№ 4650
гр. Варна, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело №
20243110106117 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „****”
ЕООД,ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, кв.
****, бл. 23, вх. А, ет. 9, ап. 48, представлявано от управителя Г****, против
„****“ ЕАД,ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****, ПК: 1463,
район „****“, бул. "****" № 89Б, тел.: ****, факс: ****, представлявано от
****, **** и ****, с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за осъждане ответника,
да заплати на **** ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к."****" №3, вх.В,
ет.2, ап.20 сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща частичен иск от общо
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, калник
преден ляв, предна врата лява, задна врата лява, калник заден ляв, капак заден,
калник заден десен, капак резервоар, задна врата дясна, предна врата дясна,
калник преден десен, облицовка PVC праг десен, таван, причинени в резултат
на настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско +“ по
комбинирана застрахователна полица № **** от 15.03.2023г. на лек автомобил
марка „****”, модел „****” („5 ER REIHE”) с ДК № ****, както и законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и да осъдите ответното дружество да ми заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В исковата молба ищеца твърди, че на 15.03.2023г. между ищеца и
1
ответника е сключена Застраховка „Каско+“, комбинирана застрахователна
полица № **** от 2023г. с ответника „****“ ЕАД на автомобила, собственост
на ищеца, марка „****”, модел „****” („5 ER REIHE”) с ДК № ****. Съгласно
застрахователна полица срокът на договора е от 15.03.2023г. до
14.03.2024г.Застрахователната стойност по застрахователната полица е 25
000лева. Твърди се, че всички вноски по застрахователната премия са изцяло
заплатени.
Твърди се, че на ****г. около 10:00 часа **** паркирал „****”, модел
„****” („5 ER REIHE”) с ДК № ****, собственост на представляваното от него
„****” ЕООД, ЕИК: ****, на паркинг, който се намирал в гр. Варна, ж-к
„****”, зад блок № 23. След около 30 минути управителят на дружеството се
върнал до автомобила и констатирал нанесени множество материални щети
по боята на целия автомобил, като за състоянието на автомобила преди и след
уврежданията имало и очевидци. Твърди, че уведомил ответника за
застрахователно събитие, настъпило на ****г. Представители на
застрахователя извършиха оглед на автомобила, изготви снимков материал и
изготви Опис по щета № ****/ 2024г., като в тях бяха описани и увредените
части: преден капак, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата лява,
калник заден ляв, капак заден, калник заден десен, капак резервоар, задна
врата дясна, предна врата дясна, калник преден десен, облицовка PVC праг
десен, таван — всички за боя.
Твърди се, че с писмо с изх. № **** от 05.04.2024г. получил отговор от
„****“ ЕАД, с което бил информиран, че депозираната застрахователна
претенция е неоснователна, респ. не са налице основания за изплащане на
застрахователно обезщетение. Като причина било отбелязано, че
уврежданията на автомобила били получени вследствие естествена
експлоатация на автомобила и били натрупани във времето.
Твърди се, че на 12.04.2024г. чрез адвокат изпратил допълнителна
застрахователна претенция до застрахователя с искане да ми бъде заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева. След това получил
отговор от „****“ ЕАД - писмо с изх. № **** от 24.04.2024г„ с което бил
информиран, че молбата му е неоснователна и е отказано изплащане на
каквото и да било обезщетение, т.е. не са налице основания за промяна на
становището на застрахователната компания.
2
Изрично заявява, че не е получавал никакво заплащане от ответника.
Твърди се, че увреждането на процесиите детайли на автомобила се
изразява в тяхното надраскване или надиране /повреждане на боята/ до степен,
че е необходимо цялостно пребоядисване на детайлите, като то не е
съществувало към момента на сключване на застраховката „Каско” -
15.03.2023г. и не е било обект на предходно застрахователно събитие и на
ищцовото дружество не е изплащано застрахователно събитие за тях. Изтъква
се, че стойността на имуществените вреди от 10 000 лв. се изразява и е
определена от цената на необходимия труд и материали за поправянето им,
като 5000 лв. е трудът и 5000 лв. е стойността на материалите.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „****“ ЕАД депозира отговор на
исковата молба, с който намира същата за допустима, но неоснователна. Не се
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните.
Оспорва се механизма на настъпване на щетите и причинно-следствената
връзка между събитието и щетите. Приемат, че е налице неизпълнение на
задължението на застрахованото лице или него представител да обяви
коректно данните и обстоятелствата, които имат значение за квалификацията
на събитието като покрит риск. Неизпълнението на задължението за
деклариране на достоверни данни за събитието и начина, по който са
настъпили вредите е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като
възпрепятства същият да определи дали е налице покрит застрахователен
риск, коя е клаузата, по която е настъпило застрахователното събитие и в
какъв размер следва да бъде изчислено дължимото обезщетение. Оспорва се
задължение на ответното дружество за изплащане на обезщетение, като се
твърди, че съгласно застрахователния договор е следвало щетите да бъдат
отстранявани в доверен сервиз, а не да бъдат изплащани на застрахования.
В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител отправя искане за изменение на исковата претенция, чрез
нейното увеличаване от първоначално предявения размер от 100лв., на сумата
от в размер на 4375.50лв. С определение от открито съдебно заседание,
проведено на 03.12.2024г. съдът допусна отправеното искане, на основание чл.
214, ал. 1, пр. ІІІ от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна
3
страна:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: Свидетелство за регистрация - част I; Застрахователна полица;
Доказателства за заплащане на вноските по полицата; Опис заключение от
оглед от 23.01.2024г.; Писмо с изх. № **** от 05.04.2024г.; Допълнителна
застрахователна претенция ведно с вх. №; Писмо с изх. № **** от 24.04.2024;
Справка за движение по застрахователна щета; Общите условия, приложими
към застрахователна полица № ****, сключена на 08.04.2022 г.; Списък с
доверени сервизи на застрахователя; Уведомление за щета; Промяна на начина
на обезщетяване; Снимков материал.
Безспорно е между страните и ненуждаещо се от доказване, че на
15.03.2023г. между ищеца и ответника е сключена Застраховка „Каско +“,
комбинирана застрахователна полица № **** от 2023г. с ответника „****“
ЕАД на автомобила, собственост на ищеца, марка „****”, модел „****” („5 ER
REIHE”) с ДК № ****. Съгласно застрахователна полица срокът на договора е
от 15.03.2023г. до 14.03.2024г. Застрахователната стойност по
застрахователната полица е 25 000лева.
В застрахователния договор страните са регламентирали отстраняване
на увреждания по автомобила в доверен за застрахователя сервиз.
По делото не бяха събрани доказателства за някакви увреждания по
автомобила към момента на сключване на застрахователния договор, а и
липсват подобни твърдения от страните.
В конкретния случай, след извършения оглед на превозното средство
застрахователят е определил, че паричната сума, представляваща горна
граница на отговорността на застрахователя, възлиза на 25 000 лв.
Или, доколкото не е уговорено друго в застрахователния договор, то
посочената в същия застрахователна сума от 25 000 лв. безусловно
представлява и действителната стойност на застрахованото МПС. Именно
върху тази стойност, ответникът е определил и застрахователната премия,
която застрахованият е платил в пълен размер.
В срока на действие на договора, за времето от 10,00ч. до 10,30ч. на
****г. застрахованият автомобил „****”, модел „****” („5 ER REIHE”) с ДК
№ **** на паркинг, който се намирал в гр. Варна, ж-к „****”, зад блок № 23.
При връщане до автомобила, управлявалото го лице констатирал нанесени
4
множество материални щети по боята на целия автомобил.
Безспорно е, че на 23.01.2024г. представител на ищеца информирал
застрахователя, за което е била образувана претенция по щета № ****/ 2024г.,
като от страна на представители на ответното дружество били описани и
увредените части: преден капак, калник преден ляв, предна врата лява, задна
врата лява, калник заден ляв, капак заден, калник заден десен, капак
резервоар, задна врата дясна, предна врата дясна, калник преден десен,
облицовка PVC праг десен, таван — всички за боя.
Безспорно е, че с писмо с изх. № **** от 05.04.2024г. ответникът „****“
ЕАД информира ищеца, че депозираната застрахователна претенция е
неоснователна, респ. не са налице основания за изплащане на застрахователно
обезщетение. Като причина било отбелязано, че уврежданията на автомобила
били получени вследствие естествена експлоатация на автомобила и били
натрупани във времето.
Безспорно е, че на 12.04.2024г. чрез ищецът изпратил до ответника
допълнителна застрахователна претенция, с искане да му бъде заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева, както и, че от ответната
страна е получил отговор с изх. № **** от 24.04.2024г., с което бил
информиран, че молбата му е неоснователна и е отказано изплащане на
каквото и да било обезщетение, т.е. не са налице основания за промяна на
становището на застрахователната компания.
Наличието на валиден застрахователен договор между страните,
настъпването на предвидения в него застрахователен риск „Злоумишлени
действия на трети лица - причинени повреди на МПС от трети лица чрез
механично въздействие (удар с твърд предмет, надраскване, умишлено
преобръщане на МПС)“ и надлежното изпълнение на задълженията на ищеца
във връзка със заявяване на събитието и представяне на необходимите
документи обуславят извод, че са налице предпоставките по чл. 405, ал. 1 КЗ
за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение.
По искане на ищеца, в проведено о.с.з. бяха събрани гласни
доказателства, чрез разпита на св. **** /без родствени връзки със страните,
предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори
истината./. В показанията си св.Стоянова заявява, че познава ****, който е
5
брокер на недвижими имоти и помни инцидента за който става въпрос. Той ги
водил да правят оглед, т.к. тя си търсела апартамент тогава и си спомня много
добре, като видяла колата, която била цялата надрана. Огледа бил в кв. „****“
блок 23. **** паркирал автомобила отзад на паркинга, около 10 часа.
Направили огледа и след около 30 - 40 минути като слезли долу на паркинга,
колата видимо била одрана цялата. Заявява, че лично я видяла и преди случая
колата, т.к. отишли на огледа с тази кола. Като отивали нямало такива
надрасквания колата, не била забелязала одрасквания преди това. То е видимо
отивайки до колата й направило впечатление и след това той си огледал
цялата кола и видели, че е надрана цялата. Заявява, че други следи от щети не
е видяла по колата. Цялата кола била надрана, вратите, калник, преден и заден,
десен, ляв, капака, преден и заден, тавана, цялата кола, всички детайли.
Автомобилът бил паркиран на паркинга зад блока, на самия паркинг.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля.
Съобразно заключението на вещото лице Х. К. по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, при щателно, задълбочено и внимателно
запознаване с предоставените по делото документи в т.ч. и от снимковия
материал приложен в делото, увреждането на процесните детайли на
автомобила се изразява в тяхното надраскване или надиране/повреждане на
боята/ до степен, че е необходимо цялостно пребоядисване на детайлите, като
то не е съществувало към момента на сключване на застраховката „Каско“ -
15.03.2023г и не е било обект на преходно застрахователно събитие.
Средната пазарна цена на труд и материали за отстраняване на щетите
по автомобила в три сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за
качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 е 12713,12 лева. Няма други увреждания по лек автомобил **** 5
ЕР Рейхе, с рег.№ ****, освен тези които представляват надиране/надраскване
с остър предмет, описани от представители на застрахователя извършили
огледа на автомобила и изготвили Опис - заключение по щета №**** /
23.01.2024г. Вещото лице приема, че средната пазарна цена в доверените на
дружеството сервизи /4071,00 лв + 4680,00 лв = 8751,00 лв : 2 е равно на
4375,50 лв с ДДС словом: /четири хиляди триста седемдесет и пет лева и
петдесет стотинки/
Спорен между страните е въпросът за дължимост на застрахователното
6
обезщетение.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето
ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума. Договорът
се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт
и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на
застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на
застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната
премия; дата и място на издаване; подписите на страните. Предмет на
имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може
да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същото качество. При настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
уговорения срок. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се
установи по безспорен начин: противоправно и виновно поведение, в резултат
на което са били причинени вреди на ищеца; вредата да е настъпила по време
на действието на валидно сключен договор за застраховка; деликтът да
представлява предвиден и покрит застрахователен риск; застрахованият да е
изпълнил задълженията си по уведомяване на застрахователя в съответствие с
изискванията на закона, респективно общите условия на договора;
застрахователят да е изпаднал в забава поради неплащане на дължимото
обезщетение.
По делото не се спори, а и се установява от представената
застрахователна полица, наличие на застрахователно правоотношение между
двете насрещни по правния спор страни. Налице е сключен застрахователен
договор "Каско +", която клауза съгласно ОУ на застрахователното ответно
дружество обхваща различни събития, вкл. и Злоумишлени действия на трети
лица - причинени повреди на МПС от трети лица чрез механично въздействие
(удар с твърд предмет, надраскване, умишлено преобръщане на МПС).
7
За страните е спорно, че в рамките на застрахователния период, на
****г., процесният лек автомобил, марка „****”, модел „****” („5 ER
REIHE”) с ДК № **** е получил по описания от ищеца механизъм,
увреждания. Съдът приема от събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, че действително на посочената дата процесното
застраховано МПС е получила констатираните и от ответното дружество при
извършения на 23.01.2024г. увреждания.
Съдът приема, че именно по описания от ищеца начин са получени
процесните увреждания по автомобила му.
Съдът не споделя становището на ответното дружество за недоказаност
на настъпване на уврежданията и невярно деклариране от ищеца на
получаването им.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Според константната съдебна практика / напр.
решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. / актуална и след
влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ
във връзка с чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност /в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
8
по т. д. № 1069/2010 г., ІІ т. о., решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
156/2009 г., I т. о., решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т.
о. и др. /. В този смисъл и клаузата на общите условия, предвиждаща нещо
различно, противоречи на разпоредбите на Кодекса за застраховането. Дори и
застрахованият да е заявил изплащане на обезщетение по експертна оценка,
или отстраняване на щетите в доверен сервиз, то това не може да доведе до
отричане на възможността причинените щети на застрахованото имущество
да бъдат възмездени в размер на действителната им стойност. В тази връзка
следва да бъде съобразено, че не е възможно влезлият в сила и действащ
застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна
премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен
риск, каквото разрешение на въпроса е дадено в Р № 155/05.12.2016 г., т. д. №
1092/2015 г., ВКС, II ТО. Влезлият в сила застрахователен договор поражда за
застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да
изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди,
достатъчно по размер за възстановяване на автомобила в състояние годно за
обикновената му употреба. При този извод съдът съобразява и заключението
на вещото лице, което заявява, че реалистичната стойност за обезвреда е
именно средната пазарна стойност.
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице, средната пазарна
стойност на щетите към момента на събитието е 4375,50 лв с ДДС словом:
/четири хиляди триста седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/.
Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в
предявения размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 20.05.2024 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца сторените в исковото
производство разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер от
800 лв., сумата от 175,02 лв. ДТ и сумата от 200лв. депозит за вещо лице.
Своевременно от ответната страна е отправено възражение за прекомерност на
същото по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразявайки, че делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, настоящият съдебен състав намира, че
дължимото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде
9
определено в минимален еднократен размер от 738 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Или, за исковото производство в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер от 1113,02 лв., съобразно уважената
част от иска.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС
определения, но невнесен допълнителен депозит за изготвяне на САТЕ в
размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ЕАД,ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.
****, ПК: 1463, район „****“, бул. "****" № 89Б, тел.: ****, факс: ****,
представлявано от ****, **** и ****, ДА ЗАПЛАТИ на „****” ЕООД,
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, кв. ****,
бл. 23, вх. А, ет. 9, ап. 48, представлявано от управителя Г**** сумата от
4375,50 лв с ДДС словом: /четири хиляди триста седемдесет и пет лева и
петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, калник преден ляв, предна
врата лява, задна врата лява, калник заден ляв, капак заден, калник заден
десен, капак резервоар, задна врата дясна, предна врата дясна, калник преден
десен, облицовка PVC праг десен, таван, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско +“ по комбинирана
застрахователна полица №**** от 15.03.2023г. на лек автомобил марка „****”,
модел „****” („5 ER REIHE”) с ДК № ****, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 20.05.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД,ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр. ****, ПК: 1463, район „****“, бул. "****" № 89Б, тел.: ****, факс: ****,
представлявано от ****, **** и ****, ДА ЗАПЛАТИ на „****”
ЕООД,ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, кв.
****, бл. 23, вх. А, ет. 9, ап. 48, представлявано от управителя Г**** сумата от
1113,02 лв. /хиляда сто и тринадесет лева и 02 ст./ , представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
10
ОСЪЖДА „****“ ЕАД,ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр. ****, ПК: 1463, район „****“, бул. "****" № 89Б, тел.: ****, факс: ****,
представлявано от ****, **** и ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна сумата от 200/двеста/лева, представляваща дължим остатък от
окончателния размер на определения от съда депозит за изготвеня на САТЕ, на
осн. чл. 81, вр.чл.76 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11