Р Е Ш Е Н И Е
гр. Б. , 07.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Б. СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6 състав, в публичното
заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. П.
при секретаря Х. К., като
разгледа докладваното от съдията АНД № 237
по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно
постановление № **-****-******от 18.04.2017г., издадено от Н. П. С. - Началник РУП
към ОДМВР С., РУ Б. , с което на Н.Г.П., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6-шест
месеца, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.2, б. „б” от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадессет) лева, за
нарушение на чл.5, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Становищата на
страните:
Наказаното
лице Н.П. в подадена в срок жалба оспорва изцяло като незаконосъобразно и необосновано
издаденото Наказателно постановление /НП/. Излага твърдения за неговото
постановяване при съществени нарушения на материално правните и процесуални
норми, като изтъква и доводи за приложение на разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН сс
оглед обстоятелството, че за същата фактическадеятелност е било оразувано
досъдебно производство срещу жалбоподателя П., както и липса на доказателства
относно вменените нарушения. Иска се цялостна отмяна на НП.
Редовно призован в съдебно
заседание жалбоподателя, се явява лично и с упълномощения
му представител – адв. И. Ж. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по
същество моли РС-Б. да отмени
Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата
страна - Началник РУП към ОДМВР С., РУ Б. , редовно уведомена, не се явява в
открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, поради което и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени
обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На
02.03.2017 г., около 18.50 часа жалбоподателят управлявал л.а. „С. В.” с рег. №
** **** ** по общински път ****** с
посока на движение от Пречиствателна станция към село В.. На същия път под
местността „О.” в обратна на движение на автомобила на жалбоподателя посока бил
спрян лек автомобил „Т. Х.” с рег. № ** **** **, собственост на Т. Т. ЕООД –
клон Пловдив и управляван от свидетеля М.М.. Автомобилът е служебен и се
ползвал от РДГ-С.. Жалбоподателят намалил скоростта и спрял управлявания от
него автомобил пред служебния. В момент когато длъжностните лица слезли от л.а.
Тойота и се насочили към автомобила на жалботопадетеля, за да извършат
проверка, последният го привел в движение и започнал да се движи на заден ход.
Това накарало служителите да се върнат към служебния си автомобил и качат в
него, за да догонят жалбоподателя, който обективно с поведението възпрепятствал
извършването на проверка. В този момент
жалбоподателя направил рязка маневра напред и ударил служебния автомобил на
РДГ-С. в предната лява част, след което увеличил скоростта и напуснал мястото
на произшествието.
Веднага след
инцидента служителите на РДГ подали сигнал до РУ-Б. за съдействие като на място пристигнали
свидетелите – полицейските служители Л.Л. и М. П., които минали през дома на
жалбоподателя и записали номера на паркирания там автомобил, с който било
причинено произшествието. Установили и следи от удар, сред които се отличавала
боя, идентична с тази на служебния автомобил на РДГ-С..
На 14.03.2017 г., въз основа на тези данни и останалите
налични доказателства по преписката, св. Л. съставил против жалбоподателя АУАН
№ *****. В акта било вписано, че на 02.03.2017 г., около 18.50 часа по път ****** с посока на движение от Пречиствателна станция към село В.
управлява л.а. „С. В.” с рег. № ** **** ** като с поведението си създава
опасност за останалите участници в движението
и умишлено реализира ПТП с т.а. „Т. Х.” с рег. № ** **** **.
Това фактическото
описание било подведено под текстовете на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДП и чл. 123,
ал. 1 т.2 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя при отказ, удостоверен с
един свидетел.
Щетите по
автомобила били оценени на 12000 лева, съгласно изготвена съдебно-оценителна
експертиза в хода на досъдебното производство.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на
жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.
На 18.04.2017
година Н. Петров Симеонов издал оспореното наказателно постановление, в което,
за първи път, словесно е изписано, че жалбоподателя не остава на мястото на ПТП
до пристигането на органите на МВР или следствието.
Наказателното постановление е
връчено на 11.05.2020г., обстоятелство установимо от инкорпорираната в него разписка,
а жалбата е депозирана на 18.05.2020г., видно от входящия регистрационен номер
на ОДМВР С., РУ Б. .
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства /АУАН, Заповед на МВР/,
като информативни, непредубедени и достоверни, както и от показанията на
разпитаните свидетели Л., М.. Съдът кредитира показанията им по отношение на
това, че те са актосъставител и свидетел по АУАН /обстоятелство установено и от
приложения по делото АУАН/, както и на свидетелите-очевидци Керемедчиев и А..
Останалите свидетели на са очевидци на нарушенията.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими
реквизити, поради което същата е процесуално допустима. По същество е основателна.
Актосъставителят
е компетентен орган, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В 6-шест месечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от
компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно
Заповед № 81-21з – 748/24.06.2015г. /надлежно приложена по делото/, предвид
действието на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят
Г. Димитров Костов е санкциониран за 2-две нарушения на правилата за движение,
подведени под нормите на чл.5, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал.
1, т.2, б. „б” от ЗДвП.
В настоящия
казус обаче и съгласно ТР № 3/22.12.2015 г., постановено по т.д. №
3/2015 г. на ОСНК на ВКС деецът не следва да носи едновременно наказателна и
административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него
деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма
с различни обекти на защита. В настоящия случай паралелно с установяването на
административното нарушение, по фактите изложени в АУАН и НП, както и относно
събитията протекли на посоченото в двата документа място е образувано и се води
съдебно производство. Видно от справката приложена в делото,
в РС Б. е на производство НОХД
318/2018г. с подсъдим Н.Г.П., привлечен за престъпления по чл. 270, ал. 1 и по чл. 216, ал.
1 от НК. С присъда от 13.07.2020г. Н.П. е осъден на две години
„лишаване от свобода” при първоначален „сторг режим” по посочените престъпления.
В тази връзка ЗАНН посочва, че когато за дадено
деяние е възбудено наказателно преследване /в случая и
реализирано/, административнонаказателното не се образува. При
прилагане на правилото ne bis in idem, следва да се обсъди допустимостта деецът
да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние,
с което се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна
норма. Приетото с ТР № 3/22.12.2015 г., постановено по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК
на ВКС становище за съдържанието на понятието "idem" - че сама по
себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа
дава отговор и на въпроса за приложимостта на административното наказание в
настоящия случай. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е
акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае
до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на
неговата квалификация като "престъпление" или "административно
нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни
самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с
наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4,
§ 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни
обекти на защита. По така изложените съображение процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено само на това основание.
За пълнота следва да се отбележи, че процесното
наказателно постановление следва да се отмени и поради изтекла преследвателска давност. В процеса по ЗАНН се прилагат правилата на давността, регламентирани в НК,
включително и тези за обикновената давност, която с оглед по-тежкото предвидено
наказание, на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години. В конкретния
случай, давността е била прекъсната първо с издаването на АУАН на 14.03.2017 г., а после и с издаването на НП на 18.04.2017 г. От последната дата е започнала да тече нова тригодишна
давност, която е изтекла на 18.04.2020г., без да са налице доказателства,
че е била прекъсвана. На жалбоподателя е връчено процесното наказателното
постановление след изтичане на давностния срок - на 11.05.2020г., обстоятелство установимо от
инкорпорираната в него разписка. Предвид на това, съдът намира, че е налице и второ самостоятелно основание
процесното наказателното постановление да
бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б. , въззивен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **-****-******от
18.04.2017г., издадено от Н. П. С. - Началник РУП към ОДМВР С., РУ Б. , с което
на Н.Г.П., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6-шест месеца, за нарушение по чл.
123, ал. 1, т.2, б. „б” от ЗДвП и на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20 (двадессет) лева, за нарушение на чл.5, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – С. област по реда на АПК в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: