Районна прокуратура - Русе е обвинила подсъдимия М.К.
*** в това, че на 21.03.2019г., в гр. Русе,
управлявал моторно превозно средство – л.
а. „Ауди“ А4 с рег. № СВ 4940 КВ, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда – 1,34 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ,
МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози– престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият
се признава за виновен и по реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
като взе предвид направеното от подсъдимия признание по чл.371 т.2 от НПК и
събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият е роден на *** *** гражданин
е и има завършено висше образование. Не е семеен. Към м.март 2019г не работи и
не е осъждан.
Подсъдимият К. е правоспособен водач на МПС кат. В, М и АМ и като такъв се
води на отчет в ОД МВР Русе.До м.март 2019г. има налагани петнадесет
административни наказания за нарушения на ЗДвП като по-голяма част от тях са за
превишаване на максимално разрешената скорост за движение.
Вечерта на 20.03.2019г. К.
употребява алкохол.Малко след полунощ вече на 21.03.2019 г., подс. М.К. предприема
управление на л. а. „Ауди“ А4 с рег. № СВ 4940 КВ, собственост на *** по улиците
на гр.Русе, въпреки че е употребил алкохол преди това.Движи се по ул. „Дондуков – Корсаков“. По същото време на същата улица
контрол по движението на автомобилите извършва екип на Сектор ПП Русе в
наряд свид. Н. К. и Д. В..
Свид. К. спира за проверка подсъдимия и докато разговарят му прави впечатление,
че лъха на алкохол. След като разбира, че ще бъде изпробван за алкохол
подсъдимият се качва в автомобила си и натиска спирачка. Това негово действие
свид.В. възприема като опит да приведе автомобила в движение и да осуети
проверката, поради което търси за съдействие екип на Първо РУ,който да попречи
на подсъдимия произволно да напусне мястото на проверка. На място пристигат
свид. С.Д.и П.В.. В тяхно присъствие подсъдимият е изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, при което уредът отчита
наличие на 1,39 на хиляда промила алкохол в издишания от него въздух.
Свидетелят Н. К. съставя на К. акт за установяване на административно нарушение,
който К. отказва да подпише. Свидетел на отказа е П.В.. На К. е връчен талон за
медицинско изследване на кръвта и е откаран до УМБАЛ гр.Русе, където е
изследван. Видно от протокол за
химическо изследване, в изследваната проба от кръв, взета от подс. К. има
наличие на етилов алкохол в концентрация 1,34 на хиляда.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена, както въз основа на
признанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, така и от следните
доказателства събрани в хода на досъдебното производство приобщени по реда на
чл.372 ал.4 от НПК – показанията на свид.К., В., Д., както и от писмените
доказателства – трудови договори ,автобиография и свидетелство за съдимост,справка
за нарушител от Сектор ПП Русе, акт за установяване на административно
нарушение, талон за медицинско изследване, протокол за химическо изследване, протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози.
Обстоятелството,че
подсъдимият към м.март 2019г. се установява от представените от него трудови
договори,в които е посочено , че при започване на работа на 19.04.2019г.
подсъдимият няма никакъв предходен трудов стаж.
Обстоятелството, че подсъдимият е
употребил алкохол, вида, количеството и времето на употребата се установяват от
показанията на свид.В.,който възпроизвежда направеното пред него обяснение от
подсъдимия преди проверката с техническо средство, че е изпил една бира.
От същите показания и тези на
свид. к. се установява точното място и факта на управлението на МПС, както и
поведението на подсъдимия.
От протокола за медицинско
изследване се установява начина на вземане на кръвната проба и нейния номер,а
от протокола за химическо изследване се установява наличието на алкохол в
кръвта на подсъдимия и неговата точна концентрация.
Приетото за установено налага
следните несъмнени изводи относно деяние и вина:
Посредством действия подс.К. е
осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл.343б, ал.1
от НК, тъй като на
21.03.2019г., в гр. Русе, управлявал моторно превозно средство – л. а. „Ауди“ А4 с рег. № СВ 4940 КВ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,34 на хиляда,
установено по надлежния ред - по реда на
Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Подсъдимият е употребил алкохол и
след като съдържанието в кръвта му е надвишило 1.2‰, е привел в движение МПС -
лек автомобил и го е управлявал в гр.Русе.
Концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия от 1,34 ‰ е установена по надлежния ред - Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП,а именно чрез изследване
на кръв по газхроматографски метод. Установената по този начин концентрация на
алкохол в кръвта на К. е над 1.2‰.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл.Предвид квалификацията и стажа си на
водач на МПС ,подсъдимият е съзнавал забраната да се управлява МПС след
употреба на алкохол. Предвид на това е съзнавал общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е
искал настъпването им.Този извод се подкрепя и от действията му за опит да
осуети проверката за употреба на алкохол.
По отношение на наказанието, което следва да се определи за извършеното
престъпление по чл.343б ал.1 от НК съдът отчете следното:
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало. Като отегчаващи се отчетоха
обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението не е полагал
общественополезен труд и действията за препятстване на проверката.При наличието
на тези обстоятелства съдът намери, че наказанието следва да се определи при
условията на чл.54 от НК от вида, предвиден в санкцията на разпоредбата на
чл.343б ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода. Вземайки предвид отчетените
по-горе обстоятелства, обуславящи отговорността, съдът определи наказанието при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства малко над минимума -
лишаване от свобода в размер на една година и три месеца, което съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК намали с една трета и наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. При същите обстоятелства
се определи и кумулативното наказание глоба в размер на 400 лв.
При наличие на отчетените
обстоятелства обуславящи отговорността, следва да бъде определено и кумулативно
предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от права по чл.37 т.7 от НК.
Тук отчитайки същите обстоятелства и наличието на значителен брой на
административни наказания за нарушения на ЗДвП, съдът намери,че наказанието
лишаване от права следва да се определи на една година и три месеца лишаване от
право да управлява МПС.
Налице са всички формални
предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и съдът намери,че за постигане на целите на наказанието
изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от три
години.През този срок подсъдимият ще може без да е изолиран от обществото да
продължи да полага грижи за издръжката си. Едновременно с това наказанието ще
действа като коректив за бъдещото му поведение в обществото.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият е признат за виновен, следва да му се възложат разноските,
направени в хода на досъдебното производство.
Мотивиран така съдът постанови горната присъда
РАЙОНЕН СЪДИЯ: