№ 666
гр. Русе, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Виктория В. Стоянова
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520201009 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. Г. И. против Наказателно постановление № 20-
1085-000023/02.02.2022 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и административно наказание
„Лишаване от право на управление на МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото е издадено при
неправилно приложение на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. В тази насока се моли последното да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като не се
явява и упълномощения му представител – адв. В. П.. Последният депозира документ,
наименован молба, който по съдържание има характер на становище, в което излага
1
подробни мотиви касателно наведените в жалбата съображения.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от жалбоподателя на 27.05.2022 г., а жалбата е подадена на 10.06.2022 г.,
видно от приложеното по делото п.к., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 13.01.2022 г. жалбоподателят Т. И., придвижвайки се в гр. Русе, по бул.
„Христо Ботев“, загубил контрол над управляваното от него МПС – лек автомобил
„Мерцедес“ Ц-220, с регистрационен номер В0707КС, отклонил се от пътното платно и
се блъснал в намиращ се в близост бордюр. Независимо от така настъпилото ПТП с
щети, жалбоподателят И. оставил горепосоченото МПС на пътното платно и се
прибрал в дома си без да подаде сигнал на телефон 112 и без да обезопаси мястото.
Оставеното от жалбоподателя И. МПС, по което имало видими следи от ПТП, на
пътното платно било възприето от преминаващи в близост водачи, като същите подали
сигнали на телефон 112.
В тази връзка на местопроизшествието бил изпратен свидетелят М. И. – младши
автоконтрольор. При пристигането си последният констатирал, че изоставеното от
жалбоподателя И. МПС, като същото се намирало на бул. „Христо Ботев“, на около
200 метра преди кръстовището, образувано с ул. „Никола Й. Вапцаров“, посока
Центъра. Свидетелят М. И. установил, че процесното МПС е с видими щети по двете
леви джанти и гуми, което сочело, че същото е претърпяло пътен инцидент.
Свидетелят М. И. установил следи от удар и по бордюра вляво, по посока на
движението.
След извършената справка в АИС – „Пътна полиция“, било установено, че
процесното МПС е собственост на жалбоподателя И.. Доколкото последният не е бил
установен на местопроизшествието, бил призован по телефона.
2
При пристигането си жалбоподателят И. посочил, че се е уплашил и затова си
тръгнал.
Впоследствие процесното МПС било репатрираното до адреса на
жалбоподателя.
Във връзка с така констатираното бил съставен Протокол за ПТП №
1813925/13.01.2022 г., ведно с приложени към него снимки, като в същия като причина
за настъпване на ПТП-то било отбелязано, че водачът не контролира непрекъснато
управляваното от него МПС и се блъска странично с предна и задна лява гума в
крайпътен бордюр.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят М. И., приел, че с поведението си
жалбоподателят И. е осъществил нарушения на следните разпоредби на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, като в тази връзка
му съставил АУАН № 22-1085-000023/13.01.2022 г., който бил подписан от
жалбоподателя без възражения, като такива не били представения и в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП на основание на чл. 185 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20
лева, за осъщественото нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 лева, а за осъщественото нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му били наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 50 лева и административно наказание „Лишаване от
право на управление на МПС“ за срок от един месец.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – АУАН № 22-1085-000023/13.01.2022 г.,
Наказателно постановление № 20-1085-000023/02.02.2022 г., Протокол за ПТП №
1813925/13.01.2022 г., ведно с приложени към него снимки, справка за собственост на
МПС, докладна записка, справка за нарушител/водач, както и гласни доказателства,
приобщени чрез разпит на свидетеля М. И..
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – младши
автоконтрольор, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник на Група при
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН. В акта, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушенията са
описани пълно и ясно, като са посочени всички съставомерни елементи.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема следното:
По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят Т. И. е осъществил
състава на нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни
4
превозни средства да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
В процесния случай по категоричен начин се установи, че жалбоподателят Т. И.
не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, вследствие от което е
загубил контрол над последното, като същото се е отклонило и е напуснало пътното
платно, блъскайки се в бордюр. Тоест налице са всички съставомерни елементи от
обективната страна на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е осъществено виновно, по непредпазливост,
доколкото при управление на автомобила жалбоподателят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но като правоспособен водач на
МПС е бил длъжен и предвид другите пътни условия е могъл да ги предвиди.
По делото не се установи по пътния участък да са били налице препятствия на
пътния участък, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата санкционна
разпоредба – чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Глоба“ в
размер на 20 лева. Видно от посоченото, съдът намира, че размерът на санкцията е
индивидуализиран правилно, доколкото същата е определена в абсолютен размер.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
По делото не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.
По т. 2 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят не е осъществил
състава на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на
моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролен талон към него.
От събраната по делото доказателствена съвкупност – писмени и гласни
доказателства, не се установи по категоричен начин, че при явяването на
5
жалбоподателя Т. И. на местопроизшествието са му били искани свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него. Съдът
акцентира на свидетелските показания на М. И., в които същият не посочи да са били
искани подобни документи от нарушителя и съответно последният да не ги е
представил. Така изложеното напълно кореспондира и с изготвената докладна, в която
също липсват данни за осъществена такава проверка.
По т. 3 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административни наказания „Глоба“
в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотраспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени имуществени вреди, да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието.
По делото по категоричен начин се установи, че следствие от осъщественото
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП жалбоподателят И. е причинил
ПТП, покриващо легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, както
и че съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП жалбодателят има
качеството на участник в ПТП, доколкото именно със своето поведение при
управление на МПС е станал причина за неговото настъпване. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП не изисква конкретен размер на
щети, поради което за настоящото производство е ирелевантно дали става дума за
минимални или значителни щети, доколкото оценката им би била от значение при
обезщетяването им, което е извън предмета на настоящото производство. От събраните
по делото доказателства се установи, че жалбоподателят И. е възприел настъпването на
ПТП-то, както и щетите по управляваното от него МПС. Видно от така изложеното, с
факта на осъществяването на пътнотранспортното произшествие за жалбоподателя, в
качеството му на участник в него, са се породили и задълженията му по чл. 123, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП. Последващите действия на жалбоподателя И., изразили се в напускане на
местопроизшествие, осъществяват от обективна страна състава на нарушението, във
връзка с който е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл. Въпреки че в съзнанието на водача са били намерили отражение представи, че
6
е участник в ПТП, в резултат на което са причинени материални щети, същият не е
оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието, напускайки същото.
Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата санкционна
разпоредба – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждаща за водач, който управлява
моторно превозно средство, нарушавайки задълженията си като участник в пътно
транспортно произшествие, административни наказания „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец до шест месеца и „Глоба“ от 50 до 200 лева,
като в процесния случай АНО е определил наказанията в минимален размер – „Глоба“
в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца,
което изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случай на нарушения от този вид.
Съдът счита за неоснователни направените от жалбоподателя възражения, а
именно, че текстовото описание на нарушението не кореспондира на приложената
санкционна разпоредба. Действително разпредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП
въвежда задължение за водача да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Така използваната от законодателя формулировка включва всякакви
фактически действия, които могат да резултират до установяване на вредите, каквито
без съмнение са и посочените в текстовата част на наказателното постановление -
оставане на място и уведомяване на компетентните органи. В тази насока съдът счита,
че не е налице противоречие между мотивната част и диспозитива на наказателното
постановление.
С оглед на гореизложеното, жалбата се явява частично основателна, поради
което наказателното постановление следва да се потвърди касателно нарушенията,
фигуриращи под точка 1 и 3, и да се отмени по отношение нарушението, фигуриращо
под точка 2.
По разноските:
В хода на настоящото съдебно производство страните не са направили искания
за присъждане на разноски и не са представили доказателства за направени такива,
поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-000023/02.02.2022 г.,
издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в частта,
в която на основание чл. 185 от ЗДвП на Т. Г. И., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и административно наказание „Лишаване от
право на управление на МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „а“ от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-000023/02.02.2022 г.,
издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в частта,
в която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на Т. Г. И., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8