Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2760
гр.Варна, 01.07.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, шестнадесети състав, в публично заседание на трети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№
15023 по описа за 2019 год. на ВРС , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от С.Б.Т., ЕГН **********
***, действаща чрез пълномощника си адвокат Д.П. *** /адрес на кантората: ** 1 против
О.В., ЕИК * със седалище в гр.Варна и адрес на управление: **, представлявана
от кмета И. П..
Искът е с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е
собственик на следния имот
ПИ с идентификатор** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-29/23.04.2015
г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 8266 кв. м., находящ
се в *, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: 4, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: ПИ *, *, *, * и *.
Моли да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Обстоятелства от които произтича претендираното
право:
Ищцата е собственик по давностно владение на
следния недвижим имот, находящ се в землището на **,
а именно: Поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-29/23.04.2015 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 8 266 кв.
м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при неполивни условия: 4, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 000164, при съседи: ПИ *, *, *,* и *
Правото на собственост е придобито от ищцата по давност, тъй като тя е
установила владение върху имота през 1998г. в трайно установените му граници и
то е упражнявано непрекъснато,необезпокоявано и явно до настоящия момент.
В началото на м. август 2019 г. ищцата е решила да предприеме действия за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и тогава е узнала, че
за имота има съставен акт за публична общинска собственост.
Община Варна е съставила на 03.07.2019 г. Акт №10144 за публична общинска
собственост за ПИ *. Актът за публична общинска собственост е вписан в Службата
по вписванията - акт № *, том *, вх. peг. № *, дв. вх. peг. № *, дело № */10.07.2019
г.
Община Варна е актувала имота на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Актът за публична общинска собственост обаче удостоверява несъществуващо
право на Община Варна, тъй като тя не е придобила правото на собственост върху
имота на посоченото в акта основание и изобщо по някой от предвидените в чл. 2
от ЗОС способи. Позоваването от общината на общо нормативно основание за
трансформиране на собствеността в общинска не сочи обаче на удостоверяване на
конкретно фактическо основание. В полза на общината не е осъществен фактическия
състав по чл. 19 и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като имотът не представлява
остатъчен фонд. Липсват доказателства имотът да е бил част от кооперативно земеползване, да е бил одържавен или отнет по друг начин, а
оттам да е подлежал на реституция. При това положение не може да се приеме, че
имотът е имал статут на земеделска земя, подлежаща на възстановяване.
За ищцата е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, предвид неоснователното
твърдение на общината за собственост върху процесния
ПИ * и съставения без основание акт за публична общинска собственост.
Действията на Община Варна препятстват възможността ищцата да се позове на
давността чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка.
В срока за отговор на исковата
молба, ответникът депозира отговор.
Излага становище за допустимост и неоснователност на иска.
Върху процесния имот, отразен в кадастралната
карта на с. * с идентификатор *, няма признати права и възстановена собственост
на бивши собственици и към момента единственият вписан за този имот собственик
в КР към СГКК - Варна и в регистъра към Служба по вписвания Варна е Община
Варна.
Правата на О. В. произтичат от придобивния
способ, даден от закона - чл.25, ал.1, изр. първо от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.19, тъй като извън признатите права на правоимащите лица, няма призната и възстановена собственост
върху земеделската земя, съставляваща процесния имот.
Следователно, при липса на други собственици върху тази земя и след
възстановяване на правата на собствениците, остатъкът от земята е придобит на
горепосоченото основание от О. В. и този остатък към момента съставлява процесният имот. Преди да бъде отразен в КК с настоящия си
идентификатор, по предходен план процесният имот е
бил с номер * и със същата площ от 8266м2, със същия начин на трайно ползване:
пасище, мера, т.е. между ПИ с идентификатор * и имот №* е налице пълна
идентичност. Това обстоятелство и придобивното
основание, въз основа на което О. В. се легитимира като единствен собственик на
процесния имот, доказва с приложени към настоящия
отговор доказателства, а именно: Протоколно решение №6 от 10.12.2009г. от
заседание на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, ведно с Приложение №1,
неразделна част от него, Заповед №РД-09-190/14.12.2009г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие" - гр. Варна, Приемо-предавателен
протокол от 26.02.2010г., подписан между Общинска служба по земеделие - Варна и
Община Варна. Видно от тези документи и от документите, съдържащи се в
преписката по съставяне и вписване на АОС, исковата молба на С.Б.Т. се явява
изцяло неоснователна и необоснована, поради което моли да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуален представител адв. Д.П. от ВАК
поддържа иска. По съществото на спора, претендира от съда да постанови решение,
с което да уважи иска, както и да му присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител юк.Н. поддържа отговора на исковата молба. По съществото на
спора, претендира от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска,както
и да му присъди разноски.
По допустимостта на иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск,
за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или
на едно право, когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е
достатъчно да се оспорва претендираното или да се
претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на правен интерес се обуславя
от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи
в какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия случай правния си интерес от
иска ищецът извежда от липсата на документ за собственост на владения от него
имот, и предвид формалното
легитимиране на ответника , като
собственик със съставения акт за собственост.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приетия по делото акт за публична
общинска собственост №10144 от 03.07.2019год. се установява, че на
основание чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС във връзка с чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ е удостоверено право на собственост за община
Варна върху следния недвижим имот :ПИ с идентификатор * с площ от 8266 кв.м., находящ се в село *.
Преди горепосочения акт за частна общинска собственост е бил съставен АОС
№4816/19.01.2011год.
В т.9 от акта е вписано, че имотът се управлява от кмета на община
Аксаково, на основание чл.12,ал.5 от ЗОС.
Към доказателствата по делото е приета Заповед №РД09-190 от 14.12.2009год.
, с която на основание чл.45в,ал.7 от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи във връзка с чл.19 от ЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение №6/10.12.2009год.
, изготвено и подписано от комисията по чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ, с което са
определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ в землища, намиращи се на територията
на община Варна, ведно с протоколно решение №6/10.12.2009год.
Представени са доказателства за вписване на процесния
АОС.
Към доказателствата по делото е прието писмо от кметство Тополи до
Директора на Дирекция „ОСИСД“ Община Варна.
Приобщено към доказателствата по делото е удостоверение за характеристики
на поземлен имот в Земеделска територия.
В полза на ищеца са
ангажира гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Г. В. И.-без
родство и дела със страните и К. Н. Д.-без
родство и дела със страните.
В показанията си пред съда,
свидетелят Г. В. И., заявява следното: Познава С.Т.. Знае, че има едно местенце, което е в землището на *, като се тръгва към *,
граничи с *. Оградено е от двете страни откъм * и откъм дъното, а от другата
страна към жп линията има растителност, дървета. Според него е
около 7-8 декара визуално. Тясно и дълго е местото. Той знае, че С. го има мястото откъм 15 години,
но мисли, че го има отпреди това. Знае, че отпреди това се е грижила за това
място, дръвчета, тревичка т.н. Други
хора не е виждал в този имот. Минавал е често край този имот, защото често
пътува по стария път. Пътува, защото държи на концесия един манастир от години
и често пътува по стария път към него. Мястото граничи с * от долната
страна.Мястото няма положена трайна настилка. От асфалта се влиза в мястото.
Около мястото има асфалт. Подходът е към *. Отива се към * и преди Леспорт в дясно. В мястото няма строителство.
От показанията на св.К. Н. Д. се установява следното: Познава С.Т. от 12 –
13 години. Виждала я на * пристанището,
мястото което е между оградата на * и жп линията. То е дълго и тясно място
около 7 – 7,5 дка. Тя се грижила за мястото, виждал я да го обработва, да коси. Не знае от къде
има мястото, но я е виждал, че се грижи за него. Други хора в
имота не е виждал.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Спецификата на предявения установителен
иск в качеството му на отрицателен
такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно установяване на елементите от фактическия
състав на спорното право. В качеството
му на страна,
заявяваща право на собственост върху имота, ответникът
следва да установи по пътя
на главното и пълно доказване наличието на предпоставките
за възникване на въведеното от
него придобивно основание. Именно установеността на
правото на собственост на ответника към момента
на приключване на устните състезания
по делото определя изхода от спорното правоотношение,
респективно – преодоляването
на евентуалната колизия на права
между страните.
С оглед предприетото от ищеца оспорване
на материалноправната легитимация на ответника, в негова тежест е задължението да проведе главно
и пълно доказване, досежно основанието, въз основа на
което твърди да е собственик.
В разглеждания случай, материалноправната защита на ответника
по насочения срещу него иск
е основана на съставения акт за публична общинска собственост №10144 от 03.07.2019год., съгласно който процесния имот е актуван като публична общинска собственост. Заявявайки собственически права, Общината се позовава
на нормата на чл.2,ал.1,т.2
от ЗОС във връзка с чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.5, ал.2 ЗОС, актът за общинска собственост
е официален документ съставен от длъжностно
лице по ред
и форма определени от закона и като
такъв има обвързваща за съда
доказателствена сила относно изложеното в него, т.е. има
качеството на официален свидетелстващ документ. Същевременно, без да има правопораждащо
действие, той единствено констатира собствеността на общината, но само
когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което,
на акта следва
да се признае
легитимиращо действие, по силата на
което актуваният имот се счита
за общинска собственост до доказване на противното.
Затова, при спор за
собственост, оспореният АОС
не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва
да установи основанието, на което и издаден. Т.е ответната община следва да установи
в процеса пълно и главно, че са
настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден
в закона придобивен способ. Видно от записването в АОС е, че като основание
за придобиване на имота е посочена
нормата на чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС във връзка с чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС, общинска собственост са имотите и
вещите,предоставени в собственост на общината
със закон. Останалите разпоредби сочат
реда за съставяне на акт за общинска собственост . Ответникът сочи хипотеза, която включва противопоставяне и доказване на факти,
които в случая препятстват възникването правата на ищеца. Позоваването на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не сочи
удостоверяване на конкретно фактаческо състояние./Реш.№271/30.10.2012год.по гр.дело
№477/2012год. на ВКС
,втора г.о. и др./. Общината не твърди, че
е собственик на имота на основание
правна сделка или по давност,
а твърди, че е станала собственик на основание чл. 19 във вр. чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба земеделска земя, която не принадлежи
на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост.В приложното поле на тази норма
се включват само онези земеделски
земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени
в предвидените в закона срокове, респ.не са изкупени от
ползватели по
смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма
е разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Земеделски земи , които не
подлежат на възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона остават държавна собственост.В обхвата на реституционния
закон не са включени
и зем.земи, които не са обоществявани/отнемани и които са останили собственост
на физически лица в реалните им граници.
Следователно , за да се приеме,
че процесният имот е придобит от ответната
община по силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ е необходимо да се докаже,
че имотът е подлежал на реституция
по реда на
този закон, но в установените в него срокове не
са били заявени
реституционни претенции.В хода на производството по
делото няма данни имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански образувания, чия
собственост е бил преди колективизацията и не е заявяван пред ОСЗ –Варна за
възстановяване от бивши собственици или техни наследници.Имотът не попада в
зона по параграф 4 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ.Не е предоставен за ползване. Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ,
общинска собственост стават земите, които принадлежат на граждани,юридически
лица или държавата. В приложното поле , обаче на тези земи се включват само
земите, които са подлежали на възстановяване. В случая липсват доказателства,
че имотът е подлежал на възстановяване, тъй като липсват данни същият да е бил
отнет, да е бил част от кооперативно земеползване,
одържавен или отнет по друг начин. При това положение той не е подлежал на
възстановяване и затова не може да стане общинска собственост.
При така установените
по делото факти, следва извода, че ответникът
не е доказал предпоставките на сочения от него способ за придобиване
на имота. Създаденият АПОС , на основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС не налага извод,
че имотът е общински, тъй като
няма вещно - прехвърлително
действие. След като имотът не
е бил част от кооперативното земеползване, не е бил одържавен или отнет по друг начин,
не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не е предоставен за ползване по някое ПМС
и заявяван за реституция, за него не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за
придобиването му по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ
бр.31/1190год., защото върху него не е установено право на кооперативно земеползване и не е одържавен. Земи , които не са станали
държавни на някакво основание или общински след отделяне на общинската
собственост от държавната през 1991год., могат да се придобиват по давност, ако
не съществуват пречките за това, предвидени в отменените ЗРПВПНИ и чл.29 ЗСГ.
От събраните в хода на
производството гласни доказателства се установи, че
ищцата
повече от 10 години владее имота, упражнява фактическа власт,като се грижи за него , обработва
го. Никой не оспорва
правата й, респ. не
е заявявал собственически такива. За промяна в намерението
на своене като собствен се
извежда извод от отпочната процедура
по снабдяване с КНА.
Т.е владението е осъществявано явно,трайно
и несъмнено.
С оглед горното настоящият
съдебен състав приема, че е оборен легитимиращият ефект на АПОС, въз основа на
който ответникът заявява собственически права върху имота.
Исковата претенция следва да се уважи.
Съобразно изхода на спора сторените
от ищеца разноски следва да
се поемат от ответника, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.Същите съгласно списъка на
разноски, възлизат в общ размер от 884лв. Така претендираните
разноски е доказано , че са реално сторени, предвид на което съдът ги присъжда.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца С.Б.Т., ЕГН **********
***, действаща чрез пълномощника си адвокат Д.П. *** /адрес на кантората: ** от една страна и ответника О. В., ЕИК * със седалище в *, представлявана от кмета И. П. от друга страна , че ответникът не е собственик на следния имот : Поземлен имот с идентификатор** по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-29/23.04.2015 г. на изпълнителен
директор на АГКК, с площ от 8266 кв.
м., находящ се в с. *, община Варна, област Варна,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при
неполивни условия: 4, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, при съседи:
ПИ *, *, *, * и *, на основание чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О. В.,
ЕИК * със седалище
в * и адрес на управление: *, представлявана от кмета И. П. ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.Т., ЕГН
********** ***, действаща чрез
пълномощника си адвокат Д.П. *** /адрес на кантората: *, сумата от 884лв., представляваща сторени по
делото разноски, съгласно списъка на разноските по делото , на основание чл. 78,
ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че
е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал.
1 от ГПК.
Препис от настоящето
решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/