Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 02.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен
състав,
в закрито заседание на втори август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов
ч.гр.д.№ 9678 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството
е по чл.
435 -чл. 438 от ГПК, във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по
изпълнително дело № 20128380409257, по описа
на ЧСИ М.Б.–
с per. № 838 от КЧСИ Д.Д. У.срещу
Разпореждане от 14.05.2019 г. на ЧСИ М.Б.– с peг. № 838 от КЧСИ с район на
действие СГС, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20128380409257 по молбата на
длъжника У., с вх. № 23973/09.05.2019 г. за перемпция по посоченото
изпълнително дело.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело. В тази връзка се посочва, че от
05.05.2017 г. /датата на възобновяване на производството по изпълнително дело №
20128380409257/ до 09.05.2017 г. е изтекъл период с продължителност повече от
две години, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия от категорията на прекъсващите давността. Поддържа се също, че
налагането на запор върху вземане от трудово възнаграждение на длъжника Д.Ф.С.и
постъпване въз основа на същия на суми по изпълнителното дело не водят до
прекъсване на давностния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на
длъжника Д.Д. У.. В тази връзка се поддържа, че предприемането на изпълнително
действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не
води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В
жалбата се посочва още, че съдържащата се в кориците на изпълнителното дело
молба от взискателя от 24.10.2018 г. не е в състояние да прекъсне срока по чл.
433, ал. 1, т. 8, доколкото от съдържанието на същата не може да се нА.ви извод
по отношение на кои от солидарните длъжници е поискано извършването на справка,
респективно налагането на запор.
Моли
се за постановяване на решение, с което да бъде отменен обективирания в
Разпореждане от 14.05.2019 г. на ЧСИ М.Б.– с per. № 838 от КЧСИ с район на
действие СГС по изпълнително дело 20128380409257, отказ на съдебния изпълнител
да прекрати изпълнителното дело по отношение на длъжника Д.Д. У..
В срока за възражение не е постъпил отговор на жалбата
от страна на взискателя „Н.Г.83“
ЕООД.
Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е
изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Подадената от длъжника в изпълнителното производство Д.Д.
У.жалба е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК /отказ да прекрати принудителното изпълнение/,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20128380409257 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 от КЧСИ с район на действие
СГС, е образувано на 03.10.2012 г. по молба на Г.И.А., ЕГН **********
и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.01.2012 г. по гражданско
дело № 45197/2011 г. на СРС, 51 състав въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.01.2012 г.,
издадена въз основа на Запис на заповед от 04.02.2011 г. срещу длъжниците Р.М.К.,
ЕГН **********, Г.Ф.С., ЕГН **********, Д.Ф.С., ЕГН ********** и Д.Д. У., ЕГН **********
за сумите: 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2011 г. до окончателното
ѝ изплащане и 600 лева /шестстотин лева/, представляваща държавна такса.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да бъде наложен запор върху банкови сметки, разкрити на името на
длъжниците, както и възбрана върху притежаваните от последните недвижими имоти,
като същевременно е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 ЗЧСИ,
включително да определя способа на изпълнение.
В
изпълнение на възложените му правомощия, съдебният изпълнител е извършил
имуществено проучване на длъжниците по изпълнителното дело и на 05.10.2012 г.
наложил запор върху трудовото възнаграждение на Г.Ф.С. при работодателя
„Софийска вода“ АД, върху трудовото възнаграждение на Д.Ф.С.при работодателя „Т.Т.К.“
АД, както и на трудовото възнаграждение на Д.Д. У.при работодател „А.“ ООД. За
периода 10.10.2012 г. – 19.07.2019 г. и въз основа на наложения запор на
трудово възнаграждение на длъжника Д.Ф.С., по изпълнителното дело ежемесечно
постъпвали суми с период на прекъсване от 12.12.2017 г. до 13.11.2018 г.
На
същата дата – 05.10.2012 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 от КЧСИ с район на действие
СГС наложил и запор върху банкови сметки на длъжниците по изпълнителното дело
във всички регистрирани и осъществяващи дейност търговски банки на територията
на Република България.
С
искане за вписване на възбрана изх. № 83464/30.10.2012 г., съдебният изпълнител
наложил възбрана върху 1/2 идеална част от следното недвижимо имущество
собственост на длъжника Р.М.К., а именно апартамент № 9, находящ се в гр.
София, ул. „*********, в сграда на ЕС „Спортист-София“, на пети етаж, със
застроена площ от 95,84 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня,
тоалетна, изолационно и гардеробно антрета и два балкона.
С
искане за вписване на възбрана изх. № 83484/30.10.2012 г., съдебният изпълнител
наложил възбрана върху 1/6 идеална част от следното недвижимо имущество
собственост на длъжника Г.Ф.С., а именно апартамент № 58, находящ се в гр.
София, ул. „*********със застроена площ 61,30 кв. м., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения.
С
искане за вписване на възбрана изх. № 83485/30.10.2012 г., съдебният изпълнител
наложил възбрана върху 1/6 идеална част от следното недвижимо имущество
собственост на длъжника Д.Ф.С., а именно апартамент № 58, находящ се в гр.
София, ул. „*********със застроена площ 61,30 кв. м., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения.
С
разпореждане на съдебния изпълнител от 02.11.2012 г. и на основание чл. 432,
ал. 1, т. 7 във вр. чл. 420, ал. 1 вр. чл. 417, т. 9 ГПК и по молба вх. №
55173/02.11.2012 г. от длъжника Д.Д. У., производството по изпълнително дело №
20128380409257 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС е
спряно.
С
разпореждане на съдебния изпълнител от 05.05.2017 г. и на основание чл. 429 ГПК
„Н.Г.83“ ЕООД е конституирано като взискател по изпълнително дело №
20128380409257 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС
на мястото на първоначалния взискател Г.И.А. и въз основа на сключен с
последния договор за цесия на процесните вземания от 05.04.2017 г.
С
разпореждането от 05.05.2017 г., по молба на представител на „Н.Г.83“ ЕООД и
въз основа на влязло в сила на 02.11.2016 г. решение № 7056/09.09.2016 г.,
постановено по гр. д. № 3992/2013 г. по описа на СГС, ГО, 11 състав, с което е
признато за установено, че длъжниците Р.М.К., ЕГН **********, Г.Ф.С., ЕГН **********,
Д.Ф.С., ЕГН ********** и Д.Д. У., ЕГН ********** дължат на Г.И.А. сумите, за
които са издадени изпълнителен лист от 31.01.2012 г. и заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.01.2012 г. по
гражданско дело № 45197/2011 г. на СРС, 51 състав, съдебният изпълнител
възобновил производството по изпълнително дело № 20128380409257 по описа на ЧСИ
М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС.
С
молба вх. № 65862/24.10.2018 г., взискателят по изпълнително дело №
20128380409257 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС
поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за наличие на банкови сметки
и сключени трудови договори, регистрирани на името на длъжниците по делото,
както и налагане на запори на установените такива.
На
09.05.2019 г. в кантората на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ е постъпила молба с вх.
№ 23973/09.05.2019 г., подадена от длъжника Д.Д. У., ЕГН ********** с искане за
прекратяване на изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното
разпореждане от 14.05.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането
на длъжника за прекратяване на делото, предвид липсата на предвидените в цитираната
разпоредба основания.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на прекратяване
на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените
запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права/напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените
от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще нА.ви това, като прекратяването на изпълнителното производство става по
право, а новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Изпълнителните действия, които са от естество да прекъснат
погасителната давност за вземането, прекъсват и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Тези действия са посочени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и са насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан, постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Производството по изпълнително дело № 20128380409257
по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС е било спряно по
отношение на жалбоподателя Д.Д. У.за периода 02.11.2012 г. – 05.05.2017 г. В
този период срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е текъл.
С молба вх. № 65862/24.10.2018 г., взискателят по
изпълнително дело № 20128380409257 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ,
район на действие СГС поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за
наличие на банкови сметки и сключени трудови договори, регистрирани на името на
длъжниците по делото, като със същата молба е поискано и насочване на
изпълнението срещу вземания на длъжниците за суми по банкови сметки, както и за
такива, дължими от неговия работодател. Фактът, че съдебния изпълнител не е
извършил поисканите с горепосочената молба изпълнителни действия е ирелевантен
за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С оглед всичко гореизложено се налага извод, че към момента
на постановяване на обжалваното разпореждане – 14.05.2019 г., не са били налице
предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на
производството по изпълнително дело № 20128380409257 по описа на ЧСИ М.Б., рег.
№ 838 в КЧСИ, район на действие СГС.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Д.Д.
У.- длъжник по изпълнително дело № 20128380409257, по описа на ЧСИ М.Б.– с per. № 838 от КЧСИ
срещу Разпореждане от 14.05.2019 г. на ЧСИ М.Б.– с per. № 838 от КЧСИ с район
на действие СГС, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20128380409257.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|