№ 539
гр. Плевен, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430201462 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. А. К., с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление №35-0000594/22.06.2022г. на *** РД “Автомобилна
администрация” гр. Плевен, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47,
ал.2 ЗАНН, с което на жалбоподателя К. на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба
№2 от 15.03.2002г. на МТС.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
П. А. К., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено. Счита
наказателното постановление за незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:
нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Александър Иванов - САК, който поддържа
доводите изложени в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата РД „Автомобилна администрация” – гр.Плевен
– редовно призован, не се явява представител.
Съдът, като прецени представените доказателства по делото поотделно
и в съвкупност и взе предвид доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в предвидения законоустановен в чл.59, ал.2 от
1
ЗАНН срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от представения по делото АУАН № 321784 от 03.06.2022г., на
същата дата около 10:40 часа в гр.Плевен, *** като водач на автобус марка
*** извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия ***
с час на тръгване от гр.*** в 08:00 часа, видно от пътен лист № 402620 и
табела поставена на предно обзорно стъкло, допуска следното нарушение – в
момента на проверката водачът не представя маршрутно разписание, за
маршрута ***-*** с час на тръгване 08:00 часа, с което е нарушил
разпоредбите на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2 на МТ от 15.03.2002г.
Жалбоподателят е подписал акта, като е посочил „имам възражение“.
В срока по ЗАНН не е подал възражение пред АНО и не е представил
маршрутно разписание.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление №35-
0000594/2.06.2022г. на *** РД “Автомобилна администрация“ – Плевен,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2
от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН.
С обжалваното понастоящем наказателно постановление на
жалбоподателя П. К. е наложено административно наказание глоба в размер
на 200/двеста/ лева на основание чл.105 ал.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.40,
ал.1, т.5 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Л. Б. -
актосъставител и М. Х. - свидетел. От техният разпит се установява
фактическата обстановка описана в АУАН и пренесена в процесното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно
производство, съдът следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, тоест дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че Акта за установяване на
административно нарушение и Наказателното постановление са издадени от
компетентни за това административни органи.
В съдебно заседание, представителят на жалбоподателя представи
писмени доказателства - маршрутно разписание №*** на автобусна линия
***-***, Договор № ЗОП 01-11.01.07.2016г. /7бр.л./, 3бр. допълнителни
споразумения към договор№ЗОП 01-11.01.07.2016г., които съдът прие по
надлежния процесуален ред и приобщи по реда на чл.283 от НПК. От същите
е видно, че на 01.07.2016г. в гр.*** е сключен за срок от пет години договор
№ЗОП 01-11/01.07.2016г., влязъл в сила от датата на подписването му до
2021г.вкл. Съгласно договора били извършвани автобусни превози по
маршрутни разписания- автобусна линия *** -***, през *** и *** - ***, през
***. На 29.06.2021г. било подписано допълнително споразумение към
посочения по-горе договор, съгласно което се удължава срокът по договора
2
до 31.12.2021г. На 21.12.2021г.- е подписано поредно споразумение по
договора, съгласно което срокът се удължава до 30.06.2022г. /л.37 от делото/,
т.е. към момента на проверката - 03.06.2022г. е имало сключен валиден
договор за извършване на превоз, както и маршрутно разписание №*** на
автобусна линия ***- ***, което е представено пред Съда и приобщено по
делото.
Съгласно санкционната норма въз основа на която административно-
наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/2002 г. на МТС се
въвежда изискване за наличие – “копие на маршрутно разписание, заверено
със свеж печат и подпис от *** възложител по образец – приложение №1”.
Последното предписва задължение за наличие на маршрутно разписание за
съответната линия от една страна, а от друга – изисква същото да е изготвено
в предписаната в приложението форма и съответно заверено от *** с подпис
на длъжностно лице и печат. Второто изискване е допълнително въведено с
изменение на нормата на Наредбата, ДВ, бр. 32, 2003г., с което изменение е
въведено и изискването за попълване на приложение №1 от Наредбата. При
съобразяване с дефиницията на “маршрутно разписание”, дадена в § 1, б.”а” и
“б” от ДР на Наредбата и предписаното приложение №1, следва, че целта на
нормативния акт е превозвачът да носи и представя на контролните органи не
самото разписание със съответните му реквизити, а заверено копие на такова,
което да е попълнено по указания образец, който изисква подпис и печат на
*** - възложител.
От изяснената по делото фактическа обстановка не може да се изведе
извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което ангажирана
административно-наказателната му отговорност. В АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения, обосноваващи отмяната на последното. В тях като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от
15.03.2002 г. на МТС, а приложената санкционна разпоредба в НП е чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Тези разпоредби предвиждат следното:
Чл. 40. (1) По време на работа водачът е длъжен да представи при
поискване на контролните органи следните документи:5. копие на маршрутно
разписание, заверено със свеж печат и подпис от *** възложител по
образец…Следователно, посочената като нарушена разпоредба въвежда
задължението за водача да представи по време на проверка различни
документи, включително копие на маршрутно разписание, заверено със свеж
печат и подпис от *** възложител по образец…, т.е. задължението е за носене
по време на превоза на тези документи.
В тази връзка неправилно е повдигнатото обвинение, че водачът не
представя маршрутно разписание. И в двата акта, изпълнителното деяние на
нарушението е описано по следния начин: „Водачът не представя
маршрутно разписание“. Не са използвани думите „е без издадено“, а думите
„не представя“, следователно е визирано нарушението неносене на документ
3
(копие на маршрутно разписание), а не липсата (неиздаването) на такъв.
След като словесно е описано изпълнително деяние не представя /в
т.см.може и да е не носи/ и е посочена правна квалификация именно за такова
нарушение, то е следвало да му бъде наложена глоба по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр, която разпоредба предвижда следното:
Чл. 93. (2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от
7.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон
или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 100 лв.
Посоченото по-горе обосновава порочност на обжалваното НП, тъй
като не е направена адекватна квалификация на нарушението, ако такова е
било извършено и на правното основание за административното
санкциониране на нарушителя, каквото задължение по закон има
административно-наказващият орган.
По тези съображения наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По делото е направено искане от адв. *** за присъждане на разноски в
рамките на определеният минимум по Наредбата. По дселото е приложено
пълномощтно,но в него не е уговорена сума за адвокатско възнаграждение,
поради което съдът не би могъл да плати такова, защото такива разноски от
страната не са направени.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000594/ 22.06.2022г. на
*** РД “Автомобилна администрация” гр. Плевен, определен от Министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12
ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на П. А. К., от гр.*** ***, с ЕГН **********
за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС, на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на адвокат ***.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5