Номер 225913.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми граждански
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502817 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр с чл. 435 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Хеликс България“ ЕООД, чрез процесуалния
представител адв. Д. П., против определение № 10570 от 07.07.2020 г. на Софийски градски
съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх. № 6834/17.03.2020 г.,
подадена от третото лице „Хеликс България“ ЕООД, срещу действията на държавен съдебен
изпълнител /ДСИ/ Д. В. И. по изпълнително дело № 643/2020 г. по описа на СИС при СРС,
по изземване на лек автомобил марка „Ролс Ройс“, модел „Фантом“, с рег. № 000001, рама
№ SCA1S68055UX00528, двигател № N73B68A61123506 и предаване на същия за
съхранение на служител на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество.
Частният жалбоподател „Хеликс България“ ЕООД поддържа, че съдът
незаконосъобразно е приел, че жалбата е недопустима по подробно изложени съображения.
Моли да бъде отменено обжалваното определение и да се отмени атакуваното действие на
ДСИ. Твърди, че се легитимира като собственик на процесния лек автомобил. Твърди, че
фактически е владеел автомобила до изземването му от ДСИ.
Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/ е депозирала молба по изп. д. № 8272/2019 г. по описа на СИС при
Районен съд – Пловдив на основание чл. 122, ал. 3 от ЗПКОНПИ за предприемане на
действия по опис, оценка и предаване на лек автомобил марка „Ролс Ройс“, модел „Фантом“,
с рег. № 000001.
С писмо от ДСИ в СИС при Районен съд – Пловдив делото е изпратено по местна
компетентност на СИС при СРС, въз основа на което е образувано изпълнително дело №
643/2020 г.
Няма спор, че на 09.03.2020 г. ДСИ е извършил опис на движимо имущество. В него
се сочи, че изземването на автомобила и предаването му на представител на взискателя за
съхранение се извършва с оглед направено искане от взискателя на основание чл. 122, ал. 3
1
ЗПКОНПИ.
По делото са представени доказателства – Фактура № 53/16.07.2015 г., Договор за
покупко–продажда на лекия автомобил и свидетелство за регистрация, като потвърждание,
че процесният автомобил е собственост на жалбоподателя „Хеликс България“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем акт и е
редовна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна поради следното:
Обезпечителният процес протича в две фази: производство по допускане на
обезпечението и производство по налагане на обезпечителните мерки. В зависимост от
избраната и допусната обезпечителна мярка втората част на обезпечителния процес може да
се развие при съдия-изпълнител. В чл.120-чл.134 от ЗПКОНПИ са уредени различни
хипотези по налагане на допуснати обезпечителни мерки, а по силата на препращащата
норма на чл.135 от ЗПКОНПИ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК.
Тъй като в специалния закон не е уредено действието на наложените обезпечителни мерки,
приложима е разпоредбата на чл.401 от ГПК.
Според чл. 401 от ГПК запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска,
произвеждат действието, предвидено в чл. 451 - 453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512 –
514 от ГПК. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за
сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 435,
ал. 4 и чл. 440 ГПК. Препращането към тези разпоредби, намиращи се в Глава 39 на ГПК
„Защита срещу изпълнението“, налага извод, че за третото лице способите за защита срещу
обезпечението са същите, както при защита срещу изпълнението (така и т.6 от ТР № 6/2013
от 14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС; определение № 642/07.12.2012 г. по ч.гр.д. № 401/2012 г.
на І г.о. на ВКС). Ето защо трето лице, което твърди, че владее вещта към деня на налагане
на обезпечителната мярка върху нея, какъвто е жалбоподателят „Хеликс България“ ЕООД, е
процесуално легитимирано да обжалва действията на ДСИ по налагане на обезпечението.
В процесния случай, тъй като обезпечителната мярка е запор върху процесния лек
автомобил, същата е реализирана /наложена/ от съдия изпълнител, чрез извършване на
действия по опис, оценка и предаване за пазене на автомобила. Законът не отрича
възможността действията на съдебния изпълнител дори в обезпечителния процес да
подлежат на обжалване /мотивите по т. 1 от ТР 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 на ОСГТК
на ВКС/. Действията на съдебния изпълнител подлежат на обжалване единствено в изрично
и лимитативно изброените в процесуалния закон случаи.
Съгласно чл.435, ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, ако е било във владение на вещта в деня на запора или предаването . В случая
жалбоподателят се възползва именно от посочената в закона възможност за защита на
правата си, като поддържа, че движимата вещ се владее от него /изземването и предаването
на веща е станало от представител на жалбоподателя/ и доколкото е негова собственост, не
принадлежи на длъжника по изпълнението. Съгласно съдебната практика (вкл. и тази на
която жалбоподателят се позовава - определение № 330 от 28.01.2016 г. по ч. гр. д. №
5487/2015 г., САС, определение № 1294 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 1786/2015 г., САС,
определение № 1506 от 05.06.2015 г. по ч. гр. д. № 993/2015 г. и др.), допустимостта на
жалбата се обуславя от твърденията в нея, които в случая са ясни и недвусмислени и
съставляват съдебно заявена претенция, че спорната движима вещ е собственост на третото
лице. Жалбоподателят поддържа, че е собственик на вещта и че в момента на
изпълнителното действие изземване и предаване на взискателя е владял същата.
Жалбоподателя „Хеликс България“ ЕООД твърди, че е трето лице, собственик на процесния
2
автомобил, които е закупил по силата на договор за покупко–продажба на МПС, фактура за
него и свидетелство за регистрация на фирмата на жалбоподателя. Дали правото на
собственост върху вещта е възникнало и съществува за жалбоподателя, респ. дали е
придобил права, изключващи правата на длъжника и пр., са въпроси по същество, които
следва да се разгледат от сезирания съд.
С оглед така изложените доводи, настоящият състав приема, че жалбата на „Хеликс
България“ ЕООД с правно основание чл. 435, ал. 4 от ГПК е допустима. Същата следва да
бъде разгледана по същество, поради което определението на СГС, с което тя е оставена без
разглеждане, подлежи на отмяна.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 10570 от 07.07.2020 г. по гр. д. № 4976/2020 г., на Софийски
градски съд, ГО, III-Б въззивне състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3