РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пловдив, 22.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД №3132 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Началника на Трето РУ при ОДМВР-Пловдив,
депозирана чрез юрисконсулт Пенкова, против Решение № 200 от 25.10.2022г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №5377 по описа на същия съд за 2022г., с което
е отменено Наказателно постановление № 22-0438-000280 от 17.08.2022г. на
Началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на В.Д. ***, ЕГН **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Твърди, че неправилно ПРС е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в чл.
189з от ЗДвП изрично е предвидено, че за нарушения по този закон не се прилагат
чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд и юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност се прави възражение относно
прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба не се явява и не изразява становище по касационните
оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е основателна и следва да се уважи.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.
В процесния случай административнонаказаното
лице В. Ганев е имал качеството на водач на МПС и е административнонаказателно
отговорното лице по смисъла на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Именно това лице
е управлявало МПС, както се чете в оспореното решение. Това води до извода, че
правилно е ангажирана неговата отговорност. Фактите еднозначно сочат, че
управляваният от него автомобил не е бил надлежно регистриран, а и това
обстоятелство не е било спорно пред районния съд. С тази постъпка Ганев е
нарушил правилото за поведение, въведено с нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Деянието е описано в НП коректно и непротиворечиво се разбира, че В. Ганев е
наказан, защото е управлявал МПС, което няма надлежна регистрация, точно както
изисква санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. На деянието е
дадена правилна правна квалификация.
Следва изрично да се посочи, че към
момента на постановяване на НП, респективно към момента на произнасяне на ПРС е
в сила разпоредбата чл. 189з от ЗДвП – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г., съгласно която за нарушенията по този закон (има се предвид
ЗДвП) не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за административните нарушения и
наказания. Именно с оглед особеностите на конкретния деец, обуславящи по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените, типичните
случаи на престъпление от този вид, Районна прокуратура-Пловдив е направила
преценка, че в случая не се касае за престъпление, а за административно
нарушение, което следва да се санкционира по административнонаказателен ред.
Като е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
ПРС е нарушил изискванията на чл. 189з от ЗДвП, цитирани по-горе.
При това положение, в рамките на
служебна проверка по чл. 218 от АПК, касационният състав установи, че
атакуваното съдебно решение е валидно, но в несъответствие с приложимия
материален закон. На това основание касационната жалбата е основателна, а
обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени.
С оглед изход на делото, искането на
пълномощника на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е
основателно.
На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН
следва В.Д. Ганев да заплати на ОДМВР-Пловдив разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.
63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив,
двадесет и втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 200 от 25.10.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №5377 по
описа на същия съд за 2022г., като вместо него постанови:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 22-0438-000280 от 17.08.2022г. на Началник сектор в ОДМВР
Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на В.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание-
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В.Д.
***, ЕГН **********,*** разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.