Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 260065/15.02. Година 2021 Град
П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти
наказателен състав
На петнадесети декември
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно
дело № 02019 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление № 14-0000650 от 08.11.2019
г., издадено от директор Д “ИТ” - П., на “Ивели 82“ ЕООД, гр. П., с ЕИК *******,
представлявано от управителя И.Ц.М.е наложена имуществена санкция, в размер 1500
/хиляда и петстотин/ лв. на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ,
за това, че на 26.09.2019г., при извършване на проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект на контрол – магазин нон-стоп, находящ се в
гр. П., ул. “2-ра“ №2, стопанисван от “Ивели 82“ ЕООД, гр. П., и по документи -
в сградата на Д “ИТ”, П., се установило, че ЮЛ, в качеството си на работодател
по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е уредило отношенията при предоставянето
на работна сила като трудови
правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето
Б.В., заварена в обекта да работи като продавач - нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда, извършено на 26.09.2019г.
Против
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “Ивели 82“
ЕООД, гр. П., представлявано от управителя И.Ц.М., с която оспорва законосъобразността
и обосноваността на издаденото наказателно постановление, като поддържа, че
наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че е
необосновано, тъй като събраните доказателства не подкрепят
формираните фактически и правни изводи.
В
съдебното производство тезите в жалбата се поддържат и допълват от пълномощника
на жалбоподателя - адв. Г.Б., който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление
и за присъждане на направените разноски.
Навеждат се възражения, че соченото в материалите по
административнонаказателната преписка лице не е предоставяло работна сила в
обекта на „Ивели 82“ ЕООД и помежду им не имало трудово-правна обвързаност,
както и че при образуване на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Пълномощникът пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано, издадено в
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон .
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
– ю.к. М., оспорва жалбата и изразява становище, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и
правилно. Противопоставя доводи, че
вмененото нарушение се подкрепя
от събраните в хода на производството доказателства и е действително
извършено.
Пернишкият районен
съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 18.09.2019г., в
Д ИТ – П. било подадено
искане на основание чл.62, ал.4 от КТ
от „Ивели 82“ ЕООД, представлявано от управителя И.М., в което се
излагали твърдения, че поради технически причини е допуснато закъснение от 2 месеца от предвидения в чл.62, ал.3 от КТ срок за регистрация на сключен трудов договор с лицето Т.Г.Т.. Работодателят посочвал, че за този период редовно е изплащал трудово
възнаграждение на работника и е внасял дължимите социални и здравни осигуровки,
като приложил съответни доказателства. По повод депозираното искане и с оглед
задължението за извършване на проверка на 26.09.2019г. свидетелите И. И.Я. и Е.А.Т.
– ст. инспектори в Д ИТ - П., посетили обект
на „Ивели 82“ ЕООД – магазин
нон-стоп, находящ се в гр. П., ул. “2-ра“ №2.
При отиването на адреса констатирали, че обектът
работи, имало работник /продавач/ - свидетелката Б.В., и клиенти. В присъствието
на инспекторите В. обслужила няколко клиенти, като регистрирала продажбите на
касовия апарат в обекта и издала касови бележки. В 15.17 часа издала фискален
бон за направена покупка на обща
стойност 13.60 лева. След като се
легитимирали, на основание правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от
КТ, инспекторите поискали от работничката писмено да декларира факти и обстоятелства, свързани с
осъществяваната дейност. В тази насока предоставили декларация, която свид. Б.В. попълнила лично. Наред с личните си данни вписала, че работи в обекта
на „Ивели 82„ ЕООД от един месец, посочила длъжност /продавач/, работно време
/от 08.00 – 17.00 ч./, почивни дни /“по график“/ и получавано трудово
възнаграждение /600 лева/. В графата
относно наличие на сключен писмен трудов договор вписала, че няма такъв. Декларацията
В. подписала саморъчно и отразила датата
и часа на попълване - 26.09.2019г., 15.25 часа. Служителите на Д „ИТ“ – П. извършили проверка в реално време в информационната система на ИА ГИТ за
сключени трудови договори на лицето, при която установили, че към същата датата
няма регистриран трудов договор с „Ивели 82“ ЕООД.
Тъй като управителят на фирмата не присъствал в обекта
и на инспекторите не били предоставени други документи, даващи им възможност да
проверят спазването на изискванията на трудовото законодателство, до
работодателя била оставена призовка, да се яви на 08.10.2019 г. в Д”ИТ” и да
представи допълнителни документи необходими за финализиране на проверката, в
точа число трудовите досиета на работниците – трудови договори, графици за работа,
вътрешни правила за работна заплата, ПВТР, инструктажни книги и др.
Призовката била приета от свид. Б.В. като продавач, със задължението да
я предаде на работодателя.
Още на
следващия ден – 27.09.2019г. в Дирекцията се явил счетоводителя на фирмата,
който депозирал аналогично искане по чл.62, ал.4 от КТ за извършване на проверка и
установяване възникнало трудово правоотношение
между дружеството и свид. Б.В., в което било посочено, че в този случай,
поради технически причини /проблем с електронния подпис/, работодателят е допуснал закъснение
от 10 дни от предвидения в чл.62,
ал.3 от КТ срок за регистрация на сключен с това лице трудов договор. Към
искането бил приложен трудов договор № 007/16.09.2019г., сключен на основание
чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70 от Кодекса на труда между „Ивели 82“ ЕООД и Б.Г.В.,
съгласно който работничката била назначена
на длъжност продавач-консултант с място на работа нон-стоп, ул. Бели брег, с работно време 12
часа /по график/, с основно месечно трудово възнаграждение 566 лева В договора
било посочено, че екземпляр от подписания
от страните трудов договор, заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.5 КТ и длъжностна характеристика са
връчени на работника на 16.09.2019г. , както че последният се задължава да
постъпи на работа на 16.09.2019г.
Основавайки се на констатациите си от проверката, обективирани
в протокол № ПР1932833/08.10.2019г., връчен на 09.10.2019 г., и въпреки
представения трудов договор с искането след проверката, контролният орган приел,
че работодателят е извършил нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с Б.Г.В. към
26.09.2019г. Въз основа на този извод свид. Я. образувала срещу “Ивели 82“ ЕООД, гр. П. административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН № 14-0000650 от 09.10.2019г. На същата дата
актът бил предявен на пълномощник на дружеството София Петкова,
с оглед предоставените й правомощия
с пълномощно с нотариална заверка рег. №1838/02.04.2019г., при което
възражения срещу констатацията за нарушение на трудовото законодателство не
били направени. Пълномощникът подписал акта и приел връчения препис..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и
допълнителни писмени възражения.
На 08.11.2019
г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ
ангажирал имуществена отговорност на работодателя – “Ивели 82 „ ЕООД, гр. П. за нарушение по чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ, извършено на 26.09.2019г., налагайки имуществена санкция 1500 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на
свидетелите И.И.Я., Е.А.Т., Б. Г.В.,
както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН № 14-0000650 от 09.10.2019г., протокол за извършена проверка, ПР1932833/08.10.2019г., декларация по чл.402 от КТ,
искания по чл.62, ал.4 от КТ, фискален
бон от 26.09.2019г., справка за актуално състояние на трудовите договори,
справка от информационната система на ГИТ – Регистър на уведомления за трудови договори, трудов договор
№007/16.09.2019г., заповед №1260/18.12.2017 г. и заповед № 3-0035/29.01.2014г. на изпълнителен
директор при ИА “ГИТ”.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество.
Възраженията в насока, че съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление не отговарят на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН не се приемат за основателни.
Фактическото описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и
разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено, при какви обстоятелства го е извършил и въз
основа на какви факти е достигнато до формирания извод. По-голяма изчерпателност
от изложената не е и възможна. Съдържащият се запис в обстоятелствената част на
акта и постановлението, че проверка в ИС на ИА ГИТ показала, че Б.В. няма регистриран трудов договор в ТД на НАП, несъмнено се отнася за трудово-правна обвързаност на лицето с
конкретния работодател – обект на проверка - „Ивели 82“ ЕООД,
обстоятелство което не е спорно по делото, поради което жалбоподателят не е бил
ограничен във възможността да узнае в пълнота фактите, на които се основава извода за нарушение.
Неоснователно е и
възражението, че при съставянето на акта е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН относно присъствието на нарушителя и свидетелите.
По делото не е спорно,
че АУАН не е съставен в присъствието на
законния представител на ЮЛ – управителят И.М., а в присъствието на упълномощено лице – С.Х.. Легитимацията й произтича
от пълномощно с нотариална заверка на
подпис, рег. №1838/02.04.2019г., прието
като писмено доказателство, с което изрично /в т.5/ същата е упълномощена /безсрочно,
до изрично оттегляне на пълномощното/ да получава и подписва актове за
административни нарушения и наказателни постановления срещу „Ивели 82“
ЕООД. При тези обстоятелства и след като се е уверил в представителната власт на
пълномощника и нейния обем,
актосъставителят
законосъобразно е извършил действията по съставяне на акта, предявяване за подпис и
връчване спрямо упълномощеното от
дружеството - жалбоподател лице. Същото лице е участвало непосредствено
в проверката като представител на работодателя, което се установява от
събраните гласни доказателства и от протокола за проверка, поради което освен
че е разполагало с правомощия да приеме от негово име действията по-горе, е
било и отлично запознато с предмета на проверката, повода за нея, с изискваните
документи и направените констатации. В този аспект правото на защита на жалбоподателя
не е ограничено. Липсата на изричен
запис, че актът е подписан от пълномощник не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото участието на С.Х. в административнонаказателното
производство в това качество по несъмнен
начин се установява от приложеното пълномощно и останалите събрани по делото
доказателства.
Невярно е твърдението на пълномощника на
жалбоподателя, че в съдържанието на акта е допуснато противоречие по въпроса
кое лице е присъствало при съставяне на акта, тъй като никъде не е
посочено, че е присъствал управителя.
Името на същия е вписано в началната част на документа, при индивидуализация на нарушителя, като е отразено, че И.М.
осъществява по закон представителство спрямо
ЮЛ в качеството на управител.
По отношение свидетелите, гласните
и писмените доказателства, събрани по делото, еднопосочно установяват, че актът
е съставен в присъствието на свид. Е.Т., която непосредствено е участвала в
извършената проверка по спазване на трудовото законодателство и в
установяването на нарушението. Процесуалните
правила за образуване на административнонаказателното производство не са
нарушени с това, че АУАН е съставен единствено в нейно присъствие, тъй като в
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН не е установено изискване аналогично на
това в ал.3 на с.р. /за двама свидетели/.
Достатъчно е в тази насока да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.43,
ал.1 от ЗАНН за редовността на акта е достатъчно подписването му от един от
свидетелите посочени в него, което означава, че и при наличие само на един
свидетел, удостоверил с подписа си записванията в акта, последният ще е редовен
от процесуална страна.
По същество:
Именно в тази насока е и основното възражение на
жалбоподателя, което в съдебното производство се свежда до това, че към момента
на проверката от инспекторите при Д “ИТ”, П., свидетелката В. не е била в трудово-правни
отношения с – “Ивели 82“ ЕООД, а с друг работодател, както и че присъствието й в обекта на жалбоподателя на
26.09.2019г. е било по личен повод, не за да престира труд, а предоставената й
от контролните органи декларация е
попълнила под диктовка на контролните органи. Поддържа се, че събраните
доказателства са оценени неправилно от актосъставителя и наказващия орган, в
резултат на което са формирали необоснован и незаконосъобразен от
материално-правна страна извод за наличие на фактическо трудово правоотношение,
несъобразено с изискванията в чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Следва да се отбележи, че тази позиция е напълно
противоположна с позицията на жалбоподателя
в хода на проверката, предшестваща образуването на административнонаказателното
производство, за утвърждаването на която сам е ангажирал доказателства – чрез
депозираното в деня след проверката искане по чл.62, ал.4 от КТ и приложения
трудов договор от 16.09.2019 г., а именно, че на посочената дата е възникнало
трудово правоотношение със свид. В., но
е допуснато закъснение в задължението за регистрация на трудовия договор. Тези
твърдения са отхвърлени от контролните органи, които основавайки се на непосредствено установеното фактическо положение
в проверения обект на „Ивели 82“ ЕООД на 26.09.2019г., както и на събраните от
свид. В. писмени данни в насока установяване съществуването на трудово
правоотношение, са счели представените от
работодателя документи за нарочно
изготвени за целите на проверката.
Този
извод съдът намира за правилен, а поддържаната на този етап от производството
теза на жалбоподателя за несъстоятелна. Очевидно е, че настъпилата пълна
трансформация в нея е резултат от вмененото конкретно извършено нарушение и е
израз на защитата срещу него.
Изводът
си за осъществяване на административнонаказателния състав по чл.414, ал.3, във
вр. с чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, актосъставителят е формирал въз основа
на обстоятелството, че при извършване на проверката в обекта на контрол –
магазин нон-стоп, находящ се в гр. П., ул. “2-ра“ №2, стопанисван от “Ивели 82“
ЕООД, гр. П., инспекторите при Д “ИТ”, П. са заварили свид. Б.В. да извършва
дейност като продавач, като за същата не се представил трудов договор и лицето
отрекло да има такъв. Основавайки се на непосредствените си възприятия за
естеството на извършваната дейност и обстоятелствата, при които се случвало
това, на данните попълнени лично от лицето в декларацията по чл.402 от КТ,
както и на събраните в хода на документалната проверка писмени документи,
контролните органи приели, че В. е приета на работа в нарушение на изискванията
на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ – без сключен трудов договор в писмена
форма.
Извършвайки съвкупен анализ на доказателствата по делото,
съдът намира този извод за обоснован и правилен, доколкото по делото са събрани
достатъчно и убедителни доказателства за наличието на отношения по предоставяне
на работна сила, необективирани в писмен трудов договор, в нарушение на
нормите, гарантиращи закрилата на работниците по КТ. Доказателствените
материали по делото налагат несъмнен извод за наличието на същностните елементи
на този вид правоотношение, а именно: предоставяне на работна сила за
изпълнение на определен вид работа при определено работно време и място, при
регламентирани почивки и спазване на трудова дисциплина, срещу договорено
трудово възнаграждение с постоянен характер.
Гласните
и писмените доказателства събрани по делото установяват именно това.
Свидетелите И.Я. и Е.Т. са категорични, че при отиването им в обекта на
жалбоподателя свид. В. се е намирала в магазина и работела е като продавач, тъй
като в тяхно присъствие обслужила клиенти. Непосредствено възприели начина, по
който сторила това - с рутина и бързина, показващи, че отлично е запозната с местонахождението
на всяка стока от наличния богат
асортимент, предлаган за продажба в магазина. Уверили се и в умението й да
работи с касовия апарат в обекта, тъй като без
затруднения маркирала продуктите и издавала касови бележки за покупките,
за една от които бил издаден и фискалния бон, приет като писмено доказателство
по делото. До приключването на
проверката не се появило друго лице, което да се представи като работник в
търговския обект. Свидетелката И.Я. посочва, че пред тях В. направила устно
изявление, че работи в друга фирма, но идва да работи И в обекта на „Ивели 82“
ЕООД, когато е в почивка и когато собственичката е ангажирана, като изрично заявила,
че няма договор. Същото установява и свидетелката Т.. Двете са категорични, че Б.В.
саморъчно и без тяхна намеса е декларирала обстоятелствата в предоставената й
за попълване бланка на декларация, в която вписала, че работи в обекта от един месец,
посочвайки условията при които
полага труд, както и че няма трудов договор. Същевременно не направила
изявление относно друг начин на уреждане на взаимоотношенията си с
жалбоподателя, обясняващи присъствието й в обекта му. Изявленията на свид. Я. и
Т. са последователни, непротиворечиви и логични, даващо основание за извод, че
фактите и обстоятелствата от значение за делото се излагат обективно и
добросъвестно.
В синхрон с тях са и записите в попълнената и
подписана от свид. Б.В. декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Опита на
работодателя да опровергае изявлението на свидетелката в документа за липса на
трудов договор /чрез представеното
искане по чл.62, ал.4 от КТ и трудов договор № 7 от 16.09.2019г./ очевидно е
бил насочен към избягване на съставянето на акт за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй
като веднага след образуването на административнонаказателно производство за
това нарушение, рязко е променил
позицията си, твърдейки, че никога не е бил в трудовоправни отношения
със свидетелката, същата не е наемана на работа и не е полагала труд като
продавач в обект на фирмата. Съдебният състав приема, че цитираните документи
са създадени за целите на проверката - за прикриване на извършено
нарушение на трудовото законодателство, и не кредитира трудовия договор
като доказателство за изявленията и за фактите, отразени в него. Договорът няма
достоверна дата, съществуването му към 26.09.2019 г. се отрича от свидетелката Б.
В., а отразеното в съдържанието му, че екземпляр от договора, заверено копие
от уведомлението по чл.62, ал.5 КТ и длъжностна характеристика са
връчени на работника на 16.09.2019г. се опровергава от всички други
доказателства по делото. В горната насока показателен е факта, че въпреки
изготвения и представен трудов договор, в който е отразено, че е сключен на дата от преди
проверката, в съдебното производство жалбоподателят е възприел напълно несъвместима
с него позиция, а именно, че към датата на проверката не е съществувала изобщо трудово-правна
връзка със свид. В. и присъствието й в обекта не е било свързано с полагане на
труд по трудово правоотношение.
В този смисъл съдебният състав приема, че трудовият
договор няма доказателствена стойност и не е годно доказателствено средство за
установяване наличието на сключен в писмена форма между страните трудов договор
преди датата на нарушението 26.09.2019г.
Отделно от изложеното, ако е бил наличен, това
обстоятелство е било резонно да бъде съобщено от В. и вписано в декларацията. В
показанията си пред съда свидетелката съобщава, че не е подписвала трудов
договор с „Ивели 82“ ЕООД, не е работила в обекта му, както и че по същото
време е била наета по трудово правоотношение в друга фирма /„Ирани“ ЕООД/ на
четиричасов работен ден, установяващо се от приетите справи за регистрирани
трудови договори.
Въз основа на обсъдените доказателствени източници
съдът приема за доказано по несъмнен начин, че към 26.09.2019г. между „Ивели 82“ ЕООД и свид. Б.В. не е имало сключен
трудов договор в писмена форма.
От друга страна, събраните доказателства дават
основание за извод, че отношенията между
работодателя и свид. С.към същия момент са били такива по престиране на труд в
изпълнение на конкретно възложена на работничката трудова функция, неуредени
като трудови правоотношения със сключен в писмена форма трудов договор. Съдът
отхвърля като недостоверни твърденията на свидетелката в противоположен смисъл
като приема, че същите са повлияни от
служебната зависимост, в която понастоящем се намира от жалбоподателя, предвид
сключения помежду им на 07.12.2019г. трудов договор. Обяснявайки присъствието
си в търговския обект при проверката на 26.09.2019г., същата заявява, че често го посещавала, тъй
като със собственичката били близки, разговаряли и пиели кафе, както се случило
и на посочената дата, макар пристигането на контролните органи да съвпаднало с
момент, в който за кратко останала сама в магазина. Отрича да е обслужвала
клиенти, да е работила с касовия апарат и да се е представила като продавач. В
тази насока заявява, че част от записите в декларацията, която попълнила при
проверката, не отразявали действителното положение, а ги е вписала под
диктовката на контролните органи. Твърденията й са в явно противоречие с показанията
на свид. Я. и Т., както и с писмените доказателства по делото и не се
кредитират. Достатъчно е да се отбележи, че по делото е приет като писмено
доказателство фискален бон, издаден в търговския обект на „Ивели 82“ ЕООД - нон
стоп с адрес П., ул. „2-ра“ №2 в 15.17 часа, а само осем минути по-късно свидетелката
В. собственоръчно е отразила часа на попълване на предоставената й от инспекторите декларация /26.09.2019г.,
15.25ч./. В същото време, както тя, така и инспекторите от Д ИТ - П. посочват,
че нито собственика, нито друг негов служител е присъствал в магазина от
започването на проверката до приключването й.
При това положение не може да има съмнение, че именно свид. В. е издала
приложения по делото фискален бон за регистрирана продажба в търговския обект,
което убедително утвърждава като достоверни изявленията на свидетелите Я. и Т.
- че в тяхно присъствие В. е извършвала продажби.
Естеството на извършваната от В. дейност, изяснените в
показанията на двете свидетелки обстоятелства, при които се случвало това /с
бързина, рутина и опитност/ и направените пред тях от лицето изявления,
убедително налагат извод, че към 26.09.2019г. отношенията между работодателя и Б.В.
са били такива по престиране на труд в изпълнение на конкретно възложена на
работничката трудова функция. Тези отношения съответстват на първоначално
изложеното от работничката устно и писмено пред инспекторите, както и на
собственото й желание за такава именно обвързаност, изразено в показанията й пред
съдебния състав „Аз имах желание да се
преместя и да работя там /има предвид в търговския обект на „Ивели 82“ ЕООД/.
Споделяла съм това със собствениците, тъй като заплащането … щеше да е по-добро“.
Вътрешната противоречивост в твърденията на свид. В.,
следствие от поставянето й в трудната ситуация неубедително да нагажда
изявленията си към непоследователните, объркани тези на жалбоподателя, не само
че не ползват следваната от него защитна линия, напротив – дискредитират я и дават
допълнително основание за категоричното й отхвърляне.
В
контекста на тези данни, съдът приема, че свидетелката Б.В. е била наета на работа с определени трудови
функции, място на работа и работно време, срещу трудово възнаграждение с
постоянен характер, т.е., налице са били отношения по предоставяне на работна
сила, които съгласно изричната регламентация в чл.1, ал.2 от КТ се
уреждат само като трудови, подлежащи на обективиране в писмен трудов договор. Дори
в случаите, когато няма необходимост, възможност или желание между страните за
трудово-правна обвързаност за неопределено време и при нормална продължителност
на работното време, работодателят не е освободен от задължението да сключи трудов договор в
писмена форма с лицето, което фактически приема да престира труд в обекта му.
Кодекса на труда дава достатъчно възможности да бъдат съобразени взаимните
потребности и ангажименти на страните по трудовото правоотношение /чрез срочен
трудов договор, договор за работа в определени
дни от месеца, договор за допълнителен труд при друг работодател/. В случая именно такава възможност работодателят
е прилагал, макар и в нарушение на изискването в чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като въпреки
действащия към момента на
проверката трудов договор на Б.В. с друг работодател, условията на същия /при уговорено непълно работно време
и по график/, са давали възможност за полагане на допълнителен труд,
какъвто работничката е полагала в „Ивели 82“ЕООД.
По
тези съображения и с оглед безспорния
между страните на този етап от производството факт за липса на сключен писмен
трудов договор към 26.09.2019г., съдът приема, че е осъществен
административнонаказателния състав по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса
на труда, поради което законосъобразно и обосновано е ангажирана
административнонаказателната отговорност на работодателя.
По отношение наложеното административно наказание:
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3
от КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния
случай, административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в
минималния предвиден в закона размер, а именно 1500 лв., която е счел за
съответна на характера и тежестта на нарушението и достатъчна за постигане
целите на административното наказване. При конкретните обстоятелства, доколкото
е наложена минималната възможна санкция и производството е образувано по жалба
на наказания, съдът не е оправомощен да въздейства спрямо нейния размер, поради
което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Изхода на делото
обосновава присъждане на разноски на въззиваемата страна, тъй като е
представлявана от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане
на разноски, съобразно правото в чл.63, ал.3 от ЗАНН .
Поради това, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на Д ИТ – П. следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При определяне на възнаграждението
на правоимащата страна, съдът взе предвид, че макар делото да не се отличава с
фактическа или правна сложност, същото е разгледано в повече от едно съдебно заседание,
в които пълномощникът на страната е участвал, събирани са нови доказателства по
негова инициатива, което мотивира присъждане на възнаграждение в средния размер,
а именно - 100 лева.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се отхвърли като
неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 14-0000650 от 08.11.2019 г., издадено от директор Д
“ИТ” - П., с което на “Ивели 82“ ЕООД, гр. П., с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул.
Кърджали, №73, представлявано от управителя И.Ц.М.на основание чл.416, ал.5,
във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция, в
размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда, извършено на 26.09.2019г.
ОСЪЖДА “Ивели 82“ ЕООД, гр. П., с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул.
Кърджали, №73, представлявано от управителя И.Ц.М., да заплати на
Дирекция Инспекция по труда – П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лв.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски
в полза на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П. на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала,
ИЕ