№ 1219
гр. Б., 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120204095 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. М. М. с ЕГН ********** с адрес в гр.В.,
ул.... и съдебен адрес в гр.В. ул.... чрез адв.А. Д. АК-В. против наказателно
постановление №002218/14.07.2023г издадено от директора на Националното
тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) –С., с което му
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева на
основание чл.139 ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за
нарушаване на чл.179 ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят.
Счита го за неправилно, необосновано и незаконосъобразно като излага
доводи. Претендират се разноски.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. Не се явява и неговият упълномощен адвокат. Представя се становище,
с което се поддържа жалбата. Сочат се нови писмени доказателства.
За административнонаказващия орган редовно призован се явява ЮК.
Изразява се становище по жалбата като се моли за потвърждаване на НП.
Претендира се ЮК възнаграждение.
1
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото
съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител
пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от
закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
причини:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. е
ангажирана за това, че на 25.02.2023г, в 15,24 часа е извършена проверка от
длъжностните лица в сектор „Контрол и правоприлагане“ –Б. С. А. и Д. И. на
ППС лек автомобил марка „Мицубиши“ с рег.№... с обща техническа
допустима маса до 3,5 тона управляван от жалбоподателя М.. В хода на
проверката било установено, че същото ППС на 23.02.2023г в 13,43 часа е
било засечено на път А-2 (А. Х.) при км 418+126 посока на движение гр.С.,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе
ППС не е била заплатена пътна такса съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за
пътищата. Видно от генерирания на основание чл.167а ал.3 от ЗДвП доклад за
извършено нарушение, същото е било установено от устройство (тол секция)
номер 10082, намиращо се на път А-2 (А. Х.) при км418+126, където е
заснето движението на процесното ППС и е бил генериран снимков материал.
От приложената към доказателствата справка за местоположението на
устройството установило нарушението, следва да се има предвид, че
устройството 10082 представлява стационарна контролна точка (СТК), която
е разположена на път А-2 при км418+126, а именно територията на Община
В..
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 т.1 от ЗП винетна такса са заплаща
за ППС с обща допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, като
заплащането на таксата дава право на едно пътно превозно средство да ползва
за определен срок платената пътна мрежа.
За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а ал.2 от
ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид
на снимков материал представляват доказателство за отразените в него
2
обстоятелства относно ППС, неговата регистрационна табела, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа и местонахождение на техническото средство-част от системата.
Докладът и снимките, съгласно чл.189е ал.8 от ЗДвП в своята съвкупност,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Докладът и
снимките са веществено доказетелствено средство в
административнонаказателното производство съгласно чл.180е ал.13 от ЗДвП
вр.чл.189 ал.15 от ЗДвП .
Електронната система за събиране на тол такси представлява
съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, която не
представлява автоматизирано техническо средство и за нея на съществува
изискване за сертификат и одобрение от Българския институт по метрология.
Нарушението е установено от устройство с номер 10082 представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.1
от ЗП намиращо се на път А-2 при км 418+126, поради което нарушението не
е установено в присъствието на контролен орган.
Не се установява предвидено законово изискване за сертифициране или
одобрение на системата. Във връзка с това никъде не е предвидено изискване
електронната система или нейните компоненти да са преминали проверка по
Закона за измерването, респективно не е автоматизирано техническо средство
или система (АТСС) и за нея не съществува изискване за сертификат и
одобрение за годност от БИМ. В случая не е налице конкретна физична
величина, чието точно измерване да бъде обект на нарочна проверка от страна
на БИМ, поради което не предвидено изискване за сертификат и одобрение на
техническата годност.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН
№002218/25.02.2023г Съставен е от инспектор в сектор „Контрол и
правоприлагане“ –Б..
Служителите на Националното тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ имат качеството на контролен орган и при изпълнение на
функциите си съгласно чл.167а ал.2 т.1, т.7 и т.8 от ЗДвП имат правомощия за
спират движещите се моторни превозни средства и да проверят документи за
самоличност на водача, както и всички други документи свързани с
управляваното МПС, имат възможност да проверяват създадените записи от
3
Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП и на
тяхна основа да съставят актове за установяване на административни
нарушения по чл.179 ал.3 -3в от ЗДвП, както и да уведомяват нарушителите
за възможността да заплатят компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.189е ал.1 от ЗДвП актовете за
установяване на административни нарушения по чл.179 ал.3 -3в се съставят
от длъжностни лица на службите за контрол по чл.165е и чл.167а съобразно
тяхната компетентност
С оглед изложеното по-горе се доказа, че актосътавителят е материално
компетентно лице. АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на
правомощията им по ЗДвП видно от приложените в административната
преписка Заповед №ЧР-СП-НТУ-149/25.05.2023г на Председателя на
управителния съвет на АПИ, Заповед №РД-11-740/07.06.2023г на
Председателя на Управителния съвет на АПИ и Заповед №РД-11-
486/20.04.2021г на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Разпоредбата на чл.21г т.7 от ЗП оправомощава Председателя на
Управителния съвет на АПИ да определя длъжностни лица, които да съставят
актове за установяване на административни нарушения в случаите
предвидени в закон. Това е направено в негова Заповед РД-11-486/20.04.2021г
приложена в административнонаказателната преписка, в която
актосъставителят присъства, поради което АУАН е надлежно съставен от
компетентен орган. В този смисъл е и практиката на Административен съд-Б.
Решение №900 от 12.10.2023г по КНАХД №1469/2023г на АдмС-Б..
Констатираното деяние представлява нарушение по чл.139 ал.6 от
ЗДвП. Актът е редовно съставен и връчен на нарушителя на 25.02.2023г,
което е удостоверено с негов подпис, следователно констатациите в него се
ползват с доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП.
При съставяне на акта е предоставена възможност на нарушителя да
направи възражения, като същият е вписал „имам заплатена винетна такса на
23.02.2023г“. В законоустановения срок по чл.44 ал.1 ЗАНН в деловодството
на Националното ТОЛ управление, специално звено към Агенция „Пътна
инфраструктура“ са постъпили писмени възражения по съставения акт (лист
36 от делото), в които жалбоподателят всъщност прави признание за
4
извършеното от него нарушение, като моли същото съобразно
обстоятелствата да се счете за маловажен случай. Въпреки твърденията
жалбоподателят не е попълвал декларация по чл.188 от ЗДвП и такава няма в
деловодство но Националното ТОЛ управление. Има представена заповед за
командироване (лист 40 и 41 от делото).
За извършеното нарушение АНО е определил в съответствие със
санкционната разпоредба на чл.179 ал.3 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП. Съгласно
посочената санкционна разпоредба водач, който управлява ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП се наказва с глоба в размер на
300 лева.
Жалбоподателят е имал обективната възможност да се освободи от
административнонаказателна отговорност. По време на проверката той е бил
уведомен за законовата възможност по чл.189е ал.2 и ал.3 от ЗДвП да заплати
на място преди съставянето на АУАН или в 14 дневен срок от съставянето му
компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер от 70 лева (съответстващ на
категория 3), с което да се освободи от административна отговорност,
респективно от наказателно постановление.
В процесния случай не са налице материалноправните предпоставки за
прилагането на чл.28 вр.§1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН. Съгласно чл.189з от ЗДвП
за нарушенията на по този закон не се прилага чл.28 ал.7 от ЗАНН, съгласно
която разпоредбите на чл.28 ал.1 до ал.6 от ЗАНН не се приложим , когато в
закон е предвидено друго. Поради високата степен на обществена опасност на
Д.ията за нарушение на правилата за движение по пътищата, законодателят е
предвидил отпадане на възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН за
нарушения по ЗДвП.
Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност по–ниска от обичайната за този вид нарушения, нито пък изобщо
липсата на такава, поради което отново не съставлява маловажен случай. И
това поради неговия формален характер–за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпването на вредоносен резултат, т.е в случая
не може да се говори за липса на или незначителност на вредните последици,
5
тъй като за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. От друга страна извършеното деяние
засяга обществени отношения, свързани с поддръжката и ремонта на
републиканската пътна мрежа.
И в АУАН, и в НП са посочени предпоставките и основанията, както и
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, поради което по своята форма и съдържание
те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването
им не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
тяхната отмяна. Описаната в НП фактическа обстановка съответства на
посочената такава в АУАН и се доказва от приобщения към делото
доказателствен материал–писмени и гласни доказателства. И двата акта
съдържат изискуемите от закона реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При
съставянето на АУАН и издавеното на НП са спазени сроковете по чл.34 ал.1
б.“в“ респективно чл.34 ал.3 от ЗАНН. НП е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производство по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според
чл.143 ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата я оттегли, страната, за която административният акт е благоприятен
има право на разноски. От друга страна е указано в нормата на чл.63 ал.5
ЗАНН, че в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Като съобрази нормата на чл.143 ал.3 от АПК и изхода на спора,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ следва да се присъди сумата от 100 лева за ЮК
възнаграждение, определена по реда на чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.24 от
Наредбата за заплащане на правна помощ. Тази сума следва да бъде осъден
жалбоподателя да заплати.
Мотивиран от изложеното по-горе, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №002218/14.07.2023г
издадено от директора на Националното тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) –С., с което на Х. М. М. с ЕГН ********** с адрес в
гр.В., ул.... и съдебен адрес в гр.В. ул.... чрез адв.А. Д. АК-В. му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева на основание
чл.139 ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушаване на
чл.179 ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. М. М. с ЕГН ********** с адрес в гр.В., ул.... да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“ –С. сумата от 100 (сто) лева за ЮК
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7