Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр. Габрово, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание
на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря РАДИНКА КУЛЕКОВА-АТАНАСОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2392 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 10142/03.12.2018
г., подадена от С. М. Д., ЕГН ********** срещу „БУЛКАРТО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Габрово, с която e предявен иск
за заплащане на сумата 40000 лева –
обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата 1200 лева –
обезщетение за претъпени имуществени вреди от настъпила на 05.01.2018 г.
трудова злополука, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба –
03.12.2018 г. до окончателното заплащане на сумите, както и сумата 3420 лева –
обезщетение за забава върху сумата от 40000 лева, за периода от датата на
настъпване на трудова злополука до предявяване на исковата молба.
Ищецът
твърди, че на 05.01.2018 г.,
около 12.30 часа при извършване на обход в двора, ползван от ответното
дружество "Булкарто", находящ се в гр. Габрово, ул.
"Индустриална" № 18, където работи и изпълнява задължението
си да храни постовото куче, което действие извършвал всеки ден, поставил
алуминиева стълба на оградата, качил се на нея, при което стълбата се подхлъзнала по
още мокрия и заледен асфалт и ищецът паднал на земята. Почувствал силна болка в областта
на дясната тазобедрена става и не можал да се изправи.
Незабавно били извикани служители на РУ на МВР -Габрово и екип на "Спешна
помощ". Ищецът
бил приет за лечение в ортопедо - травматологично отделение на МБАЛ - гр.
Габрово. С влязло в сила разпореждане
№ 1 от 17.01.2018 г., издадено от НОИ, ТП-Габрово, злополуката била
призната за трудова.
Вследствие
на падането ищецът
получил
счупване на дясната бедрена кост, като първоначално бил
поставен на директна скелетна екстензия, след което на 09.01.2018 г. бил опериран. Направена му била
метална остеосинтеза на дясната бедрена кост. След като бил
изписан от ортопедично отделение, провел курс по рехабилитация в периода от
15.01.2018 г.
до 22.01.2018 г.,
но независимо от това движенията в ставите на десния долен крайник останали
силно ограничени и все още продължавал да бъде в отпуск. Сочи, че така описаната травма му
причинила
трайно затруднение на движението на десния крайник за срок от около 12 месеца, при благоприятно
протичане на оздравителния процес. Твърди, че по време на лечението в
ортопедично отделение получил исхемичен инсулт в басейна на лявата средномозъчна
артерия. Сочи,
че е със сърдечно заболяване /аритмия и предсърдно мъждене/, които
благоприятстват образуването на микротромби в лявото предсърдие и последващи
исхемични инсулти. Твърди, че травматичното увреждане допълнително благоприятства
тромбообразуването, поради постъпването на тромбообразуващи субстанции в кръвта
директно от тъканите. Освен това получил и масивно кръвонасядане на
меките тъкани по външната повърхност на дясното бедро, дясното коляно, дясната
хълбочна и седалищна област, с разпространения на кръвоизлива към дясната
слабинна област. От настъпването на трудовата злополука и до момента
се нуждаел и
продължава да се нуждае от непрекъснати грижи, дори и при извършване на
най-елементарните ежедневни битови дейности. Претърпяната от него
трудова злополука променила изцяло живота му, ограничила изцяло
социалните му
контакти, тъй
като много продължително време бил обездвижен, не можел да
става от леглото и да излиза.
На следващо място посочва,
че за нуждите на извършените медицински манипулации му били
необходими средства, като за метален имплант /DHS/ с ограничен контакт заплатил
сума в размер на 1200 лева, която сума също претендира да му бъде заплатена от
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове. Не оспорва обстоятелството, че
настъпилата 05.01.2018
г. злополука е призната за трудова.
Същевременно сочи,
че действието, което е извършвал С.Д.
непосредствено преди падането нямало връзка с изпълнението на трудовите му
задължения. Не отговаряло на истината твърдението, че
качен на алуминиева стълба изпълнявал ежедневното си задължение да храни постовото куче. Ищецът изпълнявал длъжността „портиер", като в длъжностната му характеристика не било включено такова задължение. Ползването на стълба не било необходимо за изпълнението на трудовите функции на лицата, осъществяващи длъжността „портиер".
Кучето, на което ищецът се опитвал да даде храна се отглеждало в съседен имот, собственост на „Белфриго" АД -
Габрово, който граничел с имота на „Булкарто"
ЕООД. Излага, че изпълнителният директор на това дружество бил г-н И.И., който е и едноличен
собственик и управител на ответното „Булкарто" ЕООД. По негови указания
храненето на постовото куче се извършвало веднъж дневно - вечер и то от друго лице. Сочи, че достъпът за даване на храна на кучето бил чрез заобикаляне на сградата в съседния имот, собственост на
„Белфриго" АД, без да е било необходимо ползването стълба
или други помощни средства. Стълбата, по която се е качил С.Д. се съхранявала в портиерната, но се ползвала само и единствено за достъп
до уред за измерване на нивото на цистерна, монтирана непосредствено до дерето,
с което граничи имотът на „Булкарто" ЕООД, под нивото на пътя. Твърди, че около 12:30 часа на 05.01.2018 г. портиерът С.Д. решил
да нахрани кучето по своя инициатива, без това да му е наредено и без да е било
необходимо. Твърди, че за да избегне заобикалянето на
съседната сграда, собственост на „Белфриго" АД ищецът взел стълбата, съхранявана в портиерната и я е
поставил на оградата. Не било вярно твърдението в исковата молба, че в момента на
ползването на стълбата подът бил мокър и хлъзгав. Твърди, че подът бил
напълно сух и не бил хлъзгав, като причината за падането на стълбата било неправилното й поставяне от
работника, което поставяне не било необходимо и изискуемо, предвид конкретните
обстоятелства и трудовата функция на портиера.
Счита, че е допусната груба небрежност от страна на работника
по смисъла на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда, представляваща единствената
причина за настъпването на трудовата злополука, което било основание изключване отговорността на
работодателя както за имуществени, така и за
неимуществени вреди.
На следващо място сочи, че закупеният метален имплант на стойност 1200 лв., е поставен по искане на самия
пациент, като
допълнителна процедура, но и без него било възможно възстановяването
му. Излага, че лицето е лекувано по клинична
пътека № 217.1 - оперативни процедури с голям
обем на сложност на таза и долния крайник,
а тази клинична
пътека предвиждала процедурата поставяне на
вътрешно фиксиращо костта устройство, без костен трансплантат.
Оспорва ищецът да е
получил исхемичен инсулт
по време на престоя му в болницата. На последно място излага, че на основание чл. 200, ал. 3 КТ съдът следва да вземе под внимание и изплатените обезщетения по
общественото осигуряване на ищеца С. М. Д., за временна нетрудоспособност,
следствие от трудовата злополука, настъпила на 05.01.2018 г..
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и с
определение от 25.01.2019 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията помежду им са отделени фактите, че ищецът бил в трудово
правоотношение с ответника, възникнало от трудов договор № 421 от 10.11.2017
г., като изпълнявал длъжността „портиер”, че на 05.01.2018 г. е настъпила
злополука, която с влязло в сила разпореждане № 1 от 17.01.2018 г.
издадено от НОИ, ТП-Габрово, била призната за трудова.
Видно от представеното
разпореждане № 1 от 17.01.2018 г. издадено от НОИ, ТП-Габрово, декларираната злополука
вх. № 1 от
10.01.2018 г. на ТП – Габрово от осигурителя „Булгарто” ЕООД , станала със С.М.Д.
на 05.01.2018 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В
разпореждането е посочено още, че по данни от декларацията и протокол за
разследване от 09.01.2018 г. внезапното увреждане /фрактура на дясна бедрена
кост/ е резултат на падане от подвижна стълба.
Представена е длъжностна
характеристика за длъжността „портиер”, в която неизчерпателно са посочени
основните функции и задачи които следва да осъществява ищецът, като съгласно т.
8 портиера осъществява и други възложени от управителя задачи.
От представената фактура № ********** от 09.01.2018
г., г. се установява, че ищецът закупил медицинско изделие ортопедия DHS с ограничен контакт на стойност 1 200 лева.
Ищецът е представил
медицински документи, които са взети предвид при изготвяне на основното и
допълнително заключение на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, като неразполагащ с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
От основното заключение на
съдебно медицинската експертиза, което съдът цени като компетентно и съответно
на събраните писмени доказателства, се установява, че вследствие инцидент на 05.01.2018 г., С.М.Д. е получил
разместено счупване в горния край на дясната бедрена кост (пертрохантерно),
масивно кръвонасядане по десния крак. Счупването е довело до трайно затруднение
на движението на десния долен крайник, за срок без натоварване на крайника 6
месеца и срок на нетрудоспособност около 11-12 месеца. Кръвонасяданията,
предвид на тяхната масивност, са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК), за период от около 1 месец. Вещото лице е заключило, че тези
увреждания могат да бъдат получени при описаното падане със стълбата - надясно
върху терена, с удар на дясната хълбочна и бедрена област в земната настилка.
Съгласно заключението най-значително е бил снижен комфортът на живот на
пострадалия в следоперативния период от около 1 месец, след което се е нуждаел
от чужда помощ в продължение на 6 месеца (при използване на помощни средства -
патерици, без натоварване на крайника) и намалена нужда от помощ от около 11
месеца, когато се придвижва с помощни средства, но вече няма противопоказания
да натоварва крайника. Интензитетът на претърпените болки е бил най-голям в
периода на острата травма през първия ден, и умерено голям в ранния
следоперативен период от около 2 седмици. След това болките постепенно са намалявали,
но са продължили в срока на раздвижване. Полученото счупване е зараснало. Не
може да се даде точна прогноза, в какъв срок ще се възстанови напълно
подвижността на крайника, свързана с увреждането на меките тъкани и сухожилия
(контрактури и хипотрофия, от травмата и от обездвижването). Вещото лице сочи,
че проведеното медикаментозно лечение е
адекватно и съответства на нуждите на пациента. След проведеното
оперативно лечение за фиксация на счупването, от голяма важност е била ранната
и последваща рехабилитация - за възстановяване на общата подвижност и
подвижността на крайника. Предвид удълженото възстановяване, свързано със
състоянието на крайника, необходимо е провеждане и на допълнителна
рехабилитация, евентуално и на санаториално лечение, по преценка на лекуващия
лекар. Вещото лице сочи, че документираният разход за консуматив - метални
елементи за метална остеосинтеза DHS, която
е използвана за фиксация на счупването, е бил уместен и необходим, тъй като
сумите за закупуване на тези елементи не се покриват чрез заплащане от
Здравно-осигурителната каса и са дължими от пациента. Съвременното лечение при
пертрохантерно счупване на бедрената кост изисква оперативно поставяне на
метална остеосинтеза от този тип, с цел правилно наместване и фиксиране на
фрагментите, както и осигуряване на здравина и стабилност по време на процеса
на зарастване. Извършването на операцията осигурява по-добро качество на живот.
В случай, че операцията не се извърши, състоянието на пациента може прогресивно
да се влошава и прогнозата за качеството, а понякога и продължителността на
живота сериозно да се влоши. Съгласно заключението при пострадалия има данни за
преживени в миналото исхемични мозъчно-съдови инциденти (инсулти), с данни за
реинсулт по време на лечението на счупването. Вещото лице е категорично, че не
може исхемичен инсулт да е пряка последица от травма на крайника.
От допълнителното
заключение на съдебно медицинската експертиза, извършено след проведен преглед
на ищеца, което съдът цени като компетентно и съответно на събраните писмени
доказателства, се установява периодът на възстановяване с строго индивидуален и
зависи от много фактори в хода на лечението и рехабилитацията. В конкретния
случай периодът е удължен, като все още
не е настъпило пълно възстановяване, поради настъпили усложнения - контрактури
на сухожилията на крайника, разхлабване на заключващия винт на металната
остеосинтеза, с болков синдром. Ищецът все още е с ограничена подвижност, не
може да използва крайника си в пълен обем и с нормално натоварване. Ищецът е
все още неработоспособен и има нужда от помощни средства за предвижване -
патерица или бастун, поради невъзможност за пълно натоварване на крайника.
Предстои допълнителна преценка от специалист-ортопед за времето, необходимо за
отстраняване по оперативен път на металната остеосинтеза. Това ще удължи
периода на възстановяване и нуждата от помощни средства най-малкото за
следоперативния период, а също така и за необходимата рехабилитация. Нужна е и
продължителна допълнителна рехабилитация за преодоляване на контрактурите и
възстановяване на нормален обем на движение на крайника. Не може да се даде
точна прогноза като време, но най-вероятно се касае за няколко месеца.
Според
консултацията с психиатър и оплакванията, вследствие на преживения травматичен
инцидент и продължително лечение, съпроводено с болки, С.М.Д. е с рецидивиращо
депресивно разстройство, с проява на епизод от тежки психотични симптоми.
Психо-емоционалният му статус е силно засегнат от случилото се и от
продължителните страдания. Чувства се непълноценен, в тежест на околните,
безперспективен.
От представеното
удостоверение изх. № 007-00048673/04.02.2019 г. на НОИ ТП– Габрово и
удостоверение изх. № 007-00048679/04.02.2019 г. на НОИ ТП – Габрово се
установява, че ищецът за периода 01.01.2018 г.–31.12.2018 г. е получил
обезщетение за временна неработоспособност
в размер на 4340.55 лева, а за периода 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. –
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 347.24 лева.
От събраните гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетеля Н.П.Б., които съдът кредитира като
последователни, съответни на другите, събрани в производството доказателства,
се установява, че при настъпилата злополука на 05.01.2018 г., ищецът постъпил в
болница, където бил опериран, като болките в първите дни били много силни. В
областта на таза и слабините, целият крайник до под коляното, нагоре от кръста
чак до под плешката станал котлено син и
кожата била черна. Ищецът останал в отделението и за провеждане на
физиотерапията от 15 до 22.01.2018 г., като първите месеци след изписването
изкарал лежейки, не можел да се обслужва самостоятелно, а негова съседка
помагала при гледането му. Болките продължили и през следващите месеци, като
след извършен преглед докторът бил категоричен, че има разхлабване на
застопоряващ винт. Ищецът имал проблеми със съня, бил отчаян и сринат
психически, заради злополуката ежедневието му изцяло се променило.
В производството са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на Х.С.Х. и С.П.П – служители при
ответника – техен работодател, от показанията на които не се установяват
относими към предмета на спора обстоятелства, тъй като чрез тях се цели да се
установи, че увреждането на ищеца не е резултат от настъпила трудова злополука, а в настоящото производство не могат да се разглеждат доводи, отричащи
"трудовия" й характер. Признаването на
характера на злополуката като трудова по предвидения специален административен
ред - с разпореждане № 1 от 17.01.2018 г. издадено от НОИ,
ТП-Габрово не може да бъде игнориран и
съответно е недопустим косвен съдебен контрол върху административния акт по изложените по-долу съображения.
Отделно от горното съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като са вътрешно
противоречиви и нелогични. Свидетелят С.П. сочи, че работи в гараж на
„Булгарто” ЕООД и при спуснати врати, т.е. същият няма непосредствено
наблюдение на случващото се отвън и няма как да знае дали и кой/кои служители
хранят кучето. Свидетелят от една страна си спомня, че времето по време на
злополуката не е било студено, но не си спомня през кой месец се е случила,
като сочи че било през пролетта, а е безспорно между страните обстоятелството,
че злополуката е станала на 05.01.2018 г..
Свидетелят Х. от своя
страна сочи, че работи във фирмата от 19 години и само той на добра воля храни
кучето, намиращо се извън територията на „Булгарто” ЕООД, а от друга страна не
знае откъде е дошло това куче, чия собственост е терена където се намира то и
където свидетелят всеки ден му осигурява храна. Освен това храната на кучето
незнайно защо се съхранява в гаража на „Булгарто” ЕООД, като в случай, че
свидетелят отсъства, (което съгласно показанията почти не се случва, въпреки,
че като служител има право на годишен отпуск), кучето се храни от „шефа” му,
т.е. от управителя на „Булгарто” ЕООД, което отново е очевидно нелогично след
като кучето по неговите показания не е на „Булгарто” ЕООД.
Съдът не обсъжда останалите
доказателства събрани по делото, с оглед отделените за безспорни в отношенията
между страните факти.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 200,
ал. 1 КТ
Съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. Следователно, основателността на
предявен иск при квалификацията на чл.200, ал.1 КТ, се обуславя от предпоставките:
валидно съществуващо между страните трудово правоотношение; настъпило внезапно
травматично увреждане на здравето през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, причинило временна неработоспособност т.е. настъпила
трудова злополука; неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца /вреди/ и
причинна връзка между увреждането и вредите.
Съгласно правилото на
чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да проведе пълно и
главно доказване на фактите, съставляващи елементи от правопораждащия правото
на обезщетение фактически състав. В тежест на ответната страна, че трудовата злополука е настъпила поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата.
В разглеждания
случай горепосочените правопораждащи факти са доказани по делото. Безспорно е
по делото, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на
процесната злополука - 05.01.2018 г., между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността "портиер". Установено е също така, че на 05.01.2018 г. в района на предприятието на ответното дружество ищецът претърпяла злополука - при качване на стълба на оградата за да храни кучето
паднал от стълбата – надясно върху терена , с удар на дясната хълбочна и
бедрена област в земната настилка в резултат на което получил разместено счупване в
горния край на дясната бедрена кост (пертрохантерно), масивно кръвонасядане по
десния крак.
Първият спорен
по делото въпрос е дали посочената злополука има характер на трудова по смисъла
на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Съгласно трайната практика на ВКС /
решение № 31/02.02.2011 г. по гр. дело № 1894/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 109/12.03.2012 г. по гр. дело № 622/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 753/28.01.2011 г. по гр. дело № 457/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС
и решение № 339/10.10.2011 г. по гр. дело № 859/2010 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 319/22.06.2010 г. по гр. дело № 204/2009 г. на III-то гр. отд.
на ВКС, решение № 728/28.01.2011 г. по гр. дело № 1957/2009 г. на III-то гр.
отд. на ВКС, решение № 410/29.06.2010 г. по гр. дело № 599/2009 г. на III-то
гр. отд. на ВКС и др./ надлежният ред за установяване на трудова
злополука, като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна
отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ, е нормативно
определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС №
263/30.12.1999 г. Съгласно този ред работодателят (осигурител), от една страна
и пострадалият (осигурен) или неговите наследници, от друга страна, следва да
декларират (първият - в тридневен срок от настъпване на злополуката, а вторият
в - едногодишен срок) пред съответното териториално поделение на НОИ по
регистрация на осигурителя настъпването на злополуката. След извършване на
проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова
по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60,
ал. 1 КСО има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга
страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на субективното право на
обезщетение. Липсата на проведена и завършена процедура по посочения нормативно
установен ред обуславя отхвърлителен резултат по предявения от пострадалия
работник или служител, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Установяването
на факта на настъпване на трудова злополука не може да се извърши по съдебен
(исков) ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може
да бъде игнориран. От друга страна, наличието на влязъл в сила административен
акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за
преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т. н.
косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с
валидността му и при служебната проверка не се установят пороци, които имат за
последица нищожност на акта.
Квалификацията
на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са
установени в представеното влязло в сила разпореждане № 1
от 17.01.2018 г. издадено от НОИ, ТП-Габрово, по чл. 60, ал. 1 КСО, имащо материална
доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО. Ответникът не е навел доводи и
възражения свързани с валидността на административния акт, а при служебна
проверка съдът не установява пороци, които имат за
последица нищожност на акта. С оглед изложеното съдът приема, че внезапно травматично увреждане на
здравето на С. М. Д. причинило нетрудоспособност представлява
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Изводите на съда не могат да се променят от
представената длъжностна характеристика, в която изброяването на функциите и
задачите на портиера не е изчерпателно, а и същата би имала единствено значение
при възражение, че ищецът е нарушил правила за безопасност на труда, които са
му били вменени в подписаната характеристика. Признаването на злополуката за трудова по
предвидения в закона ред е достатъчно основание за възникване на задължението
на работодателя за обезвреда.
Въведеното от ответника
възражение за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване на злополуката
от страна на пострадалия е неоснователно. Съгласно практиката на Върховния
касационен съд /В този смисъл решение № 348 от
11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., ГК и решение
№ 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/, груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ е
неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника,
следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от
работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на
пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че
работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е
извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и мерки за безопасност.
В разглеждания случай по делото липсват доказателства, че ищецът преди и при инцидента не е положил дължимата грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Заявеното от
ответника, че ищецът неправилно е
поставил стълбата, е посочено като защитна теза, без да намери своето
основание в съответните доказателства.
Трудовата злополука е настъпила в резултат на падане от стълба, без да е установено работникът да е допуснал
нарушение на основни правила за безопасност. Само по себе си не може да се
приеме като неполагане на дължимата грижа от работника използването на стълба,
която се е намирала в границите на предприятието. В
хипотеза, при която липсват свидетели-очевидци, категоричен извод за допусната
груба небрежност не може да бъде
направен, а такъв извод не може да се основава на
предположение.
Отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната
си природа. Работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или
служителя при или по повод изпълнение на трудовите му задължения независимо
дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно
лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и
опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с цел
предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера
на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на
абсолютното субективно право - здравето му - обект на правото на лична
/физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм,
което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на
всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и
обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, вкл. козметични и други външни дефекти,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да
се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидим в бъдещето болки и
страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие /В този смисъл решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
323/2012 г., III г. о., ГК и решение № 414 от
21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2011 г., IV г. о., ГК, постановени по
реда на чл. 290 ГПК, както и т. 11 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС/.
В контекста на
изложеното и на основание приетото за характера и тежестта на увреждането на
здравето на ищеца /разместено счупване в
горния край на дясната бедрена кост (пертрохантерно), масивно кръвонасядане по
десния крак/, неговата възраст, претърпените болки след
увреждането (със силен интензитет в деня
на счупването, умерен интензитет през
следващите 2 седмици, след което болките
постепенно са намалявали), нуждата от чужда помощ през възстановителния период, поради невъзможност за
самостоятелно обслужване, периодът на лечението,
обусловило състояние на временна неработоспособност за период надвишаващ 12 месеца, психо-емоционалният му състояние в резултат на
травматичното увреждане, както и при
отчитане, че не е настъпилото пълно възстановяване поради наличие на усложнение
във възстановителния процес, съдът намира, че с определянето
на обезщетение в размер на 22 000 лв. ще бъде
постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът намира,
че не се установи наличие на пряка причинна връзка между настъпилото
травматично увреждане на крайника и получения исхемичен инсулт, в който смисъл е и заключението на съдебно медицинската
експертиза.
Въз основа на представената фактура № **********/09.01.2018
г., съдът приема за установено, че ищецът е извършил разходи за лечение на
полученото при трудова злополука увреждане в размер на 1200 лева за метални
елементи за метална остеосинтеза DHS, която е
използвана за фиксация на счупването. Възраженията на ответното дружество по
отношение на извършения разход съдът намира за неоснователни, като
причинно-следствената връзка на извършения разход с полученото травматично
увреждане се установява от съдебно-медицинската експертиза.
Съдът намира, че в случая от определеното обезщетение
за причинени неимуществени и имуществени вреди не следва да се приспада
изплатеното на ищеца обезщетение по общественото осигуряване на основание чл. 200, ал. 3 КТ. Работодателят
отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за всички
действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането /т. 6 от Постановление № 4 от
30.10.1975 г. на Пленума на ВС/. От определените като дължими от работодателя вреди
не са допустими приспадания.
Нормата,
на която се е позовава ответникът - чл. 200, ал. 3 КТ - има друго приложение и
то е свързано със задължението на работодателя да обезщети една друга
имуществена вреда /пропусната полза, каквато в случая
не се претендира/ - изразяваща се в разликата между заплащаното преди
непозволеното увреждане трудово възнаграждение и полученото обезщетение за
временна нетрудоспособност или пенсия, тъй като само
между тези величини има причинно-следствена връзка. В случая заявените от ищеца
претенции касаят обезщетение за
имуществени вреди /извършен разход за лечение/ и неимуществени вреди, които нямат
отношение към вредата предмет на този законов текст. /в този смисъл решение № 548 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1119/2009 г., III г. о., ГК; решение № 741 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 143/2010 г., III г. о., ГК, решение №
54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр.д. 3649/2018 г.
III г. о., ГК /.
Относно
акцесорния иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед изложеното при разглеждане на главния иск,
съдът прие че за ответника е възникнало задължение за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 22000 лева. Вземането за обезщетение за
забава възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима –
длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение
(чл.84 ал.3 ЗЗД), а това е моментът на извършване на деликта. От този момент
ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение, което при парично главно
задължение е в размер законната лихва – чл.86 ал.1 ЗЗД. Размерът на законната
лихва е нормативно определен на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г./. Върху
главницата от 22000 лева, за периода считано от
05.01.2017 г. – датата на настъпване на трудова злополука, до 02.12.2018 г.
/деня предхождащ предявяването на исковата молба/ дължимото обезщетение за
забава е в размер на 4259,79 лева, определено по реда на чл.162 ГПК чрез
математическа операция, за извършването на която не са необходими специални
знания, с каквито съдът да не разполага, но при съобразяване на факта, че ищецът
поддържа вземане в размер на 3420 лева,
то този иск следва да бъде уважен до тази сума в приложение на диспозитивното
начало в гражданския процес.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда
за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от
исковете. Ищецът доказва извършени разноски в размер на 1830 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък, от която сума има право
на сумата 1091.77 лева. Ответникът доказва разноски в размер на 2080 лева,
представляващи внесен депозит за вещо лице в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1930
лева, от която сума следва да му се присъдят 839,09 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Габрово сумата от 1243,78 лв., представляваща разноски за производство
за държавна такса и за възнаграждения за вещото лице, изготвило основното и допълнително
заключение по съдебно-медицинската експертиза, съобразно уважената част от исковете.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „БУЛКАРТО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул.
„Индустриална” № 18, да заплати на С. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл.
200, ал. 1 КТ, сумата от 22 000
лева /двадесет и
две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука от 05.01.2018 г., сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/ –
обезщетение за имуществени вреди за заплатен метален имплант съгласно фактура №
**********/09.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 03.12.2018 г. до окончателното им изплащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3420 лева /три хиляди
четиристотин и двадесет лева/ – обезщетение за забава върху сумата от 22000
лева за периода от 05.01.2018 г. до 02.12.2018
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
неимуществени вреди за разликата над сумата от 22000 лева до пълния предявен размер от 40000 лева.
ОСЪЖДА „БУЛКАРТО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул.
„Индустриална” № 18, да заплати на С. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1091.77 лева /хиляда деветдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/ –
разноски за производството.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БУЛКАРТО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 18, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 839,09
лева /осемстотин тридесет и девет лева
и девет стотинки/ – разноски за производството.
ОСЪЖДА „БУЛКАРТО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална”
№ 18,
да заплати по сметка на Габровски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1243,78 лева /хиляда
двеста четиридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
разноски за производството за държавна
такса и за възнаграждения за вещото лице, изготвило основното и допълнително заключение по съдебно-медицинската експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: