№ 19
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Кр. Г. К.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600001 по описа за 2022 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на
наказателно дело.
В искането на осъдения М. БЛ. Х., подадено чрез негов упълномощен
защитник, се твърди, че определението от 14.07.2021г. по НОХД №25/2021г.
на Районен съд – Средец, с което е одобрено постигнатото между страните
споразумение, в частта му, с която на основание чл.281, ал.3 вр. ал.2, т.1 от
НК се отнема в полза на държавата вещественото доказателство лек
автомобил „Ауди“, с рег. №* **** **, рама *****************, двигател
№AFN 030890, собственост на трето лице, е постановено в нарушение на
материалния закон по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Твърди, че по делото няма доказателства, че собственикът на посоченото
МПС е знаел или е могъл да предполага, че със същото ще бъдат
подпомогнати лица от трети страни да влязат нелегално на територията на
страната ни, която е част от територията на Европейския съюз. Заявява, че
определението в частта, с която е отнето в полза на държавата превозното
1
средство, противоречи на закона, на решение на ЕСПЧ, на решение №12 от
30.09.2021г. на Конституционния съд на Република България по к. д.
№10/2021г. и на решение №60118/19.07.2021г. по кас. дело №427/2021г. на
ВКС, Трето нак. отделение. Изтъква, че разпоредбата на чл.281, ал.3 от НК в
частта „или му е предоставено доброволно“ с решение №12 от 30.09.2021г. на
Конституционния съд на Република България по к. д. №10/2021г. е обявена за
противоконституционна и отменена. Подчертава, че отнемането на
процесното превозно средство, собственост на Благой Х., е в пряко
противоречие с чл.2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета
на Европейския съюз от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги,
средства и имущество от престъпления във връзка с чл.17, параграф 1 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на чл.4 от Рамково
решение 2005/212 във връзка с чл.47 от Хартата на основните права, които в
случая е следвало да бъдат приложени по смисъла, даден от Съда на
Европейския съюз с решението от 14.01.2021г. по дело С-393/19г., тъй като по
настоящото дело няма данни третото лице – собственик на МПС да е знаело,
че предоставеното от него МПС ще бъде използвано за престъпни цели и
освен това третото лице – собственик на отнетото в полза на държавата МПС
не разполага с ефективни правни средства за защита в наказателния процес.
Изразява позиция, че посочените норми като част от правото на Европейския
съюз са с примат пред вътрешните норми на държавите членки, които не са
част от международното право и предвид на това България като част от
Европейския съюз е обвързана с неговото право, а по правилата на примата
съдилищата следва да съобразяват съдебните си актове с него. По тези
съображения и на основание чл.422, ал.5 вр. чл.348, ал.1, т.1от НПК отправя
искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД
№25/2021г. на Районен съд – Средец, претендира апелативният съд да отмени
определението от 14.07.2021г. и да върне делото на стадия първо съдебно
заседание пред първоинстанционния съд за разглеждане на внесеното
споразумение за решаване на делото.
Искателят М.Х. и неговият упълномощен защитник, редовно призовани,
не се явиха в съдебно заседание по настоящото извънредно производство.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането
на осъденото лице М. БЛ. Х. за възобновяване на наказателното
производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се
2
остави без уважение. Дава заключение за съблюдаване на материалния закон.
Излага съображения в подкрепа на становището си, като счита, че посочените
от искателя основания за възобновяване на наказателното производство не са
налице. Обръща внимание, че към датата на одобряване на споразумението –
14.07.2021г., решението на Конституционния съд по к. д. №10/21г., с което
частта от ал.3 на чл.281 от НК - „или му е предоставено доброволно“ е
обявена за противоконституционна, не е било налице в правния мир, тъй като
същото е публикувано в ДВ, бр.84/21г. на 08.10.2021г., а съгласно чл.151, ал.2
от Конституцията на Република България решенията на Конституционния съд
влизат в сила три дни след обнародването им. Като подчертава, че актът,
обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането в сила
на решението на Конституционния съд, прави извод, че
първоинстанционният съд с отнемането на процесното МПС не е допуснал
нарушение на закона към датата на произнасянето. Изказва позиция, че
решението по к. д. №427/21г. на ВКС, на което се позовава искателят, касае
различно престъпление - такова по чл.242 от НК и наред с това не е
задължително, поради което не обосновава незаконосъобразност на
отнемането на процесния автомобил. Смята, че не е налице противоречие на
частта от съдебното определение, с което се отнема автомобила, с текстове от
Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета, тъй като по настоящото дело са
налице данни, че собственикът на процесния лек автомобил е бил уведомен за
наложения запор над автомобила и за образуваното изпълнително дело в хода
на разследването, но не е обжалвал обезпечителната заповед. На това
основание прави извод, че бездействието на собственика на МПС доказва
презумпцията, че е знаел или е предполагал за престъпно предназначение на
личния му автомобил. Като отстоява тезата, че собственикът на процесния
автомобил е можел да защити правата си на собственост върху превозното
средство, но не е сторил това, заяви, че в случая твърдените в искането за
възобновяване основания не са налице, поради което предложи същото да се
остави без уважение.
В писмена молба, подадена от защитника на осъдения М.Х. и получена
след приключване разглеждането на делото в съдебно заседание, е заявено
поддържане на искането за възобновяване на наказателното производство.
Защитникът коригира претенцията си за възобновяване, отправена до
апелативния съд, като настоява за отмяна само на тази част от
3
първоинстанционното определение, с което се отнема в полза на държавата
на процесния автомобил.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъдения М.Х., съобрази писменото становище на неговия защитник, изслуша
устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери
материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението по чл.382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с
датата на постановяване на определението поради липсата на законова
възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната
проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422,
ал.1, т.5 от НПК – определение за одобряване на споразумение за решаване на
наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред. Правният
интерес на осъдения да претендира възобновяване на наказателното дело се
обосновава и с възможността същият да бъде ответник по регресен иск на
собственика, респективно по иск за непозволено увреждане, на основание чл.
45 ЗЗД, за обезщетение на имуществените вреди, настъпили за собственика, в
резултат от деянието, обусловило като последица отнемане в полза на
държавата на превозното средство.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
С определение №13 от 14.07.2021г. по НОХД №25/2021г. Районен съд –
гр. Средец е одобрил постигнато между подс. М.Х. /осъдено лице в
настоящото производство/, неговия защитник и представителя на Районна
прокуратура – гр. Средец споразумение, с което подс. М.Х. се признавал за
виновен в това, че на 16.10.2019г., на път II – 79, в участъка с. Голямо
Крушево, община Болярово, обл. Ямбол и с. Сливово, община Средец, обл.
Бургас, в съучастие като съизвършител с подс. В. АТ. ХР., с цел да набави за
себе си и за В.Х. имотна облага противозаконно подпомогнал, като превозил
група чужденци – трима поименно посочени иракски граждани, да преминат
през територията на Република България в нарушение на Закона за
чужденците в Република България, като деянието е извършено чрез
4
използване на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ауди“, с
рег. №* **** **, рама *****************, двигател №AFN 030890,
представляващо престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му се налагали
наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от
три години, и наказание глоба в размер на 2500 лева.
С определението съдът отнел, на основание чл.281, ал.3 вр. ал.2, т.1 от
НК, в полза на държавата вещественото доказателство - лек автомобил, марка
„Ауди“, с рег. №* **** **, рама *****************, двигател №AFN 030890,
собственост на Б. М. Х., предаден с протокол за доброволно предаване на
съхранение в ГПУ – гр. Средец.
Съгласно чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България,
заемащи важно систематично място в глава Първа „Основни начала“,
частната собственост е неприкосновена, тя се гарантира и защитава от закона,
поради което е недопустимо държавата по законодателен път да посяга на
тази неприкосновеност на частната собственост. Предписаното в
Конституцията задължение за защита на частната собственост предполага при
нейното ограничаване със закон да се съблюдава спазването на принципа на
пропорционалност /съразмерност/, изведен като елемент на принципа на
правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Съобразно този
принцип ограничението на правото на собственост следва да е съразмерно на
преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане.
От принципа на пропорционалност произтича изискване намесата в правата
на частния собственик да постига справедлив баланс между нуждите на
общия интерес и защитата на основните права на гражданите. Наложително е
в правовата държава да има справедлив баланс между преследваната от
закона легитимна цел – борба с определен вид престъпления и обхвата и
интензитета на държавната намеса при ограничаване правата на гражданите в
обществен интерес.
Този баланс е нарушен според Решение от 13 октомври 2015 г. по делото
Unsped Paket Servisi SaN. Ve TIC. A. S. срещу България и Решение от 4 март
2014 г. по делото "Микроинтелект" – ООД срещу България на Европейския
съд по правата на човека, в които е посочено, че е недопустимо да се прилага
5
национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се
конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за
защита. Идентично разбиране е изразено и от Съда на Европейския съюз в
Решение от 14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 по повод на
преюдициално запитване от Апелативен съд - Пловдив, в което решение
Съдът приема, че когато собственикът на вещта е „трето добросъвестно лице,
което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за
извършване на престъпление, подобна конфискация представлява по
отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса,
която засяга самата същност на неговото право на собственост.“ Изложените
в това решение на Съда на Европейския съюз изводи се основават на
Директива 2014/42/ЕС от 03.04.2014г. за обезпечаване и конфискация на
средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и на разпоредби
от Рамкови решения 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001г. и
2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г., във връзка с чл.17, параграф 1
и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Посочените по-горе решения на Европейския съд по правата на човека и
на Съда на Европейския съюз пораждат логично въпроса как да се разреши
колизията, установена между норми от българското законодателство,
регламентиращи отнемане на определени вещи, които не са собственост на
дееца, и принципите на общностното право на Европейския съюз.
Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, нормите от
международните договори, по които държавата е страна, имат предимство
пред нормите от националното право, които им противоречат. Република
България е член на Европейския съюз от 2007 г, откогато нормите на
Европейския съюз се прилагат с предимство спрямо разпоредбите на
националното право, които влизат в колизия с тях. Правото на собственост е
сред правата на човека, които се ползват с висока степен на закрила от
нормите на общностното право. Правото на собственост на трето
добросъвестно лице, което не е съпричастно към извършено престъпление,
получава закрила от множество международни актове, по които Република
България е страна, сред които Международната харта за правата на човека,
Конвенцията за правата на човека, Хартата на основните права на
Европейския съюз.
6
До 14.07.2021г., когато е постановено определение №13 от същата дата
по НОХД №25/2021г. на Районен съд – Средец, с което е одобрено
постигнато между страните в процеса споразумение за решаване на делото и
наред с това е отнет в полза на държавата процесния лек автомобил, нормата
на чл.281, ал.3 от НК се прилага, без да се изследва въпроса за
добросъвестността на третото лице – собственик на МПС и без да му се
осигури възможност да участва в производството и да защити правото си на
собственост. До посочената дата, макар и да влиза в противоречие с
международни норми, както и с норми от общностното право, гарантиращи в
пълнота правото на собственост и правото на защита на собственика на МПС,
разпоредбата на чл.281, ал.3 от НК продължава да съществува във
вътрешното право на Република България, поради което и се прилага от
съдилищата, но по различен начин. Някои от съдилищата съблюдават
принципното положение, че независимо от това дали вътрешното право е
приведено в съответствие с правото на Европейския съюз, в рамките на
своята компетентност осигуряват пълна ефективност на това право, когато се
произнасят по спорове, с които са сезирани и осъществяват такова тълкуване
на националното законодателство, което да е съответно на правото на
Европейския съюз. Други съдилища обаче продължават стриктно да прилагат
чл.281, ал.3 от НК, както и други текстове от наказателния закон с аналогично
съдържание, при което се достига до правни последици, свързани с
принудително отнемане в полза на държавата на определени движими вещи,
които са послужили за извършване на престъпление и чийто собственик е
лице извън кръга на осъдените за съответното престъпление.
Противоречивата съдебна практика по прилагането на чл.281, ал.3 от НК,
възникнала като резултат от нееднаквото тълкуване на същността и обема на
понятието „доброволно“, указва на несъответствие на цитираната норма с
принципа на правовата държава и е едно от основанията за произнасяне на
Конституционния съд на Република България и за постановяване на решение
№12 от 30.09.2021г. по к. д. №10/2021г., обн. ДВ, бр.84 от 08.10.2021г. Със
своя акт Конституционният съд е обявил за противоконституционни
разпоредбите на чл.234г, ал.3 в частта „независимо чия собственост е“, на
чл.242, ал.8 в частта „и когато не е собственост на дееца“, на чл.280, ал.4 в
частта „или му е предоставено доброволно“ и на чл.281, ал.3 в частта „или му
е предоставено доброволно“ от НК.
7
В мотивите към решението Конституционният съд е приел, че всички
оспорени от омбудсмана разпоредби от НК създават предпоставки за
лишаване от собственост върху вещи със значителна стойност по отношение
на лица, които с поведението си не са предизвикали вредните последици от
престъпленията, поради което тези разпоредби пряко нарушават
конституционно защитеното с чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията право на
частна собственост и са в противоречие с принципа на правовата държава,
установен в чл.4, ал.1 от Основния закон. Подчертал, че собственикът на
вещта няма процесуалното качество на страна в производството, в рамките на
което се постановява отнемането - той може и да не е узнал за наказателното
производство, което приключва с произнасяне срещу виновното лице и в
което съдът със своя акт е задължен служебно да приложи санкцията за
собственика на превозното средство, но дори и да участва в това
производство в друго качество, например като свидетел, за него не
съществува процесуална възможност да направи възражение срещу
постановяването на отнемането, нито да обжалва съдебния акт. Досежно
хипотезите на чл.280, ал.4 и чл.281, ал.3 от НК е приел, че въведените правни
конструкции са изградени въз основа на презумпцията за знанието на третото
лице за целите, за които ще се използва вещта, като тежестта на доказване на
отрицателния факт е прехвърлена изцяло на третото лице, като по този начин
законодателят е въвел презумпция за престъпна съпричастност на
собственика на подлежащата на отнемане вещ в пълно противоречие с
презумпцията за невиновност и при отсъствие на възможност за това трето
лице за достъп до независим и безпристрастен съд, пред който да оспори
законността на наложената му санкция. Направил краен извод, че оспорените
частично текстове от Наказателния кодекс представляват конституционно
нетърпима намеса на държавата в правото на частна собственост на лицата и
обуславят противоречието им с чл.17, ал.1 и 3, както и с чл.56 и чл.122 от
Конституцията.
Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България,
решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в
15-дневен срок от приемането им и влизат в сила три дни след
обнародването, като актът, обявен за противоконституционен, не се прилага
от деня на влизането на решението в сила.
Цитираното по-горе решение на Конституционния съд е обнародвано в
8
„Държавен вестник“ на 08.10.2021г. и е влязло в сила на 11.10.2021г., след
която дата нормата на чл.281, ал.3 от НК в частта й: „или му е предоставено
доброволно“ не следва да се прилага.
Към деня на произнасяне на първоинстанцонното определение –
14.07.2021г., въпросното решение на Конституционния съд не е било
постановено, нито е било влязло в сила, поради което следва да се приеме, че
към оня момент съдебното определение, включително в частта му, с която е
постановено отнемането в полза на държавата на процесния лек автомобил
„Ауди“, на основание чл.281, ал.3 от НК, е било законосъобразно и не е
формирало нарушение на материалния закон.
Понастоящем решение №12 от 30.09.2021г. по к. д. №10/2021г., обн. ДВ,
бр.84 от 08.10.2021г., на Конституционния съд е факт в правната
действителност и неговото съблюдаване е задължително за всички
правоприлагащи органи в Република България и особено за съдилищата,
решаващи споровете, с които са сезирани и при които следва правилно да се
прецени дали да се приложи или не конкретен законов текст. Това принципно
положение е важимо в още по-голяма степен за съдилищата, които се
произнасят като последна инстанция или като извънредна такава за отмяна на
влезли в сила съдебни актове, които противоречат на материалния закон
/чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК/.
Съобразявайки задължителното решение №12 от 30.09.2021г. по к. д.
№10/2021г. на Конституционния съд, в настоящата извънредна процедура за
проверка на влезли в сила съдебни актове, следва да се приеме, че към деня
на подаване на искането за възобновяване – 11.11.2021г. и към днешна дата,
когато се произнася по него Апелативен съд – Бургас, първоинстанционното
определение, в частта му с която, на основание чл.281, ал.3 вр. ал.2, т.1 от НК,
е отнет в полза на държавата лек автомобил, марка „Ауди“, с рег. №* **** **,
рама *****************, двигател №AFN 030890, собственост на трето за
процеса лице - Б. М. Х., се явява незаконосъобразно, защото е постановено
при позоваване на нормата на чл.281, ал.3 от НК, която с цитираното
решение на Конституционния съд в частта й „или му е предоставено
доброволно“ е обявена за противоконституционна и от 11.10.2021г. не следва
да се прилага.
Съгласно изложените принципни положения, следва да се направи извод,
9
че първоинстанционният съд със своя акт в частта му, с която на основание
чл.281, ал.3 от НК, е постановил отнемане в полза на държавата на процесния
лек автомобил, е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не е
съобразил принципа за примат на нормите на общностното право на
Европейския съюз пред тези на националното ни законодателство и да откаже
отнемане на въпросното превозно средство. Към днешната дата съдебният
акт, в посочената му част, противоречи и на решение №12 от 30.09.2021г. по
к. д. №10/2021г. на Конституционния съд, обявяващо
противоконституционност на част от разпоредбата на чл.281, ал.3 от НК,
което на собствено основание, формира нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледаното искане на осъдения М.Х. за възобновяване на посоченото
наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК,
поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, е
основателно и следва да се уважи. При наличието на посоченото основание, в
настоящата извънредна процедура апелативният съд следва да възобнови
частично производството по цитираното НОХД, да измени постановеното по
него определение, като го отмени в частта му, с която е отнет в полза на
държавата лек автомобил, марка „Ауди“, с рег. №* **** **, рама
*****************, двигател №AFN 030890, собственост на трето за процеса
лице - Б. М. Х.. Изменяването на атакувания съдебен акт в този смисъл е в
рамките на правомощията на апелативния съд по чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК,
тъй като е в полза на осъденото лице и не се налага връщане на делото за ново
разглеждане в отменената му част.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че на
основание чл.425, ал.1, т.4 вр. чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.1 от НПК
следва да възобнови първоинстанционното наказателно производство по
делото, да измени определението на първоинстанционния съд, с което е
одобрено споразумението за решаване на делото, като отмени същото в
частта, с която, на основание чл.281, ал.3 вр. ал.2, т.1 от НК, е отнет в полза
на държавата лек автомобил, марка „Ауди“, с рег. №* **** **, рама
*****************, двигател №AFN 030890, собственост на трето за процеса
лице - Б. М. Х..
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
10
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД №25/2021г. на
Районен съд - гр. Средец.
ИЗМЕНЯВА определение №13 от съдебно заседание на 14.07.2021г. по
НОХД №25/2021г. на Районен съд - гр. Средец за одобряване на
споразумение за решаване на делото, като го ОТМЕНЯ в частта, с която на
основание чл.281, ал.3 вр. ал.2, т.1 от НК, е отнет в полза на държавата лек
автомобил, марка „Ауди“, с рег. № * **** **, рама *****************,
двигател № AFN 030890, собственост на трето за процеса лице - Б. М. Х.,
послужил за извършване на престъплението.
ПОСТАНОВЯВА да се върне лек автомобил, марка „Ауди“, с рег. № *
**** **, рама *****************, двигател № AFN 030890, на неговия
собственик Б. М. Х..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11