Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***,28.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, ХІ гр. състав, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 1252/2017г., за да се произнесе, взема предвид:
Иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ЕТ“***.“, представляван от Л.С.П. ***,
представлявана от Кмета. Ищецът твърди, че на 04.04.1995г. между ответника
Община - *** и ЕФ“***“, представлявана от собственика *** бил сключен договор
за отстъпване на право на ползване върху
общински терен, находящ се в ***, стр кв.280 пл. № 7106 по плана на ***,
за да монтира монтира съоръжение за павилионна търговия въз основа на Заповед
№РД-15-560/03.04 1995г. на Кмета на Община- ***. Твърди, че въз основа на
издадената заповед и сключения договор на едноличната фирма било издадено и временно разрешение №142/20.04 1995г на
отдел АСЕ при Община *** за
монтирането на павилион за продажбата на хляб, пакетирани тестени
изделия и закуски в имот пл.№7106.стр. кв.280 по плана на гр.***, ***. Твърди,
че бил издаден на основание чл.89 ал.2 от Наредба №5 за правила и норми в
териториално селищното устройство, одобрена ЧКЗР на 07.12.1992г. и одобрен
архитектурен проект на 13.04.1995г. на гл. архитект на Община ***. Ищецът
твърди, че по одобреният архитектурен проект за павилион, сградата на павилиона
е монолитна с гредоред и дървен покрив, рувитекс стени и таван, шпакловани и
боядисани с латекс, като по схема павилиона е било предвидено да се построи
между съществуваща сграда и дворищната регулация. Ищецът твърди, че след
издаването на временното разрешение павилиона бил построен, без отклонения на
предписанията с размери 3 м на 3 м. между съществувалата до лятото на 2016г.
жилищна сграда и дворищната регулация, с вход от страната на уличката. Ищецът
твърди, че с договор за прехвърляне - дарение на търговско предприятие на
едноличен търговец и на основание влязло в сила решение от 18.06.2001г. на ***ски
окръжен съд, постановено по фирмено дело №3108/1992г. придобил собствеността
върху търговското предприятие на ЕТ"***" и бил вписан като едноличен
търговец с фирма „***.“, а промяната била вписана в търговския регистър. Ищецът
твърди, че с договора за прехвърлянето на търговското предприятие, ЕТ ”***“
станал собственик на цялото имущество, включително и на процесния павилион.
Твърди, че след придобиването на собствеността продължил да ползва павилиона
поставен в поземления имот, общинска собственост срещу отстъпено възмездно
право на ползване. Ищецът твърди, че с разрешение на Община *** в съответствие
с нови строителни правила и норми изградил санитарен възел, поради което
застроената площ на павилиона се увеличил на 13.20 м. Твърди, че по същото
време наемателите на магазина, находящ се в съществувалата до лятото на 2016г.
жилищна сграда също изградили такова помещение около 5 кв.м., долепено до
източната стена на павилиона, с врата от юг, която врата след разрушаване на
сградата която обслужваше, се явява външна. В договора за временно възмездно
ползване на общински терен, било отразено, че площта на помещението е 13.20 кв.м.
Ищецът твърди, че на 24.01.2017г. получил писмено предизвестие от ОП ”Жилфонд“ ***
да освободи заеман от дружеството общински нежилищен имот, находящ се в ***, ***,
като предизвестие е за прекратяване на договор за възмездно ползване, сключен
между Община *** и ЕТ „***“. Твърди, че основание за това бил раздел V,
чл.24. Твърди, че с писменото
предизвестие бил уведомен, че е издаден акт за общинска собственост
№41830/27.10.2016г. на Община - ***, с който е актувана находящата се в
поземления имот с административен адрес в гр.***, *** сграда с площ от 23 кв.м,
поради което заеманият от ищеца нежилищен имот бил общинска собственост и
подлежал на отдаване под наем след провеждането на търг. Ищецът твърди, че
действително има акт за общинска собственост №41830 от 27.10.2016год, на Община
***, издаден на основание чл.59, ал.1 от ЗОС. Ищецът твърди, че в акта е
отразено, че е съставен за неурегулиран поземлен имот с идентификатор
56722.668.138 с площ от 509 кв.м - урбанизирана територия с начин на тройно
ползване: ниско застрояване, по предходен план, бивш ПИ7106, попадащ в
урегулиран поземлен имот УПИИ, кв. 280, отреден за озеленяване, заедно със
съществуваща в имота едноетажна, паянтова сграда, която не е елемент от плана,
с идентификатор 56722.668.138.2 - сграда за търговия със ЗП-23 кв.м. и местонахождение
на имота в ***, ***. Ищецът твърди, че акта за частна общинска собственост е
неправилно съставен в частта му, с която посочената в него нежилищна сграда
предназначена за търговия е актувана като частна общинска собственост, поради
което и претенцията за освобождаването й е неоснователна на посоченото в
предизвестието основание. Твърди, че поставената в поземления имот сграда -
павилион е собственост на ЕТ„***“ и е там на законно основание - отстъпеното
право на възмездно ползване за поставяне на павилиона за закуски и хляб,
съобразно Заповед №РД-15-560/03.04.1995г. на Кмета на Община- ***, временно
разрешение №142/20.04.1995г. на отдел АСЕ при Община *** за монтирането на
павилион за продажбата на хляб, пакетирани тестени изделия и закуски в имот
пл.№7106, стр. кв.280 по плана на гр.***, ***.
В заключение моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ОБЩИНА ***, че ЕТ „***“,
представляван от Л.С.П., със седалище и адрес на управлението: гр.***, ***, ЕИК
*** е собственик павилион от 13,20 кв.м., находящ се в ***,***, представляващ
монолитна сграда с гредоред и дървен покрив-рувитекс стени и таван, шпакловани
и боядисани с латекс, изграден на основание временно разрешение
№142/20.04.1995г. на отдел АСЕ при Община *** за монтирането на павилион за
продажбата на хляб, пакетирани тестени изделия и закуски в имот пл.№7106, стр.
кв.280 по плана на гр.***, ***, а по кадастралната карта на гр.***
представляващ едноетажна, паянтова сграда, с идентификатор 56722.668.138.2 -
сграда за търговия със ЗП от 23 кв.м., построена в неурегулиран ПИ с
идентификатор 56722.668.138 с площ от 509 кв.м. - урбанизирана територия с
начин на трайно ползване ниско застрояване. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск.
Твърди, че в имота няма поставен павилион. Твърди, че когато ограничено вещно
право не е надлежно учредено, правото на собственост принадлежи на собственика
на имота. Твърди, че ищцата няма учредено по надлежен ред учредено право на
строеж.
Както в съдебно заседание, така и в
представените писмени защити, страните поддържат доводите съответно в исковата
молба и писмения отговор. В писмените бележки ответникът навежда доводи, че когато
ограничено вещно право (каквото е и правото на строеж) не е надлежно учредено,
правото на собственост върху сградата по общото правило на чл. 92 ЗС ще
принадлежи само на собствениците на имота. От страна на ищеца не са представени
никакви доказателства да е изградена законна постройка. Без придобивно
основание не може да се дерогира принципа на приращението, независимо от
обстоятелството с чии средства е извършено строителството.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна : По делото е приложено Решение от 16.09.1992г., в който е
вписана в ТР едноличен търговец *** с фирма „***“.
Представен е Договор за отстъпване
право на ползване на общински терен от 04.04.1995г., от който се установява, че
Общината е предоставила на ЕФ “*** за временно и възмездно ползване общински
терен, находящ се в гр.***, ***, стр.кв.280, пл.7106 срещу заплащането на
месечна такса в размер на 486 лева.
Във връзка с Договора и на основание
чл.89 ал.2 от Наредба №5 за ПН по ТСУ, е издадено Временно разрешение №142
/20.04.1995г., с което Отдел „АСЕ“ при Община *** е дал разрешение на *** да
монтира временен павилион за продажба на хляб, пакетирани тестени изделия и
закуски в имот №7106, стр.кв.280 по плана на гр.*** с адрес ***. По делото е
приложен и Проект за павилион в кв.280, № 7106, с инвеститор ЕФ „*** и обяснителна
записка към него, в който е отразено, че е предвидено по проект павилионът да е
с размери 3,00/3,00 метра, т.е. с площ от 9 кв.м.
Приложено е Решение от 18.01.2001г., с което е
вписана промяна в регистрацията на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ *** с фирма „***“. С
Решението е вписан договор за дарение на търговско предприятие, съгласно който
ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ с фирма „***“, чрез *** дарява на Л.С.П. търговско
предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както
и имуществените права върху павилион за продажба на хранителни стоки в гр.***, ***
и е вписан ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ Л.С.П. с фирма „***.“.
По делото като свидетели са изслушани ***
и ***. От показанията на свидетеля *** се установява, че съпругата му имала
регистрирана фирма – едноличен търговец. Установява се, че на адрес гр.***, ***,
до магазин, имало възможност за монтаж на павилион до жилищната сграда и подала
молба до Общината. Твърди, че получила разрешение и се опитала на същото място
да прехвърли модул, монтиран на Кооперативния пазар. Свидетелят заяви, че след
транспортирането му до мястото, установил, че павилионът не можел да бъде
поставен в готов вид, тъй като имало жици и дърво, които пречели, и това
наложило павилионът да бъде изграден. Свидетелят заяви, че за това подали друга
молба до общината, като доказателства в тази насока не са представени.
Свидетелят заяви, че няма спомен при прехвърлянето на предприятието павилионът
с каква площ е бил – 9 или 13 кв.м.
В показанията си свидетелят *** заяви,
че е участвал в доставката на материали и в изграждане на обекта. Също заяви,
че не знае с каква площ е изграден обекта.
За установяване на неизяснените
обстоятелства, съдът допусна до изслушване и назначи съдебно-техническа
експертиза, заключението на която съдът приема след съгласие на страните като
правилно, компетентно и безпристрастно.
В заключението си вещото лице е
установило, че след проверка в регулационния план и кадастралната карта в СГКК ***,
имот с пл.№7106 кв.280 по плана на гр.*** е идентичен с имот с идентификатор
56722.668.138. Вещото лице е установило, че визата за проектиране на главния
архитект е от 03.12.1992г., като на скицата е показано петно за застрояване с
площ 3,00 на 3,00 кв.м., разположено в североизточната част на имот с пл.№7106
между съществуваща масивна сграда и северна имотна граница. Съгласно проекта на
павилиона, същият е следвало да бъде върху бетонова настилка с дебелина 10 см,
посредством метални планки, с които са захванати метални колони, а между тях
като ограждащи стени са поставени екструдирани панели и таван от гипсофазер. По
проект, вещото лице е установило, че покрива е едноскатен с наклон към имот
пл.№7106 и изпълнен от метална конструкция, топлоизолация и покритие от
ламарина.
За изграденения павилион в общинския
терен, вещото лице е установило, че за периода от 1995г. до 2010г. ЕТ „***“ е
плащан наем на ответника за отстъпеното право на ползване на общинския терен
върху 9 кв.м. площ. След влизане в сила на ЗУТ, във връзка с измененията на
нормативната уредба, през 2010г. било издадено разрешение за поставяне на
преместваемо съоръжение – павилион с размери 3,00м. /4,00м., като впоследствие
е сключен и договор от 21.06.2010г. за ползване на част от имот, общинска
собственост. През 2014г. било издадено ново разрешение за поставяне на
преместваемо съоръжение, съгласно което на „***-2010“ било дадено разрешение да
постави преместваем обект павилион с размери 3,30м./4,00м. и на 05.01.2015г.
бил сключен договор за ползване на част от имот, общинска собственост, със
застроена площ 13,20 кв.м.
При огледа на място, вещото лице е установило, че павилионът се състои от
търговска плащ 13,20 кв.м., от която през вътрешната врата на западната стена
се влиза в склад с площ от 3,96 кв.м. и санитарен възел с площ от 5,84 кв.м., в
който се влиза от външна врата на южната стена. В заключението е посочено, че
търговската площ е изградена с метални колони в четирите края с ограждащи
панели, таван от гипсофазер и покрив с дървена конструкция и ламарина. Вещото
лице е установило, че павилионът е изграден на два етапа, като първият етап е
бил през 1995г., когато е изградена търговска площ от 13,20 кв.м., въпреки, че
по проект е била предвидена търговска площ от 9 кв.м. Към този момент,
павилионът е имал характер на преместваемо съоръжение съгласно действащите
тогава ЗТСУ и Наредба №5 на НП по ТСУ. От заключението се установява, че
впоследствие били изградени склад и санитарен възел, но без изискуемите по ЗУТ строителни
книжа. В съдебно заседание вещото лице заяви, че павилионът отговаря изцяло
като материали и начин на изграждане на проекта, но има разлика в квадратурата.
Заяви, че нито едно от другите две изградени впоследствие помещения санитарен
възел с площ от 5,84 кв.м. и склад с площ от 3,96 кв.м. няма документи. Заяви,
че двете помещения са изградени с тухлени ограждащи зидове и дървена еднокатна
покривна конструкция, като едното помещение е покрито с цигли, а другото с
ламарина. От заключението на вещото лице се установява, че за този вид т.нар.
полумасивна констуркция е необходимо разрешение за строеж, а не временно
разрешение, като такова разрешение за строеж е било нужно, както по отменения
ЗТСУ, така и по действащия ЗУТ. Заяви, че по сега действащия ЗУТ е било
подадено искането за разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение.
Съдът счита, че искът е основателен относно
искането ищецът да бъде признат за собственик на павилион с площ от 13,20 кв.м.
с размери 3,30м./4,00м. Установено е, че обектът е изграден на два етапа –
първи етап през 1995г., когато е изградена търговската част с площ от 13,20
кв.м., която отговаря на одобрения проект като конструкция, материали и
местоположение в имота, но не и като площ и обем. Към момента на изграждане на
павилиона през 1995г., той е имал характера на преместваемо съоръжение,
съгласно действалите тогава ЗТСУ и Наредба №5 за ПН по ТСУ. След отмяната на
ЗТСУ, съгласно §5 т.80 ЗУТ "Преместваем обект"
е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност,
който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Това е и определението
за „преместваем обект“, което дава Наредба на Общински съвет *** за реда и
условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община ***.
Съгласно §3 от Преходни и заключителни разпоредби на същата наредба, за
заварените преместваеми обекти по чл.1, ал. 3 и чл. 2, попадащи в Централна
градска част, ЕСУТ при Община *** одобрява унифициран и/или индивидуален
дизайн, който става задължителен след изтичане на 3 месеца от деня на уведомяване на лицето, на
което е издадено съответното разрешение за поставяне. Издадените схеми и разрешения за поставяне на заварените преместваеми
обекти (каквото е било в случая Временно разрешение №142/20.04.1995г.) се
изпращат служебно на общинските предприятия, които правят проверка дали
собствениците са редовни платци, ползват обекта и не са го преотдали на трети
лица. Ако са налице тези изисквания се сключва договор за срок от 5 години. В
изпълнение на тази разпоредба и след извършената проверка, е издадено
Разрешение №16 / 10.05.2010г., с което на ищеца е разрешено да постави
преместваемо съоръжение павилион с размери 3,30м./4,00м. на ***. С издаване на разрешението за поставяне на преместваемото
съоръжение с площ от 13,20кв.м., съдът приема, че е отстранено несъответствието
между първоначално издаденото временно разрешение за монтиране на временен
павилион с площ от 9,00 кв.м. и действително изградената 13,20 кв.м. площ на
павилиона.
Съдът приема, че и в този си
вид павилионът има характер на преместваемо съоръжение, тъй като нито законът нито
Наредбата на Общинския съвет въвежда изискване павилионът да може да се мести
без да се разглобява. Вещото лице установи, че е изграден с метални колони, между
които са прикрепени панели, таван от гипсофазер и покрив с дървена конструкция,
който павилион е изграден върху бетонова площадка с дебелина 10 см. Съдът
приема, че така изградения павилион може да бъде разглобен и да бъде изграден в
същия вид, без да загуби
своята индивидуализация, както и да бъде ползван на друго място със същото или
с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Съдът приема, че след премахването на
павилиона, не се разрушава мястото, тъй като там ще остане битоновата площадка,
която съгласно изискванията на ЗТСУ към 1995г. е била с дебелина 10 см.
При така изложеното, съдът приема, че
предявеният иск следва да бъде уважен в частта, с която ищецът иска да бъде
признато за установено, че е собственик на павилион с площ 13,20 кв.м., находящ
се в гр.*** ***, който павилион не е елемент на плана и е изграден на основание
Временно разрешение № 142/20.04.1995г. на Отдел АСЕ при Община ***, издадено на
основание чл.89 ал.2 от Наредба №5 за ПН по ТСУ и Разрешение №33/18.12.2014г.
за поставяне на преместваем обект, издадено на основание чл.56 ал.2 ЗУТ и чл.1
ал.2 от Наредба №15 на Общински съвет ***, одобрена Схема по чл.6 от Наредбата
от 04.11.2014г. и заявление от 17.12.2014г., като за разликата 23 кв.м. искът
следва да отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искът е неоснователен
именно в частта от 13,20 кв.м. до 23 кв.м., която част е изградена като
паянтова сграда и за която се е изисквало разрешение за строеж по реда на ЗУТ,
а такива разрешения не са представени по делото.
С оглед изхода на делото, ответникът
следва да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 1050 лева, от които 800 лева за адвокатско възнаграждение,
100 лева за държавна такса, 150 лева за експертиза.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община ***, че ЕТ“***.“******, представляван от Л.С.П., е собственик на павилион с площ 13,20 кв.м.,
находящ се в гр.*** ***, който павилион не е елемент на плана и е изграден на
основание Временно разрешение № 142/20.04.1995г. на Отдел АСЕ при Община ***,
издадено на основание чл.89 ал.2 от Наредба №5 за ПН по ТСУ и Разрешение
№33/18.12.2014г. за поставяне на преместваем обект, издадено на основание чл.56
ал.2 ЗУТ и чл.1 ал.2 от Наредба №15 на Общински съвет ***, одобрена Схема по
чл.6 от Наредбата от 04.11.2014г. и заявление от 17.12.2014г., като за
разликата 23 кв.м. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК Община ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ“***.“******, представляван от Л.С.П. направените по делото разноски в
размер на 1050.00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: