РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .….............2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен
състав
в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2.
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Росица
Пейчева и в присъствието на прокурора Иван Аврамов, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова ВНОХД № 3395/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивен
протест и допълнение към него от СРП срещу присъда от 21.03.2019 г. по НОХД №
10817/2017 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, с която подсъдимият К.П.Л. с ЕГН: **********
е признат за невиновен в това, че на 17.04.2017 г., около 03:05 часа, в гр.
София, на кръстовището на ул. „Гео Милев” и ул. „Голаш”
с посока на движение от ул. „Слатинска“ към бул. „Ситняково“, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“ с per. № ******, след употреба на наркотични вещества, а
именно тетрахидроканабинол /марихуана, канабис,
коноп/ и кокаин, включени в списъка на наркотичните вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, съгласно Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, т.
1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал. 2, от ЗКНВП, установено по
надлежния ред (чрез техническо средство за проверка на водачи за употреба на
наркотични вещества „ DRUG Check 3000”, което е
отчело положителен резултат за веществата кокаин (СОС) и марихуана (ТХС), поради
което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.3 НК.
С протеста и допълнението към него се
претендират нарушения на процесуалния закон, т.к съдебното следствие е протекло
по реда на чл.371, т. 1 НПК, а съдът е допуснал до разпит свидетелите И.И., Ц.М.и И.И.. Изразено е
съмнение до колко защитата и подсъдимия са дали действително съгласие за
провеждане на диференцираната процедура, т.к впоследствие са били против
четенето на показанията на свидетеля М.по реда на чл.281 НК. Отправена е
критика срещу изискванията на СРС за приобщаването на техническото средство „Дръг чек 3000“, както и неправилното тълкуване на
материалния закон досежно установяване употребата на
наркотичните вещества съобразно Наредба № 30 от 2001 г., която е относима единствено за ал.1 на чл.343б НК. Възразява се
срещу игнорирането на показанията на полицейските служители И.И., Ц.М.и И.И., т.к еднопосочно
свидетелствали за неадекватното състояние на подсъдимия, разширените му зеници
и признанието му, че е пушел марихуана. В епилог са цитирани показанията на М.и
Д.и е направена констатация за безспорност на деянието. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на обратна осъдителна, с която подсъдимият Л. да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“ по реда на чл.78а НК.
В срока по чл.322 НПК е постъпило
възражение срещу въззивния протест и допълнението към
него от адв. Н. – упълномощен защитник на подсъдимия.
Изтъква се, че не е установено категорично, подсъдимият да е управлявал
автомобила след употребата на наркотични вещества. Отбелязано е, че първата
инстанция е изпълнила задълженията си за разкриване на обективната истина,
поради което се е наложило отново да бъдат разпитани полицейските служители и в
мотивите на присъдата е направен пълен анализ на доказателствения
материал. Поддържа се позицията, че техническото средство „Дръг
чек 3000“ е ненадежно веществено доказателство, т.к
липсват всякакви индивидуализиращи белези и са нарушени инструкциите за
употребата му. Подкрепена е тезата на районния съдия за некомпетентност на
свидетеля М.при разчитането на резултатите от теста и евентуалното подвеждане
на другите полицейски служители. Допълнено е, че при обиска на подсъдимия не са
открити наркотични вещества и че свидетелите П.и Г.са опровергали твърдението
за неадекватност на Л.. Моли се за потвърждаване на присъдата.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че
за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия и на
свидетелите, събирането на доказателства и изслушването на допълнителни
експертизи, който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 28.10.2019
г., след изслушване становищата на страните.
В речта си в съдебните прения
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и настоява за налагане на
административно наказание по чл.78а НК. Акцентира върху обстоятелството, че „Дръг чек 3000“ не е бил приобщен по реда на НПК и първият
състав не е трябвало да прави експерименти с него и да установява до колко
полицаите могат да разчитат резултатите му. На следващо място прокурорът застъпва
становището, че съдът си е позволил да изземе функциите на законодателя и да
допълни текста на ла.3 на чл.343б НК, като е разсъждавал, че не е била
изпълнена Наредбата № 30 от 2001 г. и безцеремонно е игнорирал показанията на
свидетелите.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично с
упълномощения си защитник адв. Д.. Последният насочва
вниманието към липсата на кръвна проба и способността на свидетеля М.да разчита
техническото средство. За пореден път се маркира фактът, че устройството не е
приобщено по реда на НПК и че не е годно веществено доказателство. Допълнено е,
че не може обвинението да почива на субективни предположения, т.к за подсъдимия
се сочело, че бил с разширени зеници. Иска се потвърждаване на присъдата.
При упражняване правото си на реплика
прокурорът изтъква, че защитата демонстрира смесване на разпоредбите по ал.1 и
ал.3 на чл.343б НК и запитва адв. Д. да посочи
способа в НПК, по който е приобщен „Дръг чек 3000“.
В отговор на държавния обвинител
защитата пояснява, че главният момент се състои в обстоятелството, че
свидетелят М.не умее да разчита скалите, поради което не може да каже дали
подсъдимият наистина е употребил или не наркотични вещества.
Прокурорът при СГП прави повторна
реплика, при която отбелязва, че вещественото доказателство не може да бъде
обсъждано, т.к го няма в кориците на делото, защото не е приобщено.
Адв. Д. се
съгласява с твърдението на обвинението и подчертава, че именно заради това е
постановена оправдателна присъда, т.к липсва годно веществено доказателство и
безспорност за употребата на наркотици.
В последната си дума подсъдимият моли за
потвърждаване на присъдата.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях
доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като
сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314
и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивният протест с допълнителните
изложения към него е подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.
Разгледан по същество протестът
е неоснователен.
Спорът пред настоящата инстанция не е
фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт,
въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на
присъдата.
Първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им, обсъдени, предвид изискванията на гл.27
от НПК в мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен
състав не откри основания за ревизиране фактологията,
приета от първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, като е
изложил подробна фактическа картина, поради което въззивната
инстанция напълно се солидаризира с нея.
Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна
следното:
К.П.Л., роден на *** г., в гр.
Пазарджик, българин, български гражданин, с местоживеене ***, със средно
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
На 16.04.2017 г., около 03:05 часа в гр.
София, на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Голаш“,
с посока на движение от ул. „Слатинска“ към бул „Ситняково“ подсъдимият К.П.Л.
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Тойтоа
Айго“ с per. № ******. По
същото време и място подсъдимият Л. бил спрян за проверка от свидетелите И.В.И.и
И.Х.И.- служители на 01 РУП-СДВР, на работа като автопатрул
при същото полицейско управление. В гореописания лек автомобил заедно с
подсъдимия се намирали и свидетелите А.В.П.и Г.Н.Г.. Подсъдимият бил спрян за
извършването на проверка от полицейските служители - св. И.И.
и св. И.И. - в хода на проверката същите обаче се
усъмнили, че Л. е употребил наркотични вещества и поради тази причина извикали
за съдействие от КАТ за извършване на проверка с полеви тест за наркотици.
Междувременно била извършена и проверка на самоличността на св. П.и св. Г.,
след която същите били освободени и си тръгнали. След пристигането на патрул от
КАТ в състав св. М.и св. Д.бил извършен тест на подсъдимия с техническо
средство - полеви наркотест DrugChek
3000. След приключване на проверката на подсъдимия бил издаден талон за
медицинско изследване № 0027487 в лечебно заведение - ВМА - за установяване на
наличие на наркотици в кръвта му. Подс. Л. бил
съпроводен до лечебното заведение от полицейските служители св. И.И. и св. И.И., където той отказал
да даде кръв за изследване, след което бил задържан за срок до 24 часа и
отведен до 01 РУ - СДВР.
Съгласно заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица Т.К.и Г.Т.(л.
