РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Радомир, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №....../20.07.2022г. началникът на отдел „Контрол
РПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е наложил на
жалбоподателя Л. С. К., с ЕГН: **********, с адрес гр.К.,ул.С.К." №..., на основание чл. 53,
ал. 1, т2 от Закона за пътищата административно наказание глоба в размер на 4 000 лева за
нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1,
т.1,пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства на МРРБ.
Недоволен от така наложеното му наказание К. по изложените във въззивната
жалбата от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Адвокат-защитника на К. развива
подробни съображения в представени по делото писмени бележки и в с.з. като сочи, че
неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Правят се
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на НП по отношение на правната квалификация на
адм.нарушение, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Твърди се от
въззивника, че неправилно е ангажирана адм.наказателната му отговорност за извършено
адм.нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, тъй като предвид
теглото на ППс-то измерено от проверяващите и натоварването на осите не се налага
издаването на разрешително за ползване на пътищата, а само заплащане на съответната
1
такса. Претендират се и направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – АПИ по подробно изложени правни съображения от
процесуалния си представител , моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
въззивника, като се моли за намаляването му, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
ТО-Радомир към Районна прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща
представител е не е взела становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 22.06.2022 г., в 12.20 ч., на път I-6, км 71+500, на отбивна площадка „А.“, в
посока гр.Перник-гр.Б.д. при проверка от контролните органи на АПИ, а именно св.Д. Г. Г.
и св.В. В. И. са установили, след направено измерване на ППС-то, че жалбоподателят Л. С.
К. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси –МПС с две оси
марка „Скания , модел Р500, с peг. № СВ......СС и полуремарке с три оси с рег.№СВ......ЕА,
при надвишени норми от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: При измерено натоварване на задвижващата
втора единична ос на ППС е 14,105 т. при максимално допустимо натоварване на оста
11,500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „б“ на Наредбата и при измерено разстояние
между осите 1,34м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,830
т. ,при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24,000 тона съгласно чл.7,
ал.1,т.3 б.“б“ от Наредбата като превишението е с 5,830 т. Измерването е извършено с
техническо средство ел. везна, модел модел DFW -KR №..... и ролетка 1305/18 (5м.). За така
измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностните
лица от АПИ разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
2
тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.
Предвид извършената проверка и установеното от АНО административно
нарушение, свидетелят Г. на длъжност „ гл.инспектор“ в Дирекция „АРОК“ АПИ-София е
съставил АУАН №....../22.06.2022 г. в присъствието на свидетеля В. И. заемащ длъжността
„ мл.експерт“ в ОПУ-Перник.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от
жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН след като е разгледал административно-
наказателната преписка административно- наказващия орган е издал атакуваното в
настоящето производство НП №....../20.07.2022г., като е приел, че жалбоподателят Л. С. К.,
е извършил адм.нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“,предл.2 от Закона за пътищата, във
вр. с чл. 37, ал.1,т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства на МРРБ и на основание чл. 53, ал. 1,т.2 ,пр.2 от Закона за
пътищата му е наложил административно наказание глоба в размер на 4 000 лева .
В хода на съдебното дирене актосъставителят Г. на длъжност „ гл.нспектор“ в
дирекция „АРОК“-АПИ гр.София и св.И. изцяло потвърждават и поддържат фактическата
обстановка изложена в АУАН и НП. И двамата свидетели сочат, че при проверка и
измерване на ППС управлявано от жалбоподателя са установили, че предвид натоварването
на осите му същото е тежко и следва лицето извършващо превоза да има съответно
разрешение за специално ползване на пътя и заплатени такси .
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На първо място относно наведените от адвокат-защитника на К. в жалбата и
писмените бележки, доводи за допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав
намира от правна страна следното:
При издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е допуснал
съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Наказващия орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на
административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е конкретизирал
цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия така и
подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно чл.
53, ал. 1, т.2, предл.2 от ЗП въз основа, на която е наложено административното наказание
на жалбоподателя. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“,предл.2 от ЗП е посочено от
законодателя, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
3
забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая
контролните органи безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна
в АУАН и НП, което съдът приема за доказано, с оглед събраните в хода на
административно- наказателното производство гласни доказателства – показанията на
свидетелите Г. и И., както и писмените такива, че К. управлява ППС, „тежко“ по смисъла
на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Това обстоятелство се доказва от получените
стойности при измерване натоварването на осите на ППС.Същите стойности са над
допустимите максимални размери съгласно чл. 7, ал. 1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1,т.3, б.“б“ от
цитираната Наредба на МРРБ. Освен това в хода на съдебното следствие жалбоподателят не
е ангажирал никакви доказателства установяващи, че измерванията направени от
контролните органи на управляваното от него ППС са неточни и непълни и не отговарят на
посочените в АУАН и НП стойности. Неоснователни са възраженията на адвокат-защитника
на жалбоподателя за допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне
на АУАН и НП в частта относно правната квалификация.Независимо, че в АУАН са
посочени като нарушени нормите на чл.139, ал.1,т.2, пр.3 от ЗДвП, впоследствие с НП
административно-наказващият орган е посочил точно и прецизно, както нарушената, така и
санкционата разпоредби на закона и подзаконовия нормативен акт, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Действително има разлика
между АУАН и НП в посочените като нарушени разпоредби, но жалбоподателя се защитава
срещу факти, а не срещу конкретна посочена правна квалификация.В случая рамката на
административно наказателното обвинение е ясно очертана в НП и е посочена правната
квалификация на адм.нарушение, поради което не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, защото същият е бил наясно срещу какви факти да се защитава.
Относно възражението на адвокат-защитника на жалбоподателя, че неправилно е
ангажирана адм.наказателна отговорност на К. за липса на издадено по закон разрешително
за ползване на пътя, тъй като предвид измерените от контролните органи стойности на
натоварването на осите на управляваното от него ППС е нужна само заплащане на такса,
тъй като не надвишава 30% от допустимите максимални натоварвания на ос, то
действително съгласно чл.8 ал.5, във вр. с чл.14, ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ извънгабаритните и тежките ППС-та, на които се разрешава да се движат, след
заплащане само на дължимата такса , са тези, които имат обща маса до 45 т. или
натоварването на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел ІІ от същата наредба.Но въпреки гореизложеното съдът
намира, че АНО правилно и законосъобразно е ангажирал административно-наказателната
отговорност на К. за адм.нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗП .Същата правна норма
гласи :“ За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства“.Законодателят е посочил думата „Разрешение“ не
„разрешитело“, което по смисъла на Закона за пътищата и Наредба №11/2001г. на МРРБ са
две различни понятия. От същия законов и позаконов нормативен акт става ясно, че
движението на извънгабаритни и тежки ППС-та се осъществява в рамките на специално
ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата-чл.8,
ал.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ. А съгласно ал.2 на същия член на Наредбата е
посочено изрично, че извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР). Алтернативният вариант е
съгласно чл.8, ал.5 от Наредбата, в случаите на чл.14,ал.3 от същата да се движат тези ППС-
4
та след заплащане само на дължимата такса за превишение на максимално
допустимите норми. Т.е. това са двата алтернативни варианта за даване на разрешение за
специално използване на пътя от тежки и извънгабаритни ППС-та или разрешение от адм.на
пътя или само заплащане на такса при превишение по-малко от 30% от допустимите
стойности, но и двете представляват по своята същност разрешение. В случая в нормата на
чл.26, ал.2,т.1 б.“б“ от ЗП е посочено дейности от специално ползване на пътищата без
разрешение ,като липсата на това разрешение се изразява в два варианта, то да е липса на
издадено разрешително от администрацията управляваща пътя след заплащане на
дължимата пътна такса или само след заплащане на такса в определените от закона и
наредбата случаи, но и в двата случая, както при липса на издадено разрешително от
администрацията управляваща пътя, така и при липса на платена такса следва да бъде
ангажирана отговорността на нарушителя.Съгласно санкционната норма на чл.53, ал.1, т.2
от ЗП се наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени
следните дейности:
2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение
на собственика или администрацията, управляваща пътя.
За правна изчерпателност настоящият състав на съда следва да отбележи,че относно
техническата годност на измервателните уреди , използвани от контролните органи по
време на проверката в хода на съдебното следствие са представени от наказващия орган
писмени документи установяващи, че измервателното средство ел. везна везна, модел DFW
-KR №......е надлежно проверено от съответните оторизирани органи, а именно: Заявление
№000029-21851/21.04.2022г. от АПИ до ГД МИУ за проверка на ел.везна- модел DFW -KR
№.....Представен е и сертификат за одобрение на такъв тип везна, както и Декларация за
съответствие, за ролетка №1305/18/5м. Представен е и протокол за проведено обучение на
св.Г. за работа с горепосочената ел.везна.
Предвид на гореизложеното атакуваното НП е правилно и законосъобразно издадено
като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на К.
Относно размера на наложеното адм.наказание, то за така извършеното
административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП
се налага глоба от 1000 до 5000 лева. При определяне на размера на глобата следва да се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административно-наказващият орган е определил глоба в размер на 4 000 лева.При
преценката на размера на наложената санкция, обаче, настоящият съдебен състав намери, че
наказващият орган е определил същия в прекомерен размер. Предвидената такава в закона е
глоба в размер от 1000 до 5 000 лева. При тези законови рамки, наказващият орган е
определил санкция в размер на 4000 лева, без ясни мотиви и без да става ясно на какво
основание санкцията е определен в посочения размер. Според настоящия съдебен състав
същият се явява несъответен на извършеното липсват данни и не се констатират отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосновават налагането на санкция над
законоустановения минимум, който в случая се явява 1000 лева. Съдът намира, че този
размер се явява достатъчен за постигане на целите на наказанието и доколкото по делото не
са налице основания за налагането на по-висок размер, обжалваното НП следва да бъде
изменено в посочената насока.Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генерална превенция за въздействие върху обществото.
5
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски
за юрискосултско възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл.144 АПК, вр.чл.78, ал.2 ГПК съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на
Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.София сумата от 20.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с намаления от съда размер на глобата.
Предвид направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
заплатеното от въззивникът адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна
сложност на делото, то съдът намира същото за основателно, като същото следва да бъде
намалено на минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.2, вр.чл.18, ал.2 Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 510 лева, като предвид
изхода на делото въззиваемата страна Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.София следва
да заплати на жалбоподателя съразмерно с уважената част от жалбата на основание чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 382,50 за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.7, т.2, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №..../20.7.2022г. , с което началник отдел
„Контрол РПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е
наложил на Л. С. К., с ЕГН: **********, с адрес гр.К. ул.“С.К.“ №.., на основание чл. 53, ал.
1 от Закона за пътищата административно наказание глоба в размер на 4 000 лева за
нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства на МРРБ КАТО НАМАЛЯВА размера на „глобата“ на 1000 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: гр.С., бул.“М.“ №.. да заплати
на Л. С. К., с ЕГН: **********, с адрес гр.К., ул.“С.К.“ №...., сумата от 382,50 лева /триста
осемдесет и два лева и петдесет стотинки/, направени разноски по делото съразмерно с
уважената част от жалбата и намаления размер на административното наказание глоба.
ОСЪЖДА Л. С. К., с ЕГН: **********, с адрес гр.К., ул.“С.К.“ № ... да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес : гр.София, бул.“М.“ №... сумата от 20,00 лева
/двадесет лева /, направени разноски по делото съразмерно с намаления размер на
административното наказание глоба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Перник по реда Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7