Решение по дело №3754/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 603/10.3.2020г.

гр. Пловдив, 10. 03. 2020 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХIХ касационен състав, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МИХАЙЛОВА 

                   ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Д. Й. и с участието на прокурора С. К. като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 3754 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на „К.строй“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от К. К., против решение № 1737/26.09.2019 г., постонавено по АНД № 3309/2019 г., с което съдът е потвърдил НП № 16-002726/16.05.2019 г., издадено от Директора на Д“ИТ“ гр.Пловдив, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ.

         В касационната жалба се правят оплаквания за маловажност на случая, съответно за приложение на чл.28 от ЗАНН и за изменение на размера на наложена санкция към законоустановения минимум.

         В СЗ касационната жалба се поддържа по изложените в нея съображения.

         Ответникът, чрез надлежен процесуален представител,  претендира неоснователност на жалбата, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение № 1737/ 26.09.2019 г. на ПРС по АНД № 3309/2019 г., с което е потвърдено НП №16-002726/16.05.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Пловдив, с което на „К.строй“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

 За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и при преценката им е изложил съображения, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е приел, че безспорно жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Въпреки безспорната установеност на процесното нарушение, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като приема за основателно второто оплакване по касационната жалба, а именно, че размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде определен към законоустановения минимум.

В случая, при определяне размера на наложената санкция, както административнонаказващия орган, така и първоинстанционния съд са допуснали нарушение на правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието, регламентирани в разпоредбите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН и оплакванията на касатора в този смисъл са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.  Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съгласно ал.3 от въпросната разпоредба смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по - леко наказание, а отегчаващите на по - тежко наказание.

Няма никакъв спор и съмнение между страните по делото, че в конкретния случай административнонаказващият орган е наложил  имуществена санкция на дружеството - касатор в границите, предвидени в санкционната норма на чл.414,ал.3 от КТ, съгласно която норма работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.В казуса обаче наказващия административен орган е определил имуществената санкция в размер над законоустановения минимум от 1 500 лв., като съставът на съда счита, че по отношение на така определения размер наказателното постановление е незаконосъобразно.

В тази насока следва на първо място да се посочи, че в наказателното постановление не са изложени конкретни съображения, които са наложили определянето на санкцията в посочения размер от 2 000 лв. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция е останала непълно неясна  както за жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия орган не е мотивирал решението си да наложи имуществена санкция в определения от него съответен размер – 2000 лева, която надвишава предвидения от закона минимум.

При съобразяване на тези обстоятелства по делото, според настоящият съдебен състав, наказанието следва да се определи в минималния предвиден размер в санкционната норма на чл.414,ал.3 от КТ, а именно в размер на 1 500 лв. Този размер съответства напълно на тежестта на извършеното нарушение и като такъв способства в най - пълна степен за постигане на целите на наказанието. Не това обаче е сторил първоинстационния съд, поради което и постановеното от него решение е неправилно и незаконосъобразно. Изложените от него мотиви касателно индивидуализацията на наказанието в тази насока не могат да бъдат споделени. Индивидуализацията на наказанието е единствено в прерогативите на АНО и ПРС не може да излага мотиви, заместващи тези на АНО.

Обжалваното решение  следва да бъде отменено, като се постанови такова, с което да се измени наказателното постановление, като се намали размера на наложената  имуществена санкция от 2 000 лв. на 1 500 лв.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Пловдив, ХІХ касационен състав

 

  Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1737/ 26.09.2019 г. на ПРС по АНД № 3309/2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП №16-002726/16.05.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Пловдив, с което на „К.строй“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Камен Канев, на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1 ал.2 КТ. като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от  2 000 лв. на 1 500лв.

 Решението е окончателно.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ: