Номер 127229.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20202100502063 по описа за 2020 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание
чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Л. Т. Т. с ЕГН **********, чрез
адвокат Миглена Христова, против Решение № 1309/15.06.2020г., постановено по гр.д.№
8785/2019г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени предявените от ищеца-въззивник
Л. Т. Т. против В. Д. П. искове: за осъждането й да му заплати сумата от 2 650 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните писмен договор за
изработка на кухненско обзавеждане от 28.08.2018 г., озаглавен граждански договор, ведно с
мораторна лихва в размер на 171,52 лева за периода от 24.02.2019 г. до датата на завеждане
на делото, както и законната лихва за забава върху главницата от 2 650 лева от датата на
подаване на исковата молба – 14.10.2019г. ;присъдени са разноски в тежест на ищеца.
С въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът с решението си възприел неправилна правна
квалификация на иска, който бил такъв по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. чл.266,ал.1 ЗЗД ;
достигнал до изводите си без да обсъди, анализира и съобрази всички писмени
доказателства, приети по делото. Твърди се, че по делото не било спорно наличие на
сключен между страните договор за изработка; наличие на проект за визуализация на
поръчката се потвърждавало от показанията на свидетелката, водена за разпит пред съда от
ответницата. Дори обаче да се приемело, че липсва проект, то затова ответницата сама се
поставила в това състояние, като не е изискала от лицето, на което възложила изработката,
да й представи такъв.Намира се за неоснователен извода на съда- за недоказаност на
изпълнената работа от ищеца Т. поради незавършеност на монтажа на елементите при
положение, че в производство по обезпечение на доказателствата било установено
изработеното и доставено кухненско оборудване. Поради обстоятелството, че договорът за
изработка бил прекратен от ответницата П., изпълнителят не бил допуснат да довърши
монтажа на кухненското оборудване, поради която причина това обстоятелство не можело
да се вмени във вина на изпълнителя; още повече, че останали незавършени незначителни
1
детайли, като според експерта 90% от поръчката била изпълнена и именно претендираната с
исковата молба сума представлявала 90% от договорената сума за труд. Въззивникът твърди,
че кухненското обзавеждане очевидно е изработено съобразно възможностите на
изпълнителя и след като няма изрична уговорка между страните относно детайлите на
поръчаното обзавеждане, няма как да се приеме, че недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното обикновено предназначение. Съдът не обсъдил
кореспонденцията между страните по месинджър; съдът не обсъдил обстоятелството ,че
ответницата поръчала изработка на обзавеждането, без предмета на договора да обхваща
монтажа на изработените мебели. Съдът освен това при разпределение на доказателствената
тежест не указал доказване на факти и обстоятелства относно размера на направените
разходи, извършената работа и печалбата по изпълнението, в каквато насока се заявява
искане за назначаване от въззивния съд на СТЕ за даване отговор на този въпрос. Моли се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът бъде
уважен; претендира съдебно-деловодни разноски.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззивникът Т. не се явява, представлява се от адвокат Христова, която моли
първоинстанционното решение да бъде отменено; моли присъждане на разноските по
делото, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата П. , предявен чрез процесуален
представител адвокат Десислава Ангелова, в който заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Намира за правилна дадената от районния съд правна квалификация на
главния иск; твърди, че възнаграждение за приетата работа следва да се заплати от
поръчващия, ако работата е приета,което в случая не било налице, тъй като работата не била
приета като неотговаряща на поръчаното и негодна за употреба по предназначение.
Въззивникът ,въпреки твърденията си за наличие на проект за визуализация на поръчката,
не представил такъв по делото; от доказателствата по делото се установявали усилията на
поръчващата да се довърши поръчката, но ищецът отлагал това месеци наред, дори след
сключване на Анекс към договора. Обстоятелството, че поръчаното не може да се използва
по предназначение се установявало от разпита на вещото лице в производство по
обезпечение на доказателствата- ч.гр.д.№ 2044/2019г.,обективирано в Протокол от с.з. от
16.05.2019г. по ч.гр.д.№ 2044/2019г. на БРС. Несъстоятелни били и твърденията, за първи
път изложени във въззивната жалба, че договорът за изработка касаел само изработката на
кухненското обзавеждане, но не и монтажа му, което твърдение се оборвало с представени
по делото доказателства. Моли се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноските по делото; не заявява становище по доказателственото искане на
въззивника.Въззиваемата В. П., редовно уведомена, не се явява, процесуалният й
представител адвокат Ангелова намира въззивната жалба за неоснователна;моли отхвърляне
на жалбата и присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл.80 ГПК.
По делото са депозирани писмени бележки от въззиваемата В. Д. П. , чрез адв. Ангелова-
БАК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Главната претенция на ищеца е за заплащане на останалата незаплатена от
ответницата сума по сключен между страните договор за изработка ,което определя
правното основание на главния иск като такъв по чл.79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.266,ал.1
ЗЗД.Предявена е и акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел като правна квалификация на иска общата
разпоредба на чл.258 ЗЗД, сочената норма даваща определение и посочваща към
2
съществените елементи на договорът за изработка.В решението си районният съд се е
произнесъл по предявените факти с правни съображения и диспозитив по исковете, с които е
сезиран, с оглед на което съдът намира за неоснователно твърдението на въззивника-за
даване от районния съд на неправилна правна квалификация на иска.Освен че в случая това
не е налице, следва да се отчете възприеманото в съдебната практика, а именно:че когато
първоинстанционният съд е обсъдил и се е произнесъл по твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, но е определил неправилно правната квалификация на иска, атакуваното
съдебно решение не е недопустимо,като въззивният съд е длъжен да посочи правилната
правна квалификация и да разгледа спора по същество.
Ищецът твърди, че с ответницата П. са сключили договор за изработка на
28.08.2018г. (,,Граждански договор“-л.6 от делото), по силата на който ответницата В. Д. П.
(възложител) възложила на ищеца Л. Т. Т. (изпълнител) да изработи кухненско
обзавеждане от ЛИДЧ –бяло-18мм и МДФ фурнир, гланц- 18мм, в срок от 45 дни, срещу
договорено възнаграждение в общ размер на 6900 лева, платими в брой, както следва: 4000
лева- капаро; 2900 лева- след завършване на кухненското обзавеждане.Ищецът твърди, че е
получил от ответницата сумата от 4000 лева капаро за закупуване на материали, а сумата от
2900 лева била стойността на труда, платими след завършване на изработката.Ищецът
излага по дати и обстоятелства начина на изпълнение на договора за изработка, като сочи,
че монтажът на кухненското обзавеждане бил завършен на 01.02.2019г. с изключение на
допълнително исканите от ответницата промени по кухнята;останалите като незавършени
незначителни детайли останали незавършени защото били обвързани с нови искания на
ответницата- рафтове, цокли,врата на съдомиялната;освен това било необходимо да се
доставят от страна на ответницата на уредите по кухнята, от което зависело завършването
на някои детайли- съдомиялна, кухня.В исковата молба изброява недовършените работи
съгласно количествено-стойностна сметка по съдебно-техническа експертиза, извършена
по ч.гр.д.№ 2044/2019г. по описа на РС-Бургас ,образувано за обезпечение на
доказателствата по бъдещ иск, като изтъква, че съгласно тази експертиза кухнята била
изпълнена на 90%.По тази причина и отчитайки незаплатената сума от 2900 лева по
договорът за изработка и след приспадане на сумата от 250 лева/стойността на
неизпълнените детайли/, претендира осъждане на ищцата да му заплати сумата от 2650
лева,представляваща незаплатена сума за труд по сключения с ответницата договор за
изработка на кухненско обзавеждане и 171,52 лева лихва за забава, изчислена от 24.02.2019г.
до предявяване на иска, както и законната лихва върху претенцията от завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В писмен отговор ответницата е заявила недопустимост на иска по съображения за
образувано и висящо от 18.07.2019г. в БРС гр.д.№ 5740/2019г. между същите страни, на
същото основание и със същото искане.От приложена с писмения отговор искова молба е
видно, че В. П. е предявила осъдителен иск срещу Л. Т. за заплащане на сумата от 2970 лева
претърпени имуществени вреди от неизвършени от ответника довършителни работи по
кухненско обзавеждане плъзгаща врата по граждански договор от 28.08.2018г.; претенция
за неустойка, претендирана по анекс към същия договор за изработка ; претенция за
неимуществени вреди;обезщетение за пропуснати ползи от изтеклия гаранционен срок на
новозакупени уреди, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми до
окончателното им изплащане.Заявено е и искане обединяване на двете дела в общо
производство, което районният съд е отказал да извърши. По същество ответницата П.
оспорва изцяло иска, като излага доводи и съображения за липса на изготвен от Т. проект
на кухненското обзавеждане; забавяне изпълнение на изработката на кухненското
обзавеждане по вина на изпълнителя Л. Т.; изброява изцяло недоставени и неизработени
елементи, както и в пунктове посочва лошо изпълнение елементи , като твърди, че във вида,
в който кухнята била изпълнена от изпълнителя-ищеца Т., тя не можела да се използва по
3
предназначение, липсвал и естетичния вид, който следвало да има новото обзавеждане.На
07.02.2019г. заявила на Т., че ще си търси нов майстор за завършване на кухнята, като
прекратява договора помежду им.заявява, че съобразно заключението на вещото лице по
СТЕ недовършените работи възлизали на 995 лева- с ДДС 1194 лева, с която би следвало да
се намали неплатената от ответницата сума от 2900 лева по договора за изработка.Моли
искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен; представя доказателства;моли за
допускане до разпит на двама свидетели.
Районният съд е отхвърли исковете като е приел, че при установените данни за
множество некачествено изпълнени и недовършени работи била приложема нормата на
чл.268 ЗЗД; липсвали доказателства за това каква е стойността на направените разходи,
извършената работа и съответната печалба по изпълнените дейности, които ищецът би имал
право да получи;като всъщност липсвали и доказателства за това, че направените разходи,
извършената работа и съответната печалба надхвърлят вече получените от ищеца 4000
лева.Освен това се сочи, че според уговорките по договора заплащане на остатъка от сумата
по договора за изработка се дължи след завършване на кухненското обзавеждане и приемане
на работата, каквито по делото не се установило да е извършено.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Безспорно е по делото, че на 28.08.2018г., между страните е сключен договор за
изработка (,,Граждански договор“-л.6 от делото), по силата на който В. Д. П. (възложител),
възложила на Л. Т. Т. (изпълнител) , да изработи кухненско обзавеждане от ЛИДЧ –бяло-
18мм и МДФ фурнир, гланц- 18мм, в срок от 45 дни, срещу договорено възнаграждение в
общ размер на 6900 лева, платими в брой, както следва: 4000 лева- капаро; 2900 лева- след
завършване на кухненското обзавеждане. Не е спорно, че възззиваемата(ответница)
заплатила капаро на изпълнителя в размер на 4000 лева .
От твърденията на страните безспорно се установява, че предвиденият в договора за
изработка 45-дневен срок за приключване и приемане на работата не е бил спазен, поради
което на 28.11.2018г. между страните бил подписан АНЕКС,с който , е определен краен
срок за доставка и монтаж на кухненското обзавеждане- 10.01.2019г.
Установено е, че във връзка със спора относно изпълнение задълженията по
договора за изработка, по молба на ищеца(въззвиаем) е инициирано производство по
обезпечение на доказателствата, като е образувано ч.гр.д.№2044/2019г. по описа на БРС
(присъединено към гр.д.№8785/2019г. по описа на БРС).
В конкретния случай твърденията на ответницата за недовършени и некачествено
извършени работи се установяват от приложената по настоящето дело експертиза,назначена
и изслушана в производството по обезпечение на доказателствата по ч.гр.д.№ 2044/2019г.
по описа на БРС/ вж. л. 8 от делото на БРС/ и протокол от с.з. на 16.05.2019г., в което тази
експертиза е приета/ л.101 от делото на БРС/.
В заключението на вещото лице Иванка Великова по ч.гр.д.№ 2044/2019г. по описа
на Б РС е отразено, че кухненското обзавеждане е доставено, но има незавършени работи и
недоставени материали на обекта, находящ се в гр.Б., к/с ,,***** ****“, бл.***, ет.* ап.*.
Вещото лице е посочило, че поради непредставяне на проект за договореното обзавеждане,
не може да се установи дали договорът е спазен като размер на отделните части, но е
извършен оглед на място. Подробно и изчерпателно са описани констатираните
некачествено свършени работи, а именно: в шкафа с отцедника е пробита ненужна дупка и
не е монтиран отцедника за чаши; колоната с фурната не е закрепена за стената и тежестта
4
пада върху долен шкаф; лед лентата е отлепена и провиснала; на термогърба има направени
две излишни дупки, запушени с кит в подобен цвят; монтажа на механизма с изтегляща
кошница в ъгловия(глух) шкаф е извършен неточно; шкафа до този с отцедника не може да
се отвори, тъй като опира в съседния шкаф и следва да се демонтира и коригира; нарушен е
гланца на врата на шкаф до пералнята при монтаж на панта; шкафа за фурната не е с
размерите на фурната, което е наложило поставянето на допълнителна дъска под фурната;
стъклото на интериорната врата е с нарушена структура на химическия мат при почистване
на силикона , ползван при монтажа на стъклената част на вратата. Посочено е в
заключението, че вратата е доставена и монтирана, но към момента на огледа е нестабилна и
се люлее.; липсват бленди около отвора на вратата. Констатирано е, че поради неточно
монтиране на ,,перото“, вратата излиза от обсега на перото и не може са се стабилизира.
Този ,,люлеещ се“ ефект ще се преодолее след преместване на перото и изработване на
бленди около вратата, за което са необходими разходи в размер на 100 лева, включени в
общата количествено- стойностна сметка. Недовършените видове работи са описани и
оценени в количествено- стойностна сметка, като общата им стойност възлиза 995 лева без
ДДС. Вещото лице в с.з. по ч.гр.д.№ 2044/2019г. на БРС сочи, че е оценила по
заключението си невложените материали по кухненското обзавеждане.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. М.,колежка на ответницата и
водена за разпит от нея пред съда се установява, че ответницата П. се спряла на Л. Т. като
изпълнител на кухненското обзавеждане, тъй като той й представил проект, който тя
одобрила.Свидетелката сочи, че започнала подготовката за изпълнение на тази кухня, Л.
започнал да работи, донесли материалите, но след това изчезнал- било септември или
октомври, около 1 месец не отговарял на телефонни обаждания на П. ; наложило се
ответницата П. да ходи до квартирата му , защото не отговарял на телефонните й
обаждания. След посещение на квартирата на Т., В. П. получила телефонен номер от
приятелката му; свидетелката М. присъствала на телефонен разговор между ищеца и
ответницата, като ищецът казал, че ще довърши кухнята;кухнята била завършена към
момента на разпита на тази свидетелка/ 12.02.2020г./, но от друг майстор.
В подкрепа на твърденията на ответницата(възззиваема) за лошо изпълнение на
възложената работа от страна на изпълнителя, по делото пред първоинстанционния съд е
представено копие от договор за изработка, сключен на 12.07.2019г между В. П.
(възложител) и ,,ЕС ДИ ЕН Дизайн „ООД, с управител Неделин Шиваров(изпълнител). По
силата на горецитирания договор, възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил
да извърши на свой риск срещу възнаграждение, следните ремонтни и довършителни
работи: ремонт на интериорна плъзгаща врата, включващ поставяне на стопер и бленди,
закриващи механизмите, регулиране и стабилизиране на вратата; ремонт на кухненско
обзавеждане, състоящо се от горен ред с 4 шкафа, долен ред с 4 шкафа, колона и барплот,
включително и вътрешните им механизми, монтаж на мивка, отцедник и домакински
електроуреди. Съгласно предвиденото в т.1.1 и 1.2 от договора, изпълнителят следвало да
предаде описаните вещи в довършен и естетичен вид, позволяващ нормалната им употреба
по предназначение.
При изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. От него
възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението
на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1
5
ЗЗД.
В случая от събраните по делото доказателства- разпит на свидетелката М. (л.104 от
делото),както и от приложените доказателства по обезпечаване на иск по ч.гр.д.
№2044/2019г. на БРС, се установява,че ищецът Т. освен че забавил изпълнението на
кухненското обзавеждане,изпълнил същото некачествено и непълно, което наложило
впоследствие изработеното да бъде преработено с оглед използване на мебелите според
предназначението им.
Недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват
задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права
за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД.
Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото
си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора. Упражняването на правото следва да се осъществи
с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя,както по настоящето
дело се установи.
Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне
на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците,
когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението. По
отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1
ЗЗД не съществува ограничение – това може да стане както чрез възражение за прихващане със
спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и
при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1
ЗЗД. В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без
да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното,
ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за
отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед
неподлежащия на отстраняване недостатък.
В конкретния случай безспорно се установи,че изработеното от ищеца Т.
по възлагане от ответницата П. кухненско обзавеждане по договор от 28.08.2018г.,освен че
било забавено /не в уговорените срокове, за което не се установи виновно поведение от
страна на ответницата/, не било изпълнено изцяло и качествено,което довело до разваляне
на договора с ищеца-изпълнител по инициатива на възложителя П. и наложило
впоследствие изработеното от Т. да бъде преработено и завършено с оглед използване на
мебелите според предназначението им.От заключението на вещото лице Фотева се
установява, че стойността на неизпълненото/като материали / е в размер на 995 лева /без
ДДС/ ; от представените от ответницата по делото и неоспорени от ищеца Договор за
изработка от 12.07.2019г. и списък по чл.1,ал.2 от същия договор,сключен между
ответницата и „ЕС ДИ ЕН ДИЗАЙН“ ЕООД за корекции и довършителни работи на
кухненско обзавеждане се установява, че договореното възнаграждение по този договор за
изработка е в размер на 2970 лева. С оглед заявеното в отговора на исковата молба
възражение от ответницата П.- че претендираното вземане, т. е. неплатената част от
уговорената в договора за изработка с Т. сума е недължима поради непълното и
некачествено изпълнение на процесното кухненско обзавеждане следва да се счете, че
ответникът П. е упражнила правото си по чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да иска съответно
намаление на възнаграждението.
При извършване на преценка и за отчитане стойността на намаляване на
6
възнаграждението по процесния договор за изработка съдът съобрази обстоятелството, че
стойността на невложените от ищеца Т. материали по процесния договор за
изработка,установена от вещото лице Фотева, е в размера от 995 лева / без ДДС/,както и
изложеното от в.л.Фотева-.че 90% от кухнята е изпълнена,като следва обаче да се отчитат и
констатираните от вещото лице некачествено изпълнени работи. Видно от договор,сключен
между ответницата и „ЕС ДИ ЕН ДИЗАЙН“ ЕООД за корекции и довършителни работи на
кухненско обзавеждане, договореното възнаграждение по този договор за изработка е в
размер на 2970 лева.При тези обстоятелства съдът намира, че защитно предявеното срещу
иска възражение на ответницата:за отбив от цената по договора за изработка от
18.08.2018г., е основателно и налага отхвърляне на предявения иск за осъждането й да
заплати на ищеца Т. сумата от 2650 лева,претендирана като неизплатено възнаграждение
по същия договор за изработка.Съдът намира, че при предявен иск за заплащане на цена по
договор за изработка, възражението за отбив от цената има защитен характер и не се налага
да бъде предявявано в специална процесуална форма -като възражение за прихващане или
насрещен иск, тъй като не се отнася за отделна насрещна претенция на ответника, с която би
могло да се върши компенсация или за която да се търси нарочно осъждане от решаващия
орган. По същността си то представлява едно специфично преобразуващо право да се
намали цената, което може да се упражни чрез материалноправно възражение в хода на
образуван процес по предявен иск за заплащане на цената по договор за изработка.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и
първоинстанционното решение като краен правен резултат следва да се потвърди, макар и
по съображения, различаващи се от тези на районния съд.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на въззиваемата следва да се присъди
заплатено от нея адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие и списък по чл.80 ГПК в размер на 420 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1309/15.06.2020г., постановено по гр.д.№
8785/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Л. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.,,**** *****“№ **, да
заплати на В. Д. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.Б., к/с,,***** ****“,бл.***, ет.* ап.*,
сумата от 420 лева.четиристотин и двадесет лева), представляваща направените по делото
разноски за адвокатски хонорар.
Решението не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7