№ 227
гр. Шумен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20253600500336 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 208 / 20.03.2025 г. постановено по гражданско дело
20243630102530 по описа за 2024 година на Районен съд – Шумен, съдът е
постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н
Триадица, бул. “.... № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и П.В.
срещу Ш. М. М., ЕГН **********, с адрес: Шумен, ул. „.... № 5, вх. 2, ет. 6,
обективно съединени положителни установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и
чл.138 и сл. от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 3 000,00 лева
/три хиляди лева/, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит №2138219, сключен на 09.12.2019 г. между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника, като вземането по договора в последствие е
прехвърлено от кредитора „Кредисимо“ и изпълнилия задължението
поръчител по договора „Ай Тръст“ на ищцовото дружество по силата на
договор за цесия; 1 756,50 лева /хиляда седемстотин петдесет и шест лева
и петдесет стотинки/, представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 09.12.2019 г.; 997,73 лева /деветстотин
деветдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/, представляващи
1
договорна лихва за периода от 09.12.2019 г. до 18.02.2021 г.; 1 169,89 лева
/хиляда сто шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляващи законна лихва за забава за периода от 09.12.2019 г. до
11.06.2024 г.; 725,02 лева /седемстотин двадесет и пет лева и две
стотинки/, представляващи законна лихва за забава върху
възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство за периода
от 09.12.2019 г. до 11.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, които
суми са присъдени по ч.гр.д.№1572/2024 г. по описа на ШРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Присъдени са и разноски, като в тази част решението е изменено, на
чл. 248 ГПК, с Определение № 1132 / 14.04.2025г., като съдът е осъдил „АПС
БЕТА България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “.... № 81 В,
представлявано от управителите Х.М. и П.В. да заплати, на основание чл.38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия- Пловдив,
със служебен адрес: гр. Пловдив, бул. „....“ №81, ет.3, ап. Б, сумата от 600.00
лева /шестстотин лева/, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство в исковото и заповедното производство, определено
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Недоволен от това решение е останал ищецът "АПС БЕТА България"
ЕООД, който го обжалва, чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Д.Т. Сочи, че
решението е неправилно. Според съда процесния договор за паричен заем е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11, т.10 ЗПК. Съгласно
чл. 23 ЗПК обаче, в горния случай потребителят връща само чистата стойност
на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредите и това следва
автоматично от обявяване на договора за недействителен, без да зависи от
други действия. В този смисъл, ако съдът прецени, че договорът е такъв, той
следва да признае за установено, че потребителят дължи чистата стойност на
кредита, а не да отхвърля иска изцяло. Още повече че в настоящия случай е
прието за безспорно установено сключването на договора и получаването на
сума от кредитополучателя. Ето защо, моли решението да бъде отменено, като
неправилно и вместо него бъде постановено решение, с което исковите
претенции бъдат уважени. Излагат подробни съображения. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна Ш. М.
М., чрез пълномощника си адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив, Д. депозира
отговор на жалбата. Оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено.
Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт
Б.Д.Т.депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово
отсъствие. Поддържа въззивната жалба и претендира разноски.
2
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й адвокат Д.
В. М. от АК-Пловдив депозира писмена молба, с която моли делото да се
разгледа в негово отсъствие. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага
подробни съображения. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско
възнаграждение. Пълномощникът претендира и адвокатско възнаграждение,
на осн. чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА.
ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН съд намира, че въззивната жалба е
допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл.
260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Предмет на разглеждане по делото пред първоинстанционния съд са
били предявени от ищеца "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК *********
срещу ответника Ш. М. М., ЕГН **********, с адрес: Шумен, ул. „.... № 5, вх.
2, ет. 6 обективно съединени положителни установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и
чл.138 и сл. от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът е кандидатствал онлайн за
отпускане на потребителски кредит, като за целта бил попълнил заявление за
отпускане на кредит от разстояние, в следствие на което бил сключен
горепосочения договор за кредит. По силата на договора ответникът бил
получил сума в размер на 3 000.00 лева, която се задължил да върне чрез 24
броя вноски, всяка по 177, 94 лева в срок до 20.12.2021 г. Уговорен бил
фиксиран лихвен процент в размер на 36, 50 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 43,27 %. На датата, на която бил сключен договорът за
кредит /09.12.2019 г./ между ответника и дружество "АЙ ТРЪСТ" ЕООД бил
сключен и договор за поръчителство, по силата на който соченото дружество
гарантирало задълженията на ответника по посочения договор за кредит. На
09.12.2019 г. договор за поръчителство по отношение на същите задължения
бил сключен и с кредитора на ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД. Ответникът не
бил изпълнил задълженията си по договора, като на 18.02.2021 г. кредиторът
"КРЕДИСИМО" ЕАД бил поканил поръчителя "АЙ ТРЪСТ" ЕООД да плати
всички изискуеми задължения на ответника по договора. На 23.02.2021 г. "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД било погасило всички задължения на ответника по договора,
както следва: 3 000.00 лева- главница, 997, 73 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 09.12.2019 г. до
18.02.2021 г. и 91, 78 лева - законна лихва за забава, поради което дружеството
било встъпило в правата на кредитора. Ответникът бил уведомен за
извършеното от поръчителя плащане по електронна поща. На 02.03.2021 г.
3
между "АЙ ТРЪСТ" ЕООД , като цедент и ищеца, като цесионер бил сключен
договор за цесия, по силата на който вземанията на първото дружество по
процесния договор за кредит били прехвърлени на ищеца. Длъжникът бил
уведомен за цесията на посочената от него електронна поща. По подадено от
ищеца заявление било образувано заповедно производство по ч.гр.д.
№1572/2024 г. по описа на ШРС, по което била издадена заповед за
изпълнение за претендираните от ищеца суми по посочените договори.
Длъжникът подал възражение срещу заповедта, поради което за ищеца се
пораждал правен интерес от установяване на вземанията му по исков път.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: 3000,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор
за потребителски кредит №2138219, сключен на 09.12.2019 г. между
"КРЕДИСИМО" ЕАД и ответника, като вземането по договора в последствие
е прехвърлено от кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД и изпълнилия
задължението поръчител по договора "АЙ ТРЪСТ" ЕООД на ищцовото
дружество по силата на договор за цесия; 1756,50 лева, представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.12.2019
г.; 997,73 лева, представляващи договорна лихва за периода от 09.12.2019 г. до
18.02.2021 г.; 1 169,89 лева, представляващи законна лихва за забава за
периода от 09.12.2019 г. до 11.06.2024 г.; 725,02 лева, представляващи законна
лихва за забава върху възнаграждението по Договор за предоставяне на
поръчителство за периода от 09.12.2019 г. до 11.06.2024 г., като се претендира
и законна законната лихва за забава върху главницата по двата договора
/договора за кредит и договора за поръчителство/, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез процесуалния си
представител, представя писмен отговор, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически
доводи и възражения. Прави възражения за нищожност на договора за кредит,
както и на договора за поръчителство.
Първоинстанционният съд отхвърлил предявените искове като
неоснователни и недоказани. Един от мотивите, за да отхвърли исковете, е че
по делото не са били представени надлежни доказателства, от които да се
установи, че поръчителят "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е изплатило всички, дължими
на кредитора суми по договора за кредит, за да се направи извод, че същият е
встъпил в правата на кредитора по договора. В тежест на ищеца "АПС БЕТА
България" ЕООД, е било да установи, при условията на главно и пълно
доказване, че праводателят му "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с който е сключил договор
за цесия по чл. 99 ЗЗД, е погасил задълженията на ответника по договора за
кредит, поради което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, което в
случая не е било сторено.
4
ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че обжалваното решение е
правилно, като настоящата инстанция споделя изложените в мотивите му
съображения и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
С оглед направените във въззивната жалба оплаквания и предвид
задължението си да изложи съображения по отношение на тяхната
основателност, съдът намира, че следва да добави следното:
С иска по чл. 422 от ГПК се цели стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на
вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника - длъжник. В случая в тежест на ищеца е да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното
съдържание, ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я
върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 2) изискуемост
на задълженията на ответника; 3) сключен договор за поръчителство между
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД и "КРЕДИСИМО" ЕАД, по силата на който първият е
поел задължение срещу възнаграждение да обезпечи вземанията на кредитора
срещу длъжника, както и че в качеството си на поръчител е изпълнил
задълженията на ответника, като го е уведомил за отправено към него от
кредитора искане за плащане и за самото плащане; 4) наличието на валиден
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания;
5) съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или
негов пълномощник. При установяване на горните предпоставки в тежест на
ответника е да докаже, че е платил задължението си на кредитора преди да
бъде уведомен от поръчителя, респ. че надлежно е погасил регресното вземане
на поръчителя.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да
отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение
и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора
за цесия. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва,
че предмет на цесионната сделка са само съществуващи вземания, т. е.
тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод
следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се
преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание.
Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва
(продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ.
определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Вж.
5
Решение № 196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК.
В случая ищецът "АПС БЕТА България" ЕООД сочи, че е придобил
процесното вземане въз основа на сключен договор за цесия, по чл. 99 ЗЗД, с
поръчителя "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, който поръчител е изпълнил задължението на
ответника по договора за кредит.
По делото не се доказва "АЙ ТРЪСТ" ЕООД като поръчител да е
платил задължението на ответника по процесния договор за потребителски
кредит. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че праводателят му е погасил задълженията на ответника по
договора за кредит, поради което е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор, което в случая не е сторено.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая не е налице
хипотезата по чл. 146 от ЗЗД и поръчителят "АЙ ТРЪСТ"ЕООД не е встъпил в
правата на кредитора по договора за кредит. Правилно е прието също, че
ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД не е придобил вземанията по процесния
договор за цесия, тъй като не е доказано те да са притежавани от праводателят
му "АЙ ТРЪСТ" ЕООД. Ето защо, съдът приема, че с договора за цесия в
полза на ищеца – жалбоподател не са прехвърлени никакви вземания на
цедента спрямо ответника. Така Решение № 261 от 3.07.2023 г. на ОС - Плевен
по в. гр. д. № 282/2023 г. и Решение № 251 от 23.04.2024 г. на ОС - Велико
Търново по в. гр. д. № 488/2023 г.
Ето защо, възражението на жалбоподателя за присъждане на чистата
стойност на кредита, на осн. чл. 23 ЗПК, се явява неоснователно.
Доколкото съдът приема за недоказано съществуването на вземането
по договора за цесия, е безпредметно да се обсъждат наведените от ответника
с писмения отговор на ИМ възражения. Вж. и Решение № 552 от 28.10.2024 г.
на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 364/2024 г.
Предвид изводите на въззивната инстанция, които съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, то правилно и законосъобразно се явява решението
на районния съд, с което искът е отхвърлен изцяло.
Въззивната жалба се явява неоснователно и съдът я оставя без
уважение.
По разноските.
С оглед изхода от спора въззивникът няма право на разноски.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени във
въззивното производство разноски, поради което такива не й се присъждат.
По искането на пълномощника на ответника за присъждане на
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, на
ответника е била предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл.
38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
6
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
следва да определи възнаграждението, съгласно чл. 38, ал.2 ЗА. Относно
размера на това възнаграждение, съдът като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, и процесуалните действия на пълномощника на ищцата,
намира че възнаграждението му следва да бъде в размер на 480 лв. с включен
ДДС. Съдът намира за неоснователна претенцията на пълномощника на
ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 480
лв. с ДДС до претендирания размер от 1 100 лв. с включен ДДС.
Мотивиран от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 208/20.03.2025 г. постановено по
гражданско дело 20243630102530 по описа за 2024 година на Районен съд –
Шумен.
ОСЪЖДА "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. България № 81В,
ап. 3, с управители Х.М.М., П.В.Т. начин на представляване: да се
представлява от всеки двама от избраните управители само заедно, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., от АК - Пловдив, с адрес на кантора гр.
Пловдив, бул. .... № 81, ет.3, ап. Б, адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за въззивната инстанция в
размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7