№ 2578
гр. Варна, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20233110110853 по описа за 2023 година
Ищецът Б. Т. Г., ЕГН ********** е предявил срещу О.В. три съединени
осъдителни искови претенции за осъждане на ответника О.В. с ЕИК ***, с
адрес: *** да премахне строеж - „Преливник" част от фЗОО Е тръбопровод,
навлизащ на 4 ( четири) метра *** по КККР, находящ се в **********, район
Приморски, с.о. „Ален мак"; да му заплати обезщетение за
нанесените имуществени вреди в размер на 8000 лв. изразяващи се в
необходимите разходи за поправяне на щетите в имота, настъпили от
увреждането и необходими за извършване на укрепителни и възстановителни
дейности; да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000
лв., изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем
имота за периода 01.06.2022 год. - 01.08.2023 год.
Твърденията в молбата са, че ищецът е собственик на недвижим имот,
целият с площ от 348 кв.м. с идентификатор *** по КККР, находящ се в
**********, район Приморски, с.о. „Ален мак", за удостоверяването на което
е съставен Нотариален акт №143, том 1, рег.№2663, дело №122 от 04.05.2022
год. по описа на 1 Нотариус Л. Г.а, с район на действие Районен съд - гр. Варна
и per. № 116 на НК. Преди години разбрал, че в имота му е заустено
съоръжение на техническата инфраструктура, а именно фЗОО Е тръбопровод,
представляващ „Преливник". В последните няколко години, ежегодно, през
1
няколко месеца от него в имота ми се излива вода с неизвестен състав и
произход, като поради това около отвора на тръбопровода се е образувала
дупка, която всяка година увеличава своя обем. Поради денивелацията на
терена водата не се задържа, а изтича и към съседните имоти, при което се
създава опасност от активизиране на свлачищни процеси, наводняване на
сградата разположена в съседство и пропадане на пътя, с който имотът ми
граничи. Също така, притеснителен е фактът, че водата е с неустановен
състав, като тя може да бъде изпускана в имота ми в резултат от преливането
на някакво съоръжение за съхраняване на дъждовна вода ( резервоар), но
може и поради множеството септични ями в района да се смесва и с отпадно-
фекални води. При всяко положение проблемният отток е източник на много
проблеми. За тези проблеми е сигнализирал „ВиК - Варна" ООД, О.В. и
Областна администрация -гр. Варна, от където получил информация, че този
елемент на техническата инфраструктура е собственост на О.В., отразен в
ПУР на с.о. „Ален мак" гр. Варна, одобрен с Решение на Общински съвет №
1732-13-17/2009 г., където се вижда, че „оттокът" на резервоара навлиза около
4 (четири) метра в поземления ми имот и завършва в него. Друга
документация за това съоръжение няма нито в архивите на „ВиК - Варна"
ООД, нито в О.В., нито в Областна администрация -гр. Варна. В този смисъл,
е и информацията по констативен протокол от 11.05.2023г. в Нотариална
кантора Л. Г.а за проведена среща между Б. Г. и представител на „ВиК- Варна"
ООД във връзка с нотариална покана № 79, том 1,рег. №1950 от 19.04.2023г.
регистър на същия нотариус. Възможно е този тръбопровод и по-конкретно
„Преливник" да представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ или да е
бил някога законен, но следствие на демонтажи/разрушаване на елементи от
изградена някога във времето водосборна система, тя да е загубила своята
функционалност и да не може да бъде възстановена. И в двата случая, този
тръбопровод и по-конкретно частта му „преливник" генерира проблеми като
уврежда собствеността на ищеца в имот с идентификатор ***. Твърди, че
имуществените вреди са в размер на 8000 (осем хиляди) лв., които ще са
необходими за извършването на укрепителни и възстановителни дейности в
имота. Налице са и пропуснати ползи в размер на 2000 (две хиляди) лева от
невъзможността имотът да бъде отдаден под наем в периода от 01.06.2022 год.
до 01.08.2023 год. От тези твърдения ищецът черпи права и обосновава
наличие на правен интерес от производството.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор с който оспорва
изцяло предявените искове и моли за отхвърлянето им. Твърди, че процесното
съоръжение на техническата инфраструктура „фЗОО Е тръбопровод,
представляващ „Преливник" е трета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.З,
буква "б" от ЗУТ - елементи на техническата инфраструктура,
хидротехнически, хидромелиоративни и други мрежи, съоръжения и
инсталации, непопадащи в горните категории. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата 2 на видовете строежи,
видовете строежи от трета категория, буква "б" - елементи на техническата
инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни и др. мрежи,
съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории, са: 1. трамвайни
и тролейбусни линии и съоръженията към тях, вкл. депа и автобази; 2.
кабинкови и открити въжени линии и съоръженията към тях; 3. рибарски,
яхтени пристанища и пристанища, в които не се извършва обработка на
товари, пътници и поща, водни бази за приставане и съхраняване на рибарски
лодки и на спортно-развлекателни плавателни съдове; 4. (доп. - ДВ, бр. 23 от
2011 г., в сила от 23.04.2011 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012
г.) 5. хидромелиоративни съоръжения - напоителни и отводнителни канали и
др.; 6. електропроводи до 35 kV включително и трансформатори до 16 МУ А;
7. топлоснабдителни (разпределителни) мрежи и съоръженията към тях в
урбанизираните територии, вкл. отклонения от магистрални проводи с
диаметър на тръбата до 219 мм включително; 8. второстепенни клонове на
водоснабдителната мрежа и съоръженията към тях в урбанизираните
територии и локални пречиствателни станции към тях; 9. второстепенни
канализационни клонове (улични) в урбанизираните територии и локални
пречиствателни станции към тях; 10. локални пречиствателни съоръжения за
промишлени отпадъчни води. Според чл. 225, ал.1 от ЗУТ компетентният
орган да постанови премахването на незаконен строеж от вида на процесния е
Началник на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. Съгласно
чл.222, ал. 1, т.10 и чл. 225, ал. 1 от ЗУТ РДНСК е компетентния орган, който
да разпореди премахването на строеж трета категория, тъй като О.В. няма
делегирани компетенции по закон. За пълнота на изложеното отбелязвам, че в
правната теория няма спор, че легитимирани /надлежни/ страни в исковия
процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните права,
засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и
3
определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на
ответника, като предопределя страните в спора. Правното твърдение на
ищеца, заявено в предявената искова молба определя процесуалната
легитимация на ответника. Процесуалната легитимация е абсолютна
процесуална предпоставка и при липсата й /не е налице право на иск/, съдът
няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати
делото. Да се разглежда и решава делото, при участие на ненадлежна страна, е
безцелно /решението ще има сила на присъдено нещо спрямо ненадлежен
ответник и спорът няма да е разрешен/. Когато съдът проверява - дали искът е
предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което
се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата
молба. Когато при служебната си проверка, съдът 3 констатира, че исковете са
предявени срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да
отстрани в определен срок констатираната нередовност чрез предприемане на
действия по конституиране на надлежния ответник и само при неизпълнение
на указанието, производството следва да бъде прекратено /аргумент от TP № 1
от 30.03.2010г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС/. След като веднъж съдът е
указал на ищеца, че искът му е предявен срещу ненадлежен ответник и
ищецът, в съответствие с дадените указания е посочил материално
легитимирания да отговаря по предявения иск ответник, съдът не може да
прекрати производството поради липса на надлежна страна, а следва да се
съобрази с направеното от страната искане /Аргумент Определение
№46/13.02.2017г. по д.№38/2017г. по описа на ВКС, ГК, III- Г.О./ С оглед
твърденията в частта на предявения иск за премахване на процесното
съоръжение предявения иск е недопустим, доколкото О.В. няма делегирани
компетенции и не е надлежен ответник в производството. В случай, че съдът
приеме предявения иск за допустим моли за отхвърлянето му като
неоснователен по следните мои съображения: Процесния строеж е търпим по
смисъла на параграф 16 и параграф 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, с оглед годината
му на изграждане - /преди 2001г./. Горното твърдение се подкрепя от
представено с настоящия отговор писмо с изх. №ИП-301/23.03.2016г. от
„Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, като от същото се установява,
че всички стоманобетонни, етернитови и чугунени водопроводи, както и
всички бетонови, стоманобетонни и каменинови канализации на територията
на О.В., и същите се поддържат и експлоатират именно от експлотационното
4
дружество. Търпим и неподлежащ на премахване е строеж: 1. изграден до
31.03.2001 г. (когато влиза в сила действащият ЗУТ); 2. за който няма
строителни книжа; 3. по отношение на който не е открита процедура по
премахване 4. изграждането му да е било допустимо по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или по действащите в момента
разпоредби на ЗУТ. Относно приложението на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ (от 2012г.), следва да се посочи, че съгласно посочената хипотеза
строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Оспорва
претенциите на ищеца относно искането за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, доколкото е навел
твърдения, че процесното съоръжени е търпим строеж по смисъла на ЗУТ.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат молбата и отговора
Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните в
производството доказателства и въз основа на закона приема за установено
следното от фактическа страна:
Предявените искове са с пр.осн.чл.109 ЗС, чл.50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
От представените доказателства се установява, че с предварителен
договор за учредяване право на строеж от 09.05.2022 г. ищецът Б. Т. Г. се
задължава да прехвърли на трето лице Е.М. правото на строеж върху
собствения си недмижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор *** със същия страните по договора са се съгласили
приемателя да извърши за своя сметка строителство на жилищна сграда,
разположена в описания имот при условие, че прехвърлителят получи 40 %
обезщетение от разгънатата застроена площ от всички части на сградата.
Ищецът се легитимира като собственик на поземления имот с
нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недмижим
имот, придобит по давност № 143 от 2022 г. на нотариус с район на действие
РС Варна.
5
Видно от скица, издадена от СГКК Варна имот с идентификатор ***
е с площ 348 кв.м. по кадастрална карта на район Приморски, с.о. Ален мак.
Ищецът е изпратил нотариална покана до третото лице
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД на 20.04.2023 г. с искане за
предоставяне на информация, технически характеристики и достъп относно
обекти - зони със стратегическо предназначение. Получил е отговор от
дружеството, че такива данни могат да се предоставят само на лица, имащи
достъп до квалифицирана информация със съответното ниво на достъп
съгласно Правилника за прилагане на ЗДАНС. Посочено е, че е извършена
проверка и е установено, че исканата информация не се съхранява в
дружеството.
На 11.05.2023 г. М.Б. - пом.нотариус на нотариус Л.Г.а с район на
действие РС Варна е съставил Констативен протокол във връзка с нот.покана
от 19.04.2023 г. от ищеца до ВиК-Варна ООД. Извършено е нотариално
удостоверяване, че представител на дружеството-адресат се е явил на
посочените в поканата дата и час и е представил отговор на нотариалната
покана изх.№ 1080/11.05.2023 г.
В отговор на писмо на ищеца до Областна администрация – Варна е
посочено, че не е налична техническа документация за изграждане на „отток“
на резервоар, навлизащ в поземлен имот *** по КККР на гр.Варна.
В отговор на писмо на ищеца до О.В., Дирекция „Инженерна
инфраструктура и благоустройство“ във връзка с искана на Б. Г. да му се
предостави документ, удостоверяващ собствеността на съществуващ
„Преливник“ – част от водопровод Ф300Е в ПИ ***, СО „Ален мак“, гр.Варна
е получен отговор, че всички етернитови водопроводи на територията на О.В.
са изградени преди 2001 г. и се поддържат и експлоатират от „ВиК- Варна“
ООД, тоест те попадат в хипотезата на търпимост съгласно пар.127, ал.1 от
ЗУТ и са собственост на О.В., както и съгласно чл.19 от Закона за водите.
От заключението на проведената СОЕ, което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че за премахване на
съоръжението от имота на ищеца следва да извършат следните СМР:
разкриване на етернитовата тръба Ф300, представляваща заустване на отток
чрез преливник на резервоар, находящ се в ПИ ***; срязване на същата на
границата на поземления имот; затваряне на тръбата чрез фасонно парче или с
6
бетон и циментова замазка; обратно засипване. Комплексната цена за тези
СМР вещото лице определя на 300 лева. При огледа не са установени видими
вреди в ПИ *** от неконтролируемото изтичане на води от оттока на
преливника на резервоара, разположен в ПИ 10135.2515.663. Изтичалата вода
е попивала и почвеният слой не е нарушен. Няма видими следи от дупката,
оформена пред тръбата вследствие на изтеклата вода да се е разливала в
останалата част на парцела. Експерта дава заключение на база на пазарно
проучване на реализирани сделки в Агенцията по вписвания не са открити
аналози, а именно незастроени парцели в СО Ален мак, които да се отдават по
наем. При използване на метод за оценяване когато липсват разарни аналози.
При използване на метода на пазарните аналози /сравнителна стойност/
вещото лице дава заключение, че пазарната наемна цена за имота на ищеца е
240 лева.
От заключението на комплексната съдебно-оценителна и екологична
експертиза, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява, че през оттока се изливат „прелели“ от резервоара
питейни води. Операторът „ВиК“ ООД-Варна е длъжен да съблюдава
разпорежданията на Наредба №9, изброени по-горе, които включват и
изследвания на качеството на водите, предназначени за пиене и касаят всички
абонати на експлоатационното предприятие. Тези изследвания се извършват
по специална програма за мониторинг в определени пунктове с опрелена
чистота и включват и водите в процесния резервоар. Извършваните
измервания се контролират от здравните органи (РЗИ-Варна). Резултатите са
публично достъпни, а отделно ежегодно се публикува Доклад за качеството на
питейната вода, доставяна от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД във
Варненска област. На тази база може да се приеме, че изтичащите от оттока
питейни води нямат отклонения от нормите. Ако някой се съмнява в този
извод, то той може да поиска да се направят изследвания извън общата
програма срещу заплащане, но това в този случай не е необходимо, защото
изтичащите в имот *** води не се използват за питейни нужди.
В случай, че през оттока се изливат води от обслужването
(почистването и дезинфектирането) на резервоара следва да се спазват
указанията за извършване на тази дейност. Понеже в случай водата след
извършените дейности не се използва за питейни нужди не е валидна
7
хипотезата за случаите, когато дезинфекцията е етап на подготовката или
разпределението на питейната вода. То ест не се налага извършване на
проверка на ефективността по остатъчния дезинфектант и микробиологичните
показатели. По принцип прилаганата схема за обработка на питейната вода
трябва да свежда до минимум възможността от замърсяването й с вторични
продукти на дезинфекцията, но ако някой се съмнява в това той е трябвало да
вземе водни проби и да ги даде за анализ в акредитирана лаборатория за да се
установи химическия им състав. Тъй като това не е направено своевременно
не може да се каже има ли отклонения от нормите, но в случая не трябва да се
прилагат нормите за качество на питейни води, тъй като излизащите от оттока
води не се използват за питейни нужди. В случая няма конкретни изследвания
на водата, изтичаща от оттока, но има общи изследвания, организирани по
изискванията на Наредба №9; водата от оттока не се използва за питейни
нужди и нейното качество не трябва да се сравнява с изискванията на Наредба
№9. Няма данни за проведени изследвания на почвения състав и
замърсяването на почвите в имот ***. Такива изследвания се правят по заявка
на собственика на имота и се извършват по специална стандартизирана
методика от акредитирана лаборатория срещу заплащане.В случай на
изливане на чисти води няма нужда от такива изследвания, защото тези води
не могат да замърсят почвите.В случай на изливане на води след дезинфекция
на водоснабдителните съоръжения при спазване на правилата за извършването
й също няма нужда от такива изследвания защото видът и съставът на тези
води се различават от показателите за замърсяване на почвите, които в случая
не се използват за земеделски нужди. Тъй като вероятните замърсители във
водите от оттока не попадат в списъка на замърсителите, които имат значение
за почвите и земята не е земеделска, по експертно мнение няма необходимост
от провеждане на такива изследвания. Мероприятия за отстраняване на
замърсяването се предписват, когато има доказано такова чрез вземане и
изследване на почвени проби и са конкретизирани замърсителите и техните
концентрации. В разглеждания случай по експертна оценка няма нужда от
изследване на почвени проби защото изтичащата от оттока вода не
представлява съществен риск за замърсяване на почвите, а почвите не се
използват за производство на земеделска продукция. В разглеждания случай
това, което следва да се извърши за да се приключи със спора, е
съществуващият отток да се реконструира така, че да се заусти в
8
съществуващата градска канализация извън имот ***. Това може да се
направи от „Водоснабдяване и канализация-Варан“ ООД, защото те са
оператор на съоръжението и имат възможност за изпълнение на
инженерингова дейност (проучване, проектиране и строителство), с
административното съдействие на О.В. по отношение на процедурите по ЗУТ.
При разработване на проектното инженерно решение ще се даде и конкретна
Количествено-стойностна сметка на предвидените CMP. Допълнително ще се
определят и разходите за проучване и проектиране, консултант и строителен
надзор, такси, ДДС и др. Експертизата дава приблизителна оценка на
стойността на СМР на база идейно разрешение за удължение на отточната
тръба със 100 м (Приложение № 1). Оценката е извършена чрез проучване на
оферти за аналогични дейности от обществени поръчки с отчитане на
разходните норми за труд, материали, механизация и допълнителни разходи по
Трудови норми в строителството (ТНС). Водата в резервоара, находящ се в ПИ
10135.2515.663 е предназначена за питейно-битови цели за абонатите на
„ВиК-Варна“ ООД от с.о. „Ален мак“, к.к. „Чайка“ и вилната зона преди к.к.
„Златни пясъци“. Според нормативните изисквания (Наредба №19) водата
трябва да отговаря на всички изисквания за качество на водата, предназначена
за питейно-битови цели. За да се види дали в действителност отговаря се
провежда мониторинг и има регламентация за евентуалните несъответствия и
начина на отстраняването им. Химичният състав на водата в цялото
съоръжение без оттока е един и същ.В оттока той може да бъде:същият като в
цялото съоръжение, когато през него се отвежда преляла питейна вода;
- различен, когато през оттока се отвеждат води, замърсени с
дезинфектанти при извършване на почистване и дезинфекция на резервоара.
На въпрос №7 най-компетентно може да отговори операторът на
съоръжението „ВиК-Варна“ ООД. По принцип всяко действащо съоръжение
на водоснабдителната система в процеса на експлоатация подлежи на
периодична поддръжка и профилактика, които се извършват в съответствие с
вътрешните правила на фирмата и изискванията на нормативната уредба. По
сведения от работещи във „ВиК-Варна“ ООД дезинфекция на
водоснабдителните резервоари се извършва по специална вътрешна
инструкция ежегодно и включва механично почистване на утайките и
измиване на стените на резервоара. Тук следва да се разграничат следните
случаи на дезинфекция:- дезинфекция след авария на водоснабдителната
9
система, при което дезифенкцираната вода се подава към абонатите
водоползватели за питейни нужди - това действие се извършва на база
изискванията на Наредба №9, не е планирано във времето и целта е се
предотвратят вредни въздействия върху населението като му се предостави
вода, годна за питейни нужди;- дезинфекция след почистване на
резервоара, при което замърсената с дезифектанти вода се оттича през оттока
в имот ***. Тази вода не се използва за питейни нужди, съставът й и
периодичността на извършване на почистването не дават основание за трайно
наднормено замърсяване на почвите, които в случая не са земеделска земя. В
този случай най-съществени са физическите въздействия върху почвите
(втечняване, размиване и заблатяване), протичащи в район с потенциални
свлачищни процеси.
От заключението на СТЕ по основната задача, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че в западния
ъгъл на ПИ *** е наличен тръбопровод ф 300 Е, представляващ заустване на
отток от резервоар в ПИ10135.2515.663. Съоръжението е „строеж“ по смисъла
на ЗУТ, обявен за търпим съгласно §127.(1). Има пропадане около отвора на
съоръжението с размери 1,5 м на 1,5 м. В ниската част на ПИ *** има следи по
фундамента на оградата. След оценка на вещото лице ва състоянието на
повърхностния слой, равнинния и сухия терен предполагат, че вода се
просмуква в почвата, моето заключение на строителен инженер е за липса на
такава опасност. Точен отговор на въпроса има ли активизиране на свлачищни
процеси около пропадането отговор може да даде експерт хидрогеолог и
геолог след извършването на мониторни сондажи за състоянието на почвата и
подпочвените води. Не е допустимо изливането на води в чужди терени.
Препоръчва се съхраняването им в резервоари. Може да се използват плътни
резервоари за съхранение на отливния обем. Може да се използват
инфилтрационни резервоари за бавно отаяване на максимален обем вода.
Може да се изгради 200 м улична канализация за да се заусти оттока в
канализационната мрежа на района. Резервоарът за питейна вода в
ПИ10135.2515.663 се експлоатира от „ВиК-Варна“. Възможно е оттокът на
вода да е следствие на сезонната му дезинфекция. Оттокът 300 Е попада в 3
метровия сервитут и е достатъчно само затапване. Водата от оттока е попила в
земята, почвения слой не е нарушен. Ямата образувана от отток е с обем около
2 м3 и размери 1,5м/1,5м. Процесното съоръжение съгласно чл. 137 от ЗУТ е
10
първа категория: преносни проводи (мрежи) на техническата инфраструктура
и съоръженията към тях в областта на водоснабдяването....втора категория:
разпределителни проводи, съоръжения и устройства към тях в областта на
водоснабдяването, канализацията. Относно годината на изграждането на
съоръжението вещите лица отговарят, че 300 Е означава водопровод от
етернитови тръби, които са спрени през 80 - те. Строеж преди 2001 г. се явява
търпим по смисъла на §16 и §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. На 06.02.2023 г. „ВиК-
Варна“ ООД съгласува скица № 358 към част от ПУР, одобрен с Решение
№1732-13-17 на Общински съвет от 2009 г. с нанесени на нея резервоар за
чиста вода и отток в ПИ ***.
От допълнителното заключение на СТЕ, ценено от съда като
обосновано и компетентно дадено се установява, че съоръжението, част от
което са резервоар, находящ се в ПИ10135.2515.663 и водопроводи се
експлоатират. „Преливникът“ в ПИ *** служи за изливане на чиста вода от
мократа в сухата камера при дефектиране на датчика за ниво /поплавък/, който
спира водоподаването към резервоара от „ВиК-Варна“. Водата от сухата
камера се отвежда от процесния отток ф300 в процесния имот заради
денивелацията на терена. Оттокът се намира на 4 м под земята в имот
ПИ10135.2515.663 и за да излезе на повърхността му е необходимо
разстояние. Заради това разстояние на отлив при нормиран наклон, той се
излива в съседен парцел, който е урегулиран след изграждане на
съоръжението. Изпразването на резервоара се налага освен при аварии и при
ремонтни дейности или дезинфекция. Резервоарът водоснабдява с.о.“Ален
мак“,“Чайка“ източно от ПИ10135.2515.663. Съоръжението е част от
водоснабдителна мрежа на О.В., дадена за експлоатация на предприятие „В и
К - Варна“ ООД. Резервоарът водоснабдява абонатите източно от
ПИ10135.2515.663. Оттокът е необходима и незаменима част от съоръжението
в процесния ПИ 10135.2515.663 - при авария, когато трябва да се отведе вода
от резервора. Няма сведения за регулярни мероприятия по дезинфекция на
резервоара. Резервоарът е негоден без проектната си част - преливник и
отток.
Съгласно чл.171.(7) от НАРЕДБА № 2/22.03.2005 г. за проектиране на
водоснабдителни системи: - За всяка водна камера се предвиждат устройства
за самостоятелно почистване и вземане на водни проби. Ако няма отток,
11
чистата водата ще прелее през мократа камера в сухата, а от сухата камера ще
се излее в ПИ10135.2515.663 и в съседните имоти. Вредата от теч на чиста
вода по терена е същата като при проливен дъжд. Няма сведения за регулярни
мероприятия по дезинфекция на резервоара. Чл.118а.(1) от ЗАКОН за водите:
За опазване на подземните води от замърсяване се забранява прякото
отвеждане на замърсители в подземните води. Задължение на абонатите е да
изпълнят вертикална планировка на имотите. Подземните помещения се
предпазват от наводнение с наклони на терена. Задължителната зелена площ
попива чистите води без да замърсява околната среда. При силен поток, водата
се насочва към уличните артерии. По дворната граница на процесният имот
може да се изгради отводнителна канавка / улей / за отвеждане на преливните
количества от отток Е ф 300. Според Приложение №1 към чл.6.(1) от Наредба
№8/28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на техническите проводи
и съоръжения в населените места: канализациите трябва да отстоят на 3 м от
основите на сгради и съоръжения; водопроводите трябва да отстоят на 3,5 м
от основите на сгради и съоръжения.
Процесният имот попада в сервитутната ивица на оттока Е ф 300, като
трябва да се възстанови площадковата шахта отток, до 2 м от оградата.
Съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и
експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации:
Чл. 118. (1) Главната ревизионна шахта се проектира, както следва: в
поземления имот - на разстояние 2 м. от дворната регулационна линия, когато
сградата е на разстояние от нея, по - голямо от 5 м. В процесния имот
преминава и поцинкована тръба с нанесен сервитут /3,5 м/ в съседния имот,
който трябва да се спазва и там.
От разпита на свидетелите се установява, че имота на ищеца се намира
в с.о. „Ален мак“ и съседното място е празно незастроено с площ около 300
кв.м. Мястото е за разчистване и в горния десен ъгъл има дупка.
Свид.Москова разказва, че е присъствала на най-голямото наводнение през
зимата на 2023 год. Изглеждало като кратер и цялото място на ищеца било
като блато. Вибрирало и пълно с вода. Не се виждало колко е дълбока
дупката, тя изглеждала бездънна. Отвън излизала вода, която била
прогизнала в цялото място. То е отделено с бетонен бордюр от основното
място и затова водата там беше локализирана. Тогава растяли цените на
12
строителните материали и на желязото и свид.Москова имала намерение там
да складира някакви материали и впоследствие да построи леки постройки,
като гаражи и складове, но като видяла и след като разговаряла със съседите
че от години има проблем се отказа. Тя имала инвестиционни намерения и
имала уговорка със собственика в незастроената част на мястото да направи
леки постройки. В края на лятото 2022 год. подписали предварителен договор
за наем със собственика, но не се стигнало до нищо по-сериозно.
Свидетелят Куртев заявява, че по професия е строителен инженер и 12
год. е работил във „ВиК“, като последната му длъжност била „Началник на
отдел“. Съсед е на Б. Г. от 2003 год. в м-ст „Ален мак“ до Свободния
университет, една ограда ги дели. Съсед е на процесното място. То е
неизползваемо поради честите наводнения от тази тръба. Преди години били
много по-сериозни. Даже водата стигала до Дом „Журналист“, на километър
от мястото. Сега са много по-малки. Поне на 15 наводнения е бил свидетел.
Според него теоретично трябва през известен период от време този резервоар
да се изпразни, да се измие, да се обеззарази с хлор, да се измие и да се
въведе в експлоатация. На практика какво правят не може да каже.
Навремето било малка шахта, но „ВиК“ я разбило и се получило нещо като
кратер, т.е. голям изход и добре, че не е паднал някой в изкопа. Шахтата била
работен вариант, защото оттам обикновено си черпели вода да поливат. Сега
водата се излива свободно. От „ВиК“ като заустили шахтата изкопали дупка
дълбока около 2 м. в горния край на имота, който е към пътя.
От удостоверение от 14.03.2025 г., което е издадено от ВиК – Варна
ООД се установява, че на 04.01.2023 г. е отстранена авария, която е наводнила
имота на ищеца. Представени са от ответника скици на всички подземни
проводи на част от плана на СО „Ален Мак" издадена от Дирекция
„Архитектура, градоустройство и устройствено планиране", Отдел „Кадастър
и Регулация" при Община Варна, съгласувана с „ВиК - Варна" ООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с пр.осн.чл.109 ЗС:
Негаторният иск е средство за защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния
13
обем на правото на собственост. Безспорно този иск може да бъде упражнен
успешно и срещу съсобственик в етажната собственост по отношение на обща
част по смисъла на чл. 38 от ЗС. Този иск не се погасява по давност, поради
което е допустим и след установяване на трайно фактическо положение ако се
твърди, че същото пречи на съсобственик да упражни своето право според
предназначението на вещта. За да бъде приет като основателен предявеният
иск в тежест на ищцовата страна е да докаже, че притежава право на
собственост, че не може да ги упражнява според предназначението на имота
или в съответния обем.
Правото на собственост е субективното материалното право, чиято
съдебна защита се търси чрез предявяване на вещен иск, който може да бъде
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК или осъдителен иск по чл. 108 или 109
ЗС, съобразно интензитета на нарушаване на правото на собственост, което
предопределя и формата на търсената защита. Ако владението е отнето
изцяло защитата на носителя на правото на собственост следва да се
реализира чрез ревандикационен иск, а ако същото не е отнето, но се смущава
упражняването му от собственика в пълен обем защитата е чрез негаторен иск
по чл.109 ЗС.
От представените доказателства съдът приема за установено по безспорен
начин, че съоръжението, представляващо заустено съоръжение на
техническата инфраструктура – ф300 Е – тръбопровод, представляващ
„Преливник е собственост на О.В. по представените доказателства в т.ч.
становище и отговор. Същото съоръжение е изградено в имот с
идентификатор *** по КККР, находящ се в гр.Варна, с.о Ален мак, който е
собственост на ищеца Б. Г.. От доказателствата по делото е установено по
категоричен, че в последните години периодично, през няколко месеца от това
съоръжение се излива вода в имота на ищеца, като нейния състав не е
изследван.
Обстоятелството, че съоръжението е търпим обект не променя извода
за основателност на молбата, след като ищецът е възпрепятстван да
упражнява правото си на собственост в пълен обем поради честите
наводнения в имота му поради излив на вода от съоръжението, което е
собствено на общината. Според свидетеля Куртев е бил очевидец на 15
наводнения. Имота на ищеца на практика е неизползваем поради честите
14
наводнения от тръбата. Преди години водата стигала до Дом „Журналист“, на
километър от мястото. Свидетелката Москова е имала инвестиционни
намерения за имота на ищеца за което двамата са сключили договора за
учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране на
строителство от 09.05.2022 г., но след като видяла лично през зимата на 2023
година съоръжението, което било като кратер, а цялото място било като
блато пълно с вода и не се виждало колко е дълбока дупката, а и разбрала от
съседите, че положението е такова от години, тя се отказала от намеренията
си да складира материали и впоследствие да построи леки постройки като
гаражи и складове в имота на ищеца.
Съдът намира, че независимо дали един обект е изграден в
съответствие с одобрени строителни книжа същият следва да е съобразен
както със ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, регулиращи изграждането
на строежите и застрояването на урегулирани поземлени имоти, но също и със
Закона за собствеността. При положение, че собственикът на самостоятелен
поземлен имот по КККР на с.о Ален мак, район Приморски е лишен от
възможността или е възпрепятстван да ползва имота си, следва извода, че е
нарушено правото му на собственост и същият има възможност да защити
това право с негаторния иск по чл.109 ЗС. Собственикът на една вещ не е
длъжен да търпи създаденото положение от съсобственик или от всяко трето
лице, когато се ограничава правото му на собственост още повече, когато това
положение е в нарушение на закона, независимо от наличието на
административни процедури за него.
По предявения негаторен осъдителен иск за възстановяване на предишно
фактическо положение, включително и чрез премахване на последиците от
неоснователно действие е необходимо, ищецът чрез пълно и главно доказване
да установи твърдяното нарушение. Нарушение е налице когато е
осъществено трайно променено състояние в следствие на неоснователно
въздействие върху имота. С оглед разпределението на доказателствената
тежест съдът намира, че ищецът е установил по пътя на пълно и главно
доказване правото си на собственост, твърденията за променено фактическо
състояние на имот с идентификатор *** по КККР, настъпило от съоръжение
на техническата инфраструктура ф300 Е тръбопровод, представляващ
„Преливник“, което е собственост на общината. Така се смущава и/или
15
ограничава правото му на собственост. Въпреки подадените сигнали в
годините, мерки за разрешаване на проблема не са предприети от собственика
на съоръжението. Горното води до извод за основателност на предявения иск,
поради което същият следва да се уважи.
По иска с пр.осн.чл.50 ЗЗД:
Съдът намира за безспорно доказано от писмените доказателства и от
заключенията на експертизите, ценени като обосновани и компетентно
дадени, че процесният резервоар за питейна вода, изграден в
ПИ10135.2515.2824 се експлоатира от „ВиК-Варна“. Според заключението на
комплексната експертиза и СТЕ е възможно оттокът на вода да е следствие на
сезонната му дезинфекция. Ямата, която се е образувала от отток е с обем
около 2 куб.м. и размери 1,5м/1,5м. Шахтата била изградена като работен
вариант, защото оттам обикновено собствениците на имоти черпели вода да
поливат. Не е установено кога във времето „ВиК-Варна“ ООД е разбило
шахтата и се получило нещо като кратер. От „ВиК-Варна“ ООД като
заустили шахтата изкопали дупка дълбока около 2 м. в горния край на имота,
който е към пътя. Вследствие на това водата се излива свободно. Безспорно
доказано е по делото, че в поземления имот на ищеца са нанесени
материални щети от преливане на резервоара.
