№ 238
гр. Плевен, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430200641 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-004553 от
04.01.2023 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП –
Плевен, с което на В. Х. Н. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 174 ал. ІІІ предложение ІІ от
ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца и отнемане на 12 контролни точки за извършено административно
нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В жалбата, депозирана до съда, моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати
редица съществени процесуални нарушения в хода на ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Твърди се, че е налице липса
на виновно поведение от негова страна, тъй като направил всичко възможно,
за да бъде изпробван, но така и не успял поради причини от здравословен
характер. Твърди, че неправилно му бил издаден талон за медицинско
1
изследване, тъй като не е била установена каквато и да употреба на алкохол,
което изключва и задължението му да се яви за вземане на кръвна проба.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с регистрационен № 316000-10703 от 16.03.2023 година
ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДП.
На 19.12.2022 година *** К. М., съвместно с колегата си К. Д. /и
двамата ***/ изпълнявали служебните си задължения в ***. Около 16:40 часа
двамата се намирали в района на улиците „***“ и „***“ в същия град. По
същото време забелязали движението на лек автомобил „Пежо 207“ с рег. №
*** и решили да бъде го проверят по реда на ЗМВР. Автомобилът бил спрян
на кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“. След като се представили
на водача, *** му поискали документи за проверка, установили неговата
самоличност, а именно жалбоподателя В. Н.. В хода на проверката им
направило впечатление, че водачът е в неадекватно състояние - силно лъхал
на алкохол, говорът му бил провлачен, треперел. Това състояние на водача
провокирало *** да потърсят съдействието на свои колеги от сектор ПП при
ОД на МВР- Плевен.
На мястото на проверката се отзовали *** Б.М. и М. Г.. Двамата
2
пристъпили към извършване на проверка за употреба на алкохол на
жалбоподателя с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №
ARNJ- 0085.Непосредствено преди това му дали указания, че за да се даде
качествена проба е необходимо да подаде бавно и равномерно количество
въздух в апарата. Жалбоподателят заявил, че разбира и ще следва
инструкциите. Многократно на същия била дадена възможност да даде
качествена проба, дори му била направена направена демонстрация как точно
трябва да се подаде равномерно и бавно количество въздух в апарата, за да се
получи качествена проба. Въпреки всичко това жалбоподателят умишлено
саботирал извършването на проверката като не подавал необходимото
количество въздух в апарата, като дори той не могъл да отчете невалидна
проба. На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП. Жалбоподателят подписал
акта без възражения. На същият бил издаден и талон за медицинско
изследване, ведно с 8 броя холограмни стикери за валидност и сигурност на
пробата като му било разяснено, че има възможността да отиде в СПО при
ЦСМП - Плевен в посоченото време, ако желае да даде кръвна проба.
Жалбоподателят не посетил ЦСМП – Плевен.
Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно
постановление,което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 2 000
лева, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и му се отнемат 12
контролни точки за извършено нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 22-0938-004553 от 04.01.2023 година на Началник сектор в ОДМВР -
Плевен, сектор ПП – Плевен; акт за установяване на административно
нарушение № 850312 от 19.12.2022 година на младши автоконтрольор при
ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; талон за медицинско изследване №
097145 от 19.12.2022 година, 17:15 часа;; справка за нарушител на името на
жалбоподателя В. Х. Н.; Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на
Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите К. М. и М. Г., разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
3
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Същото е издадено въз основа на акт за установяване
на административно нарушение, съставен от служител на сектор „ ПП“ при
ОД на МВР- Плевен, в рамките на неговата материална и териториална
4
компетентност. В съответствие с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН
наказващият орган е пристъпил издаване на обжалваното наказателно
постановление при всестранно и пълно изясняване на всички релевантни
обстоятелства към. В този смисъл съдът прие, че при издаването на
наказателното постановление е спазен изцяло процесуалния закон.
