Р Е Ш Е Н И Е
№ 1058
гр.Варна, 14.03.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ –
ти състав, в публично заседание проведено на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6359 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбите на чл.208 от КЗ/отм./.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 1 250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща
частичен иск от сумата 78 000лв., дължимо застрахователно обезщетение по щета №*
по застрахователна полица № *, ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски, вкл.адв.хонорар.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск ,
навеждайки следните фактически твърдения:
Ищецът е собственик на лек автомобил марка „*” с № В* ВС и
рама № * Автомобилът се
управлява в Република България.
Между ищеца и ответника на 07.01.2016год. е сключен
застрахователен договор „Каско” на МПС №16001111361 с
обект на застраховката – описаният
по-горе автомобил. Автомобилът е оценен от застрахователя на 78 000лв.клауза „А”-пълно
Каско.
Срокът на застрахователния договор е от 00.00часа на
08.01.2016год. до 24.00часа на 07.01.2017год.Плащането по договора за
застраховка е предвидено да се извърши на четири равни вноски, от които са
платени две, на които падежът е настъпил преди застрахователното събитие.На
08.01.2016год. е монтирано допълнително защитно устройство по искане на
ответника.
На 09.07.2016год. за времето от 15.00часа до 00.00часа
автомобилът е паркиран от ищеца в град Варна, Търговски център Двете кули до
служебния вход. При излизане от Двете кули през служебния вход ищецът
установява, че автомобилът е откраднат. Веднага сигнализира органите на МВР
–Варна. За застрахователното събитие е уведомен и ответника, при който е
образувана щета №16110010201.
На 11.10.2016год. на застрахователя са представени
постановление за спиране на наказателно производство и удостоверение на РПУ
439000-21155/04.10.2016год.
С писмо изх.№3960/27.10.2016год. ответникът уведомява
ищеца, че не са налице основания за изплащане на застрахователното обезщетение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор
на исковата молба. С писмения отговор
ответникът оспорва изцяло иска – по основание и размер.
Излага, че не е изплатено обезщетение по образуваната щета
, тъй като е установено, че автомобил с номер на шаси,
какъвто се твърди да е застрахования автомобил е произведен на 03.05.2012год.
на пазара в Русия и към момента е регистрирана там с рег.№*. Предвид на това
ответното дружество е счело, че застрахованият автомобил не е този за който се
твърди да е застрахован, т.е. касае се за два различни автомобила, като
застрахователя е бил въведен в заблуждения, относно действителното фактическо
положение. Позовава се на обвързващите страните общи условия на
застрахователния договор, съгласно които са налице основания за постановения от
негова страна отказ. В условия на евентуалност възразява, относно размера на
обезщетението, като счита същото за прекомерно завишено. При определяне размера
на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и
застрахователя в ОУ-т.12.8. Действителната стойност се смята тази стойност
срещу която вместо застрахования автомобил може да се купи друг от същата
марка, модел и година на производство, т.е. в нейния предел застрахователят може
да замести отнетото имущество с еквивалентно по вид и качество. Възразява също
и че действителната стойност на автомобила към датата на сключване на
застрахователния договор е значително по-ниска от застрахователната сума-налице
е явно надзастраховане. Прави възражение за нищожност
на договора за покупко-продажба от 17.12.2015год., тъй като същия не е сключен
в предвидената от закона форма, със същият се цели заобикаляне на закона,
избягване на данъци и такси, същият се явява с невъзможен предмет и в противоречие
на добрите нрави, както и привиден по съдържание.
Заявява становище по акцесорен
иск за лихва, какъвто в производството по делото няма заведен.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по
делото разноски, вкл. и юк.възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът , чрез проц.представител
адв. С.З. поддържа иска. В хода по същество на делото
моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник юк.Георги Пашов поддържа отговора на исковата молба. В хода
по съществото на спора не ангажира становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното
към исковата молба копие от застрахователна полица №* се установява, че между З.
„У.”АД, ЕИК и ищеца Н.П.Л. собственик на лек автомобил, марка „*" с рег.№*, шаси
№ *
е сключен застрахователен договор „ ПЪЛНО КАСКО" на МПС с обект на
застраховката описаното по-горе МПС, със срокът на застрахователният договор от
00.00 часа на 08.01.2016г. до 24.00 часа на 07.01.2017г. Застрахователната сума, определена от застрахователя,
е в размер на 78 000лева,
върху която е определена застрахователна премия.
След застраховяне
на МПС е монтирано допълнително защитно устройство №*/08.01.2016год. /л.12/
От приетото по делото
свидетелство за регистрация на МПС/л.13/ се установява, че застрахованото МПС е
регистрирано на името на Н.П.Л..
Съгласно прието по делото
удостоверение /л.14/ , Администрацията на Областна дирекция на МВР-Варна, Трето
РУ на МВР-Варна удостоверява, че на 10.07.2016год. Н.П.Л. е заявил, че за
времето от 15.00ч. на 09.07.2016год. до 00.00ч. на 10.07.2016год. му е бил
отнет противозаконно л.а. „*" с рег.№*. По случая е заведено ДП
№1168/2016год. по описа на Трето РУ на МВР-Варна.
На лист 17 от делото е приет
отказа на застрахователя да плати обезщетение по процесната
застраховка за което е образувана щета с №*. Отказът на застрахователя е
мотивиран с т.6.8 от Общите условия на договора за застраховка. Няма спор между
страните, че за процесния случай е образувано щета № */л.64/
Към доказателствата по делото са
приети Общи условия по застраховка КАСКО на моторни превозни средства, приети с
решение на УС на З. „У.“ АД от 11.03.2015год. и влизащи в сила на
06.04.2015год.
Приобщени към доказателствата по
делото са сертификат на база Общите условия на PROVIN, издадена от ЦЕБИА ЕООД, договор за покупко-продажба на МПС.
Прието по делото е постановление
за спиране на наказателно производство/л.66/, видно от което е спряно наказателното
производство по ДП №1168/2016год. по описа на Трето РУ при ОД МВР-Варна, водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195,ал.1,т.4 вр.чл.194,ал.1 от НК. ДО ТУК
От заключението на
назначената и приета от съда САТЕ се установява, че пазарната стойност на л.а. * с
характеристиките на процесния с включенени
транспортни разходи към м.юли 2016год. е
73 200лв. , а по данни на Шваке коъм
м.юли 2016год. в размер на 78 480лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че между З. „У.”АД, ЕИК и ищеца Н.П.Л.
собственик на лек автомобил, марка „*" с рег.№В8537ВС, шаси
№ * е сключен застрахователен договор „ ПЪЛНО КАСКО" на МПС с обект на
застраховката описаното по-горе МПС, със срок на застрахователният договор от
00.00 часа на 08.01.2016г. до 24.00 часа на 07.01.2017г.
По време на застрахователното покритие с
горепосочения застрахователен договор, застрахованото МПС е претърпяло
застрахователно събитие за което е образувана щета №* по която застрахователят
отказва да плати застрахователно обезщетение с мотиви, изведени от Общите
условия –т.6.8, съгласно които разпоредби при сключване на застраховката МПС е
било обект на престъпление и/или обявено за издирване от компетентните органи,
като противозаконно отнето в или извън страната. Направеният по тези
съображения отказ се явява неоснователен, тъй като няма по делото ангажирани
доказателства , че към момента на сключване на застрахователния договор, процесното МПС е било обект на престъпление или обявено за
издирване от компетентните органи . Твърденията на ответника,че автомобил с
номер на шаси,като застрахования автомобил към момента е регистриран там с
друг рег.номер не изключват обстоятелството,че към момента на сключване на
договора за застраховка този автомобил е бил наличен и оценен от застрахователя на сочената в
застраховката застрахователна стойност.Освен това в сертификата на който се
позовава ответникът е записано ,че е възможно идентификационните номера на МПС
да се са оригинални,т.е. регистрирания в Русия автомобил да не е съответен на
застрахования.
Предвид на горното се извежда извод, че претендираните вреди са в резултат на събитие по покрит със
застрахователния договор риск.
Застрахователното обезщетение,
което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на
уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 208, ал.1 КЗ /отм./, да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид /чл. 203, ал. 3 КЗ/, по който въпрос
е постановена и задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т.
о., ТК/. В случая при частично или пълно унищожаване на имуществото
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото
имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде
по - голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за
възстановяване на имуществото от същия вид.
Съобразявайки задължителната за
съдилищата съдебна практика, съдът приема, че размерът на претендираното
застрахователното обезщетение за настъпилото на 09.07.2016год. застрахователно
събитие попада в рамките на обезщетението дължимо от застрахователя с оглед
заключението на ВЛ по САТЕ.
С оглед изложеното, съдът приема,
че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по
чл. 208 от КЗ/отм./, като предявеният частичен иск следва да бъде уважен в
цялост, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер ,
съобразно представен по делото списък. Същите възлизат в размер от 500лв. и се изразяват в следното 50лв. държавна
такса, 150лв. депозит за ВЛ и 300лв. адвокатско възнаграждение.
Присъдената сума ответникът
следва да заплати по следната сметка : Банков код: FINVBGSF, IBAN: ***.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.”У.”АД,
ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***, * ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Л., ЕГН:**********
с адрес ***, сумата от 1 250лв. /хиляда
двеста и петдесет лева/, представляваща частичен иск от сумата 78 000лв.,
дължимо застрахователно обезщетение по щета №16110010201 по застрахователна
полица № 16001111361, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба в съда-16.05.2017год. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.405,ал.1
от КЗ.
ОСЪЖДА З.”У.”АД,
ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***, * ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Л., ЕГН:**********
с адрес ***, сумата от 500лв./петстотин
лева/, представляващи сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените суми ответникът
следва да заплати по следната сметка: Банков код: FINVBGSF, IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/