Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 03.06.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
МЛАДШИ СЪДИЯ: СИМОНА УГЛЯРОВА
При секретаря: Мариана Косачева, с участието на
прокурор:
Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Иван Коев ВАНД № 1679 по описа на Софийски градски съд
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХI
от НПК.
Образувано е по
въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу решение от
18.11.2020 г., постановена по НАХД № 11656 по описа на Софийски районен съд за
2019 г., Наказателно отделение, 6-ти състав.
С решение от 18.11.2020
г., постановена по НАХД № 11656 по описа на Софийски районен съд за 2019 г.,
Наказателно отделение, 6-ти състав, обв. Д.Х.Р., с ЕГН: **********,
е признат за невиновен, че на 04.03.2017г., около 19:15 часа, в гр. София, на бул. "България" и ул. "Златишки
проход", чрез нанасяне на удар с метален бокс в областта на главата на П.Е.С.,
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в
областта на челото вдясно и в областта на дясната вежда, субконюнктивален
кръвоизлив на дясното око, кръвонасядане на клепачите на дясното око, които
реализирали медикобиологичния признак "временно разстройство на здравето,
неопасно за живота", като деянието е извършено по хулигански подбуди – на
публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените
правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност,
честта и достойнството – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.
1 НК, като го е опрвдал по така повдигнатото обвинение – престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Във въззивния протест
са развити съображения за неправилност на решението от прокурор при Софийска
районна прокуратура. Прокурорът изразява несъгласието си с извода на съда за
липсата на доказателства.
Допълнение към протеста
не е подавано след изготвяне на мотивите към решението.
В проведеното
разпоредително заседание на 10.05.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането
на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В хода на съдебните
прения обв. Р., чрез адв. П. оспорва протеста и моли решението да бъде оставено
в сила.
Представителят на
Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Изразява убеждението си, че решението
следва да бъде отменено и постановено ново такова, с което обвиняемото лице
бъде признато за виновно.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното
във въззивната жалба, вкл. и доводите в проведеното съдебно заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден в
срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.
320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Настоящият съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, че разгледан по същество – протестът е неоснователен.
Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира,
че първоинстанционният съд e извършил цялостен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло
е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на
събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната
логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия, като в
съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата
на човека. Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателства и не
е налице неправилно произнасяне или тълкуване от първостепенния съд.
Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния
съд, като са изложени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата
инстанция. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. В подадения
протест не се съдържат никакви съществени оплаквания и възражения, които да не
са получили своят отговор в мотивите на районния съд. Не е подаван и допълнение
към протеста след изготвяне на мотивите. Въззивната инстанция, като извърши и
собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото намира, че не
се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети
следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че
обв. Д.Х.Р., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН: **********.
С постановление за
внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а НК от 16.07.2019г., внесен в
Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила Д.Х.Р., в това,
че:
на 04.03.2017г., около 19:15 часа, в гр. София, на бул.
"България" и ул. "Златишки проход", чрез нанасяне на удар с
метален бокс в областта на главата на П.Е.С., му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани в областта на челото вдясно и в областта
на дясната вежда, субконюнктивален кръвоизлив на дясното око, кръвонасядане на
клепачите на дясното око, които реализирали медикобиологичния признак "временно
разстройство на здравето, неопасно за живота", като деянието е извършено
по хулигански подбуди – на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение
към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност, честта и достойнството – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Въззивната инстанция
намира, че авторството на деянието описано в постановлението, от страна на обв.
Д.Р. не е установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин. Липсват каквито и
да било съществени доводи или мотиви във въззивния протест, които да обосноват
отмяната на решението.
Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на
наведените доводи в протеста /Решение №
372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния
касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Настоящата инстанция намира, че в протеста
липсват наведени от правна страна аргументи, които да опровергават
постановеното решение, както и аргументи, които вече да не са получили отговор
от първоинстанционния съд в неговите мотиви.
Адекватно са ценени
приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални
източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни
обстоятелства, включени в предмета на доказване. Въззивният съд изцяло се
солидализира към мотивите на СРС, че деянието не е доказано и присъдата не може
да почива на предположения, на съмнителни и несигурни изводи.
Следователно налице е
недоказаност по отношение главния факт по делото, поради което следва да бъдат
приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно
обстоятелствата, касаещи същото обвинение.
Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното
деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
осъществяването на обективните и субективните признаци за деянието. Съдът
признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано
по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 НПК/,
което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на
подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена и прокламирана в чл. 16 НПК.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението
съдът намира, че не следва да се обсъжда субективната му страна.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция
прие, че подсъдимото лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по
повдигнатото му обвинение на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по
същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с
необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението
е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 6 КЗПЧОС и
чл. 14, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права (ратифициран
с Указ на Народното събрание от 23.07.1970 г.). От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае
подсъдимия за невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена
настоящата хипотеза, поради което и правилно Софийски районен съд е постановил
оправдателна присъда за това повдигнато обвинение.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, СГС, НО, II-РИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 18.11.2020 г., постановено по НАХД № 11656 по описа на Софийски районен съд
за 2019 г., Наказателно отделение, 6-ти състав..
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.