№ 13556
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110116691 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД „************“ срещу
„************“ АД, с която е предявен частичен осъдителен иск за сумата от 1 000 лв. – част
от вземане в общ размер на 7 544.97 лв., представляващо остатък от регресно вземане по
щета № ******************* за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение за вредите по автомобил марка „*******“, с рег. № ********, причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 22.07.2024 г. в гр. София, с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 21.03.2025 г. до окончателното плащане. Претендират
се разноските по делото.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско“ между него и собственика на автомобил марка „*******“, с рег. №
********. Излага, че на 22.07.2024 г. в гр. ************, на територията на паркинг, е
настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на влекач марка „*******“, с рег. №
*********, при което бил увреден застрахованият при него автомобил. Посочва, че във
връзка с това ПТП при него е образувана щета № *******************, по която е изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 11 099.42 лв., като е сторил
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Поддържа, че към момента на събитието
виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати регресното си
задължение в общ размер на 11 124.42 лв., но той е извършил частично плащане на сума в
размер на 3 579.45 лв., поради което ищецът претендира част от остатъка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Твърди, че с плащането на сумата от 3 579.45 лв. е погасил
регресното си задължение ведно с дължимите обичайни разноски за определянето му, а
претенцията за доплащане е неоснователна. Възразява, че заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено и не съответства на средните пазарни цени за
възстановяване на действително причинените вреди. Изтъква, че не е имало основание за
ремонтиране на автомобила в официален сервиз. Счита, че са завишени стойностите на
частите и материалите, необходими за ремонта, както и на труда. Моли за отхвърляне на
1
иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора
застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено
настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в
резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е
имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
В случая с доклада по делото, обективиран в Определение № 21329/14.05.2025 г. и
допълнен с протоколно определение от 19.06.2025 г., са признати за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
автомобил марка „*******“, с рег. № ********; наличие към процесната дата на
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника за влекач марка „*******“, с рег. № *********;
обстоятелствата около механизма на настъпване на ПТП; вината на застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач; изплащане
от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с процесното
събитие в размер на 11 099.42 лв., за определянето на което е сторил обичайни
ликвидационни разноски в размер на 25 лв.; плащане от ответника по регресната претенция
на ищеца на сума в размер на 3 579.45 лв.
Между страните съществува спор единствено относно размера на регресното вземане
на ищеца, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ /имащ систематично място в Дял Втори КЗ – „Застраховане
срещу вреди“/ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Следователно целта на застрахователното
обезщетение е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
2
Съдебната практика приема, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с
нови оригинални такива.
От друга страна, функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента
предполага размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на
отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На
увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за
непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на самите
автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване на стойността на
автомобила, представляват такива непосредствени вреди под формата на претърпени загуби.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява
принципа на реална обезвреда при определяне размера на застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като релевантният момент, към който се определя стойностният еквивалент на причинената
вреда, който не може да надхвърля действителната й стойност, е датата на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на причинената вреда се равнява на
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, а те се определят на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните
пазарни цени надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Дори и
застрахователят по застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи
цени, същото не следва да се взема предвид при определяне на задължението на
делинквента, респ. на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ако заплащането на обезщетение по средни пазарни цени
е достатъчно за пълното репариране на вредите.
В случая в заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което е прието без
възражения на страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
вещото лице е дало два варианта на изчисление на размера на вредите, като той е определен,
както следва: на база средни пазарни цени на автодетайлите и трудовите операции,
необходими за възстановяване на увреденото имущество – 12 880.79 лв.; на база средни
пазарни цени с прилагане на коефициент на овехтяване – 9 374.21 лв.
Съдът намира, че действителната стойност на вредите е тази, която е изчислена от
вещото лице на база средните пазарни цени на автодетайлите и трудовите операции,
необходими за възстановяване на увреденото имущество, без прилагане на коефициент на
овехтяване на новите части, т. е. възлиза на сумата от 12 880.79 лв. В тази връзка следва да
се посочи, че съдебната практика приема, че при изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност /в този смисъл – Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
3
156/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I ТО/. На
следващо място, именно сумата от 12 880.79 лв. е действителната стойност на вредите,
защото съобразяването на цените само на алтернативни доставчици, както се иска от
ответника, би означавало да се вземе под внимание само определен пазарен сегмент, което
на практика „изкривява“ реалната пазарна картина. В случая, доколкото посоченият от
вещото лице размер на вредите по средни пазарни цени на автодетайлите и трудовите
операции надвишава размера на заплатеното застрахователно обезщетение от ищеца на
увредения, независимо че по делото не се доказва към датата на настъпване на ПТП
процесният автомобил да е бил гаранционен, е без значение дали той е бил ремонтиран в
официален сервиз или не.
Предвид изложеното ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“
за увредения автомобил е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството
му на застраховател на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за вземане в размер на 11 142.99 лв., формирано като сбор от
заплатеното по имуществената застраховка застрахователно обезщетение в размер на
11 099.42 лв., ненадвишаващо възстановителната стойност на увредения автомобил, и
ликвидационните разноски в размер на 25 лв.
Преди завеждане на делото ответникът е погасил част от регресното си задължение, а
именно сумата от 3 579.45, поради което дължимият остатък е 7 544.97 лв. Следователно
предявеният частичен иск е изцяло основателен, като върху сумата от 1 000 лв. ответникът
дължи и законната лихва за периода от 21.03.2025 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът. Сторените от него разноски са в общ размер на 730 лв., а именно: 50 лв. – държавна
такса; 200 лв. – депозит за вещо лице /доколкото разходът е извършен в този, а не в
претендирания в списъка по чл. 80 ГПК размер/; 480 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар е неоснователно, защото той напълно съответства на фактическата и
правна сложност на делото и на положените от адвоката усилия по защита на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, да заплати на ЗЕАД „************“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********, следните суми: на
основание чл. 411 КЗ сумата от 1 000 лв. – част от вземане в общ размер на 7 544.97 лв.,
представляващо остатък от регресно вземане по щета № ******************* за изплатено
по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите по автомобил марка
„*******“, с рег. № ********, причинени от застрахователно събитие, настъпило на
22.07.2024 г. в гр. София, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
21.03.2025 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 730 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5