№ 20710
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110153144 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
наличието на неоснователно обогатяване в полза на ответника за нейна сметка. Твърди, че в
периода 2019 г. – 2020 г., чрез девет на брой отделни парични превода, е внесла по сметка на
„..“ ЕАД сума в общ размер на 4338,22 лева, представляваща погасителни вноски по договор
за потребителски кредит № .., сключен на 20.09.2019 г. между ответника, в качеството му на
кредитполучател, и „ ..“ ЕАД. Въпреки, че ищцата се явявала трето за кредитното
правоотношение лице, същата изплатила всички дължими погасителни вноски от ответника,
съгласно условията по договора. В тази връзка, счита че доколкото е спестила плащанията
по кредита на ответника същият се е обогатил неоснователно с направените от нея разходи
за изпълнение на дълга му. Поддържа, че е изпълнен фактическият състав по чл. 59, ал. 1
ЗЗД. Моли съда да осъди ответника да й заплати изплатените от нея погасителни вноски по
кредита в общ размер на 4338,22 лева, с които Д. П. се е обогатил неоснователно за нейна
сметка, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.09.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането. Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Навеждат се
доводи относно неоснователността на предявения иск. Твърди, че договорът за
потребителски кредит бил сключен по време на брака му с дъщерята на ищцата, като
същият имал целево предназначение за задоляване на семейните им нужди. Твърди, че част
1
от вноските по кредита заплатил лично на каса на „Изи Пей“, но предвид трудовата му
ангажираност като международен шофьор, задълженията по внасяне на сумите за
погасяване на кредита били възложени на бившата му съпруга – Б. С.. Сочи, че всеки път
когато е пътувал във връзка с трудовите си задължения е оставял парични средства за
заплащане на семейните разходи и задоляване на текущите потребности. За пръв път с
исковата молба разбрал, че наредител за заплащане на вноските по кредита била ищцата, а
не бившата му съпруга. Твърди, че доколкото договорът за кредит бил сключен по време на
брака му с Б. С., прекратен към 15.12.2021 г., то следва че отговорността му по предявения
иск следва да бъде за половината от стойността на претендираните суми. Оспорва размера
на предявения иск, предвид факта, че по делото били представени шест на брой разписки за
внасяне на погасителните вноски по кредита, в общ размер на 2892,12 лева., поради което
счита че искът се явява неоснователен за разликата над посочената сума до пълния
предявения размер.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е договор за потребителски кредит №.. от дата 20.09.2019 г. между
„..“ ЕАД и ответника.
Представени са 6 бр. и за платени от ищцата суми по договор за потребителски кредит
№.. от дата 20.09.2019 г. на обща стойност 2982.12 лв.
Представени са от ответника неотносими към предмета на спора писмени доказателства
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения иск на ищцата е указано, че в нейна доказателствена
тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на неоснователно разместване на
имуществени блага. В това число, следва да докаже следните материални предпоставки
(юридически факти), свързани с реализирането на фактическия състав по чл. 59 ЗЗД: 1/
обогатяването на ответника чрез спестяването на парични средства; 2/ настъпилото без
правно основание обедняване в нейната имуществена сфера; 3/ връзката между
обедняването и обогатяването; 4/ стойността на вземането, което обогатилият се без правно
основание е длъжен да възстанови.
В основата на неоснователното обогатяване е принципът на справедливостта, който не
допуска разместване на имущество без наличието на призната от правото причина
(основание). Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено
едно фактическо съществуващо, но според представите на правния ред необосновано и
2
затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно
лице и обедняване на друго. Целта на института на неоснователното обогатяване, т. е. на
системата от правни норми, които регулират отношенията между обогатилия се и обеднилия
се, не е да се поправи причинената вреда, както е при непозволеното увреждане, а да се
сложи край на неоснователното получаване или обогатяване. При неоснователното
обогатяване е без значение по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага, т.е. без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо,
т.е. виновно, и затова не се говори за противоправност и вина, а само за обогатяване и липса
на правно основание, тъй като задължението за реституция при неоснователното
обогатяване не съставлява имуществена санкция за нарушено задължение или за
непозволено увреждане. Съгласно Решение № 386/12.03.96 г., по гр. д. № 1589/95 г., на V г.
о., иск за неоснователно обогатяване може да бъде уважен тогава, когато ответникът е
получил нещо без основание или пък се е обогатил за сметка на ищеца.
С определение от 26.06.2023 г. съдът е приел за безспорно по делото, че ответникът има
качеството на кредитополучател по силата на сключен договор за потребителски кредит №..
от дата 20.09.2019 г.
От представените по делото 6 броя разписки, неоспорени от ответната страна, се
установи, че на дати 27.12.2019 г., 24.01.2020 г., 26.03.2020 г., 25.04.2020 г., 27.05.2020 г.,
22.06.2020 г., ищцата е наредила плащане на сума в общ размер 2892.12 лв. във връзка с
договор №... Ответникът не успя да докаже, че заплатените суми са й предоставени от него.
Заплащането на тези суми от трето за договора лице, респективно неизлизането на
средства за това от патримониума на ответника, водят категорично до неговото обогатяване.
Така съдът намира връзката между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата
чрез заплащане на тази сума за несъмнена. Исковата претенция следва да бъде частично
уважена за сумата от 2892.12 лв.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 531.72 лв., съразмерно
с уважената част от исковете, а на ответника 187.56 лв., съразмерно с отхвърлената част..
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. .., да заплати на основание
чл. 59 ЗЗД на Т. И. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .., сумата от 2892.12
лв., представляваща заплатена от ищцата сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищцата, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано датата на подаване
на исковата молба до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка над
сумата от 2892.12 лв. до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. .., да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на Т. И. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .., сумата от
531.72 лв., разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т. И. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .., да заплати на Д.
Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
187.56 лв., разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4