РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Павликени, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20214140100274 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. С., твърди, че сключило с ответника договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги. Поради неизпълнение на задълженията на абоната да
плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договорите със същия, като той
дължал и предвидената в договора неустойка. Ищецът депозирал пред РС-Павликени
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена
такава по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по
отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува вземането на
ищцовото дружество в размер на 435.90 лв. (Четиристотин тридесет и пет лв. и 90 ст.) -
главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги, за която са издадени фактури **********/25.06.2019 г., формирана както следва 98
лв. (седемдесет и девет лв. и 98 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 20.11.2018 г. за мобилен номер ***, от които 79.98 лв. (седемдесет и девет
лв. и 98 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, 92 лв. (Триста
петдесет и пет лв. и 92 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 20.02.2019 г. за мобилен номер ***, от които 67.47 лв. (шестдесет и седем
лв. и 47 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 288.45 лв.
1
(Двеста осемдесет и осем лв. и 45 ст.) представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, c отстъпка от стандартната цена, съгласно
т.7 от договора за мобилни услуги от дата 20.02.2019 г., като претендира и разноските по
заповедното и по настоящото исково производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба. В
същия срок, назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който
оспорва иска и моли отхвърлянето му.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № *** от ***.03.2022 година по гр. д. № *** по описа на РС –
П. е признато за установено, че в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *** със
седалище и адрес управление гр. С., ж.к. *** и съдебен адрес гр. С. *** със законен
представител Д. К. К., с ЛНЧ *** и пълномощник – адв. В.Г. от *** срещу С. В. Л. с ЕГН
********** от гр. П., ул. „***“ № *** следното вземане - 510.65 лв. (Петстотин и десет лв. и
65 ст.) - главница, формирана от дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и лизингови вноски по договор за мобилни услуги за
мобилен номер *** от дата 20.11.2018 г. и договор за мобилни услуги за мобилен номер ***
от дата 20.02.2019 г. и договор за лизинг от дата 20.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.12.2020 година до окончателно заплащане на дължимата
сума, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № ***/18.12.2020 г. по ч. гр. дело № ***/2020 г. на ПРС.
Видно от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71, гл. 13 е
предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове,
предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение
по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
От приложеното ч.гр.д. № ***/2020 година по описа на РС - П. се установи, че ищецът
„Теленор България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 17.12.2020 г., по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
***/18.12.2020 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство
установителен иск и за разноски в общ размер 205,00 лв., направени по заповедното
производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на установителния:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. С. по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в
качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и след връчване на заповедта по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението,
посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на иска:
Доказа се, не се и спори че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на
чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка
при общи условия) на индивидуален договор за предоставяне на обществени електронни
съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да
предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу
насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.
В хода на цитираното по гр. д. № *** по описа на РС – П. е установено изпълнинието
на ищеца и виновното неизпълнение на ответника на задълженията по процесните договори
– приложеното решение във връзка с правилото на чл. 297 от ГПК. Налице са сключени
между ищеца и ответника договори, в които е предвидена дължима от абоната неустойка, в
случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя. В подобни
хипотези, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на всеки
от договорите, но не повече от три такива.
По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният договор бил
прекратен от страна на „Теленор България“ ЕАД. Прекратяването на договора представлява
волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна
връзка. Не са налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на
3
ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната
за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи
условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и прекратяване
на договора.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на
делото не се дължат и разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и
адрес управление гр. С., ж.к. *** и съдебен адрес гр. С. *** със законен представител Д. К.
К., с ЛНЧ *** против С. В. Л. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „***“ № ***, иск с който се
търси приемането за установено, че в негова полза против С. В. Л. съществува следното
вземане - 435.90 лв. (Четиристотин тридесет и пет лв. и 90 ст.) - главница, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която са
издадени фактури **********/25.06.2019 г., формирана както следва 98 лв. (седемдесет и
девет лв. и 98 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
20.11.2018 г. за мобилен номер ***, от които 79.98 лв. (седемдесет и девет лв. и 98 ст.)
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, 92 лв. (Триста петдесет и пет
лв. и 92 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
20.02.2019 г. за мобилен номер ***, от които 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.)
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 288.45 лв. (Двеста осемдесет
и осем лв. и 45 ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за
мобилни услуги от дата 20.02.2019 г., както и исканията за присъждане разноски по
настоящото и ч.гр.д. № ***/2020 година по описа на РС – П., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4