Р Е Ш Е Н И Е
№261742/25.5.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в
публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 12408 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба на З.Ф.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Ф.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „В. и к.
– В.” ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите
по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № */*г. по описа на ВРС, а именно: по
1/3 част за всяка от ищците, от задължение в размер на 851,74 лева или по
283,91 лева за всяка от ищците; по 1/3 част от сумата от 55,83 лева – лихва,
начислена за периода от 29.08.2008 г. до 30.03.2010 г. или по 18,61 лева за всяка
от ищците, както и по 1/3 част от сумата от 125 лева разноски или по 41,67 лева
за всяка от ищците. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства,
на които се основават претендираните от ищците права:
З.Ф.Е.
и С.Ф.А. са низходящи наследници по
закон на Ф.А.К.– б.ж. на гр. В., починал на
15.09.2018 г. През м. 2019 г.ищците получават призовки за доброволно изпълнение
/ПДИ/ по изп. д. № */* г.
по описа на ЧСИ №* И.Л.Е., за заплащане, съобразно наследствените им квоти, на
следните суми: 851,74 лева – главница за дължими суми за потребени ВиК услуги
по партида с аб. № *, за имот с адрес: ***, за периода от
29.08.2008 г. до 30.03.2010 г.; 55,83 лева – лихва, начислена за периода от
29.08.2008 г. до 30.03.2010 г., както и 125 лева – разноски. Изпълнителният
лист е издаден в производство по ч.гр.д. №*/*г. по описа на ВРС.
Ищците
въвеждат правопогасяващо възражение, като сочат, че доколкото присъдените
вземания касаят периодични плащания, то същите са погасени с изтичане на кратка
давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Намират, че е изтекла и давността по чл.117,
ал.2 ГПК, тъй като от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. №*/*г. по описа на ВРС са минали повече от пет години, като
през този период ответникът не е предприел каквито и да е действия, с които да
прекъсне давността.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
признава основателността на предявения иск. Отправя искане съдът да се
произнесе с решение при признание на иска, по реда на чл.237 ГПК, като с оглед
заявеното признание, съдът да се произнесе по отговорността за разноски, при
съобразяване правилото на чл.78, ал.2 ГПК.
В открито съдебно заседание, ответникът, чрез упълномощен процесуален
представител, потвърждава признанието на ищцовата претенция. Ищецът отправя
искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска, на
основание чл.237, ал.1 ГПК.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният иск черпи правно основание от разпоредбите на чл. 439 ГПК вр.
чл.124, ал.1 ГПК. Същият е допустим и основателен. Съгласно разпоредбата на чл.
237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на
иска.
По делото са приложени следните писмени доказателства: изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№*/*г. по описа на ВРС; заповед №2923 от 14.04.2010 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№*/*г. по
описа на ВРС; удостоверение за наследници изх.№*/* г. на Ф.А.К., починал на
15.09.2018 г., издадено от район А., община В. Приобщен е пълен препис от
книжата от и.д. №2017*040* по описа на ЧСИ И.Л.Е.№* КЧСИ.
Съдът, намира че в процесния случай не са налице отрицателните
предпоставки, посочени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, определяща хипотезите,
при които съдът не може да постанови решение при признание на иска, а именно –
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, страната няма пречки
да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че признанието на иска не
може да бъде оттеглено, поради което съдът намира, че не са налице пречки да се
произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК.
С оглед установеното по делото, както и предвид отправеното искане на
ищеца, съдът намира предявения иск за основателен, поради което същият следва
да бъде уважен.
Съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага подробни мотиви за това.
По искането на ответника за освобождаване от заплащане на разноски, съдът
намира, че в процесния случай не са налице кумулативно изискуемите предпоставки
на чл.78, ал.2 ГПК. Действително, ответникът признава предявения иск, но
признанието на иска не е достатъчно основание същият да бъде освободен от
отговорността за заплащане на разноски. По делото бе установено, че въз основа
издадения ч.гр.д.№*/*г. по описа на ВРС, изпълнителен лист е образувано и.д.
№2017*040* по описа на ЧСИ И.Л.Е.№* КЧСИ, за събиране на присъдените суми,
което независимо от погасяване на задълженията на ищците – обстоятелство, което
не само не се оспорва от ответника, но и изрично се признава от него, не са
предприети действия по прекратяване на изпълнителното производство. При тези
доводи, съдът намира, че именно поведението на ответника е дало повод на ищеца
за образуване на настоящото дело.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищците се
следват сторените разноски по делото, в общ размер на 74 лева.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните по делото, че З.Ф.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Ф.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖАТ на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, сумите по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № */*г. по описа на ВРС, а именно: по 283,91 лева за всяка от ищците,
представляваща 1/3 част за всяка от ищците, от сума в общ размер на 851,74 лева
/главница/; по 18,61 лева за всяка от ищците, представляваща 1/3 част от сумата
в общ размер на 55,83 лева – лихва, начислена за периода от 29.08.2008 г. до
30.03.2010 г., както и по 41,67 лева за всяка от ищците, представляваща 1/3 част
от сума в общ размер на 125 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, на основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на З.Ф.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Ф.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, сторените разноски по делото в размер общо на 74 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В., с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: