№ 131
гр. Тетевен, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100055 по описа за 2025 година
Предявени са ,при условията на обективно и субективно съединяване,искове за
прогласяване нищожност на договор за паричен заем и на договор за поръчителство.
Ищецът излага,че е страна по Договор за паричен заем № 4ц.г, сключен с ответника „
Изи Acer Мениджмънт“ АД-София,като този договор е нищожен,като противоречащ на
императивнитуе изисквания на ЗЗД,ЗЗП и ЗПК.
Ищецът е страна и по договор за предоставяне на гаранция/поръчителство
№;г,сключен чрез „Изи Асен Муениджмънт“-АД и втория ответник „Файненшъл България“-
ЕООД-София.Този договор също е нищожен,тъй като е лишен от основание ,уговорен
неравноправно в ущърб на потребителя,противоречи на добрите нрави и не е породил
правни последи;и,както и на основание,че обезпечава нищожна кредитна сделка.
Излага се ,че договорения фиксиран годишен лихвен процент от 35.00% нарушава
добрите нрави,,не са спазени изискванията на чл.11,ьал.1,т.11 ЗПК,като не е разписан
действителния процент на ГПР,тъй като уговореното възнаграждение за поръчителтво не е
включено в същия.
Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи нищожността на договора за
паричен заем №;г,както и на договора за предоставяне на поръчителство/гаранция №;
година.
Позовава се на писмени доказателства.
1
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „Изи Асет Мениджмънт“-АД-София,в който се правят възражения за липса на
пасивна легитимация на ответника по иска,поради цедиране на вpемането на „Агенция за
събиране на вземания“-ЕАД,алтернативно е изразено становище за неоснователност на
претенцията.
Моли да бъде отхвърлен иска.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от
ответника „Файненшъл България“-ЕООД-София,в който се възразява срещу редовността на
исковата молба,за липса на пасивна легитимация на ответника,поради цедиране на
вземането на „Агенция за събиране на вземания“,за недопустимост,поради липса на правен
интерес,алтернативно за неоснователност на претенцията на ищеца.
Моли да бъде от хвърлен иска срещу този ответник.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за паричен заем ;г,сключен между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“-АД,при следните параметри: предоставена сума в размер на 1250.00
лева,срок на заема 30,брой вноски-15,последна падежна дата 17.11.2023г,фиксиран годишен
лихвен процент 35.00%,годишен процент на разходите 40.83%,обща дължима сума 1388.85
лева.
В чл. 4 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство или банкова гаранция /гарант/, включително от одобрено от кредитодателя
дружество-гарант,което предоставя гаранционна сделка.
В изпълнение на тази клауза е сключен договор за предоставяне на гаранция №
4776847 /същия номер като договора за кредит/ от дата 19.04.2023г /същата дата като на
договора за кредит/,като същият е сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца
М. П. В., за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, като гарантът се е
задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е договорено
възнаграждение на гаранта в размер на 681.15 лева.От тази клауза на договора е видно, че
възнаграждението по договора за поръчителство е около 50% на отпуснатия кредит от
1250.00 лв. Дължимите вноски за погасяване на договореното възнаграждение на гаранта
съвпадат изцяло с тези по договора за паричен заем.
Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия.
В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който
договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
2
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР в нулев размер. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в
посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които
заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение,
включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита.
В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихвен процент от 35.00
%, не става ясно как е формиран ГПР от 40.83 %. Това се равнява на липса на посочен ГПР.
Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР, което
възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не надхвърля петкратния
размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът
приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с
посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи потребителя във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. В този см. е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО,
където е въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент".
Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите
членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е
установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание
за недействителност на договора за кредит.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че ако в
ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство /което е в размер на половината
от стойността на кредита/, то размерът му неминуемо би надхвърлил максимално
3
определения праг на ГПР от 50%. Подобни такси и възнаграждения за получен
потребителски кредит противоречи не само на българските закони, в частност чл. 26, ал. 1,
предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, но и на Директива 2008/48/ЕО и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Този факт безспорно се установява от заключението на съд.-счетоводната
експертиза,съгласно което при включване на възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство/гаранция,ГПР е в размер на 406.30%.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит,
сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3
ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и не поражда целените правни последици.
По идентични на посочените по-горе съображения съдът намира и за нищожен
договора за поръчителство от 19.04.2023г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като единствената му цел е заобикаляне на закона и
облагодетелстване на свързани помежду си търговски дружества, за сметка на икономически
по-слабата страна в лицето на потребителя физическо лице, домогващ да получи
потребителски кредит. Този договор противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като уговорката на възнаграждение в размер на около 50% от размера на
кредита е абсолютно неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на икономически
по-слабо друго. Не само европейското законодателство не допуска при уредбата на
потребителските кредити и защитата на потребителите подобни уговорки, но и българското
законодателство също не допуска подобни уговорки – ЗПК и ЗЗП.
Затова съдът намира, че и договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК. Предявените искове следва да бъдат
изцяло уважени.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Е. И. от АК-Пловдив
за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение общо в размер на 960.00 лева с ДДС по двата иска. Съответно всяко от
възнагражденията следва да се плати от съответния ответник, страна по договора, предмет
на иска.
По сметка на РС-Тетевен ответниците следва да заплатят държавна такса в размер на
105.55 лева и разноски в размер на 200.00 лева,респ.всеки от тях по 152.78 лева.
Поради уважаване на искове за нищожност ответниците по тях нямат право на
разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожен договор за паричен заем №;г сключен между М. П.
В.,ЕГН:********** от град Ябланица,Лов.обл. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК:*********, с
адрес на управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър
център,ет. 2, офис 40-46, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1,предл. 2
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.
ПРИЗНАВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция №;г., сключен между
М. П. В.,ЕГН:********** от град Ябланица,Лов.обл. и „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК:*********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, ет. 2, офис 40-46, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:*********, с адрес на управление гр.
София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център,ет. 2, офис 40-46, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“,ЕИК:з,представлявано от адвокат Е. Г.
И., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 480.00/четиристотин и
осемдесет/лева, за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:*********, с адрес на управление гр.
София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“,ЕИК:з,представлявано от адвокат Е. Г. И., на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 480 лв. (четиристотин и
осемдесет лева) за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:*********, с адрес на управление гр.
София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център,ет. 2, офис 40-46 и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:*********, с адрес на управление гр. София, Ж.К.
Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46,да заплатят по сметка на Районен
съд-Тетевен държавна такса и разноски в размер на по 152.78/сто петдесет и два лева и
седемдесет и осем ст./лева-всеки един от тях.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Ловеч,в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5