Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16234 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Г.Н.-Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу У. „С.М.” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес
на управление ***, с която е предявен иск по чл.357 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение
за уволнение”, наложено на ищцата със Заповед № Р-.../19.09.2019г. на
Изпълнителния директор на У. „С.М.” ЕАД.
В исковата молба са изложени твърдения, че от
28.05.1996г. ищцата работи като медицинска сестра в
различни отделения на ответното дружество. На 01.07.2006г. била назначена в
приемно-консултативен кабинет към I-ва психиатрична клиника на длъжност „медицинска сестра
психиатрични грижи“. В началото на 2014г. между ищцата и прекия й ръководител
възникнал конфликт, в резултат на който върху ищцата започнал да се оказва
системен натиск да напусне. Със Заповед № 20/06.02.2017г. на Изпълнителния
директор на ответника било прекратено трудовото правоотношение на ищцата, като
с влязло в сила Решение по гр.д. № 4137/2017г. по описа на ВРС уволнението е
признато за незаконно и ищцата е възстановена на предишната си работа. От деня
на възстановяването й на работа, работодателят започнал да влошава условията на
труд на ищцата, проявявал дискриминационно отношение спрямо нея, включително
орязал всичките й допълнителни трудови възнаграждения за изработеното по
клинични пътеки. В периода 23.07. – 02.09.2019г. работодателят изфабрикувал в
ущърб на ищцата различни нарушения на трудовата дисциплина. Почти ежедневно
ищцата давала устни и писмени обяснения. На 24.09.2019г. на ищцата била връчена
Заповед № Р-.../19.09.2019г., с която й било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Ищцата оспорва посочената заповед като
незаконосъобразна. Счита, че заповедта не отговаря на изискванията по чл.195,
ал.1 от КТ, както и че не са спазени
критериите по чл.189, ал.1 от КТ. Оспорват се всички обстоятелства, описани в
заповедта.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран
писмен отговор на исковата молба, с който иска се оспорва като неоснователен.
Във връзка с твърденията на ищцата за дискриминационно отношение, се сочи, че
допълнителното възнаграждение над основното се изплаща по преценка на
работодателя, като такова не е изплащано на ищцата предвид намалената й
работоспособност съгласно представено експертно решение и обстоятелството, че
част от функциите й са поети от други служители. Твърди се, че в поведението на
ищцата се забелязва грубо отношение както към пациенти, така и към колеги. Във
връзка с оплаквания срещу ищцата от нея са поискани обяснения. След натрупване
на няколко оплаквания за обидно и грубо отношение работодателят пристъпил към
налагане на дисциплинарното наказание. Били
констатирани и съществени нарушения при изпълнение на служебните задължения на
ищцата, които са отразени в длъжностната й характеристика. Счита, че процесната
заповед е законосъобразна.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалните представители на ответника поддържат
отговора и оспорват иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищцата
е в трудово правоотношение с ответното дружество, като заема длъжността „медицинска
сестра психиатрични грижи“ в приемно-консултативен кабинет към
I-ва психиатрична клиника.
Не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено със заповед на ответника от 06.02.2017г. поради съкращаване в щата,
като уволнението впоследствие е признато за незаконно с Решение по гр.д. № 4137/2017г. по описа на ВРС и ищцата е възстановена на
работа.
Със Заповед № Р-.../19.09.2019г. на изпълнителния директор на
ответното дружество на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Посочено е, че наказанието е наложено на
основание чл.188, т.2 от КТ във вр.с чл.187, ал.1, т.3, предл.1 „неизпълнение
на възложената работа“, т.5 „неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд“, т.7 „неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, т.8, предл.2 „уронване доброто име на предприятието“, т.10
„неизпълнение на други трудови задължения“ от КТ. В мотивите на заповедта са
посочени конкретни дати, на които служителката е извършила нарушения с описание
на същите, както следва: на 15.07.2019г. крещяла и се държала грубо и обидно с
пациентката Ани Симеонова Митева; на 18.07.2019г. и на 19.07.2019г. се държала
грубо с господин Стойчо Петров, посетител в лечебното заведение, като на
18.07.2019г. го изгонила от кабинета; На 18.07.2019г. се държала грубо и обидно
с друга служителка на болницата – г-жа Г.Н. Н.-С., като й се карала на висок
тон в присъствието на посетители на лечебното заведение, че ги е изпратила при
нея: на 18.07.2019г. искала обяснения от г-жа К.С., технически сътрудник, като
твърдяла, че последната е тръгнала по отделенията да показва на всички жалбата
на пациентка срещу нея; на 26.07.2019г. се държал грубо с колегата си Методи
Марков, фелдшер, като го наричала с обидни думи и изрази – „дърта склероза“,
„лайно“ и др., а по-късно и в присъствието на старшата медицинска сестра, като
изрично подканила колегата си да я съди, тъй като вече има свидетел; на 02.09.2019г.
не била на работното си място, като го напуснала без да изчака колега, който да
я замести, оставила приемно-консултативния кабинет отключен, вратата била
широко отворена, а на бюрото се намирали медицински документи, съдържащи лични
данни; на 02.09.2019г. не е носила униформеното си защитно облекло. Заповедта е
връчена на ищцата на 24.09.2019г.
С последователни писмени
изявление от 30.07.2019г., 31.07.2019г., 02.08.2019г., 28.08.2019г. и
10.09.2019г. на изпълнителния директор на ответното дружество до ищцата същата
е уведомявана, за нарушения, които е извършила и във връзка с които е започнала
дисциплинарна процедура, като са и искане обяснения по чл.193, ал.1 от КТ.
Всички изявления са получени от ищцата, която е депозирала обяснения по
тях. е посочил, че е бил уведомен, че
на 15.07.2019г. сутринта в
консултативния кабинет към първа и трета психиатрична клиника, служителката Н.-Х.
е крещяла и се е държала грубо. Нарушенията, които са посочени изцяло съвпадат
с описаните такива в гореописаната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание.
От ответника е представена жалба,
входирана на 17.07.2019г. в У. „С.М.“ ЕАД от Ани Симеонова Митева, която е
посочила, че при приемането й на 15.06. в приемен кабинет в психиатрична
клиника медицинската сестра С. Н. се отнесла много жестоко с пациентките,
включително със жалбоподателката, обидила я и крещяла. Отправена е молба да се
обърне внимание по случая. В обясненията на ищцата по случая изрично се сочи,
че Ани Симеонова Митева е приета на 15.07.2019г.
На 30.07.2019г. при ответника е
депозирана и жалба от Стойчо Илиев Петров, който сочи че на 18.07.2019г. след
уведомление от МВР отишъл да посети своя
близка в психиатрията на УМБАЛ „С.М.“. Бил насочен към приемния кабинет за
информация, където жената, която работела там се държала грубо и арогантно с
него и го изгонила. На следващия ден отново отишъл, като там била същата жена,
която отново започнала да се държи грубо. Фелдшерът му оказал съдействие.
Представен е доклад от м.ф. П.П.,
фелдшер към приемен кабинет към I-III клиника по психиатрия от
01.08.2019г., в който се сочи, че на
15.07.2019г. в приемния кабинет влязла пациентката Ани Симеонова. Медицинската
сестра Н. измервала кръвното й налягане, когато прозвънял телефона на
пациентката, която веднага го изключила. Н. с груб тон и викове се нахвърлила
срещу пациентката.
Стоянова, техн. сътрудник във
Втора психиатрична клиника. В доклада е посочено, че след като е предала
документацията по жалбата на пациентката Ани Митева на 18.07.2019г., С.Х.
започнала да я набеждава, че е тръгнала по отделенията да показва жалбата.
По-късно в приемния кабинет Х. искала от К.С. обяснения защо е обикаляла с
жалбата по кабинетите.
Представен е и още един доклад от
м.ф. П.П. от 02.08.2019г., в който се сочи, че на 18.07.2019г. след обяд
кабинетът е посетен от гражданин, упътен от МВР да провери настанена ли е
съпругата му в психиатрия, а м.с. Н. с груб тон го изгонила от кабинета. На
другия ден той отново дошъл и фелдшерът му оказал съдействие.
В доклад от 02.08.2019г. от Г.Н. Н.-С.,
технически сътрудник към I ПК- Психодиспансерен кабинет се
излага, че на 18.07.2019г. около 14 часа на вратата на Психодиспансерния
кабинет почукали мъж и жена, които издирвали своя близка, а С. ги насочила към
приемния кабинет (срещу нейния). На смяна били МФ П. и мед. Сестра Х.. След
няколко минути се чули крясъци, вратата се отворила рязко от сестра Х. и същите
хора. Сестрата пред хората на висок тон започнала да се кара на С., че е
изпратила хора при нея и че това не й влиза в задълженията. Хората се
почувствали неудобно и си тръгнали.
В доклад от 02.08.2019г.,
депозиран при ответника от М.М., мед. Фелдшер в Приемноконсултативния кабинет,
се сочи, че на 26.07.2019г. е бил на работа с мед. сестра С. Н.-Х.. Пристигнала
пациентка за манипулация, но тъй като обработвал документи, М. предложил на Х.
да извърши манипулацията. Тя отказала с мотив, че това не й влиза задълженията. М. извършил манимпулацията. Х.
започнала да се държи грубо с него и да го обижда с нецензурни думи. М. извикал
старша сестра С. Д., пред която Х. продължила да го обижда с изразите „дърта
склероза“, „лайно“ и др.
На 29.08.2019г. при ответника е
входирано обяснение от С. П. Д., старша мед. сестра на Четвърта психиатрична
клиника, в което се сочи, че на 26.07.2019г. е била повикана към обяд от м.
фелдшер М.М., тъй като С.Н.-Х. се държала арогантно с него. Сестра Д. отишла в
ПКК, където в нейно присъствие м.с. Х. нарекла М. с обидни думи „дърта
склероза“ и ‚лайно“ и казала „Ето сега имаш свидетел, ако искаш съди ме“.
На 20.08.2019г. е депозиран и
доклад от К.И. На 02.09.2019г. при ответника е депозиран доклад от Проф. С.А.,
Директор ЛДД, У. „С.М.“ относно информиране на резултати от внезапна проверка
на Психиатрични клиника във връзка със съхранение и наличност на медикаменти и
опиати, осигуряване защита на личните данни, санитарно-хигиенни условия. В
същия се сочи, че проверката е започнала в 8.30 часа на 02.09.2019г. и е
извършена от С.А. и гл.м.с. Г.И.. При влизане в сградата на психиатрията
заварили широко отворен приемен кабинет. Чакали 20 минути м.с. Х.-Х. да се
появи на работното си място. След пристигането казала, че е била извикана от
служителка на „Човешки ресурси“, но не могла да обясни защо е оставила кабинета
отключен. Посочила само, че се е уговорила със санитарка да пази кабинета. На бюрото
на оставения без надзор кабинет имало две ИЗ-та на изписани пациенти, една
епикриза и папка с данни от амбулаторни листи, съдържащи лични данни. При
разглеждане на журналите на преминали пациенти било констатирано, че няма
записан час на прегледите, данни за насочващ лекар, както и други допълнителни
изисквания.Сочи се още, че при появата си в приемния кабинет сестра Х. била
цивилна с раница на гърба. Отговорила, че никой в приемните кабинети не носи
работно облекло и тя няма да прави изключение.
Приложени по делото е
длъжностната характеристика за длъжността „медицинска сестра психиатрични
грижи“, получена от ищцата на 02.08.2018г., както и извънреден инструктаж на
ищцата на основание чл.16, ал.2 от Наредбата за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
завръщане на работа след отсъствие, продължило повече от 45 дни от 02.08.2018г.
По делото са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели на страната на ответника
– Галина Н.-С., технически сътрудник в Психодиспансерен кабинет, М.М.,
медицински фелдшер в психиатричен приемен кабинет, и С. Д., старша медицинска
сестра на четвърта клиника по детско-юношеска психиатрия. Показанията на
свидетелите са подробни, вътрешнонепротиворечиви и съответни на останалия
събрал по делото доказателствен материал, предвид което се кредитират изцяло от
съда.
От показанията на св. С. се
установява, че нейният кабинет е срещу приемния кабинет, в който работи ищцата.
Кабинетите били първи на етажа и хората често идвали за информация в един от
двата. Свидетелката посочва за случай от преди няколко месеца, когато около два
часа следобед на вратата й почукали мъж и жена – мъжът търсел съпругата си, тъй
като бил уведомен от полицията, че е приета в психиатрията. Св. С. го насочила
към приемния кабинет. След няколко минути рязко се отворила вратата на
отсрещния кабинет, от който излезли ищцата, мъжът и жената, а м.с. Х. започнала
на много висок тон да обвинява свидетелката защо е изпратила хората при нея. Човекът
се почувствал удобно и си тръгнал, като на другия ден се върнал и бил упътен от
други колеги. Св. С. сочи, че грубото отношение на ищцата към пациенти и колеги
не е инцидентен случай, като при отворени врати на кабинетите често се чува, че
повишава тон.
Съгласно показанията на св. М.,
който сочи, че в работата си е в преки взаимоотношения с ищцата, със същата
често се получават конфликти за дребни неща, често повишавала тон. Обичала да
се заяжда. В един ден по повод нещо дребно нарекла свидетеля „дърта склероза“ и
„лайно“. Той обикновено премълчавал такива ситуации, но този път извикал
старшата сестра. Пред последната ищцата казала „Ако искаш съди ме, имаш
свидетел“. За този инцидент св. М. депозирал жалба. Сочи, че ищцата се държала
грубо и пред пациенти, както и с други колеги. Хората избягвали да влизат в
кабинета, когато ищцата е на работа.
От показанията на св. Д. се
установява, че при проведена проверка от главната сестра и професор Андонова е
била извикана в приемния кабинет. Свидетелката сочи, че такива проверки се
правят на няколко месеца и касаят остатъчни лекарства, графици, работно
облекло. Самата свидетелка също не знаела за деня на проверката. На същия ден
преди обаждането за проверката й се обадила ищцата и казала, че я викат в
Терапията. Св. Д., като старша сестра й разрешила да излезе. След като била
извикана св. Димитров отишла в приемния кабинет, който бил отворен, на бюрото
имало журнал. Когато ищцата се върнала, не носела работно облекло. На следващия
ден казала пред свидетелката, че няма да носи униформа, защото няма излишни
пари.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.357 от КТ.
Предявен е в двумесечния срок по
чл.358, ал.1, т.2 от КТ и е процесуално допустим.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест ответникът следва да установи законосъобразното провеждане на процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание, както и наличието на материалните
предпоставки за налагане на същото.
Съдът служебно да следи дали е спазена процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, както и дали заповедта за уволнение
отговаря на изискванията чл.195, ал.1 от ГПК.
От събраните писмени доказателства се установява, че за всяко от описаните в
заповедта за дисциплинарно наказание нарушения са поискани писмени обяснения от
ищцата по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, която е представила такива.
Оспорването на ищеца по отношение спазването на
изискванията на чл.195 от КТ за мотивиране на заповедта съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 195, ал.1
от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Всички изброени реквизити
са посочени в оспорваната заповед. Нарушенията са подробно описани по дата,
време, място и начин на извършване. Посочени са и законните текстове въз основа
на които е наложено наказанието. Ирелевантно е възражението на ищеца, че не
ставало ясно кое действие/бездействие на ищцата към кой текст се съотнася.
Трайно в практиката е прието, че при разминаване между описание на нарушението
и правната му квалификация меродавни са посочените фактически обстоятелства,
като съдът следва да определи квалификацията на нарушението.
От материалноправна страна, съдът намира, че безспорно
се установява, че ищцата е извършила описаните в заповедта деяния. Събрани са
многобройни писмени доказателства – докладни и жалби във връзка с всяко едно от
тях. Ангажираните гласни доказателствени средства са в пълно съответствие с
писмените доказателства и касаят почти всички описани в заповедта нарушения.
Отделно от това, от разпита на свидетелите става ясно, че грубото отношение на
ищцата не е инцидентно явление, като тя системно се държи грубо както с
пациенти, така и с други служители на ответното дружество.
Съдът намира, че установените действия и бездействия
на ищцата съставляват нарушения на трудовата дисциплина. Първите описани деяния
от 15.07.2019г. и 18.07.2019г., при които ищцата се е държала грубо с пациенти
съставлява нарушение по чл.187, ал.1, т.8 от КТ, а именно злоупотреба с
доверието и уронване доброто име на предприятието, както и по т.3 от същата
разпоредба – неизпълнение на възложената работа“, доколко изрично съгласно
Раздел
I, б.Б, т.7 от длъжностната
характеристика на ищцата, която й е връчена, служителката има задължение да
поддържа контакт с пациентите и придружителите, да проявява отзивчивост, да се
грижи за доброто им самочувствие, да създава и поддържа благоприятен
психоклимат. Нарушения по чл.187, ал.1, т.3 съставляват и действията на ищцата,
установени при проведената внезапна проверка – напускане на кабинета и
оставянето му отворен, без да осигури лице, което да я замества, както и
неносенето на работно облекло. Чрез тези действия ищцата е нарушила и други
предвидени в длъжностната й характеристика задължения, а именно да съхранява
документацията на пациентите (в случая документацията е оставена без надзор),
да не напуска работното си място преди идване на сменящ колега, както и да
опазва изискванията за носене на униформено облекло по време на работа и
поддържане на изряден външен вид. Съдът намира, че оставянето без надзор на
документацията на пациенти, както и неносенето на униформено облекло също
съставлява злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му
име. Такова нарушение съставлява и проявеното от ищцата грубо отношение към
няколко от колегите й, при това едно от деянията е извършено пред пациенти, а
именно случката със служителката Н.-С.. Отделно от всичко останало, обвиненията
(случката със служителката К.С.), отправянето на обиди (случката с фелдшера М.)
и цялостното грубо отношение към колеги съставлява нарушение на хармоничната
работа в цялата структура на лечебното заведение – психиатрията, което
неминуема е във вреда на работодателя. Част от описаните в заповедта нарушения
съставляват и нарушение по чл.187, ал.1, т.5 от КТ – неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. Изрично в документа, подписан от
ищцата, озаглавен „извънреден инструктаж“ е записано какви са работните й
задачи и задължения, които следва да се извършват с повишено внимание поради
риск от травматизъм при контакт с агресивни пациенти и придружители. Едно от
задълженията е за подпомагане на лекаря и фелдшера, като очевидно грубото
отношение и отправянето на обидни думи към колега фелдшер не подпомага
поддържането на добра работна атмосфера, което би могло да се отрази и на
контакта с пациентите. Предвидено е и наблюдение на пациента при прегледа с
оглед снижаване на тревожността, конфликтността и агресията, а в случая с
пациентката Ани Митева, ищцата е действала в абсолютен противовес с това
задължение.
Възражението за неспазване на чл.189, ал.1 от КТ съдът
намира също за неоснователно. В настоящия случай от ищцата са извършени множество
нарушения за сравнително кратък период от време. Констатирано е цялостно
поведение на служителката в разрез с установените норми, с който се нарушава
работната среда и се уронва престижа на лечебното заведение. В този смисъл
съдът намира, че наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ е в пълно
съответствие с извършените от служителката нарушения на трудовата дисциплина.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски за юрисконултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено от съда
съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Н.-Х., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу У. „С.М.” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление *** иск за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение”, наложено на ищцата със Заповед № Р-.../19.09.2019г.
на Изпълнителния директор на У. „С.М.” ЕАД, на основание чл.357 от КТ.
ОСЪЖДА С.Г.Н.-Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати У. „С.М.”
ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление *** сумата от 200 лева, представляваща
направени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: