „Пътно Поддържане Русе 2014“ включвало„Хидрострой“ АД и
„Пътинженеринг“ АД. Поддържането на участъка било възложено на двете трети
лица. Съгласно Договора за възлагане на обществена поръчка тези дружества се
задължавали да изпълняват възложената работа при спазване изискванията на
„Техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“,
издадени от Национална агенция „Пътна инфраструктура (НАПИ) – 2009 г.
Техническата спецификация на АПИ от 2014 г. и Оперативния план за зимно
поддържане на републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 33 от посочения
договор: „При причиняване на ПТП и/или възникване на щета, в резултат на
неизпълнение или на некачествено изпълнение или на некачествено изпълнение
предмета на Договора, както и на всички нормативни и технически изисквания,
които следва да се спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна
имуществена и неимуществана отговорност за причинените вреди.“.Иска да бъдат
осъдени третите лица да заплатят на ответника – ищец по обратния иск всяко по
1/2 от причинените вреди от 748,55 лева – главница, ведно със законната лихва,
считано от 03.01.2019 г. до окончателното й изплащане, 228,114 лева – мораторна
лихва за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г. както и разноските за
настоящото производство.
Третото лице помагач
„Хидрострой“ АД не взема становище по обратния иск.
Третото лице помагач
„Пътинженеринг“ АД заявява, че предявения обратен иск е неоснователен.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна, следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019 г. по гр. д. № дело № 130/2019
по описа на СРС, с която е разпоредено на длъжника Агенция Пътна Инфраструктура
да заплати на ищеца сумата ищеца сумата
от 748,55 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 738,55 лв. и обичайни разноски в размер на 10 лв. по
застраховка „Каско“ по щета № 0017-1261-15-450090, образувано във връзка с
причинени на лек автомобил „Мерцедес 220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ вреди в
резултат от навлизане в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност
на пътя (дупка) на 15.01.2015 г., ведно със законната лихва от 03.01.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата от 228,11 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г., както и сумата от 75 лв. разноски по
делото. В срока по чл.414 от ГПК – на 30.01.2019 г. длъжникът възразил писмено
срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Представен е протокол за Протокол за ПТП
№ 1567196 от 15.01.2015 г., в който са описани щетите по лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ собственост на ЕТ „Е.Л.“ -
изразяващи се в спукани предна и задна леви гуми с джанти и ляв праг, причинени
вследствие преминаване през необозначени пътно препятствие, което не е
сигнализирано.
Не е спорно, че между ЕТ Е.Л. и ЗК „Лев
Инс” бил сключен договор за застраховки
„Каско” застрахователна полица № 930014002982, със срок на валидност от
14.05.2014 г. до 13.05.2015 г. Във връзка с причинени на л.а „Мерцедес 220 ЦДИ“
с рег. № СА0721НТ щети, застрахователят образувал преписка по щета №
0017-1261-15-450090. След извършен опис ищцовото дружество изплатило на ЕТ Е.Л.
сумата 738.55 лв. лв., съгласно преводно
нареждане от 21.01.2015 г., от които 96 лв. за
репатриране.
С
Регресна покана от 26.03.2015 г. ищецът отправил до ответника искане за
заплащане на сумата от 738.55 лв.
Между
ответника и Консорциум „Пътно Поддържане Русе 2014“ включващ „Пътинженеринг“ АД и „Хидрострой“ АД, бил
сключен на 26.11.2014 г. Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-45
от 26.11.2014 г. по ТРП и ЗП за извършване на дейности по поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републиканските пътища на територията на Северен Централен район,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за
обособена позиция № 4-ОПУ- Русе. Към
датата на ПТП - 15.01.2015 г. път І-2,
като част от републиканската пътна мрежа, била разположена на територията на
област Русе, като в частта си Дунав мост била поддържана от Консорциум „Пътно
Поддържане Русе 2014“, Съгласно Договора за възлагане на обществена поръчка
тези дружества се задължавали да изпълняват възложената работа при спазване
изискванията на „Техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт на
пътищата“, издадени от Национална агенция „Пътна инфраструктера (НАПИ) – 2009
г. Техническата спецификация на АПИ от 2014 г. и Оперативния план за зимно
поддържане на републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 33 от посочения договор
при причиняване на ПТП и/или възникване на щета, в резултат на неизпълнение или
на некачествено изпълнение или на некачествено изпълнение предмета на Договора,
както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се
спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна имуществена и
неимуществана отговорност за причинените вреди.
Разпитания
по делото свидетел Д. Б. Й. към 15.01.2015 г. работил при ответника А“ПИ“
като главен специалист в отдел „Инвестиционни и ремонтни дейности“/ изнася
данни, че работата му се изразявала в
поддръжка и ремонт на републиканската пътна мрежа извън гр. Русе.
Процесният пътен участък на Дунав мост в посока Румъния попадал в
републиканската пътна мрежа. Към 15.01.2015 г. било въведено зимно поддържане
на пътния участък. Ремонтните дейности били снижени до минимум, само в аварийни
ситуации се извършвали някакви дейности и се ремонтирали неща, които пречели на
движението, извършвало се основно снегопочистване
и опясъчаване. Имало месечни задания поставени от А“ПИ“,
които те изпълнявали. По принцип на Дунав мост имало постоянна
сигнализация, което била в територията на РБългария, също имало маркировка,
която била по цялата територия на моста, имало и знаци по цялото съоръжение в
румънската и в българската част, което
не позволявало изпреварването.
Съгласно заключението на назначената по
делото автотехническа експертиза към момента на произшествието по "Дунав
мост" имало ограничение на скоростта до 40 км/ч. Е.Л. би могъл да
заобиколи препятствието (ако нямало пречки за това) или да намалял скоростта на
автомобила. Общият размер на обезщетението било 566,60 лева при отчитане 70 %
остатъчен ресурс на гумите без репатрирането. Когато колелото на автомобил
преминавало през дупка на пътя възниквали два удара. Първият бил от пропадане
на колелото надолу. Вторият удар бил в насрещния ръб на дуката. Той бил с
по-голяма сила, защото скоростта напред била по-висока. Увреждането на гумите
било от удар в насрещния ръб на дупката. Гумите и джантите на автомобила били
увредени от преминаване през неравност на пътя на Дунав мост.
Ликвидационните разноски били в областта
на застрахователите. За определеният по-горе размер на щетата тези разноски
били 20,00 лева. Поради увреждането на левите гуми движението на автомобила на
собствен ход не било възможно. Той бил превозен от репатриращ автомобил.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения, иск по
чл.213 от КЗ/отм./ вр. чл.49 от ЗЗД– суброгаторен иск от застраховател платил
обезщетение по сключен договор за застраховка, против причинителя на вредата.
Разпоредбата на чл.213 КЗ/отм./ е
действала към 15.01.2015 г., когато е настъпило ПТП, с оглед което отношенията
между страните следва да се уредят съобразно посочената правна норма За да бъде уважен регресният иск с
правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 49
от ЗЗД ищецът следва да
докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и
увреденото лице, заплащане на застрахователно обезщетение на последното,
както и факта, че претърпените по време на застрахователното събитие
имуществени вреди са вследствие
на дейност възложена със закон на ответника,
чрез неговите органи да организира дейностите по поддържане на
републиканските пътища в границите на градовете,
като отговорността на ответника е без виновна.
ЗК „Лев Инс” е изпълнило свое задължение, породено от
договор за застраховка „Каско” като изплатило застрахователно обезщетение за
щети по лек автомобил лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „220 ЦДИ“ с рег. №
СА0721НТ настъпили на 15.01.2015 г. вследствие ПТП. Установени са
обстоятелствата, при които е била причинена увредата на превозното средство –
водачът преминал през несигнализирано препятствие, представляващо нарушена
цялост на пътната настилка, вследствие което били спукани предна и задна леви гуми с джанти и
ляв праг.
На основание чл.213 от КЗ, с оглед
осъщественото плащане, в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане
срещу причинителя на вредата до размера на заплатеното обезщетение. Встъпвайки
в правата на застрахования, застрахователя следва да търпи всички възражения,
които могат да се направят против застрахованото лице, свързани с настъпилото
застрахователно събитие.
Няма спор, че участъкът, в който е
станало произшествието, а път І-2, като
част от републиканската пътна мрежа, била разположена на територията на област
Русе, като в частта си Дунав мост , участъкът, в който е станало произшествието, е
част от републиканската пътна мрежа
и като такъв съгласно чл.8, ал.2
от ЗП е изключителна държавна собственост. Управлението на републиканските
пътища, включващо проектирането, строителството и тяхното поддържане, е
възложено на Агенция “Пътна инфраструктура” /чл.19 ЗП/.
Съдът намира , че
данните по делото сочат на безспорен извод, че на процесния участък, част от републиканската
пътна мрежа, към момента на инцидента се е намирала неравност . В този смисъл е
и заключението на назначената по делото авто-техническата експертиза, което
съдът възприема, тъй като експертът
обективно и безпристрастно съобразно притежаваните от него специални знания е
дал отговор на поставените му задачи. От него се установява, механизма на
причиняване на ПТП, че щети по автомобила ще са налице при управление със
съобразена скорост.
Съдът намира за
несъстоятелни доводите за наличие на съпричиняване от страна на водача на МПС за настъпилото
ПТП, тъй като въпреки разпределението на доказателствената тежест с доклада по
чл.146 от ГПК ответника при главно и пълно доказване не установи наличието на
това обстоятелство- по делото липсват доказателства, от които следва извод, че в резултат на негово виновното
поведение е настъпил процесния инцидент. Няма данни, от които да се направи
извод, че водачът на МПС е управлявал същото със скорост над допустимата.
Установените по делото
вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служители на ответника,
което по своя характер е противоправно. След изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение, за ЗК „Лев Инс” възниква и
регресно вземане срещу ответника. По изложените съображения съдът намира, че
искът е доказан по основание.
Съдът приема, че предявения иск е основателен за сумата от 662.60 лв. включваща сумата
от 96 лв. за репатриране и 566.60 лв. съгласно стойността на
заключението на вещото лице. До този размер искът е основателен и следва да се
уважи, а над него за се отхвърли.
Предвид основателността на главницата,
следва да се уважи акцесорната претенция за законната лихва, считано 03.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
Вземането по регресния иск
произтича от закона и то възниква от момента, когато застрахователят плати
обезщетението на третото увредено лице. Неизпълнението на едно парично
задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника
мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правилото на
чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите
факти, които пораждат неизпълнение на паричното задължение - непозволено
увреждане, сделка и пр. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава
след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Относно претенцията за мораторна лихва ответникът изпада в забава и дължи
обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. ЗЗД в размер на законната лихва
от деня на поканата за плащане на претендираното обезщетение, а не от датата на
увреждането, тъй като в случая намира приложение общата разпоредба на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. Поради което дължимостта на акцесорното задължение настъпва с поканата
за изпълнение, връчена на 26.03.2015 г. до датата на исковата
молба – в този смисъл постановените по реда на чл.290 от ГПК: Решение № 48 от
30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 677/2008 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева, Решение №89 от 30.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 985/2009 г., I т. о., ТК, докладчик
председателя Таня Райковска.
На основание чл.162 от ГПК съдът след
направени изчисления с програмен продукт определи размера и върху уважената главница за периода 03.01.2016
г./както е претендирана в исковата молба/ до 03.01.2019 г. на 201.94 лв. , като над нея
претенцията следва да се отхвърли.
Съгласно сключения между ответника и
Консорциум „Пътно Поддържане Русе 2014“ включващ третите лица помагачи, Договор за възлагане
на обществена поръчка № РД-37-45 от 26.11.2014 г. по ТРП и ЗП , те следва да
извършват дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските
пътища на територията на Областно пътно управление Русе. Съобразно изложеното
съдът приема, че процесното ПТП е възникнало като резултат на бездействието на
третите лица по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение по републиканските пътища през цялата година /съгласно
дефиницията на понятието “поддържане на пътищата”, дадено в §1, т.14 от ДР на
ЗП/. При така установеното се налага изводът, че за състоянието на пътното
платно в посочения участък са отговорни третите лица, които са проявили
бездействие, тъй като служителите им отговарящи за поддръжката на пътя не са
отстранили или сигнализирали препятствието и организирали движението по начин,
осигуряващ безопасността му. Установените по делото вреди са в пряка причинна
връзка с бездействието на служители на третите лице, което по своя характер е
противоправно.Съдът приема предявените обратни искове за основателни до размера
на уважените искове предявени срещу ответника.
Съобразно изход на спора, ответникът
дължи на ищеца сумата от 66.39 лв. разноски по заповедното производство.
Ответникът дължи на ищеца сумата от
349.65 лв. разноски за настоящото производство, а ищецът дължи на ответника
сумата от 37.32 лв.- разноски съобразно отхвърлената част от исковете/ съдът
определи сумата от по 150 лв.- юрисконсулско възнаграждение и на ищеца и на
ответника/, т.е по компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 312.33 лв.
Третите лица помагачи дължат на ответника по обратните искове сумата от 177.03 лв. държавна такса, съобразно уважената
част от тях.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗВАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Агенция “Пътна Инфраструктура“ ЕИК: *********, гр. София, пл.
"Македония“ № 3, дължи на ЗК „Лев Инс”
АД– гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.”Черни връх” №51Д сумата от 662.60 лв. -
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за причинени имуществени
вреди на л.а„Мерцедес“ модел „220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ, при ПТП на 15.01.2015
г. на Дунав мост, посока Румъния, Републикански път І-2, ведно със законната лихва
от 03.01.2019 г. до окончателното й изплащане, лихва за забава размер на 201.94
лв. за периода 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от 09.01.2019 г. по гр. д. № дело № 130/2019 по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове ЗК „Лев Инс”
АД– гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.”Черни връх” №51Д против Агенция
“Пътна Инфраструктура“ ЕИК: *********, гр. София, пл. "Македония“ № 3 за признаване
за установено, че дължи сумите над 662.60 лв. до 748.55 лв. - застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” за причинени имуществени вреди на
л.а„Мерцедес“ модел „220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ, при ПТП на 15.01.2015 г. на
Дунав мост, посока Румъния, Републикански път І-2, ведно със законната лихва от
03.01.2019 г. до окончателното й изплащане, лихва за забава размер над 201.94
лв. до 228. 11 лв. за периода 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019 г. по гр. д. №
дело № 130/2019 по описа на СРС.
ОСЪЖДА
Агенция “Пътна Инфраструктура“ ЕИК:
*********, гр. София, пл. "Македония“ № 3 да заплати на „Лев Инс” АД– гр.София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, бул.”Черни връх” №51Д сумата от 66.39 лв.
разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
09.01.2019 г. по гр. д. № дело № 130/2019 по описа на СРС, както и сумата от 312.33
лв. разноски по компенсация за настоящото производство.
ОСЪЖДА
Хидрострой АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул. Шандор Петьофи
№13-15, Пътинженеринг АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Олимпи Панов №14, комплекс
Евас, вх. Б, ет.4, да заплатят на Агенция
“Пътна Инфраструктура“ ЕИК: *********, гр. София, пл. "Македония“ № 3
сумата от 662.60 лв. - дължимо застрахователно обезщетение на ЗК „Лев Инс” АД– гр.София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, бул.”Черни връх” №51Д по застраховка „Каско” за
причинени имуществени вреди на л.а„Мерцедес“ модел „220 ЦДИ“ с рег. № СА0721НТ,
при ПТП на 15.01.2015 г. на Дунав мост, посока Румъния, Републикански път І-2,
ведно със законната лихва от 03.01.2019 г. до окончателното й изплащане, лихва
за забава размер на 201.94 лв. за периода 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г. ,
сумата от 66.39 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 09.01.2019 г. по гр. д. № дело № 130/2019 по описа на СРС, и
сумата от 312.33 лв. разноски по компенсация за настоящото производство, както
и сумата от 177.03 лв.-държавна такса по
обратните искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: