Решение по дело №594/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 253
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20197110700594
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 253

гр.Кюстендил, 09.11.2020г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА К.

 

и секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдия К. адм.д.№594/2019г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

Й.Т.Б., ЕГН ********** *** оспорва заповед №РД-00-1306/28.11.2019г. на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Масивна жилищна сграда“, изграден се в УПИ І кв.35 и в улици с о.т.1957 – 1979 и о.т. 1957 – 1952 по плана на гр.Кюстендил за кв.И.. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.                 

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Производството по издаването на оспорения акт е започнало със съставянето на КА №6/01.11.2019г. от служители за контрол по строителството в Община Кюстендил във връзка с жалба на Е.Л. Ш.от гр.Кюстендил. От съдържанието на КА се установява, че  в УПИ І, кв.35 и в улици с о.т.1957 – 1979 и о.т. 1957 – 1952 по плана на гр.Кюстендил за кв.И. е започнато строителство на жилищна сграда с размери 7м/11м/3.20м, измерена от нивото на прилежащия терен до кофража на стоманобетоновата плоча. Върху бетонова площадка са излети стоманобетонови колони с размери 25см/25см, изградени са ограждащите и преградните стени от тухли четворки с вароциментов разтвор, като са обособени три помещения. Върху стените е изпълнен кофраж за плоча, който е изнесен с 1 м откъм ул.“***“, а в северозападната част на сградата откъм улица с о.т. 1957 – 1952 е изпълнен кофраж за стълбище и за два броя колони, в които е монтирана арматура; излят е фундамент, в който са бетонирани 4 бр. чакащи железа с височина 60 см. Строежът е в незавършен вид. По данни на жалбоподателя строежът е извършен от него през м.09.2019г.

КА е съставен в присъствието на жалбоподателя и е подписан от него. Констатирано е извършено строителство без необходимите строителни книжа и документи, в чужд имот – общинска собственост и в нарушение на предвижданията на плана, одобрен със заповед №616/26.10.2017г. на Общински съвет Кюстендил – същия не предвижда застрояване в тази част на кв.35. Прието, че са нарушени нормите на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.182, ал.1 от ЗУТ. Възражение не е подадено.

Въз основа на констатациите кметът на Община Кюстендил издал оспорената заповед №РД-00-1306/28.11.2019г., на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. С нея се нарежда на Й.Т.Б. да премахне незаконен строеж „Масивна жилищна сграда“, изграден се в УПИ І кв.35 и в улици с о.т.1957 – 1979 и о.т. 1957 – 1952 по плана на гр.Кюстендил за кв.И.. Мотивите са свързани с нарушаване разпоредбите на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.182, ал.1 от ЗУТ при осъществяване на строежа и поради това, че е изграден без строителни книжа и документи и в отклонение от предвижданията на действащия ПУП, същият е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Изготвено и прието като доказателство по делото е заключение вх.№1352/11.03.2020г. на в.л.А.А., в което е посочено, че строежа е в несъответствие с предвижданията на ПУП, тъй като при съпоставка с копието на ПЗ, одобрен с решение №616/2017г. на ОбС Кюстендил /л.20/ се установява липса на предвиждане за строителство в тази част на кв.35. Вещото лице заявява, че старата жилищна сграда, която е съществувала на място, не е посочена като запазваща се. Строежът е в незавършен вид и съответства на описаното строителство в КА №6/01.11.2019г. За него няма одобрен инвестиционен проект и е без разрешение за строеж. С оглед годината на извършване на строежа 2019г. и факта на изграждането му частично в улици, същият не отговаря на условията за търпимост.

Назначена и изготвена е допълнителна експертиза вх.№4807/28.10.2020г. от в.л. А.А., оспорена от жалбоподателя, която след повторен оглед на място установява премахнати елементи от кофража, изпълнени в уличното пространство – премахнати са кофражът за две колони в улица с о.т. 1957 – 1952; фундаментът, в който са бетонирани 4 бр. чакащи железа с височина 60 см и кофражът откъм ул.“***“, който надстърчал с 1 м над улицата. Вещото лице сочи, че регулационните линии по плана не са трасирани на място и няма как категорично да се заяви дали останалата част от строежа е разположена изцяло в границите на кв.35, но доколкото уличнорегулационната линия е с радиус на закръгление 3м в зоната на кръстовището между ул.“***“ и улица с о.т. 1957 – 1952, възможно е ъгловата северозападна колона на строежа да попада в уличната регулация. Прави се и извод, че доколкото основното условие на §127 от ПЗР ЗИДЗУТ за търпимост е строежа да е изграден преди 31.03.2011г., а в случая е започнат през м.09.2019г., то определянето му като търпим няма как да се основава единствено на попадането му в границите на кв.35 по действащия регулационен план на кв.И. в гр.Кюстендил.

Събрани са гласни доказателства. От показанията на св.Т. и св.К. се установява, че при проверката на място е присъствал жалбоподателят, като е заявил пред тях, че строежа е изградена от него на мястото на стара къща на баща му. Св.Сашев и св.Т. сочат, че строежа е започнат през 2019г. от Й.Б., като втория свидетел свидетелства за премахване на стара къща преди около две години и за премахване на част от колоните и за изнасянето над улицата от новото строителство.

                   С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:

                   По своята правна същност заповед №РД-00-1306/28.11.2019г. на кмета на Община Кюстендил е индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган по арг. от чл.225а, ал.1 във врчл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, при спазване изискванията за форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. Проверката и анализът на събраните писмени доказателства установява спазване на процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за констатиране на незаконно строителство. Годно доказателство в този аспект е КА №6/01.11.2019г. на длъжностните лица за контрол по строителството към Община Кюстендил. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието й, съдът констатира, че в същата има изложение на фактическите и правни основания за издаването й, поради което се явява мотивирана. Съдът констатира прецизност в посочването на нарушените правни норми в заповедта, тъй като нормата на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ въвеждат изискване строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон разрешение, както и след издадено разрешение за строеж. Постройката има характеристиките на строеж по см. на §5, т.38 и се отнася към тези от пета категория по см. на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ.

Въведеното задължение по чл.225а, ал.2, изр.2 от ЗУТ за връчване на КА е изпълнено прецизно. Не е нарушен принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая при гарантиране и на правата и интересите на участващите в производството страни. Събрани са относимите за спора доказателства. Фактите са анализирани всестранно и пълно. Изводите са базирани на установената действителност.

Съдът намира оспорената заповед и за материално законосъобразна. На първо място следва да се прецени характера на изградения обект, т.е дали същия представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и на второ място дали е незаконен по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Събраният доказателствен материал по делото установява безспорно, че в УПИ І, кв.35 и в улици с о.т.1957 – 1979 и о.т. 1957 – 1952 по плана на гр.Кюстендил за кв.И. е започнато строителство на жилищна сграда /незавършен вид с оглед и заключение вх.№4807/28.10.2020г./, която има характеристиките на строеж по см. на §5, т.38, пета категория по см. на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. За него се изисква одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение на строеж. Безспорно по делото е, че за процесното строителство няма строителни книжа и документи /в т.см. и заключения вх.№1352/11.03.2020г. и вх.№4807/28.10.2020г./. Следователно правилен е извода на административния орган, че същия е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Съдът намира за съобразен с материалния закон и доказателствата и втория извод за незаконност – несъответствие с предвижданията на действащия ПУП за кв.И. на гр.Кюстендил, одобрен с решение №616/26.10.2017г. на ОбС Кюстендил. Както от писмените доказателства – извадката от действащия ПУП за кв.И. /л.20/, така и от заключение вх.№1352/11.03.2020г. се установява, че в УПИ І, кв.35 на мястото, където е извършен строежа, не се предвижда ново строителство. А с оглед писмените и гласни доказателствени средства съдът приема, че процесното е ново строителство, доколкото е започнато през м.09.2019г. Същевременно от КА №6/01.11.2019 и заключение вх.№1352/11.03.2020г. се установи, че строежа е изграден в УПИ І, кв.35 и в улици с о.т.1957 – 1979 и о.т. 1957 – 1952 по плана на гр.Кюстендил. В този смисъл същия се явява незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Ирелевантно е обстоятелството, че строежа е започнат върху съществувала преди това стара жилищна сграда и същата е навлизала в улиците, тъй като тя е съборена преди около две години /вж. показанията на св.Т./ и не е отразена в действащия от 2017г. план за кв.И. /в. т.см. и заключенията на вещото лице/. Ирелевантно е и обстоятелството, че част от строежа е премахнат към настоящия момент /вж. заключение вх.№4807/28.10.2020г./, тъй като и съществуващата част от него се явява изградена в несъответствие с регулационния план на кв.И. – за кв.35 не се предвижда строителство на процесното място.

Съдът приема с оглед събраните доказателства за година на изграждане – 2019г. и правните норми - §127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, че строежа не е търпим.

Изложените правни съждения по съществото на спора налагат крайния извод за отсъствие на основанията за отмяна на административния акт по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

                  С оглед изхода от делото разноски се присъждат на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр.с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна жалбата на Й.Т.Б., ЕГН ********** *** срещу заповед №РД-00-1306/28.11.2019г. на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Масивна жилищна сграда“, изграден се в УПИ І кв.35 и в улици с о.т.1957 – 1979 и о.т. 1957 – 1952 по плана на гр.Кюстендил за кв.И..

ОСЪЖДА Й.Т.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Община Кюстендил разноски по делото в размер на 100 лв. /сто/.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: