№ 260327 / 14.5.2021 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
РАЙОНЕН СЪД гр. МОНТАНА.....................................................…четвърти наказателен състав…...……………….....……………в закрито заседание на 13 май..................през 2021 година.......................................................в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря.......................................и с участието……...…………на...... прокурора……изслуша докладваното от…….……….....……......съдията Николова…………ЧНД № 485..........………по описа за 2021 година…………........................…и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 и сл. от НПК.
С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 12.04.2021г. на основание чл.242 ал.1 пр.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 226/2019г. по описа на ОДМВР- гр.Монтана, преписка Вх. № 1388/2019г. на РП - Монтана, образувано за това, че в периода от 19.06.2019г. до 21.06.2019г. противозаконно са присвоени чужди движими вещи, които са владени от наследниците на Л. М. и Т. М., а именно - 1 бр. автомобил „З.” 130 и 1 бр. автомобил „Т.”, като същите били нарязани и предадени като отпадъчно желязо с нето тегло 6080 кг. за сумата от 1203.84 лв., като част от вещите принадлежат на дееца - престъпление по чл.206, ал.2 вр. с ал. 1 от НК.
Постановлението е обжалвано от Л.Т.Л. и В.Т. С. чрез повереник, които молят съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, като излага конкретни доводи за това.
Съдът, като обсъди доводите наведени в жалбата, във връзка с доказателствата, събрани по досъдебно производство № 226/2019г. по описа на ОДМВР - гр.Монтана, преписка Вх. № 1388/2019г. на РП - Монтана, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление, намира жалбата за допустима и подадена в законоустановения срок от лица имащи правен интерес, а разгледана по същество ОСНОВАТЕЛНА.
В обжалваното постановление прокурорът е приел, че свидетелите Л. Т. Л. и В.Т. С. са брат и сестра, а свидетелката Л. Л. К. е тяхна леля /сестра на баща им/. Всички те са наследници на Л. М. Й., бивш жител xxx, починал на 10.12.2015г, като наследяват недвижими имоти по наследство и по завещание. Последното се потвърждава от приложеното в материалите по досъдебното производство Удостоверение за наследници изх. № 1880/16.09.2019г./ стр. 23-24 от делото, том 21. Видно от същото съпругата на Л. М. Й. - В. П. Й. е починала два дни след него- 12.12.2015г. Св. Л. Л. К. е дъщеря на Л. Й. и В. Й., а св. Л.Т. и В.Т. са техни внуци. Баща им /на свидетелите Л. и В. Т. -Т. Л. М. е починал преди това - на 04.11.2010г. /преди родителите си Л. Й. и В. Й./.
В досъдебното производство е приложено пълномощно /стр. 102, том първи/ съгласно, което В.Т. С. упълномощава брат си - Л.Т.Л. с конкретните права, подробно посочени.
Въз основа на това пълномощно, с нотариални актове от 06.10.2016г. и 12.12.2016г. Л.Л. дарява своята част от наследството, оставено от Л. М. Й., на сестра си В. С., а майка и нейната част, в т.ч. полагащите им се от наследството идеални части от сградата, находя ща се в гр. Монтана, ул. „ Св.Кл.Охридски” № 54.
В хода на разследването В.Т. С. не е разпитвана в качеството на свидетел, тъй като последната от дълги години не живеела в България.
По настоящето досъдебно производство предмет на престъпление са движими вещи, за които жалбоподателя Л.Л. твърди в показанията си, че леля му, в т.ч. и близките й са се разпоредили неправомерно с тях, като са предали на пункт са изкупуване на отпадъчно желязо 1 бр. автомобил „З.” 130 и 1 бр. автомобил „Т.” и същите били нарязани и предадени като отпадъчно желязо с нето тегло 6080 кг. за сумата от 1203.84 лв.
От събраните в хода на разследването доказателства се установява, че Л. М. Й. е оставил в наследство два броя товарни автомобили - „З. 130” без номер на рама, двигател „И. 1.” и „Т.” с рама № xxxx , двигател № xxxx , които не са в движение от дълги години, отдавна е прекратена регистрацията им и са били бракувани, като са останали в имота/двора/ на съсобствен недвижим имот на адрес - град Монтана, ул. „Св. Кл. Охридски”№ 54.
Било е образувано изпълнително дело № 2-99/18.08.2011 г. по описа на СИС при РС-Монтана срещу длъжника Л. М. Й., по което е наложен запор върху двата броя бракувани товарни автомобили и друго отпадъчно желязо. Изпълнителното дело е прекратено на 02.02.2016г. с постановление на ДСИ на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Видно от копия на платежни нареждания и констативен протокол изх.№ 034 от 05.02.2019г, св.Л. К. е изплатила сумата от 1706.30 лв. като задължения на баща й Л. Й. по посоченото изпълнително дело, още докато същия бил жив.
С протокол за доброволно предаване са приобщени по ДП копия на предварителен договор и нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Монтана, ул. „Св. Кл. Охридски” № 54. От последните се установява, че на 31.05.2019г. бил сключен предварителен договор между св. Л. К. и св. Н. Б. Д., с който тя му продава идеална част от поземления имот на горепосочения адрес, ведно с първи етаж от построената върху имота сграда. В договора е посочено, че продавачите се задължават да предадат на купувача владението на недвижимите имоти в срок до 30 дни след нотариалното изповядване на сделката. Нотариалният акт е подписан на 12.06.2019г. пред нотариус Б. П.. Св. Л. К. твърди, че по молба на купувача трябвало в рамките на около две седмици да освободи дворното място от ненужните и стари вещи, за да можел купувача да си почисти дворното място. С оглед на последното на 21.06.2019г. св.Л. К. наела фирма „Дойче Груп” ЕООД - гр. Берковица, занимаваща се с търговия с отпадъци и скрап, с пълномощник Б. К. К.. На посочената дата служители на фирмата извършили нарязване, транспортиране и предаване в пункта към фирмата, находящ се на ул. ”Гоцо Митов” № 14 в гр. Монтана, на горепосочените два броя бракувани товарни автомобили. За целта са оформени и приложени към досъдебното производство необходимите документи - договор, декларация, покупко-изплащателна сметка и кантарна бележка от 21.06.2019г. Срещу предаденото отпадъчно желязо с тегло 6 080 кг./ двата бракувани автомобила/ св. Л. К. получила сумата от 1 203.84 лв. В показанията си също така твърди, че тези си действия извършила, тъй като на първо място била погасила задълженията на баща си, а освен това била също така наясно, че съгласно чл.12 от ЗН получавала и обикновената покъщнина в имота на наследодателя, т.к. единствено тя се била грижела за него през последните 5 години., а и преди това е живяла в имота. През тези 5 години баща и бил абсолютно неподвижен, а 36 часа след като той починал, починала и майка и. Твърдяла, че след тяхната смърт била подложена на системен психически и институционален тормоз от страна на св. Л.Л.. Последният настоявал да продаде на него или на сестра му частта си от имота, която била нейна собственост/ етаж от къщата и половината от дворното място за сумата от 13 000лв. или по данъчна оценка за 7000 евро, при което тя отказала. Прекъснал и водоснабдяването, въпреки че партидата била на нейно име. След това водили граждански спорове относно банята и тоалетната. Вследствие на възникналите по-между им спорове твърдяла, че се принудили със съпруга и да отидат да живеят в село Черешовица, обл.Монтана. В следствие на проблемите и неприятностите, които създавал племенника й, решила да продаде частта си. Развалила сделката обаче по настойчива молба на купувача. В показанията си последният заявява, че още същата вечер след сделката св. Л.Л. му се обадил и му казал да проверил квадратурата, защото не било така, както е станала сделката. Документите обаче били изрядни, т.к. бил ангажирал агенция във връзка със сделката. След този разговор със св. Л. ангажирал външна фирма и се оказало, че имало разлика в квадратурата, но по документи всичко било както трябвало. Ходил и в Общината, за да му обяснят как стоят нещата с къщата и от Т. му били казали, че къщата е неделима. Освен това нямало канал, нямало вода, партидата се водела на св. Л. К., но на първия етаж нямало вода, а имало на втория етаж, който ползвал св. Л.Л.. Освен това, последният му бил казал, че ще се подпишел да му пуснат вода, но трябвало да му даде 20 000лв. След всичко това и след като разбрал за проблемите, съпътстващи имота и собствениците, св. Н. Д. развалил сделката.
В показанията си св. Л.Л. изразил претенции и за други съсобствени движими вещи, както и такива, оставени по наследство от баща му, починал още 2010г.
По искане на св. Л.Л. е била възложена и извършена проверка от служители на СПИП при ОДМВР-Монтана на 2 бр. недвижими имот, находящи се в с. Черешовица, общ. Берковица, а именно единият на ул. „Втора” № 7, собственост на св. Л. К., а другият на ул. „Четвърта” № 34, собственост на дъщерята на св.Л. К. -св.К. В. Л.. За извършената проверка е изготвен и приложен констативен протокол. Във втория имот са намерени следните вещи: двигател (мотор) марка „Л., модел Д. 4.”, 90 бр. пръчки желязо ф 20 на по два, четири и шест метра, 4 бр. ролки кангал (арматурна пръчка на ролка) с различна дължина и 10 бр. кофражни платна. Останалите вещи, претендирани от св. Л.Л. не са били установени. В хода на разследването е приложено копие на експедиционна бележка за закупени 100 бр. кофражни платна от Л. М. Й.. В показанията си св. Л. К. и съпругът й В. К. и двамата потвърждават, че са изнесли от общия имот през юни месец 2019г. 10 бр. кофражни платна и останалите вещи, намерени в село Черешовица, с цел имотът да бъде почистен и освободен за новия собственик - св. Н. Д.. Намерените вещи в дома на дъщеря им са купувани преди доста години от семейството им и са лична тяхна собственост. Отрекли да са взимали 100 бр. кофражни платна и нямали представа за останалите 90 бр. Извършена била и очна ставка между тях двамата и св.Л.Л. за изясняване на противоречията, но същите не били отстранени. Едната страна обвинява другата, че са били продадени във времето преди това съответно от противоположната страна. Арматурното желязо е движима вещ, която не подлежи на точно идентифициране поради липсата на отличителни белези като сериен номер и т.н. В постановлението до СПИП не е възлагано извършване на проверка относно домакински електроуреди, тъй като последните също не са идентифицирани със съответни марка, модел и серийни номера и за тях не са приложени от св. Л.Л. документи, доказващи чия собственост са.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-оценителна експертиза, се установява, че пазарната стойност на 2 бр. моторни превозни средства е 1203.84 лв., като оценката на автомобилите е направена на база стойността им като отпадъчно желязо/скрап.
В хода на досъдебното производство са разпитани като свидетели В. Д., В. Д. и С. Б., които в показанията си потвърждават, че св. Л. К. е живяла в определени периоди в къщата на родителите си, че тя ги е догледала до смъртта им, грижела се е за тях и е поела разходите по погребението им.
В хода на досъдебното производство В. Т. С. не е разпитвана в качеството и на свидетел, т.к. от дълги години/ над 20г./ не живее в страната, а чрез приложеното пълномощно от 2016г. брат й подава жалбите и води дела, в т.ч. и от нейно име.
При така изложената фактическата обстановка и събраните доказателства в хода на разследването прокурорът приел в прекратителното постановление, че е налице гражданско-правен спор, като страните имат възможност да реализират правата си по частен път пред съда.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното постановление съдът намира, че същото е неправилно и необосновано. По своята правна същност прокурорът не е изложил никакви мотиви относно наличието, респективно липсата на престъпление, различно от това по чл.206, ал.1 от НК. Видно от фактическата обстановка, описана в контролирания от съда акт е, че цялостното разследване е било подчинено на законовата хипотеза да е наличие престъпно обсебване на движимите вещи. Никъде обаче, не е извършена преценка дали деянието не съставлява кражба, самоуправство или противозаконно унищожаване на чужди движими вещи. Наличието на родствени връзки и правото на собственост на същите биха били от значение при преценката дали и ако има такова престъпление, същото не е от частен характер. По своите правни последици това обстоятелство би обусловило не прекратяване, а спиране на наказателното производство и предоставяне на възможността на пострадалите лица да търсят правата си по частен път. Липсата на отговор на тези въпроси изключва обективното, всестранно и пълно разследване, което намира отражение и в липсата на мотиви в постановлението на прокурора в тази насока.
Видно от показанията на част от разпитаните свидетели е, че същите по недвусмислен начин сочат, че са им били отнети движими вещи, подробно описани в изготвените протоколи. Същевременно по досъдебното производство е било изготвена съдебно – оценителна експертиза, на която изобщо не е била поставена задача да оцени посочените в разпита на свидетелите липсващи вещи. Предмет на оценка са били единствено и само двата товарни автомобила, „Т.” и ,,З. – 130”. Вещото лице е дало заключение на въпросните вещи единствено и само като отпадъчно желязо /скрап/, без да му е била поставена допълнителна задача, във връзка с останалите вещи.
По досъдебното производство са налице данни, че полицията е посетила имота в гр.Монтана, в който са били нарязани за желязо въпросните две МПС – та и е констатирано собственическо право, което впоследствие очевидно е било оспорено от страна на жалбоподателите.
Ето защо, без да бъдат изследвани въпросите, свързани с възникналите противоречия относно липсващите вещи и нарязаните МПС – та и, без да бъде даден обоснован и мотивиран отговор за отсъствието на друго престъпление/я, обжалваното прокурорско постановление ще бъде немотивирано, а разследването – непълно.
По изложените мотиви съдът намира, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като не следва да се обсъжда обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.6 т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 12.04.2021г., с което на основание чл.242 ал.1 пр.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 226/2019г. по описа на ОДМВР- гр.Монтана, преписка Вх. № 1388/2019г. на РП - Монтана, образувано и водено за престъпление по чл.206, ал.2 вр. с ал. 1 от НК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на РП-Монтана за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, визирано в обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Монтана в седемдневен срок от датата на съобщението до РП-Монтана и Лъзезар Т.Л. и В.Т. С. чрез повереникът им адв. В.И. xxx.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: