№ 1477
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110103726 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД срещу К. Б. В., с която са предявени осъдителни искове за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 3 500 лв. – главница, 1 343, 51 лв. –
непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.05.2022 г. до
04.05.2023 г., 1 225 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 2 450 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 424, 70 лв. – лихва за забава за периода от
06.05.2022 г. до 03.05.2023 г., 768, 68 лв. – лихва за забава за периода от 04.05.2023 г. до
17.01.2024 г., както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит №
**********, въз основа на отправено искане на К. Б. В. от 30.03.2022 г. Сочи, че
кредитополучателката заявила за ползване допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Условията на сключения договор за потребителки кредит били следните: сумата по кредита
била в размер на 3 500 лв., срокът на кредитът бил 30 месеца, размерът на месечната вноска
188, 32 лв., падежна дата за погасяване на всяка вноска била 5-то число на месеца,
годишният процент на разходите /ГПР/ бил 48, 82 %, а годишният лихвен процент /ГЛП/ 41
%, общо дължимата сума по договора бил 5 649, 49 лв. възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Фаст“ било в размер на 1 225 лв., а възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Флекси“ 2 450 лв. Общото задължение по кредита и по закупените
допълнителни услуги възлиза на 9 324, 49 лв., като общият размер на месечната вноска по
договора е в размер на 310, 82 лв. Ищецът кредитодател изпълнил точно задълженията по
договора и чрез паричен превод чрез EasyPay превел на кредитополучателката сумата от 3
500 лв. и тя я е усвоила, ответницата не е изпълнила задълженията си за връщане на заема,
като не е погасила нито една вноска, поради което на 04.05.2023 г. е обявена предсрочна
1
изискуемост на кредита. Изпратено е писмо до посочения от К. Б. В. адрес, но същото не е
получено от нея. След обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора,
ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва до
17.01.2024 г. в размер на 768, 68 лв., претендира се и лихва за забава от момента на изпадане
в забава на 06.05.2022 г. до 03.05.2023 г. в размер на 424, 70 лв. Твърди, че договорът за
кредит е сключен съобразно изискванията на закона, като на кредитополучателката е
предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ съществената информация
относно всички специфики на кредита. К. Б. В. е посочила, че е получила цялата изискуема
информация и е подписала документите, включително и погасителния план. Ищецът твърди,
че услугата „Фаст“ е използвана от ответницата, като представители на кредитодателя са
извършили всички необходими действия за приоритетно разглеждане на искането за кредит
и сключването на договора в максимално кратък срок. Сочи, че потребителят по своя воля
не се е възползвал от услугата „Флекси“ за отлагане и намаляване на вноски или смяна на
падежната дата на вноските. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати
претендираните суми, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответницата К. Б. В.
чрез процесуалния й представител адв. Г., в който се поддържа, че исковете са
неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит,
както и че ответницата не е плащала погасителни вноски. Твърди, че сключеният договор за
потребителски кредит е недействителен, доколкото в ГПР не са включени цените на
допълнителните услуги по кредита, поради което и кредитополучателят дължи само чистата
стойност на кредита. Моли за отхвърляне на претенциите във връзка с изложените
съображения и претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените осъдителни искове са с правна квалификация чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването им е обусловено от пълното и главно доказване на наличието на
сключен валиден договор за паричен заем с посочените уговорки и допълнителни услуги, за
чието заплащане се е задължила ответницата, усвояването на заетата сума, респективно
предаването й на ответницата и установяване на факта на настъпил падеж на задължението
за връщане на сумата. Ответницата следва да проведе насрещно доказване по посочените
по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че задълженията са погасени.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД в качеството му на „кредитор“ е предоставило на К. Б. В. в качеството й на „клиент“
в заем сума в размер на 3 500 лв., със задължение да я върне за срок от 30 месеца. В
договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,82 %, а ГЛП – 41%. Общо дължимата сума по
кредита спрямо тези компоненти е 5 649, 49 лв. Клиентът избрал и ползването на
допълнителни услуги „Фаст“ с цена 1 225 лв., предоставяща право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“ с цена 2 450 лв.,
предоставящо право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. При
съобразяване и на тези компоненти общодължимата сума по кредита възлиза на 9 324, 49 лв.
Страните не спорят и че ответницата в качеството й на клиент не е погасявала
задължения по кредита.
При тези данни спорът се концентрира единствено върху приложението на закона и
правните възражения на страните.
2
Несъмнено към процесния договор приложение намират разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По
силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит. В
конкретния случай посоченият ГПР привидно не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
ЗПК размер. Във връзка с изричното възражение на ответната страна, а и предвид
служебните задължения на съда, за които страните са предупредени в определението за
насрочване на делото, съдът следва да изясни характеристиките и същността на услугите
„Фаст“ и „Флекси“ и дали е следвало разходите за тези услуги да бъдат включени в ГПР по
кредита.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз - т. 2 от Решение от 21 март 2024
г. по дело C-714/22 Профи кредит България, когато в елементите, от които е изчислен ГПР
по договор за потребителски кредит (какъвто няма спор, че е процесният) не са включени
всички компоненти, следва да се приеме, че не е налице посочен ГПР, и е допустимо в този
случай да се приеме, че потребителят е длъжен да върне на кредитора само онова, което е
получил.
В практиката си Съдът на Европейския съюз - вж. т. 64 - 65 от мотивите на Решение
от 20.09.2017 г. по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko и цитираната съдебна практика; т. 30 -
31 от Решение от 19.12.2019 г. по дело C-290/19 Home credit Slovakia, т. 48 - 52 от Решение
от 16.07.2020 г. по дело C-686/19 SIA “Soho group ” и други, същият системно приема, че
посочването на правилен размер на ГПР има важно значение за това потребителят да може
да направи информиран избор за това кой кредит да избере между няколко оферти и да
прецени какво оскъпяване ще поеме, ако получи сумата по договора за кредит. Поради това
и с оглед на важното значение, което ГПР има в това отношение (посочен е в съдебната
практика - т. 65 от Решение по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko като съществен елемент за
информиране на потребителя), то неправилното посочване на ГПР в договора поради
невключване на част от задълженията по него следва да има последиците на
недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на
посочване на ГПР съгласно националното право - по българския закон това е връщане само
на главницата по кредита съгласно чл. 22 - 23 ЗПК.
Сама по себе услугата, наименувана „Фаст“ - разглеждане на едно искане за
отпускане на кредит с приоритет пред друго, не предполага някакви допълнителни действия
на отпускащия кредит, във връзка с които кредитодателят прави разходи. Неоснователни са
възраженията на ищеца, че такса за подобна услуга не била такава по отпускане на кредита.
Това е така доколкото редът за разглеждане на заявлението за кредит е част от процедурата
по вземане на решение дали да се отпусне самият кредит. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПКр забранява въвеждане на такси за усвояване и управление на кредита. Неоснователно е
и възражението, че предоставянето на тази допълнителна услуга не е задължително за
отпускането на кредита, както и за отпускането му при тези условия, предвид това, че се
касае за кредит от вида на т.нар. „бързи кредити“, които обичайно са в сравнително нисък
размер и при които своевременното одобрение на искането за кредит е съществена тяхна
3
характеристика. Предвид изложеното, заплащане на подобна „услуга“ противоречи на
закона и не се дължат такси за нея.
По отношение на услугата „Флекси“ съдът намира, че заплащане за подобни действия
следва да се приеме за неравноправно съгласно чл. 143, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗЗП - това е така,
защото отлагане или намаляване на вноските по кредита срещу заплащане не се допуска
автоматично за всеки, който е заплатил за услугата „Флекси“, а само в случаите, когато
кредиторът се съгласи, на практика се получава така, че се плаща се за възможността да
сезираш кредитора си. В чл. 15.2 от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД към договорите за потребителски кредити са описани условията, при които тази
услуга е приложима по искане на потребителя, но на практика след представяне на
документи и „доказателства“ и вземане на решение от кредитодателя. Не е ясно и какви са
действията, които формират тази „услуга“, тъй като при подаване на искане кредиторът
просто отлага упражняването на правата си, без да извършва някакви други дейности, освен
да отрази това свое волеизявление. Плащането освен това се извършва предварително,
независимо дали платилият ще иска или не отлагане на вноски. В случая и страните не
спорят, че ответницата не се е възползвала от тази услуга, която й е начислена. Поради това
и тази клауза се явява противоречаща на закона като неравноправна (същата не е уговорена
индивидуално, а се съдържа в общи условия - чл. 146, ал. 1 ЗЗП) и съответно - не поражда
правно действие съгласно чл. 146 ЗЗП. Нещо повече уговорена по този начин и платима,
дори не се ползва, клаузата за услуга „Флекси“ противоречи и на добрите нрави. В
заключение с оглед установените характеристики на услугата „Флекси“ същата представлява
действие по управлението на кредита и за нея съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК
такса не следва да бъде заплащана.
Следователно разходите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват такива за
действия съответно по усвояването и управлението на кредита, които е било необходимо
кредитополучателят да извърши, и съдът намира, че тези разходи следва да бъдат включени
в общия размер на разходите по кредита. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че при включването на тези разходи за допълнителните услуги като
общ разход за целите на изчисляване ГПР, същият би бил в размер на 153,82 % и не
отговаря на посочения такъв от 48, 82 %. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз
- т. 2 от Решение от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, когато в
елементите, от които е изчислен ГПР по договор за потребителски кредит не са включени
всички компоненти, следва да се приеме, че не е налице посочен ГПР, и е допустимо в този
случай да се приеме, че потребителят е длъжен да върне на кредитора само онова, което е
получил – арг. чл. 23 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
Общият размер на чистата стойност на кредита е 3 500 лв. Страните не спорят, че
никаква част от заетата сума не е върната, поради което и претенцията за главница е
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
същата е основателна и следва да бъде уважена частично. При съобразяване на специалната
норма на чл. 23 ЗПК, установяваща изискуемост на вземане за чистата стойност на кредита
и при недействителност на договора за потребителски кредит /отричането на валидността на
част или дори на целия договор няма да изключи задължението на потребителя да върне
чистата стойност на кредита/, следва извод, че целта на защитата на потребителя не е
отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване на обвързаността на
потребителя с породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на
интересите на насрещните страни. Това тълкуване е съответно и на общия принцип на
закрила на потребителя срещу обвързване с отделни клаузи, наложени му от
недобросъвестния кредитор, като в резултат на обявената недействителност отпада само
възмездността на кредит, сключен в рамките на търговската дейност на кредитора, а се
4
съхранява сделка със съдържание на безвъзмезден заем - вж. решение № 3432 от
28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. на СГС, III-Б състав, решение № 20099 от 06.12.2023
г. по гр.д. № 28804/2021 г. по описа на СРС, 182 с-в. В този смисъл остатъчното задължение
на потребителя е именно за връщане на главницата по получения кредит, а не за реституция
на дадената сума по повод несъществуващ /недействителен/ договор - в този смисъл
решение № 50174 от 26. 10. 2022 год. на ВКС по гр. дело № 3855/2021 г., IV г. о.
В случая страните са сключили договор за потребителски кредит, като заемната сума
е следвало да бъде върната на 30 месечни погасителни вноски, считано от м.май 2022 г. до
м. октомври 2024 г., като първата погасителна вноска е дължима на 05.05.2022 г. Страните
не спорят, че кредитополучателката не е погасила нито една от дължимите вноски,
респективно същата е изпаднала в забава на 06.05.2022 г.
Съгласно чл. 12.2. от Общите условия към сключения договор за потребителски
кредит кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато
клиентът /кредитополучател/ просрочи две или повече погасителни вноски в пълен размер.
В случая ищецът е упражнил правото си да направи кредитът предсрочно изискуем и е
обявил това на ответницата, като видно от приетата като доказателство по делото обратна
разписка на 16.05.2023 г. К. В. лично е получила уведомлението за предсрочна изискуемост
на вземанията по договор за кредит № **********. Предсрочната изискуемост на вземането
има действие от получаване от длъжника на изявлението на кредитора, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й /в този смисъл и дадените задължителни
указания за тълкуване на закона в в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г.
по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК/. Следователно и заемът е станал предсрочно
изискуем на 16.05.2023 г.
Във връзка с изложените съображения съдът намира, че претенцията за лихва забава
за периода от за периода от 06.05.2022 г. до 03.05.2023 г./така както е заявен/, изчислена по
реда на чл. 162 ГПК върху всяка една незаплатена погасителна вноска на главницата възлиза
на общо 54, 77 лв., до която сума искът е основателен и следва да бъде уважен.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху обявената за предсрочно изискуема
главница съдът съобразно изложеното по-горе намира, че е основателен за периода от
17.05.2023 г. /датата следваща уведомяването на заемателката за предсрочната изискуемост/
до 17.01.2024 г. /така, както е заявен от ищеца/, изчислена по реда на чл. 162 ГПК дължимата
лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница възлиза на 307, 45 лв., до която сума
искът следва да бъде уважен.
С оглед гореизложеното предвид изводите на съда, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 23 ЗПК и по него се дължи само чистата стойност на
кредита и претендираната лихва за забава, искове са основателни за сумата от 3 500 лв. -
главница по договор за заем, сумата от 54, 77 лв. – мораторна лихва за забава върху
падежиралите погасителни вноски за главница за периода от 06.05.2022 г. до 03.05.2023 г. и
сумата от 307, 45 лв. - мораторна лихва за забава върху обявената за предсрочно изискуема
главница за периода от 17.05.2023 г. до 17.01.2024 г. Неоснователни са исковете за
присъждане на договорна лихва и за присъждане на цени на услуги „Фаст“ и „Флекси“.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват съразмерно направените
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
минимален размер. При това положение дължимите разноски в полза на ищеца възлиат на
5
195, 39 лв.
Ответницата е била защитавана по реда на чл. 38 ЗАдв. Настоящият състав споделя
разбирането, застъпено последователно в съдебната практика, че при това положение
адвокатското възнаграждение се определя от съда с оглед правната и фактическа сложност
на делото. Съдът намира, че справедливо адвокатско възнаграждение за дела от този тип,
предвид масовия им характер, както и задължителна практика на СЕС, а и трайно
установената казуална практика на българските съдилища, а и с оглед извършените
процесуални действия от страна на адвоката по делото, а именно подаване на отговор на
исковата молба и явяване в две открити съдебни заседания, следва да бъде определено в
размер на 400. С оглед изхода по делото на страната се дължат съразмерно сторените
разноски за депозит за вещо лице в размер на 180 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. В. с ЕГН **********, с адрес в
********************************** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53 Е, вх. В на основание чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: 3 500 лв. – главница по договор потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт“ № **********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на
19.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, 54, 77 лв. – лихва за забава върху
падежиралите погасителни вноски за главница по договора за кредит за периода от
06.05.2022 г. до 03.05.2023 г., 307, 45 лв. – лихва за забава върху обявената за предсрочно
изискуема главница по договора за периода от 17.05.2023 г. до 17.01.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за лихва за забава върху падежиралите погасителни вноски
за главница над присъдения размер от 54, 77 лв. до пълния предявен размер от 424, 70 лв. и
за лихва за забава върху обявената за предсрочно изискуема главница по договора за периода
от 04.05.2023 г. до 16.05.2023 г. и над присъдения размер от 307,45 лв. до пълния предявен
размер от 768, 68 лв., както и за следните суми: 1 343, 51 лв. – непогасено падежирало
договорно възнаграждение по договор потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“
№ **********, дължимо за периода от 05.05.2022 г. до 04.05.2023 г., 1 225 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по договор потребителски кредит „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“ № **********, 2 450 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“
по договор потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********.
ОСЪЖДА К. Б. В. с ЕГН **********, с адрес в
********************************** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53 Е, вх. В на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 195, 39 лв. - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В да заплати на К. Б. В.
с ЕГН **********, с адрес в ********************************** на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 180 лв. - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В да заплати на адв. Л.
А. Г. – САК сумата от 400 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
6
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7