Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.02.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при секретаря Вяра Баева като
разгледа докладваното от съдия гр.д. № 9475/2019 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е
иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК- за
съществуване на парично вземане.
В исковата молба на ищеца Ю.Б. АД, с ЕИК********претендира установяване дължимост на парична сума
в общ размер от 41652,45 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № 78339/2018 г. по описа на PC - София, както следва: главница от 39
606.37 лева дължима по Договор за потребителски кредит № FL
907637/19.04.2018 г., сумата от 884.06
лева възнаградителна лихва за периода от
19.06.2018г. до 19.10.2018г., сумата от 1137.02
лева мораторна лихви за периода от 19.07.2018г. до 09.12.2018г.
(включително),сумата от 25 лева
(такса за периода от 19.07.2018г. до 19.12.2018г. ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 12.12.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между Ю.Б. АД, с ЕИК********и В.В.Ч., с ЕГН **********
е сключен Договор за потребителски кредит № FL 907637/19.04.2018г., с разрешен
размер от 40 000 лева, който бил усвоен изцяло.
Твърди
, че кредитът е в просрочие считано от 19.06.2018 г. поради което и на
основание на чл. 14 от Договора за кредит до длъжника е
изпратено съобщение, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано
от 19.10.2018г.
С оглед факта,че срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.415, ал.1 ГПК
е подадено възражение от ответника е налице
правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяването на вземането
към длъжника.
Ето защо моли съда да постановите решение, с което да установи съществуването на горното парично
вземане срещу ответника в посочения размер и да му присъди разноските
по делото.
Ответникът В.В.Ч. не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становише по
делото.Възражението му по чл.414 ГПК е бланково,като в него не са посочени
аргументи за недължимост на сумата.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установено
е,че по ч.гр.д. №78339/2018г. по описа на СРС,
ГО, 140 с-в в полза на ищеца „Ю.Б." АД е издадена Заповед за
незабавно изпълнение срещу В.В.Ч. въз основа
на извлечение от счетоводниге книги на банката във връзка с Договор
за потребиелски кредит № FL907637/19.04.2018г.
В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, сега ответник, срещу тази заповед.
На 17.07.2019 година в
срока по чл.415, ал.1
от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК заявителят по горното дело е депозирал положителен
установителен иск за главница от 39 606.37 лева дължима по Договор за
потребителски кредит № FL 907637/19.04.2018 г., сумата от 884.06 лева възнаградителна лихва за периода от
19.06.2018г. до 19.10.2018г., сумата от 1137.02 лева мораторна лихви за периода
от 19.07.2018г. до 09.12.2018г. (включително),сумата от 25 лева (такса за
периода от 19.07.2018г. до 19.12.2018г. ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 12.12.2018 г. до окончателно изплащане
на вземането.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между „Ю.Б." АД и В.В.Ч.
е сключен Договор за потребиелски кредит № FL907637/19.04.2018г.,
по силата на който на В.В.Ч. е отпуснат потребителски
кредит кредит
в размер на 40 000 лв. за текущи нужди с
уговорен погасителен план,неразделна част от него и
краен срок за погасяване до 19.04.2025 г.
Съгласно
чл. 3
,ал.1 е уговорено, че за ползвания кредит
Кредитополучателят ще заплаща на Банката годишна лихва в размер на БЛПкс на
Банката за евро, увеличен с надбавка от 5.187
пункта, като към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 5.53%.
От заключението на ССЕ,което
съдът възприема като обактивно и професионално и не е оспорено от страните,се
установява,че кредитополучателят е усвоил изцяло заемната сума/от не яса
приспаднати такса в размер на 540 лв./, но е върнал главница в размер само на 393.63
лв., т.е. дължи главница в размер на 39 606.37 лв.
За периода от 19.04.2018 год.
До 19.10.2018 год. Е дължал 1154.40 лв.,от която е заплатил само 270.34 лв. и
дължи 884.06 лв.
За периода от 19.06.2018 год.
До 09.12.2018 год. дължи лихва в размер на 580.57 лв.
Дължи и такси по кредита в
размер на 25 лв.
По делото е приложена
куриерска пратка с адресат В. Ч. във връзка с обявяване предсрочна изискуемост
на договор 907637.Видно от документа адресата е получил пратката на 24.10.20 год.На самата
пратка е посочена дата на вземане 22.10.2018 год.,но не се чете годината на
датата на доставката а само деня и месеца-23.10. В обратната разписка е
посочено,че пратката е взета на 24.10.2018 год.
Предвид установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК,
предявен от кредитора в заповедното производство за установяване съществуване
на вземанията му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК.
По делото е установено, че е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за потребителски
кредит № FL 907637/19.04.2018 г между Ю.Б. АД, с ЕИК********и
В.В.Ч., с ЕГН **********, по силата на който е било
договорено, че Банката ще отпусне на ответника
кредит, от 40 000 лв. с
краен срок за погасяване – 19.04.2025 г.
Съдът
намира за доказано по делото, че Кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора като е предоставил на кредитополучателя уговорената
парична сума по договора в размер на 40 000
лв.
,като от нея са приспаднати удръжки в размер на 560 лв.
Горното
се установява и от приетата счетоводна експертиза
по делото.
От
представените доказателства по делото, както и от приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че единственото
плащане от ответника по главницата е било на 21.05.2018
г., когато по сметката е внесена сумата от 393.63 лв.,
като след тази дата не са извършвани плащания за погасяване на кредита и същият
е отнесен в просрочие .Длъжникът е извършил две плащания по начислената лихва в
общ размер на 270.34 лв.
Установено е, че Банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем с изпращане на покана, която е връчена лично на длъжника.Според съда ръкописно записаната дата на
получаване“24.10.20“ е грешна относно годината,доколкото е невъзможно към 2018
год. у ищецът да има документ оформен две години по-късно.Очевидно годината е
изписана грешно,вярната такава е 2018 год.
По делото няма доказателства,а и твърдения от ответника
да е изплатил горната сума. Бланкетното възражение е вид твърдение,че не
дължи,което инициира исковото производство,но съдът възприема това възражение
като голословно и необосновано,поради което не може да се приеме за
основателно.
С оглед на
гореизложеното искът се явява
основателен и съдът следва да го уважи в претендирания размер,за главницата , договорната
лихва и таксата,а относно мораторната лихва следва да се уважи частично
съобразно заключението на експертизата до размер от 580.57 лв.,а над тази сума
до претендираната такава от 1137.02 лв. да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, съдът в исковото
производство по чл. 422 ГПК следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство. В заповедното производство са направени
разноски в общ размер на 2218.79 лв., от които: 833.05
лв.- държавна такса и 1385.74 лв. - адвокатско
възнаграждение, които предвид изхода на спора от тях следва
да се присъдят 99% - 2197 лв.
В
исковото производство ищецът претендира разноски в размер на 1667
лв. – държавна такса ,
1779.57 лв. адвокатско
възнаграждение и 350 лв. разноски за експертиза.
Съдът констатира,че е налице надвнасяне на държавната такса със сумата от
834 лв. и тази сума следва да се възстанови на ищеца от съда.
От остатъка-общо 2963 лв. следва да му се присъдят 99%-2933 лв.
Водим от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от Ю.Б. АД *** , с ЕИК********чрез
адв. Д.М.Д.,*** срещу В.В.Ч.,
с ЕГН ********** и адрес: *** иск
с правно основание чл. 422, ал. ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че съществува изискуемо парично вземане в полза на Ю.Б.
АД, с ЕИК********против В.В.Ч., с ЕГН **********, произтичащо от сключен между
тях Договор за потребителски кредит № FL 907637/19.04.2018 г. за следните суми: главница от 39
606.37 лева, сумата от 884.06
лева възнаградителна лихва за периода от
19.06.2018г. до 19.10.2018г., сумата от 580.57 лева мораторна лихви
за периода от 19.07.2018г. до 09.12.2018г. (включително),сумата от 25 лева (такса за периода от
19.07.2018г. до 19.12.2018г. ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК - 12.12.2018 г. до окончателно изплащане на вземането,като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихви за периода от 19.07.2018г. до 09.12.2018г. над
уважения размер до претендирания такъв от 1137.02 лв.
ОСЪЖДА В.В.Ч., с ЕГН
********** да заплати на Ю.Б. АД, с ЕИК********на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2197
лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 78339/2018 г. по
описа на Районен съд - гр. София., както и сумата от 2933
лв. – разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: