№ 58
гр. Плевен, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600011 по описа за
2022 година
Въззивното производство е образувано по протест от РП-Плевен,
подаден срещу присъда № 81/22.11.2021г., постановена по НОХД №
1572/2021г. по описа на РС-Плевен.
С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия Р. Д. ХР.
от гр.Плевен, за невиновен в това, че през периода месец юни 2020г. - месец
юни 2021г. в гр.Плевен, като осъден с решение № 370/11.03.2020г. по гр.д.№
6862/2013г. по описа на РС-Плевен да издържа свой низходящ - И.Р. Х.А - на
деветнадесет години, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
две или повече вноски - 13 месечни вноски на обща стойност 2600 лева,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото
обвинение по чл.183, ал.1 от НК.
Във въззивния протест и писменото му допълнение се сочат конкретни
основания за отмяна на постановения съдебен акт, каквото предложение се
съдържа. На първо място се приема за доказано по безспорен начин, според
прокурора, че подсъдимият е нарушил закона. На следващо място,
прокурорът приема, че е доказано както от обективна, така и от субективна
1
страна, обвинението и предлага да се постанови нова, осъдителна присъда за
Р.Х..
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя
представител, изразява становище, че не поддържа протеста, поради липса на
доказателства, както от обективна, така и от субективна страна, в полза на
обвинението.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия оспорва изцяло
въззивния протест, който намира за неоснователен. Твърди, че категорично не
е доказано Х. да е извършил престъплението, за което правилно е оправдан.
Моли въззивния съд да потвърди присъдата, като правилна и
законосъобразна.
В съдебно заседание, подсъдимият Р.Х. заявява, че поддържа
становището на адвоката си и не се счита за виновен.
Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивния протест, като изслуша явилите се
в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста за допустим, а разгледан
по същество - за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р. Д. ХР. е роден на ***г. в с.***, обл.Плевенска, живее в
гр.Плевен, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият и свидетелката И.Р. Х.а са съответно баща и дъщеря.
Двамата живеят в отделни домакинства и не поддържат комуникация
помежду си. С решение № 370/11.03.2020г., постановено по гр.д.№
6862/2013г. на РС-Плевен, Р.Х., на основание чл.144 от Семейния кодекс, бил
осъден да заплаща на дъщеря си И.Р. Х.а ежемесечна издръжка в размер на
2
200.00 лева, считано от 7.01.2020г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение и прекратяване. Решението влязло в законна сила на
4.06.2020 година. Причина за образуване на посоченото гражданско дело
било обстоятелството, че на 26.08.2019 година свидетелката И. Х.а навършила
пълнолетие, но продължавала средното си образование като редовна ученичка
в 12-ти клас на ГПЧЕ – гр.Плевен, което завършила на 25.06.2020 година.
През лятото на 2020 година дъщерята на подсъдимия била приета за
обучение във *** - гр.Д. и зачислена със Заповед № РД-03-557/19.08.2020г. на
Началника на цитираното висше училище, считано на 24.08.2020 година. За
периода от месец юни 2020г. до месец юли 2021г. подсъдимият не изплащал
за два или повече месеца ежемесечна издръжка по 200.00 лева месечно -
тринадесет месечни вноски на обща стойност 2600.00 лева.
По повод депозиран сигнал от свидетелката И.Р. Х.а било образувано и
проведено досъдебно производство.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на
съществените обстоятелства, кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да
извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и
правото му да приема за установени и други фактически положения /когато
има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-горе
фактически констатации.
Събраните, в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно
следствие, доказателства, по несъмнен и категоричен начин обосновават
приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически
констатации. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка,
анализ и проверка всички, необходими за изясняването на относимите и
включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, доказателства
и доказателствени средства, и в този смисъл въпросните обстоятелства са
били изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло
възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в
първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и
обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно
3
фактите.
В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите
си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа
обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелката, писмените доказателства, представени от
страните в хода на съдебното следствие, а също и въз основа на приложените
към досъдебното производство писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Първоинстанционният съд е обсъдил, анализирал и коментирал
събраните доказателствени материали, като настоящата инстанция напълно
възприема и споделя както преценката на тези материали, така и изводите,
които се правят въз основа на тях. Правилно районният съд е кредитирал
показанията на основната свидетелка по делото- дъщерята на подсъдимия,
която е заявила, че не е съобщила на своя баща новото обстоятелство от месец
август 2020г., че е зачислена за студент във *** – гр.Д., обл.Плевенска. Както
правилно е преценил първостепенният съд, между показанията на
свидетелката и обясненията на подсъдимия няма противоречия относно това
обстоятелство. Няма спор, че до завършване на средното образование на
свид.И.Р. Х.а, подсъдимият редовно е плащал месечната й издръжка.
При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните
по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения
процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че обвинението не
е доказано по категоричен начин.
От правна страна, първоинстанционният съд приема, че не е налице
субективният признак на състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК в
конкретния случай. Подс.Х. не е знаел, че пълнолетната му дъщеря учи висше
образование, за да има някакво задължение по нейната издръжка. Последното
основание, заради което е плащал издръжка, е било обучението на дъщеря му
в средно училище, и това основание е отпаднало с успешното завършване на
средното образование на И..
На следващо място, въпреки, че първоинстанционният съд не го е
посочил изрично, въззивният съд приема и споделя мнението на
представителя на ОП-Плевен, изложено в съдебно заседание, че липсва
4
елемент и от обективна страна от състава на престъплението по чл.183, ал.1
от НК. Това е основанието за плащане на издръжка по време на обучението на
пълнолетната дъщеря във висше училище. Основанието се поражда не с
факта на приемането на лицето за обучение във висшето училище, а с ново
евентуално осъдително решение по гражданско дело за издръжка, предвид
влошените отношения между баща и дъщеря, и липса на комуникация
помежду им.
В заключение, въззивният съд приема за недоказано, че през периода
месец юни 2020г. - месец юни 2021г. в гр.Плевен, като осъден с решение №
370/11.03.2020г. по гр.д.№ 6862/2013г. по описа на РС-Плевен да издържа
свой низходящ - И.Р. Х.А - на деветнадесет години, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на две или повече вноски - 13 месечни вноски на
обща стойност 2600 лева. С посоченото в диспозитива на обвинението
решение по гражданско дело подс.Х. не е осъден да плаща издръжка за
обучението на дъщеря си във висше училище, което обучение дори не е
задължително. Дъщерята сама е пожелала да продължи своето обучение, за
което действително има право на издръжка, но задълженият да плаща
издръжката е следвало поне да бъде уведомен за това обстоятелство.
Правилно първоинстанционният съд е достигнал до единствения
възможен извод, основан на доказателствения материал по делото, че
подсъдимият Р. Д. ХР. не е осъществил престъпния състав по чл.183, ал.1 от
НК, както от обективна, така и от субективна страна.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на всички страни за участие в производството въобще.
В тази връзка, въззивният съд приема постановената
първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна, като Х. е
признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд приема,
че присъдата следва да бъде потвърдена.
Относно оплакването във въззивния протест, че обвинението против
5
Р.Х. е доказано по безспорен начин, въззивиният съд намира този извод за
неоснователен, по изложените по-горе съображения.
Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 81/22.11.2021год., постановена по НОХД
№ 1572/2021г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6