Съгласно чл.126 от Закона за водите лицата, които осъществяват
експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения
са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да
осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация.
По допустимостта на иска: Съгласно чл.50 ЗЗД за вреди, причинени от
вещи отговарят солидарно собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор
се намират. В случая, собственик е О.В., а ВиК- Варна ООД е оператор под
чийто надзор – стопанисване и управление се намира процесното съоръжение.
Ищецът има право да предяви иска само срещу единия от отговорните лица,
както е сторил насочвайки иска срещу общината. Отговорността по чл.50 ЗЗД
е безвиновна деликтна отговорност за разлика от отговорността по чл.49 ЗЗД.
При отговорността по чл.50 ЗЗД за вреди, причинени от вещи е необходимо
самата вещ да е източник на увреждането поради свои недостатъци, а не в
резултат на човешка намеса или бездействие. Когато при използването на една
вещ е допуснато нарушаване на определени правила и норми или на обичайни
16
правила за безопасност е налице отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. По
делото е установено, че от съоръжението, което е собственост на О.В. в имота
на ищеца има изтичане на води с неустановен състав, образувана е дупка
дълбока около 2 м. в горния край на имота, водата се излива свободно
периодично, попива в почвата, имота се наводнява. Съдът намира за
установено, че вредите са настъпили в резултат на изтичането на вода от
тръбопровода „Преливник“ ф300 Е и така имота остава неизползваем.
Според заключението на СОЕ пазарната наемна цена за имота е 240
лева.
Свидетелските показания сочат, че изтичането на вода в имота на ищеца
не е еднократно, а се получава през няколко месеца от година. Така имота е
станал неизползваем и собственикът е лишен от възможността на упражнява
своето право, от което следва, че и предявения иск на Б. Т. Г., ЕГН **********
срещу О.В. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от невъзможността ищецът да използва имота по
предназначение в размер на 240.00 лева месечно. За 14 месеца на периода
01.06.2022 г. – 01.08.2023 г. размера на обезщетението е 3360.00 лева. Иска е с
цена 2000 лева, следователно същият е доказан по размер и следва да се
уважи.
Съгласно заключението на СОЕ необходимите СМР за премахване на
съоръжението от имота на ищеца за да се използва имота по предназначение
са разкриване на етернитовата тръба Ф300, представляваща заустване на отток
чрез преливник на резервоар, находящ се в ПИ ***, срязване на същата на
границата на поземления имот, затваряне на тръбата чрез фасонно парче или с
бетон и циментова замазка, обратно засипване са на обща стойност 300 лева.
Предявения иск за имуществени вреди следва да се уважи за този размер, а за
горницата до 8000 лева същият подлежи на отхвърляне.
На осн.чл.86 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди и обезщетение
за забава върху главниците от датата на подаване на молбата 23.08.2023 г. до
окончателното плащане.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да плати на ищеца разноски за уважената част на иска в размер на
1090.20 лева.
17
Съдът определя възнаграждение по чл.78, ал.9 ГПК в полза на
ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. За
отхвърлената част на иска ищецът дължи на ответника разноски в общ размер
на 731.50 лева
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В. с ЕИК ***, с адрес: *** да премахне за своя сметка
строеж „Преливник" част от фЗОО Е тръбопровод, навлизащ в имот с
идентификатор *** по КККР, находящ се в **********, район Приморски,
с.о. Ален мак по иска на Б. Т. Г., ЕГН **********, на осн.чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА О.В. с ЕИК ***, с адрес: *** да плати на Б. Т. Г., ЕГН
********** обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева /триста
лева/, изразяващи се в необходимите разходи за поправяне на щетите в
собствения му имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в **********,
район Приморски, с.о. Ален мак, настъпили от увреждането и необходими за
извършване на укрепителни и възстановителни дейности, ведно със
законната лихва за забава от 23.08.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн.чл.50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над 300 лева до 8000 лева.
ОСЪЖДА О.В. с ЕИК ***, с адрес: *** да плати на Б. Т. Г., ЕГН
********** обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лева /две
хиляди лева/, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да отдава
под наем собствения му имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в
**********, район Приморски, с.о. Ален мак за периода 01.06.2022 год. -
01.08.2023 год., ведно със законната лихва за забава от 23.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В. с ЕИК ***, с адрес: *** да плати на Б. Т. Г., ЕГН
********** разноски за производството в общ размер на 1090.20 лева, на
осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Т. Г., ЕГН ********** да плати на О.В. с ЕИК ***, с
адрес: *** разноски за производството в общ размер на 731.50 лева, на
осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
18
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19