Относно приложението на материалния закон, съдът прие за установено
следното:
Разпоредбата на чл. 174 ЗДП съдържа императивното задължение за
водачите на МПС да оказват съдействие на полицейските органи като
изпълни задължението, визирано в съответната правна норма. Това свое
задължение жалбоподателят не изпълнил. Демонстрираното от него
поведение съдът възприе като отказ да бъде извършена проверка за
установяване употреба на алкохол в кръвта. Това неизпълнение се
санкционира от разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДП, която съдържа в себе
си едновременно диспозиция и санкция.
СЪДЪТ прие за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят
осъществил всички признаци на визираното в разпоредбата на чл.174 ал. 3
предложение първо от ЗДП.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото установяват по
безспорен начин следните факти: обстоятелството, че на 19.12.2022 година,
жалбоподателят управлявал в *** лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № *** и е
имал качеството на водач на МПС по смисъла на пар. 6 т. 25 от ДР на ЗДП на
водач; автомобилът бил спрян на кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул.
„***“. Безспорен факт е и и отказът на жалбоподателя в 16:40 часа в същия
ден да бъде изпробван от свидетелят М. Г. с техническо средство, който
именно отказ последният отразил в съставеният акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е проведено против
жалбоподателя конкретното административнонаказателно производство.
Като неоснователни и неотносими съдът възприе възраженията на
жалбоподателя в жалбата за това, че е нарушено правото му на защита, тъй
като бил санкциониран въпреки желанието от негова страна да бъде
изпробван, но така и не могъл да даде качествена проба по здравословни
причини. В подкрепа на тези твърдения, в хода на проведеното въззивно
производство не се събраха каквито и да е доказателства. Като неоснователни
5
и неподкрепени от каквито и да е доказателства съдът възприе и твърденията
на жалбоподателя за това, че използваното към момента на проверката
техническо средство било неизправно. Показанията на свидетеля М. Г.
категорично опровергават тези твърдения, установявайки че лично колегата
му Б.М. демонстрирал непосредствено на водача как следва да подава
количество въздух в апарата за правилното му функциониране и отчитане на
действителна проба.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за това, че като водач на МПС отказал да бъде изпробван за
наркотични вещества и техни аналози, което изпълва признаците от състава
на нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДП. Мястото и времето на констатиране
на това нарушение са безспорно установени и посочени и в акта и в
последвалото го наказателно постановление: ***, ул. „***“ и „ *** в ***, на
19.1.2022 година в 16:40ч. .Налице е подробно и детайлно описание на
конкретното поведение на жалбоподателя като водач на МПС, което
контролните органи правилно са приели, че не отговаря на предписанието на
закона, описание на конкретно поведение в съответствие с производствените
правила на чл. 42, т. 4 и чл.57, ал.1, т. 4, 5 от ЗАНН. Актът за
административно нарушение е издаден в съответствие с всички изисквания на
чл. 40 и следващите от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено при
безспорни доказателства за авторството на конкретното нарушение, авторът
му и неговата вина.
Наказващият орган правилно и в съответствие със закона е определил и
наложил на жалбоподателя наказания на основание санкционната разпоредба
на чл. 174 ал. 3 ЗДП - наказания глоба и лишаване от права, посочени от
законодателя в конкретно определени размери.
Предвид гореизложените съображения съдът намери, че Наказателно
постановление № 22-0938-004553 от 04.01.2023 година на Началник сектор в
ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на В. Х. Н. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание на основание чл. 174 ал.
ІІІ предложение ІІ от ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева, лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки за
извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП е правилно
и законосъобразно. Същото санкционира безспорно установено и правилно
6
квалифицирано като нарушение по чл. 174 ал. 3 предложение 2 от ЗДП,
осъществено от страна на жалбоподателя. Съдът намери, че наказателното
постановление е издадено в съответствие както с материалния, така и с
процесуалния закон, санкцията е определена в съответствие с тежестта на
извършеното нарушение, със съответната санкционна норма, поради което и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0938-004553 от
04.01.2023 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП –
Плевен, с което на В. Х. Н. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 174 ал. ІІІ предложение ІІ от
ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца и отнемане на 12 контролни точки за извършено административно
нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7