№ 10412
гр. София, 21.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110148517 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца в производството Г. М. ЯР., с която се иска
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като й бъдат
присъдени сторените от нея разноски в производството. Поддържа, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като не бил отписал
задълженията преди завеждане на иска. На 18.04.2022г. е депозирал допълнителна
молба, в която посочва, че на 18.04.2022г. е получил заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 9399/2022г. по описа на СРС, с която ответникът продължавал да
претендира от него суми, съвпадащи с тези по настоящото производство.
Ответната страна не е подала отговор.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което молбата е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съдът е изложил подробни съображения в решението си защо счита, че в случая
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като не намира за
необходимо да ги преповтаря. Обстоятелството дали същият е отписал счетоводно
задълженията е ирелевантно, доколкото за същия не съществува задължение да отписва
погасени по давност задължения. Още повече, че и погасени по давност задължения
могат да бъдат платени - чл. 118 ЗЗД, тъй като същите се превръщат в естествени
задължения.
Предвид твърдението на молителя, че имал интерес от иска, съдът намира, че
това е безспорно признато, след като се е стигнало до разглеждането му по същество,
предвид че правният интерес обуславя допустимостта на иска. Но за отговорността за
разноските интересът не е достатъчен, а е необходимо ответникът с поведението си да
е дал повод за завеждане на делото, като в този смисъл е налице богата практика на
ВКС. В настоящия случай, съдът счита, че не се доказва ответникът да е дал повод по
изложените в решението съображения.
Не може да обуслови друг извод и образуваното по време на настоящото дело ч.
1
гр. д. № 9399/2022г. по описа на СРС. На първо място, клиентският номер по това дело
не съвпада с клиентския номер по настоящото дело, поради което не може да се
направи извод за пълна идентичност. Но дори да са идентични, второто производство
би било недопустимо на основание чл. 126 ГПК за съвпадащите с настоящото дело
суми и периоди, като по него следва да бъде разпределена отговорността за разноските
съобразно изхода му.
С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 04.04.2022г. на ищеца за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2