Решение по дело №983/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260056
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20195310100983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е      Н     И     Е   

                                                          гр.Асеновград, 09.02.2021г.                               

 

                                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в открито заседание на      девети декември две хиляди и двадесета     година в състав :

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря  МИХАЕЛА МАМАКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело №  983  по описа за 2019г. и като обсъди:

 

           

            Производство по реда на 341 и сл. ГПК  - във фазата по допускане на делбата.

           

   В.Х.А. *** 30  моли да бъде постановено решение, с което да бъде   допусната делба между него и А.Х.Ш. и  Н.У.Ш., и двамата с посочен постоянен адрес *** 30,  върху: сграда с идентификатор 00702.533.76.1 по КК на гр Асеновград,  с адрес на сградата гр. Асеновград ул „Мануш войвода“ № 30, застроена площ 43 кв м, брой етажи един, предназначение - жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен план няма, която сграда е разположена в ПИ с КИ 00702.533.76 по КК на гр Асеновград, при граници на поземления имот: 00702.533.93, 00702.533.92, 00702.533.77  ,00702.533.208, 00702.533.75 и да бъде отменен Нотариален акт № 42 т. 1  д 41/2018г на нотариус Радмила Йорданова вписан с Акт 101 т 6 д 1054/2018г на СВ до размер на ½ ид ч от делбената сграда. Твърди, че с първия ответник са наследници по закон на Х.Х. А.,  поч 1990г. ОстанА.те наследници по закон на общия наследодател на страните са   братята и сестрите  им: И.Х.А., Й.Х.А., И.Х.А. и Е.Х.Ф..  Делбената сграда е построена от общия наседодател върху поземлен имот държавна собственост на основание отстъпено право на строеж с решение № 13 от 16.02.1964г на ИК на ОбНС Асеноврад. След смъртта на родителите на ищеца и първия отвеник през 1990г и 2012г страните са постигнА.съгласие с останА.те техни наследници сградата да остане в собственост на В.Х.А. и А.Х.Ш., като си разпределили ползването й. Ищецът е ползвал самостоятелно, непрекъснато и  необезпокоявано североизтоната част на сградата, обособена като самостоятелно жилище още след смъртта на Х. А., със съгласието на майка си М.А., за която сам изцяло е полагал грижи , и се е грижил за това жилище като за свое. На 14.05.2018г ответникът А.Ш. се е сдобил с нотариален акт по наследство и давностно владение относно цялата сграда с идентификатор 00702.533.76.1, вместо  само за ½ ид ч от нея , която реално е влаеел и на която е бил собственик, а на 30.04.2019г изпратил до ищеца нотариална покана, с която го приканва да напусне сградата. Твърди, че ответникът никога не е владял половината от сградата, представляваща обособеното самостоятелно жилище в североизточната част на сградата, което е собственост на ищеца, никога не е демострирал нито пред ищеца, нито пред останалите си братя и сестри, че се счита за собственик на цялата сграда.  Ангажира събиране на доказателства.

      Конституираните в хода на произвоството И.Х.А. ***, Й.Х.А. *** 22, И.Х.А. *** 30 и Е.Х.Ф. *** не оспорват иска. 

      Ответниците  А.Х.Ш. и   Н. У. Ш. считат иска недопустим, тъй като общият наследодател не може да се легитимира като собственик на имота, и не е налице   наследствен имот, върху който ищеца да претендира квоти.  Считат, че са собственици на имота на основание изтекла придобивна давност. Ответникът А.Ш.   построил жилището по време на брака с Н.Ш. и двамата го владеят и ползват до сега, владението  е явно, открито и спокойно, и през този период никой не е пречил, нито е оспорвал правата им, включително и ищецът. Твърди, че единствено те заплащат всички разходи по поддръжката и ескплоатацията на имота, дължимите данъци и такси и консумативи. Общият наследодател не е реализирал отстъпеното му право на строеж, за което са представени доказателства с исковата молба, а единствено първият ответник  е предприел действия по построяването на процесната сграда, представляваща жилище от 43 кв м , построена върху имот общинска собственост,  2018г подА.заявление за закупуване на имота, върху който е построена сградата. През  2016г ищецът възползвайки се от факта, че първият ответник е заминал да работи в чужбина, е пристроил към тяхното жилище в североизточната част постройка, която е изцяло незаконна и не представлява част от постройката на ответниците.  Ангажират събиране на доказателства.     

   Асеновградски Районен Съд – ІV  граждански състав,  след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,  намира за установено следното:  С Решение № 13  от 16.02.1964г на ГОНС Асеновград взето с протокол № 4 е отстъпено безвъзмедно правото на строеж върху държавен парцел № ІІ   от  кв 359   на Ш. Галипов Ахмедов и Х. Х. А.(Х. Х. А. съгл. у-ние идентинотст на лице с различни имена изх № 20,00,2705/14.05.2019г). Х. Х. А. е починал на 08.07.1990г и негови наследници съгласно представеното и неоспорено у-ние наследници изх № 20,00,2704/14.05.2019г са: И.Х.А., Й.Х.А. , А.Х.Ш., В.Х.А., И.Х.А.,  Е. Х. А. поч 12.06.1983г неженен и бездетен, С. Х.А. поч 18.02.2017г неженен и бездетен – синове и Е.Х.Ф. - дъщеря. М.Х.А. е починала на 26.12.2012г и нейни наследници са: И.Х.А., Й.Х.А., А.Х.Ш., В.Х.А., И.Х.А.,  Ш. Х. А. поч 12.06.1983г и Стоян Х.А. поч 18.02.2017г – синове, Е.Х.Ф. дъщеря. След извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК  е съставен НА № 42 том 1 дело 41/2018г на нотариус Радмила Йорданова, вписан с Акт № 101 том 6 дело 1054/2018г на СВ Асеновград, с който А.Х.Ш. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху сграда с КИ 00702.533.76.1 по КК на гр Асеновград  на адрес ул «Мануш войвода» № 30, със застроена площ 43 кв м, брой етажи един, предназначение жилищна еднофамилна, стар идентификатор  няма, номер по предходен план няма, срадата е разположена в ПИ с КИ 00702.533.76, при граници на поземления имот: 00702.533.93, 00702.533.92, 00702.533.77, 00702.533.208, 00702.533.75.  С нотариална покана от А.Х.Ш. до В.Х.А. нотариална покана, получена последния на 08.05.2019г, го е поканил в тридневен срок от получаването да се изнесе от собственото му  жилище  в гр Асеновград ул «Мануш войвода» № 30. В отговор е бил уведомен, че са съсобственици на имота по наследство от М.Х.А. и липсва основание за искането.   В.Х.А. и Б.Али Таир са сключили граждански брак на 06.03.2019г, за което е съставен акт за граждански брак № 0044 от същата дата. А.Х.Ш. и Н.У. В. са сключили граждански брак на 30.11.2015г, за което е съставен акт за граждански брак 0307от същата дата. Съгласно представеното у-ние изх № 94-В-294/11.07.2019г на община Асеновград дирекция Строителство, благоустрояване, строителен контроли екология, УП ІІ в кв 359 по отменения регулационнен план на гр Асеновград от 1959г съответства на ПИ 00702.533.76 по КК на гр Асеновград. А.Х.Ш.  е титуляр по партида с кл № **********, ИТН4138220 с адрес гр Асеновград ул «Мануш войвода» № 30(л.73). Ответникът А.Ш. представя квитанция за платени данъци за имота на адрес гр Асеновград ул «Мануш войвода» № 30 за 2018, 2019г на името на А.Х.Ш.. На 18.09.2018г е  постъпила жалба от А.Ш. ***  по повод извършено строителство в имота му. След извършена проверка  в община Асеновград, В.А. и Б. Таир  са били уведомени с писмо от 10.09.2019г да премахнат построеното над жилищната сграда на А.Ш.. В отговор на писмото В.Х.А. и Б.Али А. ***, че по отношене спора е подадена искова молба в РС Асеновград.     А. Х. Ш. ***     до нотариус   с район  на дейстиве АРС  молба за издаване на НА. Към молбата е приложил  у-ние № 41 от 26.03.2018г , съгласно което  сграда с КИ 00702.533.76.1 по КК на гр Асеновград е еднофамилна със ЗП от 43 кв м на един етаж, за същата не е бил съставен АДС след 01.06.1996г. В хода на извършената  обстоятелствена проверка като свидетели са разпитани  А. Н. М.(извършвал строителството ) според който децата на наследодателя си разделили имота, като всеки ползва самостоятелна сграда, А. живее и ползва само той къща. Филип Атанасов съсед на имота твърди, че къщата е около 40кв м на един етаж и е собственотст на А. и семейството му, той си я бил довършвал и ремонтирал.  Според Ф. М. Ф. - съсед на имота - къщата е около 50 кв м и в нея живее само А.Ш..

   Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно компетентно и безпристрастно изготвено,  сграда с КИ 00702.533.76.1 е двуетажна, извършено е надстрояване и пристрояване на сградата. Вещото лице е посочило, че в сградата  са обособени две самостоятелни жилища,  североизточната част към ул «Мануш войвода» е от първи етаж с вход от дворното място, който съдържа две преходни стаи, едната с кухненска мивка, другата е спалня. На втори етаж с достъп от дворното място чрез външно стълбище има две преходни стаи и баня. Югозападната част изцяло към дворното място на първи етаж с вход от дворното място съдържа две преходни стаи и баня тоалетна, едната стая с кухненска мивка, на втори етаж достъпът е чрез вътрешно стълбище съдържа две преходни стаи, една от които е спалня. Експертът е установил, че чрез вътрешно стълбище се достига и до трето ниво, което съдържа едно таванско помещение и покривна тераса. Изслушано в с з заявява, че сградата е заснета за първи път в плана от 1973г, по плана от 1973г е един етаж, в кадастралната карта също е едноетажна, но на место вещото лице е установило, че сградата е двуетажна. Надстрояването и пристрояването са извън петното, образувани са две самостоятелни жилища. Извън петното за строеж има отпред стопански постройки, но те нямат връзка със сградата, залепени са за нея.   Съгласно допълнителното заключение на  СТЕ  за извършеното пристрояване и надстрояване на сграда с КИ 00702.533.76.1 не са открити строителни книжа. Ещото лице е посочило, че жилищната сграда на ул «Мануш войдвода» № 30 за пръв път е заснета в РП на Асеновград от 1973г  като едноетажна масивна жилищна сграда, в разписния лист е записано парцел ІІ-5552 от кв 359 държавен с ПС на Христо Х.А. и на Щ. И. Г. и на С. Щ. Г.. По РП на Асеновград от 1994г отново е заснета едноетажна масивна жилищна сгнада в УПИ ІІ-4700 от кв 374, в разписния лист към този план е записано УПИ ІІ-4700 от кв 374  държавно на Христо Х.А. и С. Щ. Г.. На предявената й скица  от регулационния план от 1973г или 1994г посочва, че  сгради обозначени като 1 и 2 са били заснети като една сграда, и след като влиза в сила кадастъра са заснети като две сграда, спорната сграда е 1.

   В дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения И.А.  твърди, че когато била жива майка им имали две стаи, А. и В. като по-малки на тях била дадена по една стая, така се били разбрали всичките трима братя се събрали  и се разбларали. Имали са малко дворче, в този двор И.А. направил една две стаички, върху тази къща  А. и В. направили по една стая. Заявява, че няма никакви претенции. Първите стаи родителите им са ги построили преди да се родят, другите братя и сестри не са получили нищо от имота, имат си имоти. Преди 5-6 години рашили да разделят стаите, като била жива майката казала че ще остави по една стая на най-малките, като починала И.А. ги събрал, разпределили стаите, те казали че няма проблем. След това А. направил още една стая отгоре и В. също направил още една стая и тогава започнали скандалите. В тази сграда всички живеят откакто са родени.  

   В обясненията дадени по реда  на чл. 176 ГПК И.Х.А. твърди, че за тази къща всичко плаща А.Ш., в тази къща живеят И.А., А.  Ш. и В.А. , а родителите им живеят на Балкана.

  В обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК Е.Ф. заявява, че желае  да стане собственик А.Ш.,  според нея майката като била жива не е разделяла къщата.

  В обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК ответникът Й.Х.А. заявява, че иска А.Ш. да е собтвеник на къщата, тъй като го е прибрал в дома си. Не знае майка им да е разделяла къщата.

  В хода на произвоството бяха събрани гласни доказателства.  Св БА.Али А.  съпруга на В. ***» заедно с В.. Твърди, че жилището се състои от една стая и на втория етаж има една стая и салон, А.Ш. има една стая долу и една горе. Към парцела е А. Ш., а към улицата свидетеля, според свидетеля така живеят от 23-24 години, преди имало две стаи, бабата живеела в една стая със свидетеля, а в другата бил брат му И. с жена му. После бабата казала, че на  А.едната стая, на В. другата а на И. празното място да си построи. Според св  А. вторият етаж е  от 5 год , първо А.Ш. направил после свидетеля и съпруга й. Св Георги Аспарухов твърди, че преди седем години А. Ш. построил втори етаж върху сградата си, след една две години и В.А. построил къщата над нея. Св Аспарухов е бил майстор на В.А., тогава нямало претенции между тях. След като завършили строежите започнали да протестират, че А.има нотариален акт на къщата. Според свидетеля отначало всички живеели в две стаи 1985-86г, живеели А.Ш., И.А. и по-големият брат Ш. А. и още двама братя. Двамата братя починали , най-големият живеел в друга къща в кв Запад със семейството си. След години, като се оженили,  по-големите останали на жените си в къщите. В тази къща останали В.А., И.  А. и А.Ш.. Като се оженил В.  А., били при майка му. Тя им дала малката стая и живеела с тях. Голямата стая оставила на А. Ш.. През 2011-2012г, преди да почине майката А. Ш. излезнал от затвора, работил във Франция и спечелил пари. Като се върнал започнал да живее в голямата стая. Към 2013-2014г А. Ш. построил стая върху къщата си, след една година и нещо и В.А.  построил една стая с баня и тоалетна върху другата стая. А.Ш. построил същото, само че с покрив и шахти. Преди да почине майката, за И.А.  останало празното място в двора да си построи. Той направил пръв строежа. Св Ф.А. Г.живее на калкан с В.А., А.Ш. и И.А.. Твърди, че И.  А. живее отзад, В.  А. живял с майка си много години, а А.Ш. бил в затвора, 10 г  откакто е излязъл. Като излезнал от затвора живял в имота, после бил в чужбина, там се оженил. В.А. живял при майка си, друг не е живял при тях. В.А. направил две стаи и А.Ш.  направил две стаи. Родителите им били построили само две стаи, имали други деца, но големите починали, малките не били родени. Според свидетеля А.Ш. първи построил стаята отгоре. Като се върнал от затвора А.Ш. казал, че малката стая е на В.А.,  а голямата за него. Отзад си построил И.А.. Другите деца казали ,че си имат къща, Е.  Ф. направила една стая отпред, отделно от къщата.

    Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предявен е иск    с правно основание чл. 34 от ЗС – за делба на съсобствена  сграда с  КИ 00702.533.76.1, придобита по наследство и давностно владение, както и за отмяна по реда на чл. 537 ал.2 ГПК на съставения констативен нотариален акт  № 42/2018г до размер на ½ ид ч . От ответника е направено възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.  Искът е допустим, с оглед твърденията за наличие на съсобственост, която не може да бъде  поделена доброволно.

             Разгледан по същество: Не се спори по делото, че  страните са наследници на Х.  Х. А., както и че  на наследодателя е отстъпено право на строеж върху държавен имот 1964г, а и това се установява от неоспорените писмени доказателства, представени по делото.
Установи се освен това, че наследодателят е реализирал отстъпеното му право на строеж, като е построил в петното две стаи, в които са живели той и съпругата му М.Х.А.. В тази насока са както показанията на св Аспарухов и А., така и СТЕ. Ето защо съдът намира неоснователно възражението на ответника, че наследодателят не е реализирал отстъпеното му право на строеж.  След смъртта на Х. Х. А. през 1990г, за М.Х.А. се е грижил В.А.. Според св А., като и според И.А.  преди смъртта си М.Х.А. е казала на децата си, че едната стая по -малката остава за В.А. , а по-голямата стая остава за А.Ш. и всички останали деца са били съгласни с това.  Й.А. и Е.Ф. обаче твърдят, че не знаят да е имало такова нещо. Установи се по делото, че строителството на двете стаи над първоначално отстъпените им е извършено в периода 2013-2014г(св. А., Аспарухов), като А.Ш. е построил още две стаи над неговата, а  след това и В.А. е построил също две стаи над неговата.    Не е спорно по делото, че   В.А. е живял със семейството си в североизточната стая от сградата заедно с М.А., а А.Ш. е живял в югоизточната стая от сградата. Не се установи обаче моментът, в който са започнали да живеят в тези две стаи, недоказано остана и твърдението   на ищеца че от 1985г живеят по този начин, още повече че не са събрани доказателства кой от двамата в коя от стаите е живял към онзи момент.  Наследодателят на страните е построил по време на брака си с М.А.,  въз основа отстъпеното му право на строеж едноетажна масивна жилищна сграда(СТЕ), която по КК е заснета като сгради с КИ 00702.533.76.1 със ЗП от 43 кв м едноетажна. Преди смъртта на М.А.  през 2012г владение по на една стая от тази сграда са установили В.А. и А.Ш. със съгласието на останалите наследници и без тяхното противопоставяне. Съгласно чл.79  ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което в случая не е безспорно. На първо място не се установи по делото от кога е започнало владението на В.А. и А.Ш., И.А. твърди, че след смъртта на М.А. е събрал наследниците и са се съгласили стаите да останал за В.А. и А.Ш.. М.А. е починала 2012г и именно от този момент би могло да се приеме, че е започнало владението, поради което и към постановяване на решението не са изтекли  изискуемите съгласно текста на чл. 79 ЗС 10 години от установяване на владението, за да бъде прието, че делбената сграда е придобита въз основа на необезпокоявано давностно владение, а липсват твърдения или доказателства  за обстоятелства, които да водят до прилагане на кратката 5 годишна давност по чл. 78 ЗС.  Ето защо съдът намира, че сградата е била собствена на Х.Х. А. и М.Х.А., придобита въз основа отстъпено право на строеж. След смъртта на Христо А. и М.А., собствеността е   преминала върху техните деца  - петимата синове и дъщеря им, или всеки един от тях е придобил по 1/6 ид ч от имота. Не се събраха в хода на производството доказателства А.Ш. да е владял цялата сграда, поради което съдът намира, че е оборена доказателствената сила  на съставения констативен НА  № 42 том 1 дело 41/2018г на нотариус Радмила Йорданова вписан с Акт 101 том 6 дело 1054/2018г на СВ Асеновград.  Налице е съсобственост, която не може да бъде поделена доброволно. Ето защо следва да бъде допусната делба между  И.Х.А., Й.Х.А., А.Х.Ш.,пВ.Х. А., И.Х.А., и Е.Х.Ф. при квоти: по 1/6 ид ч за всеки един и да бъде отменен по реда на чл. 537 ал.2 ГПК съставеният констативен НА 42 том  1 дело 41/2018г на нотариус Йорданова до размер 1/6 ид ч, като иска за делба се отхвърли по отношение Н. У. Ш..

             Поради отхвърляне на иска, следва да бъде осъден ищецът да заплати ДТ по сметка на АРС в размер на 50лв.

             Поради мотивите, изложени по- горе, съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

             ДОПУСКА делба между В.Х.А. ЕГН **********, с адрес ***,  А.Х.Ш.  ЕГН********** ***, И.Х.А. ЕГН********** ***, Й.Х.А. ЕГН ********** ***, И.Х.А. ЕГН ********** *** и Е.Х.Ф. ЕГН ********** ***, върху:

             сграда с идентификатор 00702.533.76.1(нула нула седем нула две точка пет три три точка седем шест точка едно) по КК на гр Асеновград,  с адрес на сградата гр. Асеновград ул „Мануш войвода“ № 30(тридесет), застроена площ 43(четиридесет и три) кв м, брой етажи един, предназначение - жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен план няма, която сграда е разположена в ПИ с КИ 00702.533.76 по КК на гр Асеновград, при граници на поземления имот: 00702.533.93, 00702.533.92, 00702.533.77  ,00702.533.208, 00702.533.75,

             

             ПРИ КВОТИ:

             За В.Х.А. – 1/6(една шеста) ид ч

             За А.Х.Ш.   – 1/6(една шеста) ид ч

             За И.Х.А.  – 1/6(една шеста) ид ч

             За Й.Х.А. – 1/6(една шеста) ид ч

             За И.Х.А. – 1/6(една шеста) ид ч

             За Е.Х.Ф. – 1/6(една шеста) ид ч             

            

             КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на Н. У. Ш. ЕГН **********,   с адрес ***

 

             ОТМЕНЯВА  по реда на чл. 537 ал.2 ГПК  Нотариален акт № 42 т. 1  д 41/2018г на нотариус Радмила Йорданова вписан с Акт 101 т 6 д 1054/2018г на СВ до размер на 1/6 (една шеста) ид ч от сграда с идентификатор 00702.533.76.1(нула нула седем нула две точка пет три три точка седем шест точка едно) по КК на гр Асеновград,  с адрес на сградата гр. Асеновград ул „Мануш войвода“ № 30(тридесет), застроена площ 43(четиридесет и три) кв м, брой етажи един, предназначение - жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен план няма, която сграда е разположена в ПИ с КИ 00702.533.76 по КК на гр Асеновград, при граници на поземления имот: 00702.533.93, 00702.533.92, 00702.533.77  ,00702.533.208, 00702.533.75 .

             ОСЪЖДА В.Х.А. ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на РС Асеновград ДТ върху отхвърлената част на иска в размер на 50(петдесет)лв.

 

             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: