№ 21477
гр. С, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110113288 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, с ЕИК ****** и с адрес
гр. С, ул. Я, №23Б срещу Г. Д. Х. с ЕГН: ********** , с която са предявени по реда на чл.
422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца за сумата
462,76 лева- цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК ЗП, бл.137, вх.3, ет.6, ап.52, аб.№141403,
ведно със законна лихва от 07.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата 87,32 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
23.11.2022 г., сумата 6,84 лева - цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва от 07.12.2022г. до изплащане на
вземането и сумата 2,28 лева - мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 23.11.2022 г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 66889/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
1
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
исковете се оспорват като недоказани и съответно неоснователни. Релевира възражение за
давност. Оспорва да е в облигационни отношения с ответника. Твърди, че претендираните
суми за завишени. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода на
производството съдебни разноски. С възражението по чл. 414 ГПК поддържа, че партидата
за имота е била прехвърлена.
С молба от 11.12.2023 г. и в о.с.з. на 12.12.2023 г. ответницата посочва, че е заплатила
претендираните задължения.
Третото лице помагач „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** не оспорва предявените искове и
представя изисканите му доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е
разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така
и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и
чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
2
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
Установява се от представените от ищеца доказателства, че с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 133, том XXIX, дело № 5547/97 г. от 20.031997 г. и при
нотариус ДК, I-ви нотариус при СРС, че ответницата Г. Д. Х. и ЙДХ закупили апартамент №
52, в гр. С, ж.к. ЗП, ул. С №1, бл. 137, стар. Бл. № , ет. 6 . Също така с молба декларация с
вх. № на ищеца 3842/18.09.2002 г. ответница е направила изрично искане пред ищеца да й
бъде открита партида за апартамент № 52 на посочения адрес.
При така установените по делото обстоятелства, които не се оспорват от страните и
съгласно указанията дадени с цитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК и на основание чл. чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответницата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди и дължи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия.
Не се спори между страните и за безспорно с доклада по делото е отделено, че в
процесния период за процесния имот стойностите на доставената топлинна енергия са в
размерите, посочени в исковата молба.
В хода на процеса ответницата навежда твърдение, че е изплатила всички задължения,
за които е образувано производството, а ищецът признава, че е получил изпълнение на
претендираните задължения от ответника.
Плащането е извършено в хода на висящото производство, поради което на основание
чл. 235, ал.3 ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. Следователно
предявените искове се явяват неоснователни поради погасяване на вземанията чрез плащане
в хода на процеса и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на исковете – задълженията са били
изискуеми преди подаване на исковата молба, същият дължи на ищеца сторените разноски, а
именно 50 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултко възнаграждение, от които
3
ищецът признава, че му е платена сумата за държавната такса и претендира единствено
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид посоченото на ищеца следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съдът намира, че
възражението на ответницата срещу присъждането на тези разноски са неоснователни, тъй
като е дала повод за производството като не е изпълнила своевременно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане в хода на процеса предявените по
реда на чл. 422 ГПК от „ТС” ЕАД, ЕИК ****** срещу Г. Д. Х. с ЕГН: ********** със
съдебен адрес: гр. С, ж.к. „СТ“, бл. 106, вх. 8, ап. 169 искове с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца
за сумата 462,76 лева- цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ЗП, бл.137, вх.3, ет.6, ап.52, аб.
№141403, ведно със законна лихва от 07.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата 87,32
лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
23.11.2022 г., сумата 6,84 лева - цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва от 07.12.2022г. до изплащане на
вземането и сумата 2,28 лева - мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 23.11.2022 г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 66889/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Х. с ЕГН: ********** да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ****** сумата
100 лева – разноски за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „ТС“ ЕООД с ЕИК
******.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4