30-39 от ДП), при освидетелствания К. Д.не са констатирани симптоми на актуално
психотично разстройство. Според медицинската
документация при освидетелствания е била диагностицирана
параноидна шизофрения, като в резултат на проведено
лечение е била постигната медикаментозна лечебна ремисия;
при освидетелствания не са налице вродени или придобити интелектуални
разстройства. При освидетелствания не е налице актуално оформен синдром на
зависимост към наркотични вещества, при него е била налице хероинова
зависимост, която е състояние на ремисия. Осв. е имал и формирана зависимост към канабиноиди,
която в известен период е била в ремисия, но
впоследствие е достигнала ниво рискова и увреждаща употреба; употребата на
стимуланти е на епизодично равнище. Не са налични данни за качествени нарушения
на съзнанието на освидетелствания в смисъла на чл. 33 от НК към момента на
деянието и действията му са били неболестно (психотично)
мотивирани, като освидетелствания е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Психичното състояние на осв.
не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното
производство и той може да дава достоверни отговори за обстоятелствата,
интересуващи делото. Психичната проблематика (заболяване, разстройства
вследствие употреба на ПАВ), която е налице при освидетелствания обуславя
психичен недостатък, който ограничава възможностите му да организира своята
защита и самостоятелно да защитава правата си.
Горепосочената фактология
се подкрепя от:
Гласните доказателствени
средства – обясненията
на подсъдимия К.Л. (л. 16 от СП), показанията на свидетеля Г.Г.(л. 32 - л. 33 от СП), показанията на свидетеля А.П.(л.
33 от СП), показанията на свидетеля Ц.М.(л. 66-68 от СП и л. 26 от ДП), показанията
на свидетеля И.И. (л. 24-25 от ДП), показанията на
свидетеля И.И. (л. 22-23 от ДП), и показанията на
свидетеля Й.Д.(л. 121 - 122 от СП);
Писмените доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост №
2682/28.11.2018 г. на СРС /л.111 от СП/; писмо от „Дрегер
Сейфти България“ ЕООД с приложено към него
ръководство за експлоатация на дрегер Drug Check 3000 /л.84-92 от СП/; писмо от ОПП - СДВР с
приложено към него копие на часови график, копие на докладна записка, копие на
протокол за доброволно предаване и копие на протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични и упойващи вещества /л.59-л.63 от СП/; писмо от ОПП -
СДВР с приложено към него упътване за работа с полеви тест /л.41- л.43 от СП/;
копие от етикета на Drug Check 3000 /л.38 от СП/;
писмо от ОПП – СДВР с приложена справка „Картон на водача“ /л.28 – л.30 от СП/;
заключението
на комплексната съдебно - психиатрични и психологична експертиза /л. 30 - 39 от
ДП/ както и другите прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Въззивният съд намира, че при извеждане
на фактическите изводи от районния
съд не са
допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение. В рамките на проведената
процедура по чл. 371, т. 1 от НПК СРС е събрал всички възможни
доказателства, от значение за правилното
решаване на делото, които първоинстанционният
съд е обсъдил с необходимото внимание. Правилни са констатациите
за липсата на противоречия, приетите факти намират опора в доказателствената съвкупност, която подобно на
контролираната инстанция, въззивният съд намира, че се
оказва недостатъчна, за да бъде
признат подсъдимият Л. за виновен
в извършване на вмененото му с обвинителния акт престъпление.
С оглед задължението си въззивният
съдебен състав да отговори пълно
и изчерпателно на наведените доводи на държавното обвинение
за неправилност на постановената
присъда, съдът разгледа основните доказателства и доказателствени средства, въз основа
на които контролираният съд е формирал вътрешното си убеждение.
Въззивната съдебна
инстанция не може да не се съгласи и с извода на районния съд, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в
каквато насока СРС е направил съответен на арг. от
чл.305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.1 от НПК доказателствен анализ. Нещо повече, изложената от районния
съдия обосновка на доказателствата е толкова пълна и ясно, че не дава основа за
каквото и да е допълване от страна на въззивната
инстанция. В този смисъл, въззивният съд споделя
виждането на ВКС, обективирано в р.№372 от
01.10.2012г. по н.д.№ 1158/2012г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват.
В конкретния случай, изградената
фактическа картина, в частта в която подсъдимият Л. е управлявал МПС „Тойота Айго“ с рег. № ******, след което е спрян за проверка правилно
е прието от СРС, че се подкрепя от всички свидетелки показания, които освен, че
са логични и последователни, се признават от подсъдимия и корелират
с приложените по делото писмени доказателства.
Във връзка с възраженията на прокурора касателно доказателствения анализ
на показанията на полицейските служители, въззивната
инстанция намира за необходимо да посочи, че същите правилно са ценени от първоинстанционния съд. Твърденията на свидетелите М., Д.и И.са
преки доказателства относно проведения полеви тест за употребата на наркотични
вещества и удостоверяват начина, по който е достигнато до заключението, че
подсъдимият е управлявал описания по-горе автомобил след използването на
марихуана и кокаин. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила за
провеждането на разпит на свидетеля М.след определението по чл.372, ал.3 НПК,
т.к е констатирано разногласие между указанията за резултатите от теста и
изявленията му от досъдебното производство за разчитането на проведеното
изследване. Предписанията на чл.373, ал.1 НПК са императивни и повеляват, че „в
случаите на чл.372, ал.3 при провеждане на съдебното следствие от първата
инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се
отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и
експертни заключения се прочитат по реда на чл.283 НПК. Те обаче не могат да дерогират принципното правило за разкриване на обективната
истина, имплементирано в чл.13 НПК. Ноторно известно
е, че когато в практиката се стигне до колизия между специална разпоредба и
норма принцип, с безапелационен приоритет се ползва принципът. С оглед на
посоченото, се явяват неоснователни и безпочвени оплакванията на прокурора
срещу некредитирането на тази част от свидетелските показания, която индикира за наличието на конкретните наркотични вещества.
Рационално ревизираният съд е заключил, че са налице съмнения досежно неправилното разчитане на теста от страна на М.и
доверяването на свидетелите И.на неговата констатация. Нещо повече, съвсем
отговорно и законосъобразно предният състав е предприел процесуални действия, с
които е отстранил споменатите съмнения и адекватно е установил, че полицейският
служител М.в противовес на приложените по делото ръководства убедено е
достигнал до извода за наличието на опиати.
Надлежно и детайлно СРС е обсъдил процесното техническо устройство, като критично е отбелязал
липсата на идентификационни белези, правилна приобщеност
и възможна подмененост. Този съд няма никакво
намерение да отстъпи от игнорирането на това веществено доказателство, като се
съгласява с неговата ненадеждност и не намира извършеният в съдебното заседание
експеримент за незаконосъобразен.
Не може да бъде изразена солидарност и
със съображенията на прокурора при СГП за възприемане на субективните
свидетелски впечатления от състоянието на подсъдимия при извършване на
проверката му, т.к същите макар и кредитирани от контролирания съд не са годна доказателствена основа, единствено върху която да бъде
построено осъждането му, т.к присъдата не може да почива на предположения.
Съдът, подобно на предходния, кредитира
като обосновано и обективно заключението на извършената в досъдебното
производство съдебно психиатрична и психологична експертиза, която е изготвена
от компетентни вещи лица, отговорили изчерпателно и ясно на зададените въпроси.
Констатация за чистото съдебно минало на
подсъдимия Л., районният съд правилно е направил въз основа на приложената и
приета по делото като писмено доказателство справка съдимост.
В рамките на производството по Глава 27
от НПК, въззивният състав следва да извърши проверка
дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване
нормативната уредба на диференцираното производство - налични предпоставки за
прилагане на особената процедура /действително направено волеизявление по
чл.371, т.1 от НПК и законосъобразност на доказателствената
преценка/; спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на
съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията
на чл.373, ал.1 от НПК.
Настоящият съдебен състав приема, че страните
в производството са дали валидно съгласие за непровеждане на разпит на някои
свидетели в хода на първоинстанционното съдебно
производство, като районният съд, с определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК го
е одобрил и е установил, че съответните действия по разследването са извършени
при условията и по реда на НПК, след което е прочел съответните протоколи. Касае
се за пълнолетен вменяем субект, със средно
образование, участвал в процеса със защитник, което изключва възможността
същият да не е разбрал не само обвинението, но и фактологията,
изложена в процесните протоколи за разпит и като
резултат последствията от прочитането им.
Въз основа на тази напълно изяснена
фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че осъществената от
подсъдимия деятелност не се подвежда под състава на чл.343б, ал.3 НК, поради
което въззивната инстанция намира от правна страна следното:
Визираното престъпление засяга
обществените отношения свързани с правилата за контрол и осигуряване на пътната
безопасност. Същото е на просто извършване и за съставомерността
му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат.
От обективна страна съставът по чл.
343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на превозно средство след употреба
на наркотични вещества, като не е необходимо да е достигната определена
концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е
възникнала неспособност за управление на превозното средство /Решение № 81 от
15.05.2018 г. по н. д. № 237 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение/. Без правно значение е и времето на
употреба – непосредствено преди управлението на МПС или по – ранен момент.
Поради това отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо момента
на управлението на МПС, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на своето деяние. Управлението
на МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози винаги
застрашава степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е
инкриминирана като престъпление. В тези случаи е ирелевантно
дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите
участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото
престъпление. Обектът на защита остава неизменен, независимо от времето на
приемане на наркотични вещества, тяхното количество, качество и действие
/Решение №
79 от 08.05.2018 г. по н. д. № 318 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение/.
Резонна е забележката на прокурора, че при
прочита на мотивите личи доказателствен подход,
базиран на неправилен прочит на закона. В разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК
липсва обективен признак надлежен ред на установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, който е предвиден от законодателя в
диспозицията на чл. 343б, ал. 1 от НК относно концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства. /Решение № 126 от 05.07.2019
г. по н. д. № 540 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение/. Ето защо неправилно е становището на СРС,
че използването на наркотичните вещества следва да се установи по реда
предвиден в Наредба № 30 от 2001 г. Обобщено, правнорелевантните
факти, относими към състава на престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, могат да се установяват с всички допустими доказателствени средства. Въпреки погрешния си извод, предният
състав е упражнил суверенното си право да прецени обективността и
достатъчността на доказателствата и доказателствените
средства и след задълбочен и цялостен анализ на доказателствената
съвкупност акуратно е постановил, че не са събрани достатъчно данни за
виновността на подсъдимия. Не се е стигнало до конфронтиране с принципните
правила на чл. 102, чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107 от НПК. Съдържанието на
наркотични вещества може да се установи както чрез използуване
на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното не
е задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото средство.
Предвидено е използването на технически средства и/или химико-токсилогично
изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на
резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача
да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за
изследване или отказ да даде кръв за изследване, какъвто е и настоящия казус,
меродавно е показанието на техническото средство /Решение № 6 от 06.02.2018 г.
по н. д. № 1098 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение/. Застъпената от върховните съдии позиция и обсъдената вече ирелевантност на процесното
устройство, се явяват допълнителен аргумент за оправдаването на Л..
В случая не се доказа безспорно, че подсъдимият
е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози,
съзнавайки възведената забрана. Липсата на обективни признаци от състава на престъплението
прави безпредметно обсъждането на субективните такива.
Предвид изхода на производството, правилно
на основание чл.190, ал.1 от НПК, с присъдата си районният съд е оставил
направените по делото разноски за сметка на държавата.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание
чл.338 вр. чл.334, т.6 НПК, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 21.03.2019 г. по НОХД № 10817/2017
г. по описа на СРС, НО, 1 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.