№ 5088
гр. София, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110167353 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано във връзка с искова молба,с която
от името на А. Г. Д. против Апелативен съд – София е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за осъждането на Апелативен съд – София да
заплати в полза на А. Г. Д. сумата от общо 32 461,00 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., формирана от
разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което
реално е следвало да получи, съобразно индексацията на възнаграждението му
според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, за периода 2021г., 2022 г. и 2023 г.,ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 06.12.2023 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й заплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че наведените от ответника възражения за нередовност на
исковата молба са неоснователни.
Същевременно съдът констатира, че от ищеца не е посочен конкретен
период, за който се претендира процесната сума за главница. Посочено е общо, че
същата е останала дължима за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., без обаче да е
конкретизиран период на претенцията, още повече, че исковата молба е
депозирана в съда на 06.12.2023 г., т.е. преди края на календарната 2023 г. В тази
връзка на ищеца следва да бъдат дадени указания, в срок до насроченото по
делото открито съдебно заседание, да уточни претенцията си за главница, като
посочи конкретния период /с конкретно посочване на начална и крайна дата/, за
който същата се претендира.
Съдът констатира, че в исковата молба не е посочена банкова сметка на
ищеца, поради което следва да се дадат указания на ищеца за посочването й.
Независимо от горното и за процесуална икономия, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза, със задачи, формулирани в исковата молба, е допустимо, относимо е
към предмета на делото, и е необходимо за правилното му решаване, поради което
следва да бъде уважено.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил искане по чл. 219, ал.
1 ГПК за привличане на Висш съдебен състав като трето лице помагач на негова
1
страна. Съдът намира,че искането за привличане на трето лице –помагач на
страната на ответника е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Производството по делото е образувано по трудов спор ,по смисъла на чл.357 от
КТ за присъждане на трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 310,
т. 1 ГПК такива искове се разглеждат по реда на Глава 25 "Бързо производство". А
по силата на законова разпоредба на чл. 314, ал. 2 ГПК, в бързото производство не
се допуска привличане на трети лица и предявяване на искове срещу тях.
Искането на ответника, на основание чл. 192 ГПК, да бъде задължено
трето неучастващо в производството лице, а именно Висш съдебен съвет, да
представи по делото намиращ се у него документ, а именно Протокол №
10/17.07.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към ВСС, следва да бъде
уважено, доколкото искането е допустимо, относимо е към предмета на спора и е
необходимо за изясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното
решаване на делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 353510/08.12.2023 г. /с
дата на пощенско клеймо 06.12.2023 г./, подадена от името на А. Г. Д. против
Апелативен съд – София.
УКАЗВА на ищеца А. Г. Д., в срок до насроченото по делото първо
открито съдебно заседание, да отстрани констатираните в мотивната част на
настоящото определение нередовности на исковата молба, като:
1. да уточни претенцията си за главница, като посочи конкретния период /с
конкретно посочване на начална и крайна дата/, за който същата се претендира.
2. посочи банкова сметка или друг начин на плащане на претендираните в
настоящото производство суми.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Апелативен съд –
София, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, Висш съдебен съвет, с адрес: гр. София,
ул. Екзарх Йосиф № 23, да бъде конституиран като трето лице помагач на негова
страна.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.02.2024 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с Върховен касационен съд по силата на трудов договор №
585/01.06.2007 г., като считано от 2016 г., въз основа на сключено с работодателя
допълнително споразумение, заемал длъжността „Началник отдел „Стопанисване
сградата на съдебната палата – гр. София“.
Поддържа, че считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови
договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“,
работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, били
прехвърлени в Апелативен съд – София въз основа на Решение на Пленума на
ВСС от 30.04.2020 г., с което отнето стопанисването на недвижим имот, находящ
се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Триадица,
кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – съдебна палата, от
председателя на Върховен касационен съд и стопанисването е възложено на
председателя на Апелативен съд – София.
2
Посочва се, че нито ищеца, нито който и да е от прехвърлените служители
от структурата на ВКС към административната структура на Апелативен съд –
София, е сключвал нов трудов договор с административния ръководител на
Апелативен съд – София, поради което и счита, че всички права по сключените с
Върховен касационен съд трудови договори са се запазили, включително и за
индексиране на основните трудови възнаграждения на служителите.
Поддържа, че трудовият му договор с Върховен касационен съд не е
прекратен, както и че при прехвърлянето му в администрацията на Апелативен
съд – София е бил запазен размерът на трудовото му възнаграждение, поради
което и въз основа на този именно размер, следвало да бъде извършено
индексирането на основното му трудово възнаграждение.
Оспорват се правомощията на ВСС, да прекратява трудовото
правоотношение между ищеца и Върховен касационен съд, респективно да го
назначава при друг работодател.
Поддържа, че въпреки отправени покани до административния
ръководител на Апелативен съд – София, не му били заплатени дължимите
разлики в трудовото му възнаграждение, при съобразяване правилата за
прилагана на Класификатора на длъжностите, т.е.като му бъде индексирано
възнаграждението като на служител на Върховен касационен съд.
Предвид гореизложеното се моли за уважаване на предявения иск и за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от общо 32 461,00
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за 2021 г., 2022 г. и
2023 г., формирана от разликата между полученото от ищеца трудово
възнаграждение и това, което реално е следвало да получи, съобразно
индексацията на възнаграждението му според диапазона на колони 5 и 6 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, за периода
2021г., 2022 г. и 2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното й заплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорва предявения
иск, както по основание, така и по размер.
От името на ответника се поддържа, че считано от 15.07.2020 г.
работодател на ищеца е именно Апелативен съд – София..
Посочва се, че с Решение на Пленума на ВСС по протокол № 24 от
04.02.2021 г. и Решение на СК на ВСС по протокол № 18 от 09.06.2020 г., е
прието, че с процесния случай става въпрос за съкратени щатни бройки от
администрацията на ВКС и разкрити нови такива в администрацията на
Апелативен съд – София, което води до извод, че трудовите правоотношения на
тези служители с ВКС са прекратени, което не ги прави прехвърлени в
Апелативен съд – София, по смисъла на § 1 от ПЗР на ППКДАС, касаещ
прехвърляне на съдебни служители, като в мотивите на горепосочените решения
изрично било посочено, че СК на ВСС не е възразила съдебните служители,
отговарящи за съдебното имущество да бъдат назначени в Апелативен съд –
София със запазване на размера на трудовите си възнаграждения, но
индексирането на същите следвало да се извърши след изравняване на заплатите
им с тези длъжности за съотвеното ниво – в случая апелативно. В тази връзка се
сочи, че в колони колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, е определен диапазона на трудовите
възнаграждения на служителите за длъжностите във ВКС и ВАС, а в колони 7 и 8
се определя диапазона на трудовите възнаграждения на служителите за
длъжностите в апелативните съдилища.
Предвид горното се поддържа, че при назначаването на ищеца при
работодателя Апелативен съд – София, същият е бил със запазено възнаграждение
3
в диапазона по колона 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията
на съдилищата, което е в размер значително надвишаващ размера на
възнаграждението на служителите, заемащи напълно идентични щатни
длъжности, определено по колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата.
Сочи се, че неприлагането на индексация на възнаграждението на ищеца е
поради липса на законово основание за това, доколкото в Решение на Комисия
„Съдебна администрация“ към СК на ВСС по протокол № 19 от 16.12.2020 г., е
посочено, че възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се
индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за
съответната група, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията
на съдилищата.
Предвид изложените съображения, моли, за постановяване на решение, с
което да бъде отхвърлен предявения иск.
Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, отделя за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в производството: че ищецът се намирал в трудово
правоотношение с Върховен касационен съд по силата на трудов договор №
585/01.06.2007 г., като считано от 2016 г., въз основа на сключено с работодателя
/ВКС/ допълнително споразумение, заемал длъжността „Началник отдел
„Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“; че считано от
15.07.2020 г. всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване
сградата на съдебната палата – гр. София“, работещи по трудови правоотношения
с Върховен касационен съд, били прехвърлени в Апелативен съд – София, въз
основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето
стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул.
Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Триадица, кв. 253, заедно с построената в него
административна сграда – съдебна палата, от председателя на Върховен
касационен съд, и стопанисването е възложено на председателя на Апелативен съд
– София.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в трудово
правоотношение с ответника; че е престирал труд, съобразно уговореното между
страните по трудовото правоотношение; че при извършеното на 15.07.2020 г.
прехвърляне на всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване
сградата на съдебната палата – гр. София“, работещи по трудови правоотношения
с Върховен касационен съд, в Апелативен съд – София, въз основа на Решение на
Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето стопанисването на недвижим
имот, находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ
– Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда –
съдебна палата, от председателя на Върховен касационен съд, и стопанисването е
възложено на председателя на Апелативен съд – София, е налице запазване на
трудовото правоотношение във вида, в който е бил преди това прехвърляне с
4
произтичащите от това последици, включително в частта касаеща трудовото
възнаграждение, включително и право на индексация на трудовото
възнаграждение на ищеца в диапазона по колона 5 и 6 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер,
включително възраженията си, че при извършеното прехвърляне на всички
служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната
палата – гр. София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен
касационен съд, в Апелативен съд – София, въз основа на Решение на Пленума на
ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето стопанисването на недвижим имот,
находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ –
Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – съдебна
палата, от председателя на Върховен касационен съд, и стопанисването е
възложено на председателя на Апелативен съд – София, трудовото
правоотношение между ищеца и Върховен касационен съд е прекратено и на
негово място е възникнало ново правоотношение между ищеца и Апелативен съд
– София, което изключва възможността за индексиране възнаграждението на
ищеца в диапазона по колона 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените с исковата молба
документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400 лева, вносими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Ф.В., специалност: Икономика - Бизнес
администрация, тел. ..............
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, трето неучастващо в
производството лице, а именно Висш съдебен съвет, да представи по делото
намиращ се у него документ, а именно Протокол № 10/17.07.2020 г. на Комисия
„Съдебна администрация“ към ВСС.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Г.а - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
5
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено
без уважение искането на ответника за привличане в настоящото производство,
като трето лице помагач на негова страна, на Висш съдебен съвет, в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението по допуснатата експертиза и да представи същото в
законоустановения за това срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6