РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело №
20211100508231 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463 ГПК.
Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по три жалби срещу
разпределение от 28.05.2021 г. по изп.д. №20209230400206 на Г.Н. - частен съдебен
изпълнител , вписан под №923 в КЧСИ, район на действие - района на СГС.
С влязло сила Определение от 12.07.2021 г., потвърдено с Определение от 05.11.2021 г.
на САС, производството е било прекратено по отношение на „И.“ООД(Н).
Това налага да се разгледат останалите жалби.
По жалбата на СО.
Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и
следователно е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбата на СО е основана на нарушение на нормата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, тъй като
не е удовлетворено вземане за такса битови отпадъци за реализирания на публична продан
имот, стойността от която се разпределя.
ЧСИ е изразил становище за недопустимост на жалбата, тъй като легитимирани да оспорят
разпределението са единствено длъжникът и взискателите - чл.462,ал.1 ГПК, а С.О. няма
1
такова качество. Съгласно разпоредбата на чл.458 ГПК и чл.191,ал. 3 ДОПК единствено
държавата се счита за присъединен по право взискател за дължимите и от длъжника
публични вземания. Цитираните норми уреждат изключение от общото правило, поради
което е недопустимо тяхното разширително тълкуване и прилагането им по аналогия и за
публичните вземания на общините. В случая СО не се е присъединила като взискател по
реда на чл.456 ГПК, нито са налице предпоставките по чл.459 ГПК за да бъде третирана като
присъединен по право взискател.
Взискателят „С.“ЕООД е изразил становище за неоснователност на жалбата, основано
на характера на вземането, тъй като то се стойност на услуга.
Според съда вземането за жалбоподателя за такса „битов отпадък“ е изключено от
разпределението, защото това вземане не се ползва с привилегия по чл.136 ал.1, т.2 ЗЗД.
Вземането на общината за такса „битов отпадък“, макар и по силата на чл. 162 ал. 2, т. 3 от
ДОПК да има качеството на публично общинско вземане, няма характер на задължение за
данък. Данъкът е публично държавно вземане, установено от закона, срещу което държавата
/съответно общината при дължим местен данък/, не дължи насрещна престация.
Таксата „битов отпадък“ се дължи за една вече извършена от общината услуга, изразяваща
се в събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови
отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места" - чл. 62 ЗМДТ. Тази такса по същество представлява заплащане цената на
предоставена от съответната община услуга. Таксата се дължи за услуга, която няма връзка с
имота, а само начинът й на изчисляване се свързва с определен имот - чрез данъчната му
оценка.
Нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД има за предмет задължение за данък, но не и задължение
за такса, което се различава по характер от данъчното задължение. Местните данъци, които
се ползват с привилегията по чл.136 ал.1, т.2 ЗЗД, са тези, които се събират се в полза на
общинския бюджет - чл. 10, 44 и 52 ЗМДТ. Такса „битов отпадък“ няма характер на данъчно
задължение, поради което не се ползва с привилегия по чл.136 ал.1, т.2 ЗЗД /решения на
САС - № 810 от 09.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 653/2019 г., № 1896 от 25.07.2019 г. по в.ч.гр.д.
№ 3654/2019 г., № 2115 от 23.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2487/2019 г., № 2216 от 07.10.2019 г.
по в.ч.гр.д. № 4707/2019 г., № 438 от 22.02.2018 по в.гр.д. № 507/2018 г. /.
Вземането за такса "битов отпадък" по ЗМДТ не е привилегировано вземане по чл.136 ал.1,
т.2 ЗЗД, а вземане по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. По отношение на вземането за такса „битов
отпадък“ Общината има качеството на хирографарен кредитор, който не се ползва с
привилегия, поради което правилно и законосъобразно за това вземане не е отредена сума.
Вискателят „Ю.Б.“ АД в качеството на ипотекарен кредитор се ползва с привилегия по
чл.136 ал.1, т.З ЗЗД, а след неговото удовлетворение не остава остатък за вземането на
Общината за такса „битов отпадък“.
По жалбата на „С."ЕООД:
2
Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на
ЧСИ.Дружеството е длъжник в изпълнението, коайто е е процесуално легитимиран да
подаде жалба срещу разпределението. Следователно жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Твърденията в жалбата, че имотът е съсобствен с трето лице и ЧСИ и нарушил правата на
последното, както и че имотът не е бил възложен на най-високата предложена цена, не
могат да бъдат разглеждани в производството по обжалване на извършеното от съдебния
изпълнител разпределение.
Жалбоподателят е изложил бланкетен довод, че сумите са били разпределени неправилно, в
нарушение на реда установен в закона. В протокола за предявяване на разпределението няма
отбелязване за явили се кредитори, което било сигурен знак за извършено съществено
процесуално нарушение.
Съдът намира възражението за неоснователно. Сумите са разпределени при спазване на реда
и привилегиите по чл.136 ЗЗД.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбите на С.О. и „С."ЕООД срещу разпределение от 28.05.2021 г. по изп.д.
№20209230400206 на Г.Н. - частен съдебен изпълнител, вписан под №923 в КЧСИ, район на
действие - района на СГС.
Решението подлежи на обжалване в 1 седм. срок. от връчването му пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на с-я П.Колев:
Нормата на чл.136 ЗЗД, макар и да се намира в ЗЗД, има процесуален характер, тъй като
урежда реда на удовлетворяване на кредиторите при принудително изпълнение, като
прилагането й от съдебния изпълнител е свързано именно със задължението му да извърши
разпределение по чл.460 ГПК. В действителност разпоредбата на чл.485 ГПК има по-
стеснено приложение във връзка с публичните общински вземания. На базата на
историческото тълкуване на чл. 353 ГПК /отм./ във вр. чл. 13 ДПК /отм./ и чл.162 ДОПК, в
практиката по изпълнителни дела тази разпоредбата се прилагаше и по отношение на
3
вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, когато изпълнението е върху конкретен недвижим
имот или МПС, за да се спази привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за публичните
вземания на общината за данъци и такси върху определен имот или МПС от стойността на
този имот или на МПС, когато принудителното изпълнение е насочено върху тях. При
приемането на стария ГПК тези вземания са били държавни, но при действието на ДПК
/отм./ и след това на ДОПК те са публични общински вземания, като привилегията им е в
определен обществен интерес, макар и локализиран в общината, а не в държавата. Ето защо,
според съдебната практика и доктрината /П. В., „Българско гражданско процесуално право“,
С. 2012 г., с.1116-1117/, е налице пълно основание за еднаквото третиране на публичните
държавни вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и публичните общински вземания по чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД, което трябва да бъде отчетено в чл.458 ГПК (Решение №74/23.06.2021 по
дело №4150/2020 г., IV-то ГО на ВКС.) Това налага извова, че СО е присъединен взискател
по право относно вземанията отразени в Справка за неизплатени задължения за имота и
следва да бъде включен в разпределението.
4