О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №788
14.10.2022 г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа
докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 887 по описа на съда за 2022 г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по депозирана от „КАРМЕН 2000“ ЕООД с.М.Б., обл.Хасково частна жалба вх.№ 6684/06.10.2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, с характер на искане за допълване на постановеното по делото Определение № 731/28.09.2022 г. в частта за разноските.
С Определение № 731/28.09.2022 г., постановено по адм. дело № 887 по описа на съда за 2022 г., настоящият състав на Административен съд – Хасково е оставил без разглеждане жалбата на „КАРМЕН 2000“ ЕООД с.М.Б., обл.Хасково против Отказ за издаване на задължителни предписания, обективиран в Констативен протокол № КП-5-26-01184382/22.08.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, прекратил е производството по адм.дело № 887/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково и е изпратил жалбата на „КАРМЕН 2000“ ЕООД с.М.Б., обл.Хасково по подведомственост на Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково. В мотивите на съдебния акт съдът е приел, че разноски на жалбоподателя не следва да се присъдят, а искането следва да се разгледа при произнасяне по съществото на спора. В диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне по отношение на разноските.
С настоящата молба по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК жалбоподателят иска да бъде допълнен съдебния акт в частта на разноските, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Ответникът в настоящото производство – Директор на ТП на НОИ – Хасково депозира по делото писмено становище, в което посочва, че искането е неоснователно и моли да бъде оставено без уважение.
Като разгледа искането по чл. 248 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, съдът счита, че искането е процесуално допустимо и частично основателно, по следните съображения:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.
В случая производството по делото е приключило с определение за прекратяване от 28.09.2022 г., постановено по реда на чл. 130, ал. 4 от АПК, с оглед направената преценка за неподведомственост на спора, като препис от определението е връчен на процесуалния представител на жалбоподателя на 29.09.2022 г. Изложеното води до извод, че настоящото искане, първоначално регистрирано с вх.№ 6583/04.10.2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, е подадено в 7-дневния срок за обжалване на определението от 28.09.2022 г., с което е прекратено адм.дело № 887/2022 г. по описа на съда.
Отговорността за разноските в съдебноадминистративното
производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от
процесуалния закон и е уредено от него. Нормата на чл. 143 от АПК има санкционен характер срещу страната,
неоснователно предизвикала правния спор. В случая непроизнасянето от ръководителя на ТП на
НОИ – Хасково
по жалба с вх. № 1012-26-390/02.09.2022 г. против отказ за издаване на задължителни предписания, обективиран
в Констативен протокол № КП-5-26-01184382/22.08.2022 г., издаден от контролен
орган на ТП на НОИ – Хасково, обуславя липсата на годен за обжалване
административен акт, с което се препятства правото на защита на лицето, поради
недопустимост на производството. Предвид горното, съдът приема, че
претендираните разноски за държавна такса следва да се присъдят на жалбоподателя. В този смисъл Определение № 15817/20.11.2019 г. по адм. дело № 11658/2019 г. на ВАС.
Неоснователно е обаче искането на
жалбоподателя съдът да му присъди направените разноски пред административния
орган, аргумент за което се извежда от разпоредбата на чл. 144 от АПК, във чл.
78, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, като последните, намиращи се систематично
в раздел ІІ на ГПК "Държавни такси и разноски" уреждат такива при
разглеждане на дело пред съд, тоест съдът може да се произнесе за разноски,
направени от страната в хода на съдебното производство, но не и в друго
производство. В случая, видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 02.08.2022 г., същият е сключен за „представителство
пред ТП на НОИ – Хасково по заявление за извършване на проверка“.
Ето защо настоящата инстанция намира,
че следва да допълни Определение № 731/28.09.2022 г.,
постановено по адм. дело № 887 по описа на Административен съд – Хасково за
2022 г., в частта за разноските, като присъди на жалбоподателя направените от същия разноски за държавна такса в размер на
50 лева и остави без уважение
искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева.
По тези съображения и на основание чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 731/28.09.2022 г., постановено по адм. дело № 887 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г., в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - Хасково да заплати на „Кармен 2000“ ЕООД, ЕИК : *******, седалище и адрес на управление: с.М.Б., обл.Хасково сумата в размер на 50 (петдесет) лв., представляваща внесена държавна такса, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: