Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр.Пловдив, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито заседание на 01.06.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното от съдия
Арнаучкова възз.гр.д. № 121/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно производство по
реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, вх.№ 26 314/09.09.2019г., подадена от Н.И.С.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.А.А.,
ответник в първоинстанционното производство, против Решение №
1009/06.08.2019г., постановено по гр.д.№ 325/2017г. по описа на ОС - П., в
частта, с която се признава за установено по предявения иск с правно основание
чл. 440, ал. 1 от ГПК от К.И.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, адв.
кантора, срещу В.А.Т., ЕГН **********, взискател по изп.д.№ № ***и *** по описа на ЧСИ П.Н., рег.№
***на КЧСИ, с район на действие ОС - П., и Н.И.С., ЕГН **********, длъжник в
индивидуалното принудително изпълнение, че Н.И.С., ЕГН ********** не е
собственик на 5/12 ИЧ(пет дванадесети идеални части) от следния недвижим имот,
върху който е насочено принудителното изпълнение на негово парично вземане, а
именно:
- самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****************по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с предназначение – жилище, апартамент,
брой нива – 1, с площ от 112,20 кв.м, заедно с прилежащото избено помещение №
11 в приземния етаж, с площ от 4,14 кв.м, при съседи на избата: коридор, А.Г.,
бул. „М.“ и Т.А., ведно с таванско помещение № 5 с площ от 13,02 кв.м, при
съседи на тавана: Ж.Т.М., дворно място, Д.Г.Л.и коридор, заедно с прилежащите
2,542 % ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор ***************, построена в ПИ *************, заедно и с 2/3 ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, при
граници на обекта: на същия етаж – ***************.1; под обекта – ***************.13,
***************.14, ***************.15 и ***************.16; над обекта - ***************.3
и ***************.4, с адрес на имота: гр. П., бул. „***“ № 2, ет. 2, ап. 2/6,
който недв. имот по документ за собственост
представлява: апартамент № 6 на първия етаж от сградата, находяща се в гр.П.,
бул. „М.“ № 74, 76 и 78 (сега бул. „С.“), състоящ се от четири стаи, столова,
готварна, баня, пералня, клозет, коридор, две антрета, една остъклена тераса,
една неостъклена тераса и една лоджия, със застроена
площ от 112,20 кв.м без стълбището, ведно с избено помещение № 11 в приземния
етаж с площ от 4,14 кв.м, заедно с таванско помещение № 5 с площ от 13,02 кв.м,
ведно с 2,542 % ид.ч. от общите части на сградата и с
2/3 ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно
място, съставляващо парцел в кв. 437- нов „З.б.“ по плана на гр. П., при
граници на парцела: ул. „П.“, бул. „М.“ и обществен парк, целият от 6 032 кв.м,
тъй като са придобити от К.И.С., ЕГН **********, по наследство по закон от
неговата майка Л.С.С., ЕГН **********, починала на
29.03.2011г., на основание чл. 49, ал. 2, пр. 1 от ЗН.Въведените във въззивната
жалба оплаквания са за недопустимост, евентуално за неправилност на решението в
обжалваната част, а искането е за неговото обезсилване, евентуално за отмяна и
за отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на разноски.
Ответникът, задължителен
другар, В.А.Т., ЕГН **********,
взискател, не взема становище по въззивната жалба.
Не взема становище по
жалбата и допълнително конституираният по реда на чл.228, ал.3 ГПК, ответник М.М.В., купувач на имота от публичната продан, предявеният по
отношение на когото ревандикационен иск с предмет правото на собственост на
ищеца К.С. върху този недвижим имот е отхвърлен и в тази част, като
необжалвано, решението е влязло в сила.
Насрещната въззваема страна – ищецът К.И.С., ЕГН **********, в
подадения писмен отговор, вх. № 9852/20.11.2019г.(л.35-37), наименован
„въззивна жалба”, оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна
жалба е допустима, като подадена от активно процесуално легитимирано лице, в
законния срок, редовна по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за
изпращане на препис до насрещната страна – ищеца - за отговор.
Пловдивският апелативен
съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора, след като
извърши дължимата служебна проверка, на осн. чл.269 ГПК, на обжалваното решение, въз основа на твърденията, възраженията и доводите
на страните, като прецени доказателствата по делото, намира следното:
Производството пред съда,
в което е постановено частично обжалваното решение, е образувано въз основа на
искова молба, вх.№ 4135/08.02.2017г., вписана на 05.04.2017г./л.53/ подадена от
ищец К.И.С., ЕГН **********, против ответници Н.И.С., ЕГН **********, и В.А.Т.,
ЕГН **********, в която са въведените следните твърдения: По изп.д.№ № ***и ***
по описа на ЧСИ П.Н., рег.№ ***на КЧСИ, с район на действие ОС - П., образувани
за принудително събиране на парични задължения на първия ответник Н.С. по
отношение на втория ответник В.Т., принудителното изпълнение било насочено върху
процесния недвижим имот в гр.П., представляващ самостоятелен обект в сграда с
адм. адрес гр.П., с идентификатор *****************по КККР на гр.П., с
прилежащите му избено и таванско помещение и прилежащите ИЧОЧС.Недвижимият имот
бил изключителна собственост на ищеца К.С., а не на длъжника по изпълнителните дела - първия
ответник Н.С..Ищецът К.С. придобил имота на основание наследяване по завещание
по частни завещателни разпореждания, извършени от
двамата бивши собственици на имота – Л.С., починала на 29.03.2011г., и И.С.,
починал на 11.04.1988г., обявени на 22.12.2016г. с протоколи на Нотариус С.П.,
рег. № ***на НК.Отказът на ищеца от наследство на Л.С., вписан в особената книга
на ПРС под № 75/2012г., не бил пречка той да приеме наследството по
завещание.Този отказ бил и недействителен, тъй като преди това ищецът приел
наследството, като погасявал задължения на наследодателката и останал във
владение на имота.Ищецът никога не се бил отказвал от наследството на И.С., а
напротив на 26.12.2016г. изрично заявил, че го приема.Евентуално, ищецът
придобил по давност идеалната част от имота, която първият ответник Н.С. е
придобил чрез наследяване по закон от И. К.С., като е владял имота от смъртта
на И.С. до 30.01.2017г.Евентуално, ищецът придобил имота чрез наследяване по
закон от родителите си Л.С. и И.С..Петитумът е за признаване за установено по
отношение на ответниците, че длъжникът в изпълнението, първият ответник Н.С.,
не е собственик на недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението.
С молба, вх.№
8269/15.03.2017г.(л.31) ищецът е насочил иска и против ответник М.М.В., ЕГН **********, легитимиращ се като собственик на
процесния имот с влязло в сила постановление за възлагане, вписано на
10.03.2017г., а въз основа на молба, вх.№ 22115/13.07.2017г.(л.111-112) е допуснато изменение на
петитума на иска против този ответник от установителен в осъдителен.С
решението, което в тази част не е обжалвано и е влязло в сила, са отхвърлени
предявените от ищеца К.С. искове, с правно основание чл.440, ал.2 ГПК, срещу
ответниците Н.С. и В.Т. за 7/12 ИЧ от процесния имот, както и - предявеният срещу
ответник М.В. ревандикационен иск за собственост на същия имот с правно
основание чл.108 ЗС.
С решението в обжалваната
част, е прието за установено по предявените от К.С. искове на осн.чл.440,
ал.2 ГПК срещу В.Т. и Н.С., съответно взискател и длъжник в индивидуалното
принудително изпълнение, насочено върху процесния недвижим имот за парично задължение,
че ответникът - длъжник Н.С. не е собственик на 5/12 ИЧ от процесния недвижим
имот, тъй като същите са придобити от ищеца К.С. по наследство по закон от
неговата майка Л.С.С., починала на 29.03.2011г., на осн. чл.49, ал.2, пр.1 ЗН и е недействителен извършеният
отказ от наследство, тъй като се предхожда от действия по приемане на
наследството. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел
следното: Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост по чл. 440, ал. 1 от ГПК с предмет правото на
собственост на ответника –длъжник Н.С. върху процесния недвижим имот, върху
който е насочено принудителното изпълнение за парично задължение, доказването
на което право е в доказателствена тежест на ответниците.Правният интерес от
предявения иск на ищеца К.С., в качеството му на трето лице за изпълнителното
лице, чиито права са засегнати от насочване на изпълнението върху имота, е
обусловен от твърденията му, че именно той е собственик на имота, върху който е
насочено изпълнението, доказването на което е в доказателствена тежест на
ищеца.Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е започнало принудително
изпълнение върху имота, което не е прекратено към датата на подаване на исковата
молба (08.02.2017г.); искът е предявен против двете страни в изпълнителното
производство; подадените от ищеца К.С. жалби против действията на съдебния
изпълнител по реда на чл.435 и сл ГПК са били оставени без уважение, като е без
значение за допустимостта на иска невъвеждането на твърдения ищецът да е във
владение на имота(т.5 ТРОСГТК на ВКС № 3/10.07.2017г. по тъл.д.№3/2015г.)
От фактическа и правна
страна, хронологично, е установено следното:Бивши собственици на процесния недвижим
имот са били съпрузите Л.С.С. и И. К.С., които са го
придобили (възмездно, по време на
брака си) през 1977г. чрез участие
в ЖСК „Л.п.“ – П..След смъртта на И.С. на 11.04.1988г., Л.С. и низходящите му
наследници по закон К.С. и Н.С., на осн.чл. 5, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 от ЗН(както и на осн.чл.19, ал.1 СК на осн. § 4
ПЗР на СК , обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985г., в сила
от 1.07.1985г., отм.) са се легитимирали като
собственици при следните квоти: 4/6 ИЧ- Л.С. и по 1/6 ИЧ– всеки от К.С. и Н.С..На
17.08.2007г. ищецът К.С. е продал на майка си Л.С. придобитата по наследство от
неговия баща И.С. 1/6 ид.ч. от процесния недвижим
имот, след което като съсобственици на имота са останали Л.С. с 5/6 ИЧ и Н.С. с
1/6 ИЧ, а след смъртта на Л.С. на 29.03.2011г., нейните К.С. и Н.С., низходящи
наследници по закон, на осн.чл. 5, ал. 1 от ЗН са получили
по наследство по закон по 5/12 ИЧ от процесния недвижим имот. Така, на
основание наследяване по закон и извършената от К.С. през 2007г.разпоредителна
сделка съсобственици на имота са останали ищецът К.С. - на 5/12 ИЧ и ответникът
Н.С. - на 7/12 ИЧ от процесния имот.Направеният от ищеца К.С. отказ от
наследството на майка си Л.С.С., вписан с Определение
№ 18269/29.03.2012г. по ч.гр.д.№ 4820/2012г., РС - П., IV гр.с., в особената
книга на съда, е недействителен, поради предшестващи действия по приемане на наследството
- отстраняване на теч и подмяна на спуканите тръби; плащане на консумативните
разноски за жилището и връщане на заеми на наследодателката.Тези действия са
приети за доказани от кредитираните гласни доказателства и 6 бр. фактури, в
т.ч. фактура № **********/30.03.2011г. и фактура № **********/07.06.2011г.,
всички издадени на името на ищеца К.С. от „Д.“ ЕООД, като оспорването им от
ответниците е прието за недоказано, а същите са потвърдени от показанията на
свидетеля Н.А..Поради недействителност на извършения от ищеца формален отказ от
наследството на Л.С., същият не поражда правно действие и той се легитимира,
като наследник по закон, на основание чл. 49, ал. 2, пр. 1 от ЗН на 5/12 ИЧ от
процесния недв. имот, което обстоятелство изключва
правото на собственост на ответника Н.С. – длъжник в изпълнителното
производство върху тях. Саморъчно завещание от 01.02.2011г. със завещател Л.С.С. и Саморъчно завещание от 10.04.1988г. със завещател И. К.С.,
обявени по реда на чл. 27, ал. 3 от ЗН с протоколи от 22.12.2016г. от нотариус С.П.,
рег.№ ***на НК, са неистински и неавтентични документи, като не е възприето
заключението на единичната експертиза № 820/05.12.2017г., извършена от вещото
лице С.А.С., а са възприети заключенията на тройната съдебно-почеркова
експертиза № 127/18.02.2018г., новата тройна експертиза от вещи лица от Н.при
МВР – С., както и петорната съдебно-почеркова експертиза, изготвена на
10.06.2019г. от вещи лица при СГС.Ето защо, тези саморъчни завещания, на
основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, са нищожни, поради неспазване на изискванията
на чл. 25, ал. 1 от ЗН, не пораждат правно действие и не легитимират ищеца К.С.
нито като наследник по завещание, нито като заветник
на своите родители И. и ЛС.по смисъла на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗН, доколкото
няма данни дали в наследствата им към съответните дати на откриването им да е
имало и друго имущество, освен процесния недвижим имот, поради което не е
коментирано твърдението на ищеца за приложение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗН. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства е прието да не се установява при условията на
пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че е станал собственик на 1/6 ИЧ
процесния недвижим имот, която ответникът Н.С. е придобил по наследство от
техния баща И. К.С., на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност,
считано от 11.04.1988г. до 30.01.2017г. Като се е позовал на ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС първоинстанционният съд е приел, че за придобиването от ищеца по давност на идеалните части
на ответника Н.С., е било необходимо провеждането на пълно и главно доказване от ищеца К.С. на
превръщането във владение на държането на 1/6 ИЧ от процесния недвижим имот, която
ответникът Н.С. е придобил по наследство от И. К.С., и демонстрирането му по
несъмнен начин пред другия сънаследник – ответника Н.С. през 10-годишния период
по чл. 79, ал. 1 от ЗС (11.04.198 г. – 11.04.1998г.) .), през следващия период
от 11.04.1998г. до 29.03.2011г., както и след смъртта на тяхната майка Л.до
30.01.2017г., когато ответникът Н.С. е назначен от ЧСИ за пазач на имота.Прието
е да е недостатъчно да обоснове извод за трансформиране на упражняваното от
ищеца държане на идеалните части на неговия брат Н.С., оставени от техния баща И.С.,
във владение с намерение за придобиването им по давност, обстоятелството, че
след смъртта на родителите си И. и ЛС.ищецът К.С. е отстранил със свои средства
авария в наследственото жилище и е направил частични ремонти на жилището.Прието
е въз основа на представените 4 бр. договори за наем на процесния недвижим имот
през периода от 30.03.2011г. до 30.03.2015г. (л. 744 – 754), сключени от
ответника Н.С., в качеството му на наемодател, със свидетелката Р.К.и нейната
дъщеря Е.П.К., в качеството им на наематели, че по този начин ответникът Н.С. е
демонстрирал убеждението си, че е собственик на процесния недвижим имот, след
като брат му К.С. се е разпоредил с наследствените си ИЧ., придобити от техния
баща, и се е отказал от наследството на майка си, както и правото му на
ползване на същия недв. имот, като показанията на
свидетелката Р.К., че договорите за наем са само привидни са приети за
неубедителни. Придобиването на процесния недв. имот
от М.В., допълнително конституиран като ответник, на осн.
чл.228, ал.3 ГПК, с влязло в сила на 27.02.2017г. постановление на ЧСИ в
образуваното за принудителното събиране на задълженията на ответника Н.С. по
отношение на ответника В.Т. изп.д.№ ***по описа на ЧСИ П.Н. и предаването на
владението върху процесния недвижим имот доброволно от ответника-длъжник Н.С. с
приемо-предавателен протокол (спогодба) на 28.02.2017г. по изпълнителното дело, е
коментирано в мотивите на решението в аспекта на неоснователността на
предявения против М.В. ревандикационен иск за процесния недвижим имот.За да
отхвърли предявеният иск за собственост срещу М.В., първоинстанционният съд е
приел, че придобитите от ищеца К.С. права по наследство по закон не могат да се
противопоставят на ответника-взискател В.Т., поради което са и
непротивопоставими и на ответника – купувач от публична продан М.В., тъй като исковата
молба и молбата по чл.228, ал.3 ГПК, с която е предявен ревандикационен иск, са
вписани на 05.04.2017г., което е след вписване през 2016г. на възбраните по
изпълнителното дело.
На първо място във
въззивната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на решението в
обжалваната част, с която прието за установено в отношенията между страните, че
въззивникът Н.С. не е собственик на 5/12 ИЧ от процесния недвижим имот, върху
който е било насочено изпълнението за негово парично задължение, която тъй като
след подаване на ИМ, в хода на производството принудителното изпълнение върху
имота приключило и имотът е бил придобит от купувача на публичната продан,
допълнително конституирания ответник М.В. с постановление за възлагане на
имота, издадено на 13.02.2017г., влязло в сила на 27.02.2017г. и вписано на
10.03.2017г., като е в тази връзка е цитирано ТРОСГТК на ВКС № 3/10.07.2017г.
по тълк.д.№ 3/2015г.Така е отпаднал правният интерес от търсената защита -
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които и съдът сам
служебно следи.
На второ място,
евентуално, във въззивната жалба се поддържа и оплакване за неправилност на
решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на постоянната
съдебна практика на ВКС и необосновано.Конкретно, са оспорени констатациите за
недействителността на извършения от ищеца отказ от наследството на майка му,
поради извършени от него преди това действия по приемане на наследството, като
необосновани и извършени в нарушение на закона.
При въззивната служебна проверка, на осн. чл.269 ГПК, се констатира, че решението е валидно.Не е
допуснато нарушение на императивни правни норми, като е правилна дадената
правна квалификация чл.440, ал.1 ГПК на предмета на делото, изведен от
въведените твърдения и заявения петитум, а именно - правото на собственост на ответника
- длъжник в индивидуалното принудително изпълнение Н.С. върху недвижимия имот,
върху който е насочено изпълнението за принудително изпълнение на парични
задължения, което право се отрича от ищеца на всички възможни придобивни основания и доказването му е в доказателствена
тежест на ответниците.Решението в обжалваната част е допустимо, като
постановено по предмета на спора, както и на въведените от ищеца твърдения, на
които се основава правният интерес на ищеца от предявения иск, а именно, че именно
той е изключителен собственик на имота на въведените от него, съединени при
условия на евентуалност, придобивни основания -
наследяване по закон, наследяване по завещание и придобивна давност.За
допустимостта на иска не е било необходимо въвеждането на твърдения ищецът да е
във владение на имота и исковете правилно са насочени и против двете страни в
индивидуалното принудително изпълнение, длъжникът и взискателят, които са
задължителни другари в производството.
На въведените оплаквания за недопустимост във
въззивната жалба и при служебната проверка за допустимост на решението в
обжалваната част, на осн. чл.269 ГПК, се констатира
следното:
Основателно е поддържаното във въззивната жалба,
че правният интерес на ищеца от предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл.440, ал.1 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на производството, поради което при отпаданетому
производствотосе прекратява.Правният интерес се
извежда от въведените от ищеца твърдения, в случая, насочване върху процесния
имот на принудителното изпълнение по изпълнителни дела, образувани от втория
ответник В.Т., за парично вземане на първия ответник Н.С., длъжник и засягане
от принудителното изпълнение на правото на собственост на ищеца върху този имот
и доказването на тези твърдения е в доказателствена тежест на ищеца.
В мотивите към т.4 ТРОСГТК на ВКС №
3/910.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г., в които се изясняват характерът и
предметът на иска чл. 440 ГПК (чл. 336 ГПК (отм.), надлежните страни и кога е
налице правен интерес от него, като в тях е изрично посочено, че този иск е
допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните
действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича
правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението……….. и принудителното
изпълнение върху вещта не е приключило.
Кога приключва принудителното изпълнение за
парично вземане чрез предприемане на изпълнителни действия върху дадена
вещ/имот е изяснено в мотивите на ТРОСГТК на ВКС № 4 от 11.03.2019г. по тълк.
д. № 4/2017г.: постановлението за възлагане е крайният акт, с който приключва
публичната продан, като с него него купувачът на
публичната продан се легитимира като собственик на имота.
Въведените от ищеца твърдения за правен интерес -
насочване върху процесния имот на принудителното изпълнение по изпълнителни
дела, образувани от втория ответник В.Т., за парично вземане на първия ответник
Н.С., длъжник и засягане от
принудителното изпълнение на правото на собственост на ищеца върху този имот са
доказани.По делото не е било спорно, прието за установено и не се оспорва,
поради което следва да се възприемат следните фактически констатации: За
принудителното събиране на парични задължения на Н.И.С., ЕГН **********, към
взискателя В.А.Т., ЕГН **********, е образувано изп.д.№ ***на ЧСИ П.Н., рег.№ ***на
КЧСИ, по което принудителното изпълнение е насочено върху процесния недв. имот, като през 2016г.са вписани 3 възбрани.
По делото обаче е безпротиворечиво
установено, че процесният недвижим имот, върху който било насочено
принудителното изпълнение е изнесен на публична продан и с влязло в сила на
27.02.2017г. Постановление на ЧСИ, вписано в СВ – П. вх.рег.№
6078/10.03.2017г., е възложен на ответника М.М.В., ЕГН **********, след което имотът е
предаден доброволно от неговия бивш собственик, длъжник по изп. дело и негов
пазач – Н.И.С., съгласно представения Приемо–предавателен
протокол (спогодба) от 28.02.2017г., видно от приложените заверени
копия от изп.д.№ ***и изп.д.№ *** на ЧСИ П.Н., рег.№ ***на КЧСИ.
Така, след подаване на ИМ, с която са предявени
сега разглежданите искове на 08.02.2017г., преди вписването й на 05.04.2017г.,
процесният имот, върху който е било насочено принудителното изпълнение, е
възложен с постановление за възлагане, влязло в сила на 27.02.2017г., вписано
на 10.03.2017г.С това принудителното изпълнение върху процесния имота е
приключило - правно-релевантен факт, настъпил в хода на производството пред
съда, който следва да се отчете на осн. чл.235, ал.3 ГПК, обуславящ отпадане на правния интерес на ищеца от предявения иск с правно
основание чл.440, ал.1 ГПК с предмет 5/12 ИЧ от процесния имот. Налага се извод
за недопустимост на иска с предмет 5/12 ИЧ от имота и на решението в тази
обжалвана част, което следва да се обезсили и производството по него – прекрати( в този смисъл Определение № 83 от 10.05.2019г. по
ч.гр.д.№1417/2019г., I г.о.)
С оглед на този резултат qне се обсъждат останалите оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част.
Отговорност за разноски:С оглед инстанционния
резултат, на въззивника се присъждат направените разноски пред въззивния съд,
съгласно представения списък по чл.80 ГПК:за адвокатско възнаграждение в размер
на 2500лв. ,съгласно представения договор за правна помощ на л.95, и за ДТ в
размер на 190.86лв., дължими от насрещната страна – ищеца К.С..
Мотивиран от това, Съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1009/06.08.2019г., постановено по
гр.д.№ 325/2017г. по описа на ОС - П., в частта, с която се признава за установено
по предявения иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК от К.И.С., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, адв. кантора, срещу В.А.Т., ЕГН **********, взискател по
изп.д.№ № ***и *** по описа на ЧСИ П.Н., рег.№ ***на КЧСИ, с район на действие
ОС - П., и Н.И.С., ЕГН **********, длъжник в индивидуалното принудително
изпълнение, че Н.И.С., ЕГН ********** не е собственик на 5/12 ид.ч. (пет дванадесети идеални части) от следния недвижим
имот, върху който е насочено принудителното изпълнение на негово парично
вземане, а именнос която се признава за установено по
предявения от К.И.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, адв. кантора, иск
с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК срещу В.А.Т., ЕГН **********, и Н.И.С.,
ЕГН **********, че Н.И.С., ЕГН **********, не е собственик на 5/12 ИЧ (пет
дванадесети идеални части) от недвижим имот, върху който е насочено
принудителното изпълнение по изп.д.№ № ***и *** по описа на ЧСИ П.Н., рег.№ ***на
КЧСИ, с район на действие ОС – П., образувани от В.Т., взискател, за
принудително изпълнение на парично вземане на Н.С., длъжник, а именно:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с
предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 112,20 кв.м,
заедно с прилежащото избено помещение № 11 в приземния етаж, с площ от 4,14
кв.м, при съседи на избата: коридор, А.Г., бул. „М.“ и Т.А., ведно с таванско
помещение № 5 с площ от 13,02 кв.м, при съседи на тавана: Ж.Т.М., дворно място,
Д.Г.Л.и коридор, заедно с прилежащите 2,542 % ид.ч.
от общите части на сградата с идентификатор ***************, построена в ПИ *************,
заедно и с 2/3 ид.ч. от правото на строеж върху
дворното място, при граници на обекта: на същия етаж – ***************.1; под
обекта – ***************.13, ***************.14, ***************.15 и ***************.16;
над обекта - ***************.3 и ***************.4, с адрес на имота: гр. П.,
бул. „***“ № 2, ет. 2, ап. 2/6, който недв. имот по
документ за собственост представлява: апартамент № 6 на първия етаж от
сградата, находяща се в гр.П., бул. „М.“ № 74, 76 и 78 (сега бул. „С.“),
състоящ се от четири стаи, столова, готварна, баня, пералня, клозет, коридор,
две антрета, една остъклена тераса, една неостъклена тераса и една лоджия, със застроена площ от 112,20 кв.м без стълбището,
ведно с избено помещение № 11 в приземния етаж с площ от 4,14 кв.м, заедно с
таванско помещение № 5 с площ от 13,02 кв.м, ведно с 2,542 % ид.ч. от общите части на сградата и с 2/3 ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място,
съставляващо парцел в кв. 437- нов „З.б.“ по плана на гр. П., при граници на
парцела: ул. „П.“, бул. „М.“ и обществен парк, целият от 6 032 кв.м, тъй като
са придобити от К.И.С., ЕГН **********, по наследство по закон от неговата
майка Л.С.С., ЕГН **********, починала на
29.03.2011г., на основание чл. 49, ал. 2, пр. 1 от ЗН.
ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********, да заплати на Н.И.С., ЕГН **********, направените
пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв.(две хиляди и петстотин лева) и за ДТ в размер на 190.86лв. (сто и деветдесет лева и
86ст.)
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: