Решение по дело №1679/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260354
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Иван Димитров Коев
Дело: 20211100601679
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

град София, 03.06.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

                                         ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

                                МЛАДШИ СЪДИЯ: СИМОНА УГЛЯРОВА

 

При секретаря: Мариана Косачева, с участието на прокурор: Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Иван Коев ВАНД 1679 по описа на Софийски градски съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу решение от 18.11.2020 г., постановена по НАХД № 11656 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 6-ти състав.

С решение от 18.11.2020 г., постановена по НАХД № 11656 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 6-ти състав, обв. Д.Х.Р., с ЕГН: **********, е признат за невиновен, че на 04.03.2017г., около 19:15 часа, в гр. София, на бул. "България" и ул. "Златишки проход", чрез нанасяне на удар с метален бокс в областта на главата на П.Е.С., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в областта на челото вдясно и в областта на дясната вежда, субконюнктивален кръвоизлив на дясното око, кръвонасядане на клепачите на дясното око, които реализирали медикобиологичния признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като го е опрвдал по така повдигнатото обвинение – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Във въззивния протест са развити съображения за неправилност на решението от прокурор при Софийска районна прокуратура. Прокурорът изразява несъгласието си с извода на съда за липсата на доказателства.

Допълнение към протеста не е подавано след изготвяне на мотивите към решението.

В проведеното разпоредително заседание на 10.05.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В хода на съдебните прения обв. Р., чрез адв. П. оспорва протеста и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Изразява убеждението си, че решението следва да бъде отменено и постановено ново такова, с което обвиняемото лице бъде признато за виновно.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивната жалба, вкл. и доводите в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Протестът е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество – протестът е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия, като в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека. Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателства и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата инстанция. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. В подадения протест не се съдържат никакви съществени оплаквания и възражения, които да не са получили своят отговор в мотивите на районния съд. Не е подаван и допълнение към протеста след изготвяне на мотивите. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обосновано е прието, че обв. Д.Х.Р., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН: **********.

С постановление за внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК от 16.07.2019г., внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила Д.Х.Р., в това, че:

на 04.03.2017г., около 19:15 часа, в гр. София, на бул. "България" и ул. "Златишки проход", чрез нанасяне на удар с метален бокс в областта на главата на П.Е.С., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в областта на челото вдясно и в областта на дясната вежда, субконюнктивален кръвоизлив на дясното око, кръвонасядане на клепачите на дясното око, които реализирали медикобиологичния признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието описано в постановлението, от страна на обв. Д.Р. не е установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин. Липсват каквито и да било съществени доводи или мотиви във въззивния протест, които да обосноват отмяната на решението.

Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи в протеста /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Настоящата инстанция намира, че в протеста липсват наведени от правна страна аргументи, които да опровергават постановеното решение, както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви.

Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Въззивният съд изцяло се солидализира към мотивите на СРС, че деянието не е доказано и присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и несигурни изводи.

Следователно налице е недоказаност по отношение главния факт по делото, поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци за деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и прокламирана в чл. 16 НПК.

Предвид липсата на обективната страна на престъплението съдът намира, че не следва да се обсъжда субективната му страна.

Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че подсъдимото лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 6 КЗПЧОС и чл. 14, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права (ратифициран с Указ на Народното събрание от 23.07.1970 г.). От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза, поради което и правилно Софийски районен съд е постановил оправдателна присъда за това повдигнато обвинение.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, СГС, НО, II-РИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

 

Р Е Ш И:

                  

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.11.2020 г., постановено по НАХД № 11656 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 6-ти състав..

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.