№ 2896
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20231100503682 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Й. М. срещу Решение №
1375/30.01.2023 г., постановено по гр.д. № 5729/2022 г. по описа на СРС, ГО, 65-ти
състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 327.52 лв. – цена за
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 от ЗЕ, ведно със законната лихва от 07.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер от 14.17 лв. – обезщетение за забава за
периода 15.10.2019 г. до 07.01.2021 г., както и сумата от 19.89 лв. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва отт 07.02.2022 г. до изплащане на вземането.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на
първоинстационното решение в обжалваните му части. Твърди се, че не е изчислено
какъв е обемът на употребената топлинна енергия в процесния имот съобразно
изключеното отопление на стълбището. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в
атакуваните му части и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени.
Въззивната жалба е допустима и редовна - подадена е в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна,
1
както и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание според
графика на съдебния състав.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца-въззиваем „Топлофикация София“ ЕАД, в която се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и
се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД от „Топлофикация София“ АД за съществуването на вземане по отношение на М.
Й. М. за сума в размер на 468.89 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., относно топлофициран
имот в гр. София, общ. Сердика, ж.к. *******, ведно със законната лихва, считано от
07.02.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането; 46.16
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 07.01.2011 г.; както и
суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 24.30 лв. – главница за
периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и сумата от 2.39
лева – мораторна лихва за периода от 11.07.2018 г. до 07.01.2021 г. В исковата молба се
излагат твърдения, че ищецът по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, но последният не е изпълнил в срок задължението си за заплащане на същата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната
страна М. М., в която се оспорват исковете по размер, с доводи, че изчисления обем на
потребената топлинна енергия и тази за сградна инсталация са неверни, неточни и
силно завишени. Прави се искане съдът да отхвърли исковите претенции срещу
ответника.
Прието е по делото постановление за възлагане на недвижим имот в полза на М.
Й. М. от 28.03.2021 г. на ЧСИ В.Д.Б.-И. по изпълнително дело № 20107790400182, от
което се установява, че апартамент № 53, находящ се в гр. София, ул. „*******, е
собственост на ответника.
Представено по делото е и писмо, изготвено от ищеца до ответника,от което се
установява, че след придобиването на собственост върху апартамент № 53, находящ се
в гр. София, ул. „******* името на М. М. е вписано като титуляр на партида с аб.№
8987 за заплащане на топлинна енергия.
2
Като част от доказателствената съвкупност да приети удостоверение с изх. №
68-00-1116/1/20.08.2014 г. на ГИС София, от което се установява, че адрес ул. *******
се заменя с адрес ж.к. „*******, както и спразумение от 10.07.2019 г., сключено между
процесните страни, съгласно което М. М. и ищеца се съгласяват ответника да извърши
разсрочено плащане на задължения за топлинна енергия за периода 20.08.2019 г. –
20.06.2020 г. съгласно погасителния план, отразен в чл. 2 от споразумението.
По делото е приложена и молба-декларация от 30.10.2002 г. от Ц.Ц.П., в която се
установява на адрес ж.к. „Банишора“, ул. „******* семейството се състои от 1 член и
топлата вода ще се заплаща по показания на пломбиран водомер.
Приобщен в производството пред СРС е и договор № ТС-549/02.10.2001 г.,
сключен между „Бруната България“ ООД с БУЛСТАТ ******* и собствениците на
етажна собственост, находяща се ж.к. „Б*******, за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна
енергия с монтиране на 114 броя индивидуални рапределители и да монтира 107 броя
термостатни вентили, ведно с протокол от 04.07.2001 г. от проведено общо събрание
собствениците на етажна собственост, находяща се ж.к. „Б*******, с което е взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Към доказателствената съвкупност са приложени извлечение към фактура №
********** с дата на издаване на данъчно събитие – 31.08.2019 г. с информация за
задължения за абонат с № ********** за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., както и
договор № Д-0-60/28.05.2018 г., сключен между ищеца и „Бруната България“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ.
По делото е прието възражение, изготвено от ответника до ищеца относно
индивидуална справка за използване на топлинна енергия от 05.2018 г. до 04.2019 г., от
което се установява, че ответникът е прекратил плащанията по сключеното помежду
им споразумение от 10.07.2019 г. и е възразил срещу начина на отчитане на
доставяната топлинна енергия.
Приобщени към доказателствения материал са и 16 броя служебни бонове,
заплащани от М. М. за абонатен № 8987 за периода от 05.2018 г. – 05.2019 г. на обща
стойност 132.07 лева.
Приложен е и акт за изключване на отопление на стълбище за адрес ул. „*******
вх. Г от 01.02.1999 г.
От третото лице-помагачна ищеца са представени два броя индивидуални
справки за използвана ТЕ за процесния период, както и два броя формуляри за отчет на
уредите на ТЕ, подписани от клиента.
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г.,
задълженията следва да се платят се дължи след изтичане на 45 дни от изтичане на
периода, за който се отнасят.
3
С приетото по делото и заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото
лице, след запознаване с представените по делото документи и проверки при ищеца, е
посочило, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлофицирана. Вещото
лице установява, че сградата се топлозахранва от две абонанти станции, както и че
технологичните разходи за целия процесен период в абонатната станция са
изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното
разпределение между абонатите. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 3
монтирани отоплителни тела, респективно имало 3 топлоразпределители, както и
щранг-лира в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранг-лирата. В
процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. задължението на ответника, съгласно
издадените изравнителни сметки от „Бруната България“ ООД са сума за сградна
инсталация – 262.32 лева, сума за отопление на имот – 290.51 лева и сума за
подграяване на топла вода – 59.55 лева или всичко на обща стойност 612.38 лева. От
отчетената ТЕ по топломер се приспадат технологичните разходи за абонатна станция
и така изчисленаа ТЕ се разпределя между потребителите в сградат, а сумите за ТЕ за
имота на ответника според експерта са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба. В открито съдебно заседание пред СРС вещото лице уточнява, че
топлинната енергия за общи части се изчислява отделно и в случая такава не е
начислявана и по-конкретно не е начислявана топлинна енергия за стълби от
топлинното дружество.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбите.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност
на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост
и обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да бъде уважен, по делото следва да се установи, че за процесния период
между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника М. топлинна енергия срещу
задължението на ответника да заплаща стойността , както и че ищецът е изпълнил
точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е
суми за същото в съответствие с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ
и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007 г., както и че ответникът е изпаднал в
забава на плащането на сумите.
4
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна
енергия като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в .к. „Банишора“,
ул. „*******. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а
от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило по силата на
закона в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ), и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено
да ги е приел.
Според разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването
(Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
От разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗЕ се установява, че топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Според
ал. 2 на същия текст, когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия
за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено
това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
5
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2
се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
Единственият спорен въпрос, поставен за разглеждане пред въззивната
инстанция, е досежно начислена ли е топлинна енергия за стълбище и включено ли е
то към отопляемите обеми в експертизата.
Настоящият съдебен състав намира оплакванията, инвокирани във въззивната
жалба, за неоснователни. В заключението на вещото лице по приетата пред СРС
съдебно-техническа експертиза е посочено, че процесният имот с абонатен № 8987 има
отопляем обем от 153 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищна
сграда от 01.03.1994 г. и на базата на този отопляем обем се разпределя енергия,
отдадена от сградна инсталация съгласно Наредбата за топлоснабдяване. Размерът на
фактурираните суми по ТЕ по прогнозни данни от ФДР са изчислявани по отделни
пера: сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна
енергия за отопление на имота и сума за ТЕ за БГВ, както и сума мощност. В
заключението не вещото лице не е отразена сума, която да е изчислена за стълбище
или други общи части, различни от гореопоменатите. Нещо повече, експертът в
открито съдебно заседание конкретизира, че сградната инсталация се изчислява на база
на инсталираните отоплителна тела в сградата за периода от 2018-2019 г., от които се
констатира, че посочените киловат часа в изравнителните сметка влизат единствено
отоплителните тела, инсталирани в сградата, но не и тръбите по стълбите или
радиаторите в стълбищното пространство. Изтъква, че в настоящия случай топлинната
енергия за общи части не е начислявана, както и че тя в принципен план се изчислява
отделно. Отделно, вещото лице посочва, че при Наредбата от 1999 г. се изчислява на
коригиран обем, а с Наредбата от 2006 г. това изискване е отпаднало и тези понятия не
са предвидени в Наредбата. Настоящият съдебен състав намира заключението като
пълно, обосновано и професионално изготвено, поради което и го кредитира с доверие.
Следва да се съобрази, че първоинстанционното решение не е обжалвано в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на „Топлофикация-София“ АД по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване дължимостта за разликата от уважения размер 327.52 лв до пълния
предявен размер от 568.89 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за разликата над уважения размер от
19.89 лева до пълния предявен от 24.30 лв. – цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., както и за разликата над уважения размер от
14.17 лв. до пълния предявен от 46.16 лв. – мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 15.10.2019 г. и за сумата от 2.39
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
11.07.2018 г. – 07.01.2021 г. процесния имот, поради което и е влязло в сила.
Въззивната инстанция не дължи произнасяне със съдебния си акт при проверката за
правилност на първоинстанционното решение в тази му част, поради последиците на
силата на пресъдено нещо.
Предвид гореизложеното и доколкото мотивите на СРС съвпадат с тези на
въззивния съд, решението следва да се потвърди, както е постановено, включително в
частта по присъдените в полза на ищеца разноски за исковото производство.
По разноските:
6
При този изход на съдебния спор разноски на въззивника не се дължат, поради
неоснователността на въззивната жалба. Право на разноски има въззиваемата страна.
По делото въззиваемият е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и молба с
вх. № 46226/16.05.2023 г., не е изпратил представител в проведеното публично съдебно
заседание на 17.05.2023 г., не е направил разноски, поради което и такива не му се
дължат, включително и за възнаграждение за юрисконсулт. Отговорът на жалбата,
както и молбата от 16.05.2023 г., са бланкетни и съдържат само изявление, че се
оспорва жалбата и се претендират разноски, като те не могат да обосноват извод, че
въззиваемият е бил представляван от юрисконсулт по делото по начин, че му се дължат
разноски за възнаграждение за същото.
На третото лице – помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20059284/26.09.2022 г., постановено по гр. д. №
50263/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 65-ти състав.
Решението е постановено с участието на „Бруната“ ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца-въззиваем